Просвещението
Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 година, в фамилията на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „ Вароша “. Фамилното му име Какалов след това е променено заради смешното му значение на съветски език. Като възпитаник се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено учебно заведение „ Тодор Кирков “ Ловеч (1958).
Постъпва в Българската войска през 1958 година Завършва Военното учебно заведение в Долна митрополия (1964 г.) със компетентност инженер-летец и подготовка водач, първи клас. Служи в Българска народна армия като водач, старши водач, пълководец на звено и пълководец на ескадрила. Член на Българска комунистическа партия от 1968 година Защитава дисертация и получава научна степен претендент на физическите науки през 1984 година Негов теоретичен началник е Димитър Мишев.
Полет в космоса
На 1 март 1978 година e определен за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „ Юрий Гагарин “. На 10 април 1979 година, в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита към Земята галактическият транспортен съд „ Союз-33 “ с интернационален екипаж Командир на полета е Николай Рукавишников.
Поради техническа нередовност корабът не съумява да се скачи с орбиталната станция „ Салют-6 “: доближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от плануванаъа, заради което системата за ръководство включва поправяне на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на главния мотор. Скачването се оказва невероятно. Космическият транспортен съд е партерен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 цялостни обиколки към Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Твърди се, че по време на трагичната обстановка командирът Рукавишников получава пристъп, до момента в който пулсът на Георги Иванов остава естествен и не се трансформира. Българският космонавт опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от комплициране и роман на руснака за подготовка, при която командирът губи схващане и бордният инженер, в случая – Иванов, поема ръководството на задачата.
Анализирайки този комплициран и ексклузивен полет, държавната комисия на Съюз на съветските социалистически републики стига до извода, че той е дал доста значими данни за по-нататъшното развиване на галактическите полети.
Спускаемият уред на галактическия транспортен съд „ Союз-33 “ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „ Крумово “ край Пловдив.
След полета
След измененията в България през 1989 година Георги Иванов минава в областта на бизнеса. Основава смесена българо-италианска самолетна компания „ Сиджи Ер Карго “, която стартира активността си с нает от Якутия аероплан през октомври 1990 година След преустановяване на италианското присъединяване Георги Иванов дружно с Лилян Тодоров основават самолетната компания „ Ер София “ през 1991 година, която работи с 6 самолета „ АН-12 “, един „ АН-26 “ и „ АН-24 “. През 1998 година компанията купува на погашение самолети „ ИЛ-76 “ и АН-124 „ Руслан “.
От 1999 година „ Ер София “ се занимава с построяването на стадиони за голф и хотели. Игрищата, издигнати в Ихтиман и в Сливен, са включени в Българската федерация по голф.
Георги Иванов е депутат в Осмото и Деветото национално заседание (1981 – 1990 г.) и в Седмото велико национално заседание (1990 – 1991 г.). От 1981 година до 1990 година е кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Членува в Националния съвет на Отечествен фронт, в управителния съвет на Асоциацията на участниците в галактически полети (1985 г.) и в Българското астронавтическо сдружение (1988 г.).
На 10 март 2004 година е почетен с висше военно звание генерал-лейтенант и награден с медал „ Стара планина “ първа степен с мечове за изключителния му принос за развиването на галактическите проучвания и във връзка 25-годишнината от първия полет на българин в Космоса.
Георги Иванов е създател на книгите „ Полети “ (1981) и „ Време за полети “ (1987).
Източник: Уикипедия
България