Новият Пакт за миграцията и убежището на ЕС предвижда всеобхватен подход за справяне с миграцията
Пактът за миграцията и убежището е един от настоящите европейски законодателни актове, будещи максимален интерес и опасения, като бъде взета поради чувствителността на огромна част от европейската общност по въпроса с миграцията. Чувствителността на европейците във връзка с миграцията бе изострена след мигрантската рецесия от 2015 година. Голям брой политически обединения, изключително измежду крайнодесните, трансфораха битката с противозаконната миграция в главен въпрос в предизборните си акции.
До приемането на Пакта бе извървян дълъг път. В материал на Европейския нюзрум – платформа за съдействие сред осведомителни организации от 23 страни, измежду които е и Българска телеграфна агенция, от 12 април предходната година, отдаден на Пакта за миграцията и убежището, се отбелязва, че договарянията за новите правила лишиха. Дългият път докара до приемането на Пакта от Европейския парламент, който съставлява ползите на жителите на Европейски Съюз, на 10 април предходната година. По силата на елементарната законодателна процедура на Европейски Съюз за окончателното приемане на Пакта бе належащо и утвърждението на Съвета на Европейския съюз, който съставлява ползите на държавните управления на страните от Европейски Съюз. Съветът на Европейски Съюз утвърди Пакта на 14 май предходната година.
След като бяха признати от Европейския парламент и от Съвета на Европейския съюз, новите правила за миграцията влязоха в действие на 11 юни предходната година, като бе планувано, че ще стартират да бъдат прилагани две години след приемането им – с други думи, планува се използването на Пакта на процедура да стартира следващата година.
Приемането на Пакта тъкмо преди изборите за Европейски парламент, които бяха създадени от 6 до 9 юни предходната година, стана мотив за спекулации, че по този метод обичайните политически сили в Европейски Съюз се пробват да изземат самодейността от крайнодесните партии, като вкарат детайли на по-голяма суровост в европейската миграционна политика. Същевременно още изначало се оформи група от страни членки, които са уверено срещу Пакта. Начело на тези страни са Полша и Унгария.
Какво е Пактът за миграцията и убежището? – общо изложение
Европейският съюз дефинира Пакта за миграцията и убежището като система от нови правила за справяне с миграцията и основаване на обща система за ръководство на миграцията и убежището на равнище Европейски съюз, чиято цел е реализиране на съответни резултати при ценене на европейските полезности.
Пактът е резултат от насъбраните през годините оферти за промени в областта на миграцията, като концепцията му е да внесе някои нужни промени и да даде повсеместен метод за справяне с провокациите по въпросите на миграцията и убежището. Пактът цели постигането на баланс сред суровост и правдивост в решаването на проблемите с миграцията. Цели се гарантиране на сигурността на външните граници на Европейски Съюз и отмерено носене на бремето на мигрантския напън от всички страни членки на Съюза. Основната цел на законодателната промяна е нито една страна от Европейски Съюз да не би трябвало сама да се оправя с мигрантския напън.
Важно е да се знае, че Пактът не е един обособен законодателен акт, а е пакет от разнообразни законодателни актове, чиято цел е основаването на обща рамка за решаването на проблемите с миграцията. Всеки един от законодателните актове е тематично отдаден на обособени аспекти от общата законодателна концепция за справяне с миграцията, като, в това време, актовете са свързани между тях, с цел да се подсигурява изчерпателен метод за справяне с проблемите.
Тези законодателни актове бяха признати с елементарната законодателна процедура предходната година като пакет от ограничения. Законодателните актове от пакета са преди всичко регламенти. Както е известно, регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който се употребява с директно деяние в обособените страни членки, затова всяка една страна член на Европейски Съюз, каквато е и България, следва да ползва регламентите като част от личния си юридически ред.
Кои са новите моменти в Пакта за миграцията и убежището спрямо досегашното законодателство?
По силата на настоящето законодателство на Европейски Съюз за миграцията и убежището, чийто главен детайл е Регламент 604/2013, прочут като Регламент „ Дъблин III “, първата страна, в която съответният мигрант/кандидат за леговище проникне на територията на Европейски Съюз, е длъжна да обработи неговата молба. Кандидатът се приема за юридически влезнал в Европейски Съюз и до момента в който трае процедурата по разглеждане на молбата му, той разполага с относителна независимост на напредване на територията на съответната страна член, като, несъмнено, следва да съблюдава отговорностите, които му предписва съответното национално право.
Досега в Европейски Съюз също по този начин отсъстваше общоевропейска процедура за скрининг, т.е. за определяне на самоличността и събиране на биометрични данни за съответното лице.
Големият мигрантски напън засягаше най-вече страните по южните граници на Съюза, като да вземем за пример Италия, Испания и Гърция, които са географски предразположени да поемат огромни мигрантски потоци. Правилото за това, че първата страна, в която е проникнал мигрантът в Европейски Съюз, следва да обработи молбата му за леговище и отсъствието на ефикасен механизъм за солидарно понасяне на тежестта сред страните членки, водеха до диспропорционално натоварване на някои страни.
Именно тези дефекти се стреми да поправя новият Пакт за миграцията и убежището. Кои са новите детайли в това законодателство?
Нови правила за скрининга и биометричните данни
С новия Пакт за миграцията и убежището за първи път се основава общоевропейска процедура за скрининга. Скринингът съставлява събиране на информация за мигранта, определяне на неговата идентичност, фотографирането му, взимане на пръстови отпечатъци.
