Сова Харис: 70% от българите са против гей браковете
Хората, които споделят, че са били пострадали от домашно принуждение, са към 22%. Този дял съответствува с каузи на очевидците на насилие в фамилията си. Може да се направи изводът, че насилието се възприема като такова единствено от пострадалите. За прилагащите го насилието върху различен човек е евентуално нещо в реда на нещата.
Това демонстрират данните от изследване на Сова Харис, извършено от 8 до 10 февруари 2018 година посредством стандартизирано телефонно изявление CATI измежду 828 души.
Интересен е методът, по който пострадалите реагират на случващото се. Преобладаващата част от тях – 61% - са се опитали сами да решат казуса. Други 24% не са реагирали по никакъв начин. Около 22% са сложили въпроса пред семейното обкръжение. От полицията подпомагане са потърсили 12%, а до съда са достигнали единици, които са статистически неуловими.
94% от пълнолетните българи смятат, че българското общество не трябва да позволява принуждение върху дами. 95% смятат, че не би трябвало да допускаме и принуждение върху деца. Легализирането на трети пол е недопустимо за 73,5% от пълнолетните жители на страната ни.
Гей-браковете неприемливи за към 70%. Отглеждането на деца в хомосексуални фамилии не би трябвало да се позволява съгласно 75 на 100.
Около 75% от пълнолетните българи настояват, че в техните фамилии не е имало случаи на приложимост на физическа
мощ сред съпрузите / сътрудниците. В фамилиите на останалите около една четвърт обаче е имало случаи на принуждение.
Съотношението се трансформира, когато се засяга използването на физическа мощ в връзките сред родителите и децата в българското семейство, като към този момент към 2/3 заявяват отсъствието й, а към една трета от хората са очевидци на такива прояви у дома. Когато въпросът се отнесе до по-широкото персонално обграждане: приятели, родственици, съседи, тогава пълнолетните жители у нас се делят съвсем поравно сред такива, които са били очевидци на прояви на домашно принуждение и такива, които не са.
Досега у нас не е имало спор на необятна социална основа за отношението към хората с друга полова ориентировка. Вероятно това е обяснението за прочувствената натовареност, която съпровожда полемиката. Очевидно в този пункт поражда и големият разлом – до каква степен Истанбулската спогодба се отнася за домашното насилие и до каква степен до построяването на толерантно отношение към полово нетрадиционните. Почти консенсусно българското общество се опълчва на използването на принуждение върху жени и деца. Противоречията пораждат при отношението към хомосексуалните. Конвенцията отваря врата към използване на толерантност при сходен вид държание, само че без да се ангажира със съществени съответни стъпки. В същото време няма страна, която
в резултат на ратификацията на конвенцията да е легализирала трети пол, гей бракове и така нататък
Данните демонстрират, че у нас единствено 11% от пълнолетните жители считат, че ратификацията на Истанбулската спогодба ще докара до ограничаване на насилието върху дами и деца. 3 пъти по-голям дял от хората – към 30% - са на мнение, че приемането на конвенцията води до въвеждане на трети пол, узаконяване на гей
бракове и развъждане на деца в хомосексуални фамилии. За общественото мнение у нас предметът на конвенцията е излъган и тя в действителност не е за това, за което е оповестена, а за нещо друго.
Към момента съотношението на хората, които считат, че Истанбулската спогодба би трябвало да бъде утвърдена, спрямо тези, които я отхвърлят, е към 1 към 3. В хода на дискусията партийните централи са имали значително влияние върху своите симпатизанти.
Това демонстрират данните от изследване на Сова Харис, извършено от 8 до 10 февруари 2018 година посредством стандартизирано телефонно изявление CATI измежду 828 души.
Интересен е методът, по който пострадалите реагират на случващото се. Преобладаващата част от тях – 61% - са се опитали сами да решат казуса. Други 24% не са реагирали по никакъв начин. Около 22% са сложили въпроса пред семейното обкръжение. От полицията подпомагане са потърсили 12%, а до съда са достигнали единици, които са статистически неуловими.
94% от пълнолетните българи смятат, че българското общество не трябва да позволява принуждение върху дами. 95% смятат, че не би трябвало да допускаме и принуждение върху деца. Легализирането на трети пол е недопустимо за 73,5% от пълнолетните жители на страната ни.
Гей-браковете неприемливи за към 70%. Отглеждането на деца в хомосексуални фамилии не би трябвало да се позволява съгласно 75 на 100.
Около 75% от пълнолетните българи настояват, че в техните фамилии не е имало случаи на приложимост на физическа
мощ сред съпрузите / сътрудниците. В фамилиите на останалите около една четвърт обаче е имало случаи на принуждение.
Съотношението се трансформира, когато се засяга използването на физическа мощ в връзките сред родителите и децата в българското семейство, като към този момент към 2/3 заявяват отсъствието й, а към една трета от хората са очевидци на такива прояви у дома. Когато въпросът се отнесе до по-широкото персонално обграждане: приятели, родственици, съседи, тогава пълнолетните жители у нас се делят съвсем поравно сред такива, които са били очевидци на прояви на домашно принуждение и такива, които не са.
Досега у нас не е имало спор на необятна социална основа за отношението към хората с друга полова ориентировка. Вероятно това е обяснението за прочувствената натовареност, която съпровожда полемиката. Очевидно в този пункт поражда и големият разлом – до каква степен Истанбулската спогодба се отнася за домашното насилие и до каква степен до построяването на толерантно отношение към полово нетрадиционните. Почти консенсусно българското общество се опълчва на използването на принуждение върху жени и деца. Противоречията пораждат при отношението към хомосексуалните. Конвенцията отваря врата към използване на толерантност при сходен вид държание, само че без да се ангажира със съществени съответни стъпки. В същото време няма страна, която
в резултат на ратификацията на конвенцията да е легализирала трети пол, гей бракове и така нататък
Данните демонстрират, че у нас единствено 11% от пълнолетните жители считат, че ратификацията на Истанбулската спогодба ще докара до ограничаване на насилието върху дами и деца. 3 пъти по-голям дял от хората – към 30% - са на мнение, че приемането на конвенцията води до въвеждане на трети пол, узаконяване на гей
бракове и развъждане на деца в хомосексуални фамилии. За общественото мнение у нас предметът на конвенцията е излъган и тя в действителност не е за това, за което е оповестена, а за нещо друго.
Към момента съотношението на хората, които считат, че Истанбулската спогодба би трябвало да бъде утвърдена, спрямо тези, които я отхвърлят, е към 1 към 3. В хода на дискусията партийните централи са имали значително влияние върху своите симпатизанти.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