НАТО се сблъсква в многополюсния свят
Германците споделят, че моментът на истината за множеството деца идва в края на 4 клас, когато главното обучение приключва в Grundschule. По това пресмятане Организацията на Северноатлантическия контракт (НАТО) на 73 е във „ второ детство и неприкрита давност / " Без зъби, без очи, без усет, без всичко “ – да перифразираме от известния монолог на Жак в „ Както ви харесва “ на Шекспир.
Разбира се, „ огромният мъжки глас “ на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше много приглушен, когато той обществено призна в понеделник, че кандидатурите на Швеция и Финландия за участие в НАТО може да не бъдат решени в точния момент за срещата на върха на алианса по-късно този месец в Мадрид, заради възражението на Турция.
Говорейки на конференция с шведския министър-председател Магдалена Андерсон в Стокхолм, Столтенберг парира:
„ Срещата на върха в Мадрид в никакъв случай не е била краен период, само че в това време ние работим за намиране на решението допустимо най-скоро. Но когато вземат участие доста страни или няколко страни, няма метод да се каже тъкмо по кое време тези страни ще могат да се спогодят. "
Това е доста огромно отдръпване от неговия лековерен звук на 18 май, когато Столтенберг приветства формалното подаване на заявление за участие от Швеция и Финландия на този ден като „ исторически миг, от който ние (НАТО) би трябвало да се възползваме “.
Светещ Столтенберг сподели, до момента в който заставаше до посланиците на Финландия и Швеция в НАТО: „ Това е добър ден в сериозен миг за нашата сигурност “.
Контекстът беше в действителност трагичен — Русия изиска през декември правната гаранция, че НАТО ще спре разширението си към нейните граници, което алиансът просто пренебрегва. Столтенберг предизвикателно обявяваше следващото разширение на НАТО.
Генсекът беше като с турбокомпресор, защото имаше гърба на американския президент Джо Байдън, който, ограден от шведския министър председател Магдалена Андерсон и финландския президент Саули Ниинисто, в Розовата градина на Белия дом на същия ден, 18 май, също разгласи, че двете скандинавски страни имат „ цялостната, цялостна, цялостна поддръжка “ на Съединени американски щати за кандидатурата си за присъединение към НАТО.
Байдън сподели, че изпраща документи до Конгреса в същия ден, с цел да улесни утвърждението на техните кандидатури, и разгласи:
„ Финландия и Швеция вършат НАТО по-силен. И мощното, обединено НАТО е основата на сигурността на Америка. "
Наистина празненството беше ужасно.
Но нито Байдън, нито Столтенберг чакаха, че червей в ябълката ще скапе празненството. Те не обърнаха нужното внимание, че седмица по-рано, даже когато се появиха вести за следващото разширение на НАТО, турският президент Реджеп Ердоган прозвуча леко несъгласна нота: „ Ние следим развиването на Швеция и Финландия, само че не сме благосклонни мнение.”
Оттогава Ердоган изясни опълчването си, като се базира ва наглата поддръжка на Швеция и други скандинавски страни за кюрдските екстремисти и други, които Турция счита за терористи. Той добави, че не желае да повтори предходна „ неточност “ на Турция, когато тя се съгласи да одобри още веднъж Гърция във военното крило на НАТО през 1980 година и след това алиансът разреши на Атина „ да вземе отношение против Турция “ с поддръжката на самия боен блок.
Ердоган не сподели, че ще блокира всевъзможни опити за присъединение на двете скандинавски страни, само че намекът му беше задоволително злокобен, като се има поради, че от НАТО се изисква да взема всички решения с консенсус.
Прессекретарят на Белия дом просто означи, че Вашингтон „ работи за изясняване на позицията на Турция “. Държавният секретар Антони Блинкен трябваше да се срещне с сътрудниците си от НАТО, в това число турския външен министър, този уикенд в Германия.
Вероятно Белият дом, който е привикнал да взема всички значими решения и множеството незначителни в това число, от името на алианса, подценяваше обстоятелството, че Ердоган скача още веднъж с несдържаност, вярвайки, че с малко масажиране на егото ще го успокои. Така шведският и финландският външни министри дохвърчаха в Анкара на алегорично пътешестване.
Но до тогава Ердоган беше обмислил и Турция имаше съответни претенции за изгонването на войнстващи кюрдски деятели, които се радваха на независимост на деяние в скандинавските страни.
Ердоган евентуално е знаел, че тези претенции са прекомерно огромни, с цел да бъдат изпълнени. Турция е направила 10 претенции за екстрадиция до Финландия сред 2019 и 2022 година, а Хелзинки се съгласи единствено на две.
