Голямо объркване сред историците предизвикват предмети, за които не може

Голямо комплициране измежду историците провокират предмети, за които не може да се откри тъкмо защо са служели на нашите предшественици и по кое време са изобретени. Такъв е казусът с кристалните черепи…

Съществуват два кристални черепа, които имат естествени размери и тежат към 5,2 кг. Единият – черепът на Страшния съд, се намира в Музея на хората в Лондон, а другият – Черепът на Проклятието – в Музея на американските индианци в Ню Йорк.

Произходът на първия е незнаен. Знае се единствено, че е закупен от бижутерската компания Тифани през 1898 година. И до през днешния ден не може да се откри от кое място компанията се е сдобила с него. Според някои източници е бил извоюван като трофей от незнаен наемник в Мексико през деветнадесети век. За втория череп се знае много повече. Той е открит от Ана Мичъл-Хеджис на 17-ия си рожден ден, когато от върха на една пирамида в античния град на маите Лубаантун вижда в една пролука нещо да блещука. Какво е предписание младото момиче в днешната страна Белийз, тогава Британски Хондурас? Тя била прекомерно млада за археоложка, само че задоволително смела, с цел да не се опасява от отровните паяци и змии.

Археолог фен бил вторият й татко Фредерик А. Мичъл-Хеджис, другояче банкер и борсов медиатор. Не разполагал с доста средства, само че бил човек с богато въображение, жаден за пътешествия, проучвателен подвизи и случки. Намерил спонсори за стъкмяване на научна експедиция и отпътувал с транспортен съд от Ливърпул за пристанището Пунта Горда. В експедицията взели присъединяване също доведената му щерка Ана и аристократичната лейди Ричмънд Браун – другарка и спонсорка на Фредерик. В многочислените трудове за намирането на кристалния череп съществуват някои незначителни разлики. Според едни създатели локалните служащи от племето кекчи, потомци на маите, копаели в пирамидния комплекс и изровили кристалния череп без долната челюст. Други източници оферират същата история, само че с повече сантиментални подправки. Ана се изкачила на много порутена пирамида. От върха й се наслаждавала на прелестна панорама. Зелена джунгла като безконечен килим се простирала пред очите й. Ненадейно погледът й попаднал на нещо блещукащо през един процеп навътре в пирамидата. Ана слязла и събудила татко си, с цел да му заяви новината. Разчистването на тежките каменни блокове не било лесна работа и по тази причина чак след няколко седмици твърдоглав труд кристалният череп се намерил в ръцете на младото момиче. Интересна била реакцията на към тристата служащи кикче.Щом видели черепа, индианците паднали на колене, почнали да целуват земята и две седмици прекарали в рев и молитва. Разкопките траяли и едвам след три месеца разкрили долната преносима челюст на черепа.

Находката в Лубаантун е същинска мистерия, която може да се съпоставя единствено с кристалната топка от Бермудския триъгълник. Кристални черепи са били намирани и другаде и през днешния ден може да се видят в влиятелни музеи в Европа и Америка. Но все пак черепът се счита за неповторим. Изработен е от цялостен транспарантен пай планински кристал, в който се виждат вътрешни вени и мехурчета. Само иронична усмивка провокират изказвания на тези специалисти, съгласно които кристалът е шлифован с пясък. Те стигат до това умозаключение, откакто проучванията под микроскоп не са намерили следи от железни принадлежности. За да се обработи ръчно, с пясък или с нещо по-твърдо, са нужни минимум 150 години по 12 часа твърдоглав дневен труд на доста занаятчии. Някои пресмятат, че за постигането на този резултат ще бъдат нужни 800, 1000 или 1500 години. Не имам вяра, че ще се намерят майстори, които да се заемат с толкоз тънка и продължителна работа. Скулите и очните кухини на черепа са обработени по подобен метод, че като отразяват светлината, основават усещане на блясъци, на някакво вътрешно придвижване. Ефектът се укрепва и от една призма, завършена в основата на черепа. Кристалното създание тежи 5,3 кг, високо е 13 см, необятно също 13 см и дълго 18 см. Съдейки по някои анатомични особености, експертите са на мнение, че кристалът е моделиран по черепа на жена. Един факт изключително тормози специалистите: в случай че е правилно, че целият предмет е направен от един бистър пай – а това значи и преносимата долна челюст, – по какъв начин е бил разрязван този пай? Планинският кварцов кристал не може да се реже и всеки опит би приключил с натрошаване. Освен това майсторите по шлифоване знаят, че кварцовият кристал пораства спираловидно към невидими оси. Те могат да се видят единствено при избрани условия и мощно нарастване. Обработката може да се прави единствено по посока на тези оси. И най-незначителното отклоняване незабавно би го натрошило на дребни парченца. А кристалът на маите е обработен таман по този неосъществим метод.

