Хищниците, които дебнат своята плячка във водната шир са не

Хищниците, които дебнат своята плячка във водната простор са не по-малко умели и свирепи ловци от тези, които ловуват на сушата. Когато става въпрос за морски див звяр, хората нормално се сещат за акулата. Обяснението е, че този образец включва и индивида към своята плячка и по тази причина обяснимо провокира страха ни.

Истината обаче е по-различна, най-големият див звяр в моретата е косатката. Това животно е на върха на хранителната верига и на процедура няма по-голямо хищно животно във водата от нея. Като същинско морско страшилище от позиция на жертвите на косатката тя заслужава да бъде познавана добре.

Произход на названието косатка

Orcinus Orca - това е латинското наименование на единствения приет тип от рода на Orsinus, разказан от зоолога Линей в средата на ХVІІІ век.

Първото изложение, учредено на някаква научна основа обаче, е много по-рано, още през 1558 година. Направено е от Конрад Геснер в Рибната книга, в която разказва изследваните от него мъртви животни в залива на Грайфсвалд. С това провокира огромен интерес измежду локалните хора.

Благодарение на опитите на първите учени е открито мястото на косатките измежду останалите морски жители. Косатката е тип от тридесет и петте в огромното семейство на Делфините - китоподобни бозайници, известни като едни от най-умните животни на планетата. Появили са се преди 11 милиона години.

В англоговорящия свят назовават косатката кит палач, само че все по-често се употребява и терминът, пристигнал до нас от римляните - Orca. Името на рода носи значение - принадлежащ към царството на мъртвите и оттова името на косатката може да се схваща като кит, който носи гибел. Латинският термин се употребява, с цел да се избегне натоварената с доста отрицателни усеща дума палач. Видът повече е обвързван с делфините, също така, в сравнение с с китовете.

Видове косатки

Известни са от 3 до 5 типа косатки, които се разграничават до толкоз, че да се обособят в обособени подвидове. Някои ги дефинират като напълно разнообразни типове.

Постоянен тип косатки

Най-често следен е този тип. Виждат ги в крайбрежието на североизточните елементи на Тихия океан. Хранят се с риби, а от време на време със сепия. Живеят с комплицирано устроени фамилни групи. Женската им присъща заоблена гръбна перка, на която върхът е под изострен ъгъл. Наблюдават ги в Британска Колумбия и Вашингтон.

Преходен тип косатки

Хранят се извънредно с морски бозайници и почни в никакъв случай с риба. Те се движат в дребни групи, от две до шест животни и фамилните им връзки не са по този начин устойчиви.

Гръбната перка на женската е по-заострена и съставлява по-силно изразен триъгълник. Те могат да бъдат видени в Южна Аляска и Калифорния.

Двата типа не си взаимодействат, не се кръстосват и на процедура са разнообразни биологични типове.

Далечен от сушата тип косатки

Този тип косатки е открит късно, през 1988 година в североизточната част на Тихия океан. Те не се приближават до брега и се хранят главно с риба. Установили са обаче, че от време на време ядат бозайници, атакуват дори акулите. Наблюдават ги към Ванкувър. Движат се в групи, от време на време до 200. Те са разнообразни от останалите два типа, само че към момента не добре проучени.

Смята се, че първите две групи са се отделили преди към 2 милиона години. Генетичните данни демонстрират, че в последните 10 хиляди години кръстосване сред тях не е имало. Трите типа са документирани в Антарктика. Самостоятелни популации косатки има към Обединеното кралство, Норвегия, Аржентина островите Крозе. Както се вижда ареалът им е много необятен.

Характеристика на косатката

Косатката е наедрял бозайник, непосредствен до Делфина. Има едро и тежко тяло с огромна гръбна перка. Отличава се с присъщата си багра. Гърбът на косатката е черен, гърдите са бели, коремът е с две извити бели линии от всяка от страните и бяло леке, което огражда окото. Мъжкият стига до 8 метра дължина и тежи 6 тона. Женската косатка е към 7 метра дълга и тежи към 5 тона. Малкото се ражда 180 кг и е дълго към два и половина метра.

