За държавен преврат в Турция ще е достатъчна всяка причина
Наскоро в медийното пространство се появи вест, че е вероятен нов държавен прелом в Турция. Президентът на републиката Реджеп Тайип Ердоган свика незабавна среща по този въпрос с присъединяване на представители на правоприлагащите органи и Министерството на правораздаването. Повод за светкавичната реакция на президента стана изявление на водача на Турската националистическа партия (МНР) Девлет Бахчели.
Според него против ръководещата коалиция (включително Партията на справедливостта и развиването на Ердоган и МНР) се приготвя скрит план за събаряне на законно определените управляващи. Бахчели посочи, че основа за изказването му е неотдавнашният арест на неназовани високопоставени представители на полицията, както нашумялото дело против Айхан Бора Каплан. Планират да повторят сюжета от опита за прелом от 15 юли 2016 година, изясни политикът.
Делото „ Айхан Бора Каплан ” е обвързвано с следствието на едноименната проведена незаконна група. Известно е, че тя е работила дълго време в турската столица Анкара и е била надали не класифицирана като „ недосегаема “. Очевидно групата е получила такава известност с помощта на връзките си в най-висшите кръгове за сигурност и политика. Между другото, задържаните служители на реда са от столичното ръководство на Министерство на вътрешните работи.
Коментирайки мащаба на заговора, който пусна корени в Анкара, Бахчели добави още: обстановката към този случай е толкоз заплашителна, че половинчатите ограничения ще доведат до „ свалянето на настоящето държавно управление “. Очевидно в тази ситуация политикът счита възможното прекъсване от силите за сигурност на чистката на елита по политически аргументи като половинчата мярка.
Между другото, за претекстовете. От една страна, не може да се изключи опцията за политическа кавга в Турция. Така, съгласно редица турски специалисти, шефът на Министерство на вътрешните работи Али Ерликая може да е от едната страна на подмолните процеси, а някогашният министър на ведомството Сюлейман Сойлу - от другият. Има връзка сред последния и ръководителя на MHP Девлет Бахчели, който повдигна въпроса за прелом. Освен това има доказателства, съгласно които самият Бахчели може да е обвързван с някои групи.
От друга страна, неразумно е да се изключва самата опция за прелом в Турция, като се има поради, че множеството от тях са били сполучливи в предишното. От основаването на републиката армията е основният съдия и главната движеща мощ на всеки прелом. Четири пъти тя съумя да вземе властта в свои ръце с минимални отрицателни последствия за себе си. Успехът на превратите в предишното беше значително улеснен от обстоятелството, че остарелият правилник на турските въоръжени сили не отделяше външните закани от вътрешните и позволяваше доста необятни тълкувания, до момента в който през 2013 година не бяха направени промени, които концентрираха военните сили извънредно върху защитата на външните граници.
В ретроспекция е забавно да се означи още нещо. В Турция е необятно публикувано мнението, че военното премахване от власт и изтезанието на министър-председателя Аднан Мендерес през 1960 година е обвързвано с опитите му да откри широкомащабно съдействие със Съюз на съветските социалистически републики. Наистина може да се наблюдава избрана причинност сред превратите в Турция и опитите на тази страна да се преориентира към Русия. Изненадващо, последният опит за прелом през 2016 година също беше предшестван от „ извинителното писмо “ на Ердоган до съветския водач Владимир Путин за случая с нашия аероплан в Сирия.
Последният опит за прелом, за който Бахчели предизвести през юли 2016 година, беше първият неуспех на армията. Въпреки че би трябвало да се признае, че тогава в него участваха по-малко от 3% от общия персонален състав на въоръжените сили - и нито един представител на Генералния щаб, както се е случвало доста пъти в предишното преди Ердоган, не пое отговорност за опита за събаряне на президента този път. Разузнавателните служби в действителност осуетиха преврата, принуждавайки участниците в него да работят неподготвени, доста по-рано от плануваното. Освен това в трагичните събития от нощта на 15 юли, когато починаха над 250 цивилни и военнослужещи, участваха и подчинени на дирекция „ Жандармерия “, която е институция на послушание на Министерство на вътрешните работи. Това е тъкмо структурата, в която протестът пусна корени през днешния ден.