Що се отнася до Швеция, нейното държавно управление изисква поддръжката на кюрдските законодатели, с цел да остане на власт, а договорката, която ръководещите социалдемократи в Стокхолм подписаха с кюрдските депутати предишния ноември, включваше публичен ангажимент в тази тенденция.
Очевидно Вашингтон и Брюксел (и Стокхолм и Хелзинки) бяха озадачени. Според изчисленията на Ердоган НАТО или Съединени американски щати не могат да си разрешат конфликт с Турция освен поради незаменимите бази на алианса в страната, само че и поради контрола на Турция върху достъпа до Черно море според Конвенцията от Монтро по отношение на режима на проливите (1936).
Освен това Ердоган пресмята, че това е толкоз добър миг за разчистване на базите на кюрдските въоръжени групировки (свързани с ПКК) в Северна Сирия около граничните райони.
Казано просто, Турция употребява статута си на „ суинг страна “ в днешната многополюсна конюнктура, като възнамерява нова интервенция в Северна Сирия, където кюрдските фракции, подкрепени от Вашингтон и Москва, преди този момент се опълчиха на задачите на Анкара.
На 30 май, в диалог с Ибрахим Калин, представител и основен консултант на Ердоган, съветникът по националната сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан прикани „ продължаващите директни договаряния на Турция с Швеция и Финландия за разрешаване на опасенията по отношение на техните кандидатури за участие в НАТО, които Съединени американски щати мощно поддържат “.
В същия мирис, той също по този начин „ удостовери значимостта на въздържането от ескалация в Сирия, с цел да се запазят съществуващите линии за преустановяване на огъня и да се избегне всякаква по-нататъшна дестабилизация “.
Според турската информация обаче Калин е отблъснал апелите на американеца, като уточни, че „ страните, които се стремят да станат членки на НАТО, би трябвало да одобряват полезностите и правилата на Алианса за сигурност и битка с тероризма “ и че Швеция и Финландия „ би трябвало да подхващат съответни стъпки във връзка с терористичните организации, които заплашват националната сигурност на Турция ".
Що се отнася до плануваната интервенция в Северна Сирия, Калин сподели, че „ терористичната организация ПКК/PYD/YPG продължава да съставлява опасност за националната сигурност на Турция и териториалната целокупност на Сирия “ и Турция „ уверено ще продължи битката си против всички терористични организации “.
Междувременно Ердоган постоянно организира диалози с президента Путин по редица въпроси, отнасящи се до Украйна и турско-руското двустранно съдействие и е изцяло допустимо кандидатурата на Швеция и Финландия за НАТО да е включена в разговора им.
Турция отхвърли да глоби Русия и даже разрешава на платежната система Мир да заобикаля SWIFT. Всички съветски планове в Турция са в ход, в това число атомната електроцентрала на стойност 20 милиарда $ в Аккую, която се чака да генерира към 10% от електрическата енергия в Турция.
Наскоро Турция и Русия започнаха да работят върху износа на зърно от Украйна, подкопавайки проектите на Запада да принуди Русия да вдигне морската си обсада на украинските черноморски пристанища.
Външният министър Сергей Лавров пътува със самолета си за Турция, с цел да разиска въпроса. Ердоган възнамерява да беседва с Путин идната седмица по отношение на основаването на " зърнен кулоар " от Черно море.
От друга страна, Ердоган стартира намерено да показва рецензии към западната политика в Украйна и се пробва да консолидира ролята си на медиатор в руско-украинските договаряния.
Невъзможно е да се изключи Турция от НАТО и Москва вижда преимущества в това. Ердоган остава най-популярният политик в Турция. Очевидно той няма причина да се опасява да приказва наедно с Байдън или Столтенберг.
На 13 юни Ердоган повтори, че Турция няма да направи компромис с присъединението на Швеция и Финландия. И Столтенберг най-сетне трябваше да признае обществено, че като е обещавал на Финландия и Швеция бързо влизане в алианса, не е очаквал толкоз твърда позиция от страна на Турция.
Именно на този декор на конфликт с настъпващия многополюсен международен ред през днешния ден и на следващия ден предстоят две поредни срещи в Брюксел – по този начин нареченият формат Рамщайн, управляван от министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин и Среща на шефовете на защитата на НАТО. Изборът пред НАТО е дали да усили или не доставките на тежко въоръжение за Киев.
