Динозаврите може да са били унищожени от два астероида, не от един
Хипотезата, че огромен метеорит е виновен за изгубването на динозаврите, през днешния ден е съвсем общоприета, само че е резултат от относително скорошно научно изобретение. Хипотезата за метеорита е препоръчана едвам през 1980 година и не е призната незабавно от научната общественост или обществеността. Въпреки това, тя много бързо закупи известност – откакто от този момент беше подкрепена от спомагателни доказателства – и от този момент имаме нещо като публично обаяние и невисок боязън от друго въздействащо събитие.
Не е чудно, че филми като Армагедон и Deep Impact бяха известни през десетилетията след откритието и че сходни филми не престават да се създават. Съвсем неотдавна, Don’t Look Up и Seeking a Friend for the End of the World премислиха какво може да е да преживееш въздействието на равнище на изгубване. Смъртта от горната страна не е евентуална, най-малко не в мащаба на човешкия живот, само че има смисъл да се тревожим за това.
Чиксулуб е галактическа злополука, каквото Земята рядко е виждала. Единствено кратерът Вредефорт в Южна Африка е по-голям. Смята се, че е основан от обект с широчина сред 10 и 15 километра, който е блъснал планетата преди почти 2 милиарда години. И, несъмнено, има и препоръчаното влияние, което е основало Луната. Тези въздействия може да са били по-опустошителни за планетата, само че не са имали същите последствия за живота, защото и двете са се случили преди развиването на многоклетъчния живот.
Що се отнася до небесните „ набези “, Чиксулуб е настоящият първенец, виновен за унищожаването на почти 80% от всички животни преди към 66 милиона години, само че е допустимо да не е работил самичък.
Според нова публикация, оповестена в списание Science Advances, учените са разкрили нов кратер с евентуален удар в морското дъно край крайбрежията на Западна Африка, който може да е служил като спомагателен удара по времето, когато динозаврите са изчезнали. Геоложката характерност, наречена Надир, беше открита от Уисдийн Никълсън от Училището по енергетика, геонаука, инфраструктура и общество в университета Хериот-Ват, когато той претърсва данни за сеизмично отражение на несвързано научно предложение.
„ Очаквах всичко да лежи безпрепятствено, само че в средата на набора от данни можехме да забележим тази сходна на кратер характерност. Диаметърът му е към 10 километра, към него има зона с много интензивни разломи. Минах през мисловния развой какво би могло да бъде. Възможно ли е да е рухнал вулкан или може да е сол, която седи под повърхността, която се е разтворила и е рухнала или нещо сходно? Но нито едно от тези неща не е в сходство с геометрията на кратера “, споделя Никълсън пред SYFY WIRE. След това Никълсън се обърна към Шон Гулик от Тексаския университет в Остин, съавтор на публикацията, който прегледа данните. „ Той ми сподели, че получава десетки от тези известия всяка седмица, само че когато му демонстрирах кратера, той реши, че наподобява като много добър претендент “, сподели Никълсън.
Критерият сега е, че не можете да кажете дефинитивно, че това е кратер от удар, до момента в който не възстановите шокираните минерали от дъното на кратера. Вероятността да е по този начин е добра. Има всички характерности, които бихме очаквали от кратер с подобен размер “, споделя Никълсън. Като се има поради относителната необичайност на огромните удрящи детайли, може да наподобява малко евентуално два удара да се случат толкоз близо един до различен, само че има няколко необикновени метода, по които това може да се случи.
Възможно е Чиксулуб и Надир да са били двоичен метеорит, пътувайки дружно на междупланетно странствуване, дестинация: Земята. Възможно е също по този начин да са почнали като един огромен обект, който е бил нарушен от гравитацията на Земята при близко прекосяване и се е разпаднал. Възможно е също по този начин Надир да е бил част от Земята, която да е била изритана при удара на Чиксулуб и по-късно да е паднала назад, или че случай на конфликт в астероидния пояс е изпратил група обекти към вътрешната слънчева система.
Определянето кой от тези сюжети е виновен, в случай че Надир в действителност е кратер от удар, евентуално ще се сведе до точното установяване на последователността на събитията. „ Вторични удари пораждат, когато огромен откъс от тялото на задачата, в този случай Земята, се изхвърли, не реализира скорост на бягство, с цел да се откъсне от гравитацията на Земята, върне се и удари още веднъж задачата, т. е. Земята. Добър образец е спътникът на Юпитер Калисто — демонстрира това, което се назовава кратерна верига, линейни вериги от кратери, от време на време припокриващи се, за които се счита, че са породени, когато удрящият детайл се унищожи от прилива преди удара, както е станало с Шумейкър-Леви преди удара с Юпитер през 1994 година “, споделя Кевин Грациер, планетарен физик, който не взе участие в работата. „ Те евентуално биха могли да се дължат и на изхвърляне от други въздействия, с други думи, поредност от вторични въздействия. Така че, макар че считам, че ще има повече работа, обвързвана с съответното свързване на това с Чиксулуб, бих споделил, че би трябвало да се чакат вторични въздействия. Ако беше втори удар, евентуално нямаше да промени доста ориста на динозаврите и останалите животни, живеещи на праисторическата Земя. Ако Чиксулуб беше нокаутиращ удар, то Надир е бил „ ритник в корема с половин мощ “ на излизане от вратата.
По отношение на силата Никълсън пресмята, че Чиксулуб е почти 10 000 пъти по-мощен от Надир. Второто влияние може да е предизвикало цунами и трусове, само че значително щеше да бъде районно събитие, без разтърсващите Земята последствия от по-големия му брат.
Екипът се надява да удостовери хипотезата за въздействието на Надир посредством непосредствено взимане на проби от седимента в търсене на шокирани минерали. Те са показали предложение към Международната стратегия за океана за целогодишна научна сондажна интервенция. Ако всичко върви добре, сондирането ще стартира някъде през 2024 и 2025 година