Това дава мотив на един академик да възкликне: “Проклетото нещо не би трябвало да съществува! ”

Ана Мичъл-Хеджис e предоставила за шест години “проклетото нещо ” на Франк Дорланд – прочут реставратор и реакционер на творби на изкуството. Той e разкрил и описал някои свойства на черепа, които припомнят за кристалната топка на доктор Браун. Веднъж за няколко минути към черепа се появил ореол, аура или зарево. В дома на реставратора, до момента в който черепът бил у него, от време на време се чували звънчета. Усещала се и някаква неопределена миризма. Имало моменти, когато в кристала се забелязвали странни сенки и светлини, облици на други черепи, човешки лица, всякакви предмети. Както Дорланд, по този начин и собственичката му Ана Мичъл-Хеджис не се съмняват, че кристалният череп оказва някакво въздействие върху хората, които са покрай него, върху техните усеща, настроения и мисли. Според сп. “Нешънъл инкуайърър ” не една или две холивудски звезди са посещавали дома на Ана в Кичънър, провинция Онтарио – Канада, с цел да се усамотят с черепа, да му се помолят или да медитират в негово наличие. Самата дама – щастливата собственичка на такава невероятна драгоценност – наподобява добре на 90-годишна възраст. С кристала се е разделила за по-продължителен период единствено когато го е дала на реставратора. Втори път се е лишила от него, когато го е предоставила за една година на Музея на американския индианец в Ню Йорк. По този мотив някои създатели иронично подмятат: що се отнася до хипотетичните окултни качества на кристалния череп, те кой знае за какво не се демонстрираха в този музей. Ще обърна внимание на някои сходни черти в кристалните предмети, притежавани от доктор Рей Браун и Ана Мичъл-Хеджис. Те са разнообразни по форма и към момента никой не е в положение да каже какво е било предназначението им. В Мексико, а и на други места в Америка има доста черепи, направени от камък, глина, благородни метали, и даже от кристал. Но черепът от Лубаантун е неповторим по метода на направа, по размерите и по приписваните му окултни свойства. И двата кристала са открити в пирамида. И в двата случая находките не са били незабавно оповестени по сходни аргументи.

Д-р Рей Браун се e страхувал, че ще му бъде отнета.

Фредерик Мичъл-Хеджис e изпитвал същите опасения и e съобщил за кристалния череп чак през 1935 година със публикация в сп. “Ню Йорк америкън ”. Статията му e провокирала сензация и гневна реакция от страна на Нормън Хамънд, който дълго време правил археологически изследвания в Белийз. Археологът декларира на висок глас, че Фредерик Мичъл-Хеджис е нарушил законите на Англия, присвоявайки си находката, без да я опише и записва. Нещо повече: в гнева си Хамънд се нахвърля и против почтените маи от древността, които съгласно него не били способни да създадат подобен череп. Археологът е безапелационен: черепът не е на маите, не е открит в Лубаантун или другаде в Централна Америка. И ето основния му мотив: маите не са употребявали планински кристал. Черепът не е направен в стила на маите. И още една любопитна аналогия в двата кристала: те не могат да бъдат датирани. Кой би дръзнал да каже по кое време е направена кристалната топка на доктор Браун? Ако е принадлежала на античната Атлантида, тогава може да се мисли за някакъв интервал от десетина хиляди години прочие н. е. Но коя е гаранцията, че самите атланти са нейните майстори и че не са я получили от друга цивилизация, по-стара и от тяхната? Или от някакви извънземни богове? Специалистите признават, че със сегашните способи за датиране не е допустимо да се дефинира възрастта на кристалния череп. Те не могат да отрекат, че е открит в Лубаантун, само че хвърлят подозрения върху способността на маите да създават с примитивните си принадлежности нещо с такова високо качество. Остава ни да насочим взор още веднъж към загадъчната Атлантида.

Източник: fenomenibg.com