По-специално, има предстоящо американско предложение за основаване на „ неразрешена за полети “ зона над Западна Украйна благодарение на военновъздушните сили на НАТО, която може да се употребява за огромни доставки от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Идеята беше в неопределеност заради хипотетичния риск от директен спор с Русия. Но Съединени американски щати не могат да си разрешат НАТО да бъде неефективно.
Превод: СМ
Разбира се, „ огромният мъжки глас “ на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше много приглушен, когато той обществено призна в понеделник, че кандидатурите на Швеция и Финландия за участие в НАТО може да не бъдат решени в точния момент за срещата на върха на алианса по-късно този месец в Мадрид, заради възражението на Турция.
Говорейки на конференция с шведския министър-председател Магдалена Андерсон в Стокхолм, Столтенберг парира:
„ Срещата на върха в Мадрид в никакъв случай не е била краен период, само че в това време ние работим за намиране на решението допустимо най-скоро. Но когато вземат участие доста страни или няколко страни, няма метод да се каже тъкмо по кое време тези страни ще могат да се спогодят. "
Това е доста огромно отдръпване от неговия лековерен звук на 18 май, когато Столтенберг приветства формалното подаване на заявление за участие от Швеция и Финландия на този ден като „ исторически миг, от който ние (НАТО) би трябвало да се възползваме “.
Светещ Столтенберг сподели, до момента в който заставаше до посланиците на Финландия и Швеция в НАТО: „ Това е добър ден в сериозен миг за нашата сигурност “.
Контекстът беше в действителност трагичен — Русия изиска през декември правната гаранция, че НАТО ще спре разширението си към нейните граници, което алиансът просто пренебрегва. Столтенберг предизвикателно обявяваше следващото разширение на НАТО.
Генсекът беше като с турбокомпресор, защото имаше гърба на американския президент Джо Байдън, който, ограден от шведския министър председател Магдалена Андерсон и финландския президент Саули Ниинисто, в Розовата градина на Белия дом на същия ден, 18 май, също разгласи, че двете скандинавски страни имат „ цялостната, цялостна, цялостна поддръжка “ на Съединени американски щати за кандидатурата си за присъединение към НАТО.
Байдън сподели, че изпраща документи до Конгреса в същия ден, с цел да улесни утвърждението на техните кандидатури, и разгласи:
„ Финландия и Швеция вършат НАТО по-силен. И мощното, обединено НАТО е основата на сигурността на Америка. "
Наистина празненството беше ужасно.
Но нито Байдън, нито Столтенберг чакаха, че червей в ябълката ще скапе празненството. Те не обърнаха нужното внимание, че седмица по-рано, даже когато се появиха вести за следващото разширение на НАТО, турският президент Реджеп Ердоган прозвуча леко несъгласна нота: „ Ние следим развиването на Швеция и Финландия, само че не сме благосклонни мнение.”
Оттогава Ердоган изясни опълчването си, като се базира ва наглата поддръжка на Швеция и други скандинавски страни за кюрдските екстремисти и други, които Турция счита за терористи. Той добави, че не желае да повтори предходна „ неточност “ на Турция, когато тя се съгласи да одобри още веднъж Гърция във военното крило на НАТО през 1980 година и след това алиансът разреши на Атина „ да вземе отношение против Турция “ с поддръжката на самия боен блок.
Ердоган не сподели, че ще блокира всевъзможни опити за присъединение на двете скандинавски страни, само че намекът му беше задоволително злокобен, като се има поради, че от НАТО се изисква да взема всички решения с консенсус.
Прессекретарят на Белия дом просто означи, че Вашингтон „ работи за изясняване на позицията на Турция “. Държавният секретар Антони Блинкен трябваше да се срещне с сътрудниците си от НАТО, в това число турския външен министър, този уикенд в Германия.
Вероятно Белият дом, който е привикнал да взема всички значими решения и множеството незначителни в това число, от името на алианса, подценяваше обстоятелството, че Ердоган скача още веднъж с несдържаност, вярвайки, че с малко масажиране на егото ще го успокои. Така шведският и финландският външни министри дохвърчаха в Анкара на алегорично пътешестване.
Но до тогава Ердоган беше обмислил и Турция имаше съответни претенции за изгонването на войнстващи кюрдски деятели, които се радваха на независимост на деяние в скандинавските страни.
Ердоган евентуално е знаел, че тези претенции са прекомерно огромни, с цел да бъдат изпълнени. Турция е направила 10 претенции за екстрадиция до Финландия сред 2019 и 2022 година, а Хелзинки се съгласи единствено на две.
Що се отнася до Швеция, нейното държавно управление изисква поддръжката на кюрдските законодатели, с цел да остане на власт, а договорката, която ръководещите социалдемократи в Стокхолм подписаха с кюрдските депутати предишния ноември, включваше публичен ангажимент в тази тенденция.