Долните и горните им челюсти имат от 10 до 13 зъба и мощна захапка, с която трошат костите и раздират жертвите си.

Косатките имат извънредно добре развити сетива. За разлика от китовете, които си служат с вокализация за следене на плячката на правилото на ехолокацията, косатките, които ловуват бозайници, не я употребяват. Те са доста тихи ловци. Ловуват в цялостно безмълвие, само че не разчитат на зрението си, а повече на слуха си. С него улавят дишането и звуците от придвижването на плячката.

Тези, които ловят риба, по време на лова употребяват ехолокация. Рибата не е способна на улавя звуците от този метод на другарство.

Начин на живот на косатката

Косатките имат комплицирано устроена социална организация. Косатките живеят на групи, като централно място заема женската и нейните дребни. Групата се назовава матрилинеарна. Постепенно тя се разраства, когато в нея се включат дъщерите и техните дребни и по този начин така нататък по родословието. Понеже продължителността на живота на бозайниците е 90 години, в една група живеят от време на време 4-5 генерации, като бабите се грижат за внуците си, както е в човешките фамилии.

Понякога няколко дребни матрилинеарни групи се събират в стадо. То наброява до 18 индивида. Най-голямото стадо, което е следено, е от 49 екземпляра.

По-високото равнище на групиране е кланът. В един клан влизат стада със сходни звуци-еднаква ария, еднообразно подсвиркване или щракане, което стадата повтарят. Предполага се, че връзката сред тях е родствена и върви по майчина линия.

Последното равнище на сдружаване е общността. Това са групи от кланове, които постоянно се смесват между тях. Те нямат общи звукови или фамилни характерности.

Известно е, че тези животни поддържат връзка със звуци за връзка и ехолокация. Звуците са разнообразни и зависят от това, което вършат. Когато си почиват са по-тихи. Постоянно пребиваващите групи издават повече звуци от пътуващите.

Косатките са профилирани в лова, някои са насочили ловните си умения към риба, други към бозайници и с това се отличават от всички други ловуващи групи бозайници. Никой различен тип бозайник не се е специализирал по този метод, което приказва за дългата им еволюция на Земята.

Хранене на косатката

Косатките ловуват разнообразна плячка, само че популациите са се специализирали към лов на избрана храна, следвайки нейната миграция. Херингата и сьомгата са желани от другите групи, населяващи региона, където се развъжда избран тип риба. Други избират бозайници, основно тюлени. Нападат обаче и морски лъвове, китове и пингвини.

Една косатка изяжда приблизително 227 кг месо дневно. Тези, които ловуват огромни китове и акули са наричани вълците на морето.

Хранещите се косатки с риба избират към 30 типа от нея. Други атакуват акули, морски костенурки и други. Хранят се и с някои типове птици, като корморани и чайки. Понякога се следи и канибализъм при тях.

Размножаване при Косатките

Женските стават полови зрели на 15 години. Бременността при косатките трае от 15 до 18 месеца. Женската ражда един път на 5 години. Смъртността е доста висока през първите 6 месеца при дребните. Тогава умират съвсем половината от тях.

Първоначално дребните косатки се хранят с мляко. Отбиват ги на 1 година, само че може майката да кърми и до 2 години. В развъждане на дребните вземат участие всички членове на стадото.

Женските се развъждат до към 40 години и след това минават през менопауза и живеят приблизително до 50 години. Максимумът е 80-90 години. Те отглеждат приблизително 5 потомства.

Мъжките стават полови зрели на същата възраст като женските, само че стартират да се развъждат откакто станат на 21 години. Косатките живеят приблизително 29 години и не повече от 50-60 години. В плен живеят много по-малко.

Интересното при тях е, че продължителността на живота им постоянно зависи от тяхната воля.