Слави ще решава следващия кабинет
Гласуването за Караянчева бе предстоящо, ролята на Народното събрание би трябвало да се промени, споделя социологът Васил Тончев, шеф на " Сова-Харис " в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ " Пренесохме борбите сред партиите в Европарламента поради провинциалния си комплекс
И Истанбулската конференция, и македонското малцинство бяха привнесени отвънСпоровете към новата конституция към този момент нямат актуалностЕлектронно гласоподаване - да, машинното е просто непотребна маневраЗасега Цветанов не получава огромна социална подкрепаБСП се активизира с директния избор за Нинова
- Г-н Тончев, по какъв начин ще коментирате дебата за поисканата от Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия оставка на ръководителя на Народно събрание Цвета Караянчева и поддръжката, която тя получи за оставането си на поста?
- Очаквано гласоподаване. Мнозинството си е защитило позицията.
Смятам, че е неотложно ролята на Народното събрание да се промени, само че тези промени би трябвало да се мислят в идващия парламент, с нова организация, ново управление и по нов метод. На този стадий няма по какъв начин да имаме някакви съответни упования от това гласоподаване и казусът тук не в Караянчева, а в цялостната визия и работа на Народното събрание. Всички укоряват Бойко Борисов, че е принизил ролята на институциите, само че даже и да е по този начин не мисля, че виновността е единствено негова. Той е принизил ролята им, тъй като са му разрешили да го направи. Благодарение на престижа си и на политическото си въздействие той е съумял да се наложи. Дебатът трябваше да го има, тъй като тези проблеми би трябвало да се слагат в общественото пространство, само че това може да се реши единствено с нова настройка в идващия парламент.
- Защо вътрешнополитическите борби у нас бяха пренесени в Европейския парламент? Кой печели от това?
- Това са някакви вътрешнополитически сметки. Резултат от провинциалния комплекс, който имаме освен като народопсихология, само че най-много изразен в политическите среди. Ние чакаме някой различен да пристигна и да ни позволи проблемите, нещо, което е неуместно. Ние би трябвало да се опитваме да се оправяме сами, а не да ги изнасяме на такива конгреси.
- Резолюцията за България още веднъж накара управляващите у нас да подхващат стъпки за утвърждението на отхвърлената от съда Истанбулска спогодба. Защо тази разграничителна линия още веднъж излезе на дневен ред?
- Тя ни беше спусната извън. Мисля, че няма нито една съществена политическа мощ, която би я сложила, защото знае, че това ще й донесе негативи. В Европейските институции и най-много в Европейския парламент ЛГБТ-лобито е много мощно, тъй че това ни беше поднесено от тяхна страна като бонус към това, което ние сами си сервирахме.
- Как съгласно Вас ще се отрази на страната ни признатата от Европарламента резолюция?
- Моето мнение е, че това е следващият акт, който ни слага в отрицателна светлина. Във вътрешнополитически проект тя няма да има някакво значително въздействие и среда, в която да нанесе някакви провали или пък дивиденти.
- В резолюцията се приказва и за признание на македонско малцинство в България. Каква е оценката Ви за това и за какво тази сензитивна тематика се слага в Европа в този момент?
- Това е следващата тематика, която е поднесена извън и беше непредвидена за българските представители, без значение от кой политически цвят са. Това обаче ни слага и различен значим въпрос - да прегледаме и осмислим нашите искания към Македония и да създадем нов прочит на историята, от позиция на бъдещето. Ние споделяме, че до 45-46-та година сме имали обща история, по-късно имаме разграничена история, а пък най-после има македонска нация. След като има македонска нация, значи теоретично може да се допусне, че тук е допустимо да има и хора, които желаят да се разпознават като македонци. Ние сме извънредно чувствителни на тази тематика, тъй като знаем, че всички в един миг в историята сме били българи, само че по този начин или другояче това са действителностите в този момент. Смятам, че това ни визира по еднаквост, само че никога не е политическа заплаха, тъй като е нещо безсмислено. Логично е ние да признаем опцията за македонско малцинство, тъй като сега има обособена македонска нация.
- Как ще коментирате новото искане от страна на президента към Конституционния съд, в което той показва, че промени във към този момент импортиран план за нова конституция може да прави единствено Велико национално заседание?
