Зад войната в Сирия се крие газовата война
Гражданската война в Сирия беше и е показана основно като национално въстание, за да бъде свален Асад и промяната на режима му с по-демократична форма на ръководство. Но ние знаем, че това е единствено една дребна част от истината, знаем за геополитическите ползи в района и за какво някои западни страни и нефтени монархии от Персийския залив подстрекаваха към такова въстание, вследствие на което единствено на няколко км от Дамаск се развяваше флага на " Ислямска страна ". Това написа в собствен разбор Паоло Маури от италинаското издание Gli Occhi Della Guerra .
Отказът на Сирия да даде в интервала от 2010 до 2011 година територията си за прокарването на газопровод по линията Катар-Турция е повече от задоволителен да се изясни произхода на опитите за свалянето на Башар Асад, счита Маури.
Но газопроводът и стратегическите ползи на великите сили не са единствената причина, поради която в Сирия бе предизвикана война: към този момент известно време в източната част на Средиземноморието се води нова битка за природния газ. Т.нар. Басейн на Левантийско море е територията, която се простира от Сирия до Израел на юг и включва в себе си и част от морето, ситуирано против него. Тази територия може да стане новата граница за рандеман на газ: на цялата тази територия лежат разнообразни залежи, които досега не са били " пипани " нито при прокарването на газопроводи, нито за рандеман на природен газ.
Покрай находищата " Левиатан " и " Тамар " в израелско море, които се намират в стадий на разработка за употреба и зареждане с доставки към Европа посредством бъдещия газопровод East Med, има и други газови полета, които са на стадий " разработка " - сред Кипър, Ливан и Сирия.
В Кипър към този момент съвсем година работи италианската енергийна компания Eni, която в края на 2015 година. Тя подписа с Кипър контракт, който позволява изследване в три морски сектора, в източната акватория към Острова на Афродита. В същия интервал френската компания Total продължи с две години разрешението за изследване в района, а взаимното дружество, формирано от ExxonMobil и Катар планува завършването на своите проучвателни работи към 2018 година. Всичко това свидетелства за деен интернационален интерес към тази географска област.
Преди дни в Ливан се състояха първите състезания за асимилиране на ресурсите от пет блока, ситуирани в крайбрежната зона, два от които към този момент са на обединяването, образувано от фирмите Total, Eni и съветската " Новатек ". Конкурсът беше занимателен с съвсем три години поради политическата неустойчивост в района и натиска от страна на Израел, който оспорва част от територията с размер от 860 кв. метра, където фирмите са получили позволение за асимилиране.
В светлината на тези събития наподобява е ясно, че нормализирането на обстановката в Сирия отваря порти на енергийните компании, които подписват съглашения за употребата и комерсиализацията на енергийните запаси от Левантийско море, чиято северна част обгръща морската територия сред Ливан и Южна Сирия, която в никакъв случай не е била деликатно изследвана.
В съдействие работят разнообразни страни: около Eni, която очевидно получава най-голямото парче за проучване в източната част на Средиземноморието, в подялбата са включени фреснката Total, съветската " Новатек " и американският колос ExxonMobil (бел. ред. - сегашният американски държавен секретар Рекс Тилърсън беше основен изпълнителен шеф на Exxon), а участващите в гонитбата страни се пробват явно, колкото се може по-изгодно да капитализират тази нова " газова война ".
Цитираният нагоре газопровод East Med се появява вследствие на съглашение сред Италия, Израел, Кипъл и Гърция и ще съедини залежи, ситуирани в израелско море, с Европа през Гърция и Италия (т.е. посредством газопровода ТАП). Планът планува до 2025 година да бъдат вложени частни вложения с размер от 6-7 милиарда $ в строителството на най-дългия подводен газопровод в света (2200 км).
