Бях на 6 години, а сестра ми на 4, когато

Бях на 6 години, а сестра ми на 4, когато родителите ни починаха при индустриална повреда.

Сестрата на татко ми незабавно пое настойничеството над нас, преместихме се да живеем в нейния апартамент, даже ни даде обособена стая.

Леля имаше личен наследник, две години по-голям от мен. По някаква причина той и аз в никакъв случай не се разбирахме, само че вуйна постоянно вземаше страната на сина си, даже и той очевидно да бе отговорен.

Със сестра ми не гладувахме, не ходехме с кърпени облекла, само че нямахме и нищо в допълнение. Играчки получавахме единствено за рождени дни, за разлика от нашия братовчед.

Сладките бяха огромна необичайност иа доколкото си припомням, непрекъснато чувах въздишките и съжаленията на вуйна си, че е  поела отвратително задължение, направила е положително дело и в този момент страда.

Постоянно ни говореше на мен и сестра ми по какъв начин е време да поемем по своя „ същински път “.

— Вече сте задоволително огромни, с цел да може наред с ученето и да работите нещо, с цел да носите пари в фамилията. Колко дълго ще ми висите на шията?

Леля беше хитра и ние започнахме да разбираме това още в ранна възраст. Тя даде чартърен жилището на родителите ни, също така получаваше забележителна помощ за нас. Никога не разбрахме какъв брой, само че тя постоянно пазеше това в загадка.

Когато към този момент учех в здравно учебно заведение в третата си година, а сестра ми влезе в професионално учебно заведение, с цел да стане шивачка-машинен оператор, вуйна ми внезапно реши да продаде жилището на родителите ни.

Според нея отново от грижа за нас. Тогава вуйна ми даде обещание, че ще постави парите на депозит и когато се оженим, ще можем да ги изтеглим и да ги разделим по равно.

Отидохме при нотариуса, подписахме нещо, без да проверим същността на документите, доверявайки се на вуйна си и радостни, че най-сетне ще имаме свои пари.

Но времето сложи всичко на мястото си. Година по-късно бяхме призовани със сестра ми в съда да ни изгонят наложително от продадения апартамент. По това време сестра ми преди малко беше навършила 18; явно вуйна ми е чакала тъкмо този миг.

Когато отидохме в съда, разбрахме, че ищецът е наш братовчед, на който е „ продаден “ апартаментът на родителите ни. Никога не е имало депозити и вноски на наше име!

Отначало аз и сестра ми бяхме доста смутени и бяхме изгубили надежда; вуйна бе уредила въпроса по подобен метод, че всичко изглеждаше законно.

Съдията обаче, почнал да схваща каква е обстановката, доста професионално заведе вуйна ни в задънена улица с въпросите си, а инспекцията на нотариалните документи сподели, че те са формирани нелегално.

В резултат на това договорката за покупко-продажба беше анулирана и не ние, а нашият братовчед, който към този момент беше пуснал корени там, беше изпъден от жилището.

За една година успяхме да направи главен ремонт и бяхме доста щастливи със сестра ми.

Първоначално вуйна ми изиска от нас обезщетение за ремонта и за всички разноски, които е направила, до момента в който живеехме под нейните грижи, само че към този момент разбрахме, че с нея можем да приказваме единствено от позиция на силата.

написахме тъжба за изнудване, вуйна ни беше извикана в районното ръководство, където следователят й сложи изискване – или писмена гаранция, че няма да има материални искания към нас, или формиране на наказателно дело.

Лелята и синът й написаха гаранцията в два екземпляра – единият остана при следователя, а вторият ни беше връчен на нас.

Сега не поддържаме връзка, вуйна ми, понякога ни среща в града, изсъсква нещо след нас, само че не смее да направи повече, спомняйки си историята на нашите „ фамилни “ връзки.