Европа иска да произвежда повече чипове, но кой ще спечели от това?
Големите европейски страни, като Германия, Франция и Италия, ще завоюват най-вече от проекта на Европейската комисия да направи Стария континент по-привлекателен за вложения в произвеждане на електронни съставни елементи, написа Ройтерс.
Милиарди евро са планувани за вложения в този бранш, като концепцията е обществените средства да покриват до 100% неналичието на финансиране с частни средства.
Надпреварата за дотации обаче може да наклони везните в интерес на страните с по-големи запаси.
„ Не виждам по какъв начин това може да се избегне, защото то стои в основата на механизма. Същото е и в Съединени американски щати, където щатските управляващи дават разнообразни дотации, с цел да накарат фирмите да строят точно в техния щат “, споделя анализаторът на Gartner Алън Пристли.
Производството на чипове в Европа е спаднало от 24% от международния индустриален потенциал през 2000 година до 8% сега, а холандският производител на микрокомпоненти ASML предизвести, че този дял може да падне до 4%, в случай че не се подхващат дейности.
Американските компании държат 47% пазарен дял от промишлеността за чипове, следвани от Азия, а Европа е на трета позиция, само че като размер е надалеч обратно, съгласно данни на Асоциацията на полупроводниковата промишленост.
Настоящото европейско законодателство може да помогне за оправянето с този проблем, като дава по-мащабни дотации и държавна поддръжка, с цел да бъде доближат пазарен дял от 20% дял в общия световен потенциал до 2030 година
Източници от промишлеността показват като допустимо решение по-активното съдействие с други райони, защото веригата за доставка на чипове обгръща целия свят. В противоположен случай биха били нужни най-малко 1 трилион евро за построяването на изцяло самостоятелна верига за доставка на чипове.
Intel, която възнамерява да влага до 95 милиарда $ в Европа през идващото десетилетие, съобщи, че чака директивите на Еврокомисията за поощряване на производството на процесори да оказват помощ на проектите на компанията за разширение на европейския ѝ отпечатък.
Американският производител на микрокомпоненти търси подобаващи местоположения в Германия, Франция и Италия.
И тъкмо това е мотив за терзания в по-малките страни от Общността. Те подозират, че интернационалните компании, които търсят благоприятни условия на континента, може въобще да не включат периферните стопански системи в проектите си за основаване на нови фабрики, чието създаване коства над 20 милиарда $.
Анализатори разясняват пред Ройтерс, че до момента в който дотациите са основен фактор при взимането на сходни решения, те надалеч не са единственият. Наличието на гении, земя и проучвателен институти също ще бъдат взети поради преди основаването на новите заводи за чипове.
Германия, Франция и Италия предоставиха държавна помощ за усилване на индустриалния потенциал в микроелектрониката посредством инструмента за поддръжка на значими планове от общ европейски интерес (IPCEI) с бюджет от 2 милиарда евро.
Новото законодателство ще поддържа и по-малките новаторски компании в достъпа им до работна ръка, индустриални сътрудници и финансово финансиране, а доста специалисти са на мнение, че тези компании могат да изберат и по-малките страни за база на своите интервенции.
„ Присъствието на цех за произвеждане на полупроводници от последващо потомство в Европа би имало позитивни резултати, стимулирайки вложенията в европейските вериги за доставки и би работило като магнит за оскъдните гении “, разяснява анализаторът на ING Ян Фредерик Слийкерман.
Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер съобщи, че вложенията ще дойдат и от втория паневропейски план от общ интерес, включващ над 100 участници от към 20 европейски страни. Той ще бъде фокусиран върху процесорите с изкуствен интелект и облачните технологии.
Вестагер съобщи, че тайванският софтуерен колос Taiwan Semiconductor Manufacturing Company също е отворен за бизнес в Европа.
TSMC е най-големият производител на чипове в света. Миналия месец компанията разкри, че е в ранен стадий на оценка на евентуално ново дружество в Европа.
Милиарди евро са планувани за вложения в този бранш, като концепцията е обществените средства да покриват до 100% неналичието на финансиране с частни средства.
Надпреварата за дотации обаче може да наклони везните в интерес на страните с по-големи запаси.
„ Не виждам по какъв начин това може да се избегне, защото то стои в основата на механизма. Същото е и в Съединени американски щати, където щатските управляващи дават разнообразни дотации, с цел да накарат фирмите да строят точно в техния щат “, споделя анализаторът на Gartner Алън Пристли.
Производството на чипове в Европа е спаднало от 24% от международния индустриален потенциал през 2000 година до 8% сега, а холандският производител на микрокомпоненти ASML предизвести, че този дял може да падне до 4%, в случай че не се подхващат дейности.
Американските компании държат 47% пазарен дял от промишлеността за чипове, следвани от Азия, а Европа е на трета позиция, само че като размер е надалеч обратно, съгласно данни на Асоциацията на полупроводниковата промишленост.
Настоящото европейско законодателство може да помогне за оправянето с този проблем, като дава по-мащабни дотации и държавна поддръжка, с цел да бъде доближат пазарен дял от 20% дял в общия световен потенциал до 2030 година
Източници от промишлеността показват като допустимо решение по-активното съдействие с други райони, защото веригата за доставка на чипове обгръща целия свят. В противоположен случай биха били нужни най-малко 1 трилион евро за построяването на изцяло самостоятелна верига за доставка на чипове.
Intel, която възнамерява да влага до 95 милиарда $ в Европа през идващото десетилетие, съобщи, че чака директивите на Еврокомисията за поощряване на производството на процесори да оказват помощ на проектите на компанията за разширение на европейския ѝ отпечатък.
Американският производител на микрокомпоненти търси подобаващи местоположения в Германия, Франция и Италия.
И тъкмо това е мотив за терзания в по-малките страни от Общността. Те подозират, че интернационалните компании, които търсят благоприятни условия на континента, може въобще да не включат периферните стопански системи в проектите си за основаване на нови фабрики, чието създаване коства над 20 милиарда $.
Анализатори разясняват пред Ройтерс, че до момента в който дотациите са основен фактор при взимането на сходни решения, те надалеч не са единственият. Наличието на гении, земя и проучвателен институти също ще бъдат взети поради преди основаването на новите заводи за чипове.
Германия, Франция и Италия предоставиха държавна помощ за усилване на индустриалния потенциал в микроелектрониката посредством инструмента за поддръжка на значими планове от общ европейски интерес (IPCEI) с бюджет от 2 милиарда евро.
Новото законодателство ще поддържа и по-малките новаторски компании в достъпа им до работна ръка, индустриални сътрудници и финансово финансиране, а доста специалисти са на мнение, че тези компании могат да изберат и по-малките страни за база на своите интервенции.
„ Присъствието на цех за произвеждане на полупроводници от последващо потомство в Европа би имало позитивни резултати, стимулирайки вложенията в европейските вериги за доставки и би работило като магнит за оскъдните гении “, разяснява анализаторът на ING Ян Фредерик Слийкерман.
Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер съобщи, че вложенията ще дойдат и от втория паневропейски план от общ интерес, включващ над 100 участници от към 20 европейски страни. Той ще бъде фокусиран върху процесорите с изкуствен интелект и облачните технологии.
Вестагер съобщи, че тайванският софтуерен колос Taiwan Semiconductor Manufacturing Company също е отворен за бизнес в Европа.
TSMC е най-големият производител на чипове в света. Миналия месец компанията разкри, че е в ранен стадий на оценка на евентуално ново дружество в Европа.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