В проектите за търговски рандеман влиза най-вероятно влиза също и Ливан - или най-малко това проличава от думите на генералния шеф на Eni Клаудио Дескалци: " Да се обединят бъдещите запаси и транспортната и експортна инфраструктура на Израел, Кипър и Египет, защото територията би могла да стане районен газов възел и да способства за европейската енергийна сигурност ". Планът планува доставка на газ от три страни, към които скоро ще се добави още една - Египет. Там, в Дамиет, Eni управлява фабрики за произвеждане на полутечен газ на испанската компания Union Fenosa. Този план доста интересува Тел Авив, който желае да доставя собствен газ, извлечен от находищата " Левиатан " и " Тамар " посредством подводни газопроводи до Дамиет. Така Израел ще овладее втори и доста значим търговски канал с Европа, който ще му разреши да обезопаси себе си от " непредвидени прояви на яд " от страна на Турция.
Отделен диалог заслужава и обстановката в Египет, който с помощта на неотдавна откритото още веднъж от Eni голямо находище, ситуирано в източната делта на Нил, т.е. в частта от морето, попадаща в зоната на делтата на реката (става въпрос за находището " Зохр ", от което могат да бъдат извлечени 850 милиарда куб. метра газ), ненадейно стана страна-износител на газ, до момента в който по-рано беше вносител. Кайро в действителност имаше желание да внася от Тел Авив 68 милиарда куб. метра газ в продължение на 15 години, само че откриването и употребата на " Зохр " съществено промени нещата.
Решението за основаването на енергиен възел с привличането на всички страни, участващи в новата битка за газ, може би ще удовлетвори всички.
Сирия и морските ѝ ресурси от газ остават досега една огромна незнайна: в този момент, когато Асад повече или по-малко устойчиво ръководи Дамаск с помощта на помощта (явно не безплатна) на Москва, може би се плануват два разнообразни сюжета за развиването на събитията.
В рамките на първия сюжет Сирия може да влезе в интернационално съглашение за енергийния възел и експлоатирането на газопровода East Med, само че ще трябват обилни " дипломатически старания " от страна на Русия, с цел да може Израел да се съгласи да взе участие дружно с режима на Асад. В рамките на втория сюжет, може би по-вероятният, ще има ръководство на Москва и Анкара на въглеводородните запаси в сирийската част на Леванта в сходство с двустранни съглашения с европейските компании, като Eni, остарял и фаворизиран сътрудник на Русия, и Total. В бъдеще най-вероятно ще има обединение за транспорт с Трансанадолския газопровод (ТАНАП), който, дружно с фантазията за Панарабски газопровод (Катар-Саудитска Арабия, Йордания-Сирия-Турция), стана една от аргументите за избухналата в Сирия революция.
Отказът на Сирия да даде в интервала от 2010 до 2011 година територията си за прокарването на газопровод по линията Катар-Турция е повече от задоволителен да се изясни произхода на опитите за свалянето на Башар Асад, счита Маури.
Но газопроводът и стратегическите ползи на великите сили не са единствената причина, поради която в Сирия бе предизвикана война: към този момент известно време в източната част на Средиземноморието се води нова битка за природния газ. Т.нар. Басейн на Левантийско море е територията, която се простира от Сирия до Израел на юг и включва в себе си и част от морето, ситуирано против него. Тази територия може да стане новата граница за рандеман на газ: на цялата тази територия лежат разнообразни залежи, които досега не са били " пипани " нито при прокарването на газопроводи, нито за рандеман на природен газ.
Покрай находищата " Левиатан " и " Тамар " в израелско море, които се намират в стадий на разработка за употреба и зареждане с доставки към Европа посредством бъдещия газопровод East Med, има и други газови полета, които са на стадий " разработка " - сред Кипър, Ливан и Сирия.
В Кипър към този момент съвсем година работи италианската енергийна компания Eni, която в края на 2015 година. Тя подписа с Кипър контракт, който позволява изследване в три морски сектора, в източната акватория към Острова на Афродита. В същия интервал френската компания Total продължи с две години разрешението за изследване в района, а взаимното дружество, формирано от ExxonMobil и Катар планува завършването на своите проучвателни работи към 2018 година. Всичко това свидетелства за деен интернационален интерес към тази географска област.
Преди дни в Ливан се състояха първите състезания за асимилиране на ресурсите от пет блока, ситуирани в крайбрежната зона, два от които към този момент са на обединяването, образувано от фирмите Total, Eni и съветската " Новатек ". Конкурсът беше занимателен с съвсем три години поради политическата неустойчивост в района и натиска от страна на Израел, който оспорва част от територията с размер от 860 кв. метра, където фирмите са получили позволение за асимилиране.
