За двуезичните хора времето тече по различни начини, откриха учени
Хората, които владеят повече от един език, усещат времето по разнообразни способи от хората, които приказват единствено един език, откриха учени в взаимно изследване на университети в Ланкастър и в Стокхолм, представено в " Индипендънт ".
Фактът, че двуезичните хора могат да употребяват разнообразни правила, с цел да опишат вербално една и съща обстановка, трансформира метода, по който работят мозъците им. Съзнателно или не, те превключват непрекъснато сред двата езика и това въздейства на усещанията им, разясняват учените.
Изследването е оповестено в американския Журнал за пробна логика на психиката и в основата му е опит с огромна група шведи, владеещи испански език. Те трябвало без помощта на часовник да преценяват какъв брой време е минало, до момента в който гледат две разнообразни обстановки на екран - хора, чакащи на опашка и запълването на един резервоар с течност. По сигнал на учените участниците трябвало да дадат своето съмнение на единия или на другия език, като откривателите пробвали разнообразни разновидности при промяната на облиците на екрана.
Съществен фактор се оказало това по какъв начин на съответния език ще аргументираш и поднесеш догатката си. В шведския и британския да вземем за пример за изложение на времето се употребяват физически характерности - " къса отмора " ( " short break " ), до момента в който в испанския се употребяват повече количествени и качествени описания - " малка/кратка отмора " ( " breve descanso ", " small break " ).
По същия метод, когато шведите в опита трябвало на испански език да дефинират отминалото време, гледайки пълненето на контейнера, те употребявали най-вече количествени и обемни характерности, каквито не са използвани на шведски. А когато трябвало да отговорят на майчиния си език, до момента в който на екрана хора се редяли на опашка, незабавно превключвали на пространствени и физически калкулации.
Смяната на езика не изкривила визията им за времето, само че посочила еластичност, каквато не може да има при владеенето единствено на един език. В разбора на резултатите от опита се показва, че тъкмо поради това мозъците на двуезичните хора доста по-лесно се приспособяват към другите условия и на процедура научаването на втори език оформя умствения им капациетат.
Според откривателите хората даже не си дават сметка за ролята, която вторият език изиграва в мисловния им развой, само че в действителност той се отразява по едно и също време и на усещанията и на страстите им. Редовното превключване сред майчиния и непознатия език оказва помощ и за усвояването на нови умения и цялостното психическо здраве, считат учените.
Фактът, че двуезичните хора могат да употребяват разнообразни правила, с цел да опишат вербално една и съща обстановка, трансформира метода, по който работят мозъците им. Съзнателно или не, те превключват непрекъснато сред двата езика и това въздейства на усещанията им, разясняват учените.
Изследването е оповестено в американския Журнал за пробна логика на психиката и в основата му е опит с огромна група шведи, владеещи испански език. Те трябвало без помощта на часовник да преценяват какъв брой време е минало, до момента в който гледат две разнообразни обстановки на екран - хора, чакащи на опашка и запълването на един резервоар с течност. По сигнал на учените участниците трябвало да дадат своето съмнение на единия или на другия език, като откривателите пробвали разнообразни разновидности при промяната на облиците на екрана.
Съществен фактор се оказало това по какъв начин на съответния език ще аргументираш и поднесеш догатката си. В шведския и британския да вземем за пример за изложение на времето се употребяват физически характерности - " къса отмора " ( " short break " ), до момента в който в испанския се употребяват повече количествени и качествени описания - " малка/кратка отмора " ( " breve descanso ", " small break " ).
По същия метод, когато шведите в опита трябвало на испански език да дефинират отминалото време, гледайки пълненето на контейнера, те употребявали най-вече количествени и обемни характерности, каквито не са използвани на шведски. А когато трябвало да отговорят на майчиния си език, до момента в който на екрана хора се редяли на опашка, незабавно превключвали на пространствени и физически калкулации.
Смяната на езика не изкривила визията им за времето, само че посочила еластичност, каквато не може да има при владеенето единствено на един език. В разбора на резултатите от опита се показва, че тъкмо поради това мозъците на двуезичните хора доста по-лесно се приспособяват към другите условия и на процедура научаването на втори език оформя умствения им капациетат.
Според откривателите хората даже не си дават сметка за ролята, която вторият език изиграва в мисловния им развой, само че в действителност той се отразява по едно и също време и на усещанията и на страстите им. Редовното превключване сред майчиния и непознатия език оказва помощ и за усвояването на нови умения и цялостното психическо здраве, считат учените.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