Очевидно Вашингтон и Брюксел (и Стокхолм и Хелзинки) бяха озадачени. Според изчисленията на Ердоган НАТО или Съединени американски щати не могат да си разрешат конфликт с Турция освен поради незаменимите бази на алианса в страната, само че и поради контрола на Турция върху достъпа до Черно море според Конвенцията от Монтро по отношение на режима на проливите (1936).
Освен това Ердоган пресмята, че това е толкоз добър миг за разчистване на базите на кюрдските въоръжени групировки (свързани с ПКК) в Северна Сирия около граничните райони.
Казано просто, Турция употребява статута си на „ суинг страна “ в днешната многополюсна конюнктура, като възнамерява нова интервенция в Северна Сирия, където кюрдските фракции, подкрепени от Вашингтон и Москва, преди този момент се опълчиха на задачите на Анкара.
На 30 май, в диалог с Ибрахим Калин, представител и основен консултант на Ердоган, съветникът по националната сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан прикани „ продължаващите директни договаряния на Турция с Швеция и Финландия за разрешаване на опасенията по отношение на техните кандидатури за участие в НАТО, които Съединени американски щати мощно поддържат “.
В същия мирис, той също по този начин „ удостовери значимостта на въздържането от ескалация в Сирия, с цел да се запазят съществуващите линии за преустановяване на огъня и да се избегне всякаква по-нататъшна дестабилизация “.
Според турската информация обаче Калин е отблъснал апелите на американеца, като уточни, че „ страните, които се стремят да станат членки на НАТО, би трябвало да одобряват полезностите и правилата на Алианса за сигурност и битка с тероризма “ и че Швеция и Финландия „ би трябвало да подхващат съответни стъпки във връзка с терористичните организации, които заплашват националната сигурност на Турция ".
Що се отнася до плануваната интервенция в Северна Сирия, Калин сподели, че „ терористичната организация ПКК/PYD/YPG продължава да съставлява опасност за националната сигурност на Турция и териториалната целокупност на Сирия “ и Турция „ уверено ще продължи битката си против всички терористични организации “.
Междувременно Ердоган постоянно организира диалози с президента Путин по редица въпроси, отнасящи се до Украйна и турско-руското двустранно съдействие и е изцяло допустимо кандидатурата на Швеция и Финландия за НАТО да е включена в разговора им.
Турция отхвърли да глоби Русия и даже разрешава на платежната система Мир да заобикаля SWIFT. Всички съветски планове в Турция са в ход, в това число атомната електроцентрала на стойност 20 милиарда $ в Аккую, която се чака да генерира към 10% от електрическата енергия в Турция.
Наскоро Турция и Русия започнаха да работят върху износа на зърно от Украйна, подкопавайки проектите на Запада да принуди Русия да вдигне морската си обсада на украинските черноморски пристанища.
Външният министър Сергей Лавров пътува със самолета си за Турция, с цел да разиска въпроса. Ердоган възнамерява да беседва с Путин идната седмица по отношение на основаването на " зърнен кулоар " от Черно море.
От друга страна, Ердоган стартира намерено да показва рецензии към западната политика в Украйна и се пробва да консолидира ролята си на медиатор в руско-украинските договаряния.
Невъзможно е да се изключи Турция от НАТО и Москва вижда преимущества в това. Ердоган остава най-популярният политик в Турция. Очевидно той няма причина да се опасява да приказва наедно с Байдън или Столтенберг.
На 13 юни Ердоган повтори, че Турция няма да направи компромис с присъединението на Швеция и Финландия. И Столтенберг най-сетне трябваше да признае обществено, че като е обещавал на Финландия и Швеция бързо влизане в алианса, не е очаквал толкоз твърда позиция от страна на Турция.
Именно на този декор на конфликт с настъпващия многополюсен международен ред през днешния ден и на следващия ден предстоят две поредни срещи в Брюксел – по този начин нареченият формат Рамщайн, управляван от министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин и Среща на шефовете на защитата на НАТО. Изборът пред НАТО е дали да усили или не доставките на тежко въоръжение за Киев.
По-специално, има предстоящо американско предложение за основаване на „ неразрешена за полети “ зона над Западна Украйна благодарение на военновъздушните сили на НАТО, която може да се употребява за огромни доставки от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Идеята беше в неопределеност заради хипотетичния риск от директен спор с Русия. Но Съединени американски щати не могат да си разрешат НАТО да бъде неефективно.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