- Всички тези разногласия към новата конституция нямат новост. Нова конституция може да се създаде тогава, когато има народен консенсус. Когато има такава нужда, която е явна и се приема от публичното мнение, тогава политическите партии би трябвало да застанат и да отговорят на тази нужда. В момента въпросът беше импортиран изкуствено. Управляващите прегърнаха тази концепция, а в този момент топката се трансферира по един нов метод. Всички тези разногласия сега са " люлеене " на въздуха. Истината е, че от препоръчаните в този момент промени за нова Конституция 90% могат да станат и без Велико Народно заседание, тъй че това е просто едно разнословие.
- Каква е оценката Ви за митингите, които не престават към този момент повече от 95 дни? Виждате ли някаква смяна в тях?
- Протестите минаха по един логически път. Безспорна е частта с намаляването на интензивността, само че митингът изигра и продължава да играе основна роля в настроенията, настройките и оценката на хората. Сигурен съм, че ще повлияе и върху електоралните настройки в идващите избори, тъй че в тези параметри митингът беше потребен, тъй като засилва публичното мнение и го концентрира върху политическите процеси. Да чакаме обаче някакви революционни промени, първо е нереалистично, второ не е и потребно, тъй като като цяло революциите нямат удобен резултат за обществото.
- Голяма част от протестиращите желаят въвеждането на електронно гласоподаване. Смятате ли, че България е подготвена да одобри този способ?
- Първо да почистим смисъла на въвеждането. Електронно и машинно гласоподаване са два друга метода. Да, има смисъл да се вкара електронно гласоподаване, от гледа точка на българите, които живеят в чужбина. Това са хората, които са най-големият външен вложител в нашата страна и ние би трябвало да се стремим колкото се може повече да ги интегрираме към родината им. Също по този начин би трябвало да им дадем право да се месят в нашите вътрешни работи и да вземат участие в нашия вътрешнополитически живот. Съвсем обикновено е да се позволи да се гласоподава по пощата, по този начин както се гласоподава от край време във Англия, Съединени американски щати и още редица развити демокрации. За отдалеченото гласоподаване може да се намерят разновидности да става й електронно, в това има огромен смисъл. За мен обаче машинното гласоподаване е просто една непотребна маневра. Всички изследвания демонстрират, че то няма да докара до нищо по-добро от това, което имаме, като се изключи ускоряването при самото броене, само че пък за население като нашето го считам за ненужно. В момента обстановката при нас е още по-безсмислена, тъй като по закон ще може да се гласоподава и машинно и посредством бюлетини.
- Очаквате ли оставка на държавното управление и предварителни избори?
- Правителството съумя да забави този развой, оттук насетне то е ненужно. Възможно е, само че е ненужно и няма да докара до нищо хубаво. До изборите имат да се свършат много неща. Правителството под напън и на митинга, и на опозиционните сили има доста по-успешен вид да се оправи с спешните резултати, които има сега в държавното ръководство, в сравнение с в случай че в този момент се направи длъжностен кабинет. Общо взето този огромен спор е обвързван с това, кой да получи някакви преимущества на идващите избори, което обаче не е чисто и от двете страни. Миналата година имаше избори, дори 2 пъти, за какво никой не ги оспори? Не мисля, че постоянните избори са чак толкоз нечестни и изкривени дотам, че да не може да им се има вяра.
- Напоследък от ден на ден се приказва, че служителите на реда са подготвени на стачка, в случай че не им се усилят заплатите. Възможно ли е това в действителност да се случи и служителите на реда и протестиращите да се озоват от една и съща страна?
- Не, надали. Полицаите могат да си създадат своите синдикални претенции и да тръгнат да ти отстояват, само че разновидността да застанат на една страна с протестиращите към този момент ми наподобява като държавен прелом. Ако и полицията и жандармерията се извърнат към държавните институции и вървят против тях това значи цялостен безпорядък в страната. Макар, че войната, която се организира е сред институциите в България и сама по себе си е доста рискова. Това е нещо, на което не сме ставали очевидци до момента. Но въпреки всичко някак си да се опълчват не политическите партии, а държавните институции - държавното управление и президентството, излиза отвън заложената рамка от българската конституция за споразумяване на политическия живот на страната. Надявам се да не се стига до сходна обстановка.
- Какво бъдеще виждате за новата партия на Цветан Цветанов, смятате ли, че ще влезе в Народното събрание?