В светлината на тези събития наподобява е ясно, че нормализирането на обстановката в Сирия отваря порти на енергийните компании, които подписват съглашения за употребата и комерсиализацията на енергийните запаси от Левантийско море, чиято северна част обгръща морската територия сред Ливан и Южна Сирия, която в никакъв случай не е била деликатно изследвана.
В съдействие работят разнообразни страни: около Eni, която очевидно получава най-голямото парче за проучване в източната част на Средиземноморието, в подялбата са включени фреснката Total, съветската " Новатек " и американският колос ExxonMobil (бел. ред. - сегашният американски държавен секретар Рекс Тилърсън беше основен изпълнителен шеф на Exxon), а участващите в гонитбата страни се пробват явно, колкото се може по-изгодно да капитализират тази нова " газова война ".
Цитираният нагоре газопровод East Med се появява вследствие на съглашение сред Италия, Израел, Кипъл и Гърция и ще съедини залежи, ситуирани в израелско море, с Европа през Гърция и Италия (т.е. посредством газопровода ТАП). Планът планува до 2025 година да бъдат вложени частни вложения с размер от 6-7 милиарда $ в строителството на най-дългия подводен газопровод в света (2200 км).
В проектите за търговски рандеман влиза най-вероятно влиза също и Ливан - или най-малко това проличава от думите на генералния шеф на Eni Клаудио Дескалци: " Да се обединят бъдещите запаси и транспортната и експортна инфраструктура на Израел, Кипър и Египет, защото територията би могла да стане районен газов възел и да способства за европейската енергийна сигурност ". Планът планува доставка на газ от три страни, към които скоро ще се добави още една - Египет. Там, в Дамиет, Eni управлява фабрики за произвеждане на полутечен газ на испанската компания Union Fenosa. Този план доста интересува Тел Авив, който желае да доставя собствен газ, извлечен от находищата " Левиатан " и " Тамар " посредством подводни газопроводи до Дамиет. Така Израел ще овладее втори и доста значим търговски канал с Европа, който ще му разреши да обезопаси себе си от " непредвидени прояви на яд " от страна на Турция.
Отделен диалог заслужава и обстановката в Египет, който с помощта на неотдавна откритото още веднъж от Eni голямо находище, ситуирано в източната делта на Нил, т.е. в частта от морето, попадаща в зоната на делтата на реката (става въпрос за находището " Зохр ", от което могат да бъдат извлечени 850 милиарда куб. метра газ), ненадейно стана страна-износител на газ, до момента в който по-рано беше вносител. Кайро в действителност имаше желание да внася от Тел Авив 68 милиарда куб. метра газ в продължение на 15 години, само че откриването и употребата на " Зохр " съществено промени нещата.
Решението за основаването на енергиен възел с привличането на всички страни, участващи в новата битка за газ, може би ще удовлетвори всички.
Сирия и морските ѝ ресурси от газ остават досега една огромна незнайна: в този момент, когато Асад повече или по-малко устойчиво ръководи Дамаск с помощта на помощта (явно не безплатна) на Москва, може би се плануват два разнообразни сюжета за развиването на събитията.
В рамките на първия сюжет Сирия може да влезе в интернационално съглашение за енергийния възел и експлоатирането на газопровода East Med, само че ще трябват обилни " дипломатически старания " от страна на Русия, с цел да може Израел да се съгласи да взе участие дружно с режима на Асад. В рамките на втория сюжет, може би по-вероятният, ще има ръководство на Москва и Анкара на въглеводородните запаси в сирийската част на Леванта в сходство с двустранни съглашения с европейските компании, като Eni, остарял и фаворизиран сътрудник на Русия, и Total. В бъдеще най-вероятно ще има обединение за транспорт с Трансанадолския газопровод (ТАНАП), който, дружно с фантазията за Панарабски газопровод (Катар-Саудитска Арабия, Йордания-Сирия-Турция), стана една от аргументите за избухналата в Сирия революция.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