Хиперактивните деца са специална порода деца. В зависимост от това

Хиперактивните деца са специфична порода деца. В взаимозависимост от това кой и в какво въодушевление ги дефинира можем да чуем разнообразни неща за тях. Майките им ги дефинират като по-буйнички, по-отворени, по-нетърпеливи и по-любознателни. Учителките в детската градина като немирници и побойници, преподавателите в учебно заведение като раздразнителни деца, които мъчно се концентрират и непрекъснато си намират всевъзможни други занимания, разнообразни от уроците. Тези деца не могат да играят сами, непрекъснато търсят непознато внимание и някого, който да занимават със себе си. Играят с всичко по малко, недонаправили пъзела, те стартират да рисуват. Недовършили картината, вземат количката. Накрая стартират да тичат из стаите, да блъскат вратите и другарчетата си и като резултат се възцарява необикновен безпорядък. Затова като цяло хиперактивните деца с времето минават в рубрика проблематични деца, точно заради невъзможността да се съсредоточат, честата смяна на настроения и непрекъснатата си припряност, преминаваща в експанзия. Това се трансформира в проблем и за тях, и за всички към тях. По тази причина експертите предлагат от ранна възраст да се заемем с възпитанието на децата и да ги приучим към концентриране, приемливост и обич към другите.

 Най-правилният метод да научим някого да обича е като го обичаме. Статистиката демонстрира, че децата, които като бебета са били гушкани, милвани, пели са им песнички преди да се научат да схващат и са разговаряли с тях, преди да стартират да приказват са доста по-спокойни, по-комуникативни и по-емоционално постоянни. Когато пораснат, те се трансформират в огледален облик на хората, с които живеят. Ако родителите са нервни и душевен нестабилни, може да се чака същото качество и у децата. Според педиатри и терапевти на хиперактивните деца би трябвало да им се обезпечи повече пространство и независимост. Затова вместо да им се караме за всяко счупено нещо вкъщи, да им викаме, че не стоят мирни, добре е да им осигурим пространство, където на воля да изразходват силата си. За подобен вид деца са подобаващи дългите излети през почивните дни и разходките в парка. Като начало е добре да няма доста други хора в близост и по-късно лека-полека да стартираме да ги приучаваме към игра в група, вярна връзка с другите, чуване на събеседника, учтиво поведение. Подходящи са игрите с топки, които подтикват развиването на координацията и концентрацията. Умението за балансиране, люшкане, скачане, премятане, пързаляне, катерене. Когато придобият сръчност и убеденост в себе си наложително би трябвало да ги научим да изчакват другите деца, да пазят себе си и тях, да не изпреварват.

Ако обичат да рисуват, блокчетата за оцветяване са също доста подобаващи, като домашно упражнение

Прочети още на: http://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/4445-hiperaktivnite-detsa-kak-da-se-spravim-s-tyah/