- От проучванията, които сме правили при започване на месец септември тя не получаваше необятен публичен отзив и нямаше индикации, че може да получи огромна социална поддръжка, само че пък знаем, че той е извънредно деен и може да обиколи страната и три пъти, в случай че би трябвало. Вероятно ще събере някаква поддръжка, само че не мисля, че може да стане всеобща партия, която да се намеси значително в политиката. Той по-скоро би могъл да гравитира към някои десни политически субекти, които са по-малки, с вяра да се добере до идващия парламент.
- Каква е оценката Ви за партията на Слави - тя стои в сянка, само че все пак към този момент две изследвания й дадоха 600 000 гласа и мястото на трета мощ в Народното събрание. Какво сочат Вашите данни?
- Не би трябвало да се приказва с безспорни цифри, тъй като те могат да станат и повече от 600 000, само че може да станат и много по-малко. Така или другояче чисто имиджово неговата партия стои доста добре и това го демонстрират всички социологически сондажи. Одобрението към него е на доста високо равнище и има огромни вероятности за съществено наличие в идващия парламент. Това се дължи на неговата обществена активност и имидж, който е построил през годините. Как това ще се трансформира в политическа оценка и върху електоралната интензивност е различен въпрос. Всичко зависи от това по какъв начин той и неговият екип ще се показват в предизборната акция. На база количеството от неговите депутати е допустимо той да бъде балансьорът, който да дефинира кой да направи идващото държавно управление - ляво или дясно.
- Стабилизира ли се Българска социалистическа партия след избора на Нинова и юбилейния 50-и конгрес и има ли късмет соцпартията да завоюва изборите?
- Последните избори бяха сериозен триумф за лидерката на партията, която съумя по безапелационен метод да се наложи и да подреди партиите по този начин, както тя искаше. Тя получи поддръжка на партийната маса в по-ниските етажи и симпатизанти на партията, за разлика от по-високите. Успя също да се наложи по безапелационен метод, тъй че от тази позиция партията е в едно положително положение и самите вътрешни избори доведоха до развой на активизиране от страна на партийните маси, което също е добър индикатор за социалистите. Оттук нататък има много тежък път, само че несъмнено е, че имат късмет да станат и първа политическа мощ на идващите избори, като се има поради, че водещата политическа мощ през последните години - ГЕРБ, е в много сложна обстановка, въз основата на към този момент изчерпващия се трети мандат, който ръководят.
И Истанбулската конференция, и македонското малцинство бяха привнесени отвънСпоровете към новата конституция към този момент нямат актуалностЕлектронно гласоподаване - да, машинното е просто непотребна маневраЗасега Цветанов не получава огромна социална подкрепаБСП се активизира с директния избор за Нинова
- Г-н Тончев, по какъв начин ще коментирате дебата за поисканата от Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия оставка на ръководителя на Народно събрание Цвета Караянчева и поддръжката, която тя получи за оставането си на поста?
- Очаквано гласоподаване. Мнозинството си е защитило позицията.
Смятам, че е неотложно ролята на Народното събрание да се промени, само че тези промени би трябвало да се мислят в идващия парламент, с нова организация, ново управление и по нов метод. На този стадий няма по какъв начин да имаме някакви съответни упования от това гласоподаване и казусът тук не в Караянчева, а в цялостната визия и работа на Народното събрание. Всички укоряват Бойко Борисов, че е принизил ролята на институциите, само че даже и да е по този начин не мисля, че виновността е единствено негова. Той е принизил ролята им, тъй като са му разрешили да го направи. Благодарение на престижа си и на политическото си въздействие той е съумял да се наложи. Дебатът трябваше да го има, тъй като тези проблеми би трябвало да се слагат в общественото пространство, само че това може да се реши единствено с нова настройка в идващия парламент.
- Защо вътрешнополитическите борби у нас бяха пренесени в Европейския парламент? Кой печели от това?
- Това са някакви вътрешнополитически сметки. Резултат от провинциалния комплекс, който имаме освен като народопсихология, само че най-много изразен в политическите среди. Ние чакаме някой различен да пристигна и да ни позволи проблемите, нещо, което е неуместно. Ние би трябвало да се опитваме да се оправяме сами, а не да ги изнасяме на такива конгреси.
- Резолюцията за България още веднъж накара управляващите у нас да подхващат стъпки за утвърждението на отхвърлената от съда Истанбулска спогодба. Защо тази разграничителна линия още веднъж излезе на дневен ред?
