След 20 г. семеен живот мъжът ми ме изостави. Бях в мъгла, но едно нещо промени живота ми
Иван и аз живяхме дружно повече от двадесет години. Имаме красива пораснала щерка. Не мога да кажа, че смятах нашия брак за съвършен, тъй като от време на време имаше спорове, само че като цяло всичко беше като при всички други хора.
Живеех за фамилията си и в никакъв случай не съм мечтала за освен това.
Преди няколко години Иван отвори личен сервиз, който донесе положителни доходи. И аз работех, само че печелех по-малко.
Съпругът ми има доста експлозивен манталитет – в случай че зародят проблеми в работата, той ще излее целия си яд върху щерка ми и мен.
С годините се научих да не обръщам внимание на това, тъй като бях сигурна, че във всички фамилии е по този начин. Въпреки всичко това постоянно съм считала, че Иван е прелестен брачен партньор и татко и доста го обичам.
Един ден обаче светът ми се обърна с главата надолу.
Връщайки се от работа вечерта, Иван разгласи, че е намерил друга и се мести да живее с нея. Оказа се, че двамата се срещат скрито от година.
Първоначално взех решение, че това е някаква неприятна смешка, само че той беше доста сериозен. В последна сметка се разведохме. Дъщеря ни го одобри обикновено. Аз обаче не.
Първите два месеца след развода за мен минаха като в мъгла. Не можех да дойда на себе си и да схвана, че всичко това е истина.
Тогава спортът влезе в живота ми. За рождения ми ден моите сътрудници от работата ми подариха абонамент за фитнес и незабавно се пристрастих. По време на подготовка забравих за всичките си проблеми и когато се прибрах изтощена, незабавно си лягах.
Само след шест месеца станах напълно друг човек – по-стройна, по-красива и в по-добро въодушевление.
Където и да ходех, събирах погледите на мъжете. Започнах да отивам на срещи, само че сега не се интересувам от сериозна връзка. Не желая да се гмурна с главата напред в една връзка и по-късно да бъда разочарована, че още веднъж са ме изоставили.
И колкото и да е необичайно, разбрах, че да си свободен е доста хубаво.
Вече няма потребност да заставам до печката от заран до вечер, имам доста по-малко за разчистване и като цяло имам доста време за себе си.
Запознах се с забавни хора, през уикендите отивам на театри и кино, пътувам. Единственото нещо, за което скърбя, е, че не се разделих с Иван по-рано!
