Романтичната любов… Хм, колко да е романтична?
Хистеричният типаж обича повече еуфорията на връзката в сравнение с колегата си.
Хистеричният човек обича любовта. Той я обича, както обича всичко, което е в положение да ускори самочувствието му – възбудата, екстаза, пристрастеността. Той обича да доближава върховите точки на прекарването. Преодоляващите граници прекарвания го притеглят, само че не както при депресивния вид, който се пробва да се разтвори безусловно в колегата си. Хистеричният вид хора се пробват да доближат до такава активност на прекарването, която да им разреши да израснат над самите себе си. Това написа немският психолог, психотерапевт и астролог Фриц Риман в проучването си за спецификите на обособените психически типажи „ Основни форми на боязън ”. Нека забележим за какво буйните връзки са толкоз огнени и толкоз нетрайни.
Човекът с хистерични черти е натоварен, буен и изискващ в любовните си връзки. Той търси на първо място удостоверение на самия себе си. Опиянява се от своята обич и от тази на колегата, и вижда в това една от кулминационните точки на живота. Умее да основава еротична атмосфера и знае по какъв начин да омагьосва, постоянно е занаятчия на еротиката. Умело свири на този инструмент и владее всички негови нюанси — от флирта през кокетството до прелъстяването. Отлично знае по какъв начин да даде на колегата възприятието, че е заслужен за обич, нещо, което доста способства за неговия сексапил и съблазън. Притежава огромна сугестивна мощ, от която няма изплъзване.
Хистеричният в любовта превзема крепостта с взлом, а не посредством продължителна блокада. Умее да поддържа връзка с другия пол – контактът с него в никакъв случай не е отегчителен. Той често обича любовта повече в сравнение с колегата. Изпълнен с любознание и жадност за живот, желае да опознае допустимо най-вече нейни форми и облици. Обича блясъка и великолепието, празненствата и забавите, постоянно е подготвен да се радостни, а и умее да провежда празници – със своите сексапил, характер, обиграност и директност той нормално е център на вниманието.
Единственият смъртен грях е да го сметнеш неподобаващ за обич,
това той мъчно може да понесе, камо ли да елементарни. С него можеш да предприемеш всичко. Колкото по-сензационен е животът, толкоз по-добре — скуката е нещо убийствено, а когато е самичък, тя елементарно го връхлита. Хистеричните са такива — цветни, витални, раздаващи се сътрудници, спонтанни в своите чувствени излияния, обичат да се любуват, богати са на фикция и гледат на всичко като на игра.
В полово отношение нещата са малко по-трудни за хистеричните, написа Риман. Често еротичната игра и нежната въведения са по-важни от задоволяването на половите стремежи.
Те желаят да кажат на мига поспри, ти така си прекрасен, надълбоко да му се насладят и да забавят идването на края.
Те желаят меденият месец и сватбеното странствуване да продължава постоянно и мъчно понасят потъването на брака във всекидневието. Обичат разнообразието. И двата пола обичат да гледат на секса като на средство за реализиране на задачата — както за усилване на самочувствието, по този начин и на желанието им за власт над партньора; само че не толкоз, с цел да подчинят колегата, както натрапливите, а с цел да преживеят опиянението от властта, която самите те излъчват. По пътя на изнудването дамите изключително елементарно злоупотребяват със сексуалността в себеотдаването или в отхвърли.
Характерно за хистеричните типажи е да желаят от сътрудниците си
непрекъснато удостоверение за тяхната неустоимост и уникалност.
Естествено с годините това става все по-трудно, защото тяхната прелест, учредена най-вече на външността, отслабва, и тогава те претърпяват дълбоки рецесии, свързани с възрастта. Хистерикът се нуждае от колегата, само че не тъй като счита, че не е кадърен да живее без него, както депресивният, а като огледало, в което желае да види отразен себе си като заслужен за обич, като средство за повишение на лабилното си самочувствие.
Малко сътрудници съумяват да отговорят на давишените упования на хистериците. Тогава човекът-паун си търси нов сътрудник, с който се разиграва същата история-истерия.
Към тази група спадат отявлените донжуани и мъжемелачките, които като че ли колекционират скалпове и чието самочувствие зависи от броя на техните жертви.
И тъй като хистеричният човек извлича самочувствието си съвсем напълно от доказателствата за обич, той е неутолим в това отношение, а средствата и пътищата за тяхното изтръгване са най-разнообразни: сравняване на колегата с другите, които обичат „ същински “; подчертаване на събитието, че някой различен би направил всичко за него; подиуми и буйни упреци, че прекомерно малко му се предлага; реакции като при злополука, когато сътрудникът се дистанцира…
Във всичко това постоянно се среща една сложна за разгадаване комбинация от възприятие и прозорливост, тъй че отсрещната страна в никакъв случай не знае, къде тъкмо се намира, споделя Риман.