- Тя ни беше спусната извън. Мисля, че няма нито една съществена политическа мощ, която би я сложила, защото знае, че това ще й донесе негативи. В Европейските институции и най-много в Европейския парламент ЛГБТ-лобито е много мощно, тъй че това ни беше поднесено от тяхна страна като бонус към това, което ние сами си сервирахме.
- Как съгласно Вас ще се отрази на страната ни признатата от Европарламента резолюция?
- Моето мнение е, че това е следващият акт, който ни слага в отрицателна светлина. Във вътрешнополитически проект тя няма да има някакво значително въздействие и среда, в която да нанесе някакви провали или пък дивиденти.
- В резолюцията се приказва и за признание на македонско малцинство в България. Каква е оценката Ви за това и за какво тази сензитивна тематика се слага в Европа в този момент?
- Това е следващата тематика, която е поднесена извън и беше непредвидена за българските представители, без значение от кой политически цвят са. Това обаче ни слага и различен значим въпрос - да прегледаме и осмислим нашите искания към Македония и да създадем нов прочит на историята, от позиция на бъдещето. Ние споделяме, че до 45-46-та година сме имали обща история, по-късно имаме разграничена история, а пък най-после има македонска нация. След като има македонска нация, значи теоретично може да се допусне, че тук е допустимо да има и хора, които желаят да се разпознават като македонци. Ние сме извънредно чувствителни на тази тематика, тъй като знаем, че всички в един миг в историята сме били българи, само че по този начин или другояче това са действителностите в този момент. Смятам, че това ни визира по еднаквост, само че никога не е политическа заплаха, тъй като е нещо безсмислено. Логично е ние да признаем опцията за македонско малцинство, тъй като сега има обособена македонска нация.
- Как ще коментирате новото искане от страна на президента към Конституционния съд, в което той показва, че промени във към този момент импортиран план за нова конституция може да прави единствено Велико национално заседание?
- Всички тези разногласия към новата конституция нямат новост. Нова конституция може да се създаде тогава, когато има народен консенсус. Когато има такава нужда, която е явна и се приема от публичното мнение, тогава политическите партии би трябвало да застанат и да отговорят на тази нужда. В момента въпросът беше импортиран изкуствено. Управляващите прегърнаха тази концепция, а в този момент топката се трансферира по един нов метод. Всички тези разногласия сега са " люлеене " на въздуха. Истината е, че от препоръчаните в този момент промени за нова Конституция 90% могат да станат и без Велико Народно заседание, тъй че това е просто едно разнословие.
- Каква е оценката Ви за митингите, които не престават към този момент повече от 95 дни? Виждате ли някаква смяна в тях?
- Протестите минаха по един логически път. Безспорна е частта с намаляването на интензивността, само че митингът изигра и продължава да играе основна роля в настроенията, настройките и оценката на хората. Сигурен съм, че ще повлияе и върху електоралните настройки в идващите избори, тъй че в тези параметри митингът беше потребен, тъй като засилва публичното мнение и го концентрира върху политическите процеси. Да чакаме обаче някакви революционни промени, първо е нереалистично, второ не е и потребно, тъй като като цяло революциите нямат удобен резултат за обществото.
- Голяма част от протестиращите желаят въвеждането на електронно гласоподаване. Смятате ли, че България е подготвена да одобри този способ?
- Първо да почистим смисъла на въвеждането. Електронно и машинно гласоподаване са два друга метода. Да, има смисъл да се вкара електронно гласоподаване, от гледа точка на българите, които живеят в чужбина. Това са хората, които са най-големият външен вложител в нашата страна и ние би трябвало да се стремим колкото се може повече да ги интегрираме към родината им. Също по този начин би трябвало да им дадем право да се месят в нашите вътрешни работи и да вземат участие в нашия вътрешнополитически живот. Съвсем обикновено е да се позволи да се гласоподава по пощата, по този начин както се гласоподава от край време във Англия, Съединени американски щати и още редица развити демокрации. За отдалеченото гласоподаване може да се намерят разновидности да става й електронно, в това има огромен смисъл. За мен обаче машинното гласоподаване е просто една непотребна маневра. Всички изследвания демонстрират, че то няма да докара до нищо по-добро от това, което имаме, като се изключи ускоряването при самото броене, само че пък за население като нашето го считам за ненужно. В момента обстановката при нас е още по-безсмислена, тъй като по закон ще може да се гласоподава и машинно и посредством бюлетини.