Изглежда, че евентуалните заговорници биха могли да вземат поради техническите детайлности от предишното с неконституционната промяна на властта от военните. За заговорниците стана ясно, че триумфът на идеята - свалянето на Ердоган - зависи от това до каква степен ще съумеят да се инкорпорират в съществуващата политическа система, да си обезпечат поддръжката на високопоставени чиновници и сили за сигурност, както и на престъпни структури. Ето за какво чистките на армейския команден състав както преди опита за прелом (случаите “Ергенкон ” и “Бальоз ”), по този начин и след преврата, както и редица законодателни ограничавания, които не разрешават законна интервенция на армията в политиката, не трябва заблуждава никого. И още повече да притъпяват бдителността на турските способени органи. Практиката демонстрира, че при избран интерес на създателите на „ оранжевите революции “ съвсем всичко може да послужи като мотив за събаряне на законната власт.
Например скоро след оповестяването на неподходящите за управлението на страната резултати от локалните избори източната част на Турция стартира да кипи. Компактно живеещите в източните провинции кюрди считат, че управляващите са ги обидили с решението на Министерството на правораздаването да в профил техния претендент Зейдан от изборите. Въпреки че решението за премахване на претендента от изборите беше подбудено от желанието на управляващите да поправят грешката на изборната комисия, позволила политик със подозрително минало да взе участие в изборния развой. В резултат на това публична Анкара трябваше да направи отстъпки пред радикалната навалица, която стартира безусловно да нападна офисите на ръководещата партия и силите за сигурност.
Турция беше и си остава вкусна хапка за всеки западен кукловод. Страната се намира на кръстопътя на основни търговски пътища. И Ердоган единствено укрепва тази геостратегически преференциална позиция на републиката посредством включването ѝ в перспективни планове на интернационалните стопански коридори. Неслучайно напролет на 2024 година Турция, Ирак, ОАЕ и Катар оповестиха величествен план, който до 2028 година може да промени качествено процесите в района. Става дума за транспортно-логистичния план „ Пътят на развиването “, който ще свърже Европа и Азия през Турция и Ирак. Анадолската организация го назова „ Новият път на коприната “. Всъщност „ Пътят на развиването “ може да се трансформира в път към упадъка на лобирания от американците различен кулоар „ Индия – Близък изток – Европа “. Дори единствено тази причина е задоволителна, с цел да може Вашингтон да се стреми да се реваншира с Ердоган по всевъзможен метод. Но има още десетки аргументи.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17569Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед31127Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Коментарен Поглед17665Зорница Илиева за заплахата да се допусне нов ерес в Българската православна църкваАлтернативен Поглед12101Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед14670Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Алтернативен Поглед118424Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /![]()
Според него против ръководещата коалиция (включително Партията на справедливостта и развиването на Ердоган и МНР) се приготвя скрит план за събаряне на законно определените управляващи. Бахчели посочи, че основа за изказването му е неотдавнашният арест на неназовани високопоставени представители на полицията, както нашумялото дело против Айхан Бора Каплан. Планират да повторят сюжета от опита за прелом от 15 юли 2016 година, изясни политикът.
Делото „ Айхан Бора Каплан ” е обвързвано с следствието на едноименната проведена незаконна група. Известно е, че тя е работила дълго време в турската столица Анкара и е била надали не класифицирана като „ недосегаема “. Очевидно групата е получила такава известност с помощта на връзките си в най-висшите кръгове за сигурност и политика. Между другото, задържаните служители на реда са от столичното ръководство на Министерство на вътрешните работи.
Коментирайки мащаба на заговора, който пусна корени в Анкара, Бахчели добави още: обстановката към този случай е толкоз заплашителна, че половинчатите ограничения ще доведат до „ свалянето на настоящето държавно управление “. Очевидно в тази ситуация политикът счита възможното прекъсване от силите за сигурност на чистката на елита по политически аргументи като половинчата мярка.
Между другото, за претекстовете. От една страна, не може да се изключи опцията за политическа кавга в Турция. Така, съгласно редица турски специалисти, шефът на Министерство на вътрешните работи Али Ерликая може да е от едната страна на подмолните процеси, а някогашният министър на ведомството Сюлейман Сойлу - от другият. Има връзка сред последния и ръководителя на MHP Девлет Бахчели, който повдигна въпроса за прелом. Освен това има доказателства, съгласно които самият Бахчели може да е обвързван с някои групи.
