Просвещението
Границите постоянно ще бъдат едни и същи, до каква степен ще стигнете е друга история. Физическите граници са разнообразни, както и тези на вашия разум.
Ще чукате личните си огради, без значение каква е заплатата ви. Каквото и да е държавното управление, вашите огради няма да изчезнат сами. Благодарение на тях се случват събитията в живота ви, а не заради външни фактори. Напротив, нашите огради всеобщо оформят външните фактори!
Ние, хората, сме любопитни. Решението е пред нас, само че нормално го ритаме, викайки, че желаеме решението! Обикновено се поддаваме на подлия, повтарящ се 24-часов цикъл. Ние сме погълнати от нашите стремежи и до момента в който ги погребваме, те ни разболяват.
Понякога вършим вярното нещо съгласно нашите огради на нашия разум.
Понякога го вършим вечно. Понякога се самоубиваме милиард пъти, като вършим неща, които ненавиждаме, живеем живот, който ни отвращава. Но ние постоянно се опасяваме от гибелта. И да, опасяваме се от него, тъй като той е по-почтен от предстоящата дълготрайност на живота, той е финален. Няма вяра, че в миналото ще стартираме да живеем.
И по този начин, с какво ме сравняваш, скъпа?
Какво знамение в лицето на това да стигнеш там, където можеш? Какъв празник, какво наслаждение в лицето на това да бъдеш изцяло себе си?
Човек, който поема отговорност за себе си и света е Боец, победител.
Той пробива огради, личните си огради, неговите страхове, неговите битки, неговото потиснато, неприятното му аз и дните му си заслужават. Той не се поддава на човешкия капан на блатото, той се трансформира, той еволюира. Отличава се със своята смъртоносност.
А в случай че се съберат доста такива хора? Как би било; Вероятно щеше да е живот. Това би било правдивост, допускам, взаимност, съзидание, обич. Забавно пътешестване, подарък! Така си представям живота си, моето неповторимо странствуване. Така че аз го дефинирам. Заеми място. Аз приказвам. Опитвам. усет. обич.