- Очаквате ли оставка на държавното управление и предварителни избори?
- Правителството съумя да забави този развой, оттук насетне то е ненужно. Възможно е, само че е ненужно и няма да докара до нищо хубаво. До изборите имат да се свършат много неща. Правителството под напън и на митинга, и на опозиционните сили има доста по-успешен вид да се оправи с спешните резултати, които има сега в държавното ръководство, в сравнение с в случай че в този момент се направи длъжностен кабинет. Общо взето този огромен спор е обвързван с това, кой да получи някакви преимущества на идващите избори, което обаче не е чисто и от двете страни. Миналата година имаше избори, дори 2 пъти, за какво никой не ги оспори? Не мисля, че постоянните избори са чак толкоз нечестни и изкривени дотам, че да не може да им се има вяра.
- Напоследък от ден на ден се приказва, че служителите на реда са подготвени на стачка, в случай че не им се усилят заплатите. Възможно ли е това в действителност да се случи и служителите на реда и протестиращите да се озоват от една и съща страна?
- Не, надали. Полицаите могат да си създадат своите синдикални претенции и да тръгнат да ти отстояват, само че разновидността да застанат на една страна с протестиращите към този момент ми наподобява като държавен прелом. Ако и полицията и жандармерията се извърнат към държавните институции и вървят против тях това значи цялостен безпорядък в страната. Макар, че войната, която се организира е сред институциите в България и сама по себе си е доста рискова. Това е нещо, на което не сме ставали очевидци до момента. Но въпреки всичко някак си да се опълчват не политическите партии, а държавните институции - държавното управление и президентството, излиза отвън заложената рамка от българската конституция за споразумяване на политическия живот на страната. Надявам се да не се стига до сходна обстановка.
- Какво бъдеще виждате за новата партия на Цветан Цветанов, смятате ли, че ще влезе в Народното събрание?
- От проучванията, които сме правили при започване на месец септември тя не получаваше необятен публичен отзив и нямаше индикации, че може да получи огромна социална поддръжка, само че пък знаем, че той е извънредно деен и може да обиколи страната и три пъти, в случай че би трябвало. Вероятно ще събере някаква поддръжка, само че не мисля, че може да стане всеобща партия, която да се намеси значително в политиката. Той по-скоро би могъл да гравитира към някои десни политически субекти, които са по-малки, с вяра да се добере до идващия парламент.
- Каква е оценката Ви за партията на Слави - тя стои в сянка, само че все пак към този момент две изследвания й дадоха 600 000 гласа и мястото на трета мощ в Народното събрание. Какво сочат Вашите данни?
- Не би трябвало да се приказва с безспорни цифри, тъй като те могат да станат и повече от 600 000, само че може да станат и много по-малко. Така или другояче чисто имиджово неговата партия стои доста добре и това го демонстрират всички социологически сондажи. Одобрението към него е на доста високо равнище и има огромни вероятности за съществено наличие в идващия парламент. Това се дължи на неговата обществена активност и имидж, който е построил през годините. Как това ще се трансформира в политическа оценка и върху електоралната интензивност е различен въпрос. Всичко зависи от това по какъв начин той и неговият екип ще се показват в предизборната акция. На база количеството от неговите депутати е допустимо той да бъде балансьорът, който да дефинира кой да направи идващото държавно управление - ляво или дясно.
- Стабилизира ли се Българска социалистическа партия след избора на Нинова и юбилейния 50-и конгрес и има ли късмет соцпартията да завоюва изборите?
- Последните избори бяха сериозен триумф за лидерката на партията, която съумя по безапелационен метод да се наложи и да подреди партиите по този начин, както тя искаше. Тя получи поддръжка на партийната маса в по-ниските етажи и симпатизанти на партията, за разлика от по-високите. Успя също да се наложи по безапелационен метод, тъй че от тази позиция партията е в едно положително положение и самите вътрешни избори доведоха до развой на активизиране от страна на партийните маси, което също е добър индикатор за социалистите. Оттук нататък има много тежък път, само че несъмнено е, че имат късмет да станат и първа политическа мощ на идващите избори, като се има поради, че водещата политическа мощ през последните години - ГЕРБ, е в много сложна обстановка, въз основата на към този момент изчерпващия се трети мандат, който ръководят.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