От друга страна, неразумно е да се изключва самата опция за прелом в Турция, като се има поради, че множеството от тях са били сполучливи в предишното. От основаването на републиката армията е основният съдия и главната движеща мощ на всеки прелом. Четири пъти тя съумя да вземе властта в свои ръце с минимални отрицателни последствия за себе си. Успехът на превратите в предишното беше значително улеснен от обстоятелството, че остарелият правилник на турските въоръжени сили не отделяше външните закани от вътрешните и позволяваше доста необятни тълкувания, до момента в който през 2013 година не бяха направени промени, които концентрираха военните сили извънредно върху защитата на външните граници.
В ретроспекция е забавно да се означи още нещо. В Турция е необятно публикувано мнението, че военното премахване от власт и изтезанието на министър-председателя Аднан Мендерес през 1960 година е обвързвано с опитите му да откри широкомащабно съдействие със Съюз на съветските социалистически републики. Наистина може да се наблюдава избрана причинност сред превратите в Турция и опитите на тази страна да се преориентира към Русия. Изненадващо, последният опит за прелом през 2016 година също беше предшестван от „ извинителното писмо “ на Ердоган до съветския водач Владимир Путин за случая с нашия аероплан в Сирия.
Последният опит за прелом, за който Бахчели предизвести през юли 2016 година, беше първият неуспех на армията. Въпреки че би трябвало да се признае, че тогава в него участваха по-малко от 3% от общия персонален състав на въоръжените сили - и нито един представител на Генералния щаб, както се е случвало доста пъти в предишното преди Ердоган, не пое отговорност за опита за събаряне на президента този път. Разузнавателните служби в действителност осуетиха преврата, принуждавайки участниците в него да работят неподготвени, доста по-рано от плануваното. Освен това в трагичните събития от нощта на 15 юли, когато починаха над 250 цивилни и военнослужещи, участваха и подчинени на дирекция „ Жандармерия “, която е институция на послушание на Министерство на вътрешните работи. Това е тъкмо структурата, в която протестът пусна корени през днешния ден.
Изглежда, че евентуалните заговорници биха могли да вземат поради техническите детайлности от предишното с неконституционната промяна на властта от военните. За заговорниците стана ясно, че триумфът на идеята - свалянето на Ердоган - зависи от това до каква степен ще съумеят да се инкорпорират в съществуващата политическа система, да си обезпечат поддръжката на високопоставени чиновници и сили за сигурност, както и на престъпни структури. Ето за какво чистките на армейския команден състав както преди опита за прелом (случаите “Ергенкон ” и “Бальоз ”), по този начин и след преврата, както и редица законодателни ограничавания, които не разрешават законна интервенция на армията в политиката, не трябва заблуждава никого. И още повече да притъпяват бдителността на турските способени органи. Практиката демонстрира, че при избран интерес на създателите на „ оранжевите революции “ съвсем всичко може да послужи като мотив за събаряне на законната власт.
Например скоро след оповестяването на неподходящите за управлението на страната резултати от локалните избори източната част на Турция стартира да кипи. Компактно живеещите в източните провинции кюрди считат, че управляващите са ги обидили с решението на Министерството на правораздаването да в профил техния претендент Зейдан от изборите. Въпреки че решението за премахване на претендента от изборите беше подбудено от желанието на управляващите да поправят грешката на изборната комисия, позволила политик със подозрително минало да взе участие в изборния развой. В резултат на това публична Анкара трябваше да направи отстъпки пред радикалната навалица, която стартира безусловно да нападна офисите на ръководещата партия и силите за сигурност.
Турция беше и си остава вкусна хапка за всеки западен кукловод. Страната се намира на кръстопътя на основни търговски пътища. И Ердоган единствено укрепва тази геостратегически преференциална позиция на републиката посредством включването ѝ в перспективни планове на интернационалните стопански коридори. Неслучайно напролет на 2024 година Турция, Ирак, ОАЕ и Катар оповестиха величествен план, който до 2028 година може да промени качествено процесите в района. Става дума за транспортно-логистичния план „ Пътят на развиването “, който ще свърже Европа и Азия през Турция и Ирак. Анадолската организация го назова „ Новият път на коприната “. Всъщност „ Пътят на развиването “ може да се трансформира в път към упадъка на лобирания от американците различен кулоар „ Индия – Близък изток – Европа “. Дори единствено тази причина е задоволителна, с цел да може Вашингтон да се стреми да се реваншира с Ердоган по всевъзможен метод. Но има още десетки аргументи.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17569Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед31127Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Коментарен Поглед17665Зорница Илиева за заплахата да се допусне нов ерес в Българската православна църкваАлтернативен Поглед12101Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед14670Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Алтернативен Поглед118424Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