Идеята на тази процедура е да бъде предхождаща процедурите по кандидатстване за леговище и в нея да се открива самоличността на мигранта/кандидата за леговище и да се обясняват основни данни за него. Важно е да се означи, че до момента в който трае новата скрининг процедура, претендентът за леговище не се счита за юридически влезнал на територията на Европейски Съюз и за него не се задейства автоматизирано елементарната процедура по кандидатстване за леговище – значително такава, каквато я познаваме в този момент. Също по този начин се цели събирането на допустимо най-вече информация за мигранта, до момента в който той е още на границата. Дори и да се намира обаче във вътрешността в територията на Съюза, той не се счита за юридически влезнал в него. Предвидено е на база на това какво покажат инспекциите при скрининга претендентът за леговище да бъде ориентиран или към елементарната процедура за кандидатстване, или към новия тип процедура по кандидатстване за леговище – граничната процедура.
Новите правила за скрининга се съдържат в Регламента за скрининга – това е Регламент (ЕС) 2024/1356, който е един от законодателните актове, сформиращи новия Пакт за миграцията и убежището. В късото изложение на регламента, което самият Европейски съюз дава, се показва, че задачата на този законодателен акт е да бъдат прилагани едни и същи правила при скрининга и вярното вписване на всички противозаконни мигранти и претенденти за леговище, които желаят да влязат в Европейски Съюз. Предвижда се да бъдат засилени инспекциите по границите и всяка страна членка да дефинира собствен орган, който да правят скрининга.
Правилата за биометричните данни се съдържат в новия Регламент за Евродак (Европейска система за сравняване на дактилоскопични отпечатъци на лица, подали молба за убежище) – това е Регламент (ЕС) 2024/1358. Евродак бе основана през 2000 година с Регламент 2725/2000. Уредбата ѝ към този момент бе обновена с Регламент 603/2013.
Регламент 2024/1358 цели да трансформира Евродак във всеобхватна база данни по въпросите на убежището и миграцията, като концепцията е тя да съдържа още по-точни и подробни данни за разнообразни категории мигранти, в това число претендентите за леговище и тези, които нелегално идват в Европейски Съюз. Регламентът си слага за цел да улесни установяването на самоличността на мигрантите, установяването на случаи, когато един и същи човек е подал няколко молби, а също по този начин и да предотврати вторични придвижвания – противозаконни опити на претендентите за интернационална протекция да обхванат от страната членка, в която са пристигнали, в друга.
Актуализираната база данни е замислена да разрешава събирането на по-подробна и точна информация (биометрични данни като да вземем за пример пръстови отпечатъци и фотоси на лицето), която да разреши на страните от Европейски Съюз да проследят миграционните потоци, да координират даването на леговище, преместването и връщането, и да допринесат за механизмите на взаимност в Европейски Съюз.
Процедурите по кандидатстване за леговище според новия Пакт
Процедурите по кандидатстване за леговище, които стартират след скрининга и при поискване на леговище, са разказани в Регламент (ЕС) 2024/1348. Предвидени са обща и гранична процедура.
С регламента се планува обща процедура за кандидатстване за леговище във всички страни от Европейски Съюз. С него се вкарват идентични правила за обработка на молбите за леговище във всички страни на Европейски Съюз, като е планувано разпоредбите да се ползват за всички претенденти за интернационална протекция в Европейски Съюз. Целта на регламента е да се реализира баланс сред правдивост и успеваемост при разглеждането на молбите, да бъдат лимитираните опциите за злоупотреби и „ вторични придвижвания “ в границите на Европейски Съюз. Под „ вторични придвижвания “ се схваща придвижвания на мигранти, в това число на претенденти за леговище и за бежанци, от страната член, в която са пристигнали, в друга страна, без да им е обещано позволение.
Скрининг процедурата е логичен обвързвана със идващия стадий по справяне с миграцията, очакван в Пакта. След като със скрининг процедурата се събере нужната информация за мигранта, може да се реши каква ще бъде по-нататъшната му орис. След приключването на скрининг процедурата, която е предварителна процедура, процедура преди прекосяването през границата, следват процедурите за кандидатстване за леговище. В взаимозависимост от това какъв е мигрантът, по отношение на него могат да се приложат общата процедура по кандидатстване за леговище или така наречен гранична процедура.
Когато скринингът покаже, че претендентът не произлиза от сигурна страна, че не е дал погрешна информация, че не съставлява опасност за сигурността и че не е евентуално молбата му да бъде отхвърлена, за него се ползва елементарната процедура по леговище. При нея на претендентите за леговище се разрешава да влязат на територията на Европейски Съюз, биват настанени. Те се намират физически и юридически на територията на Европейски Съюз, до момента в който казусът им се преглежда от управляващите на съответната страна. За нея няма категорично избран краен период. Кандидатът за леговище има независимост на придвижване в границите на страната, която преглежда молбата му, като той следва да съблюдава националните правила, регулиращи свободата му на придвижване.
Ако се откри обаче, че претендентът произлиза от сигурна страна, че е дал погрешна информация, или че съставлява опасност за сигурността, не му се разрешава да влезе на територията на Европейски Съюз, защото се приема, че юридически той не е влезнал на територията на Европейски Съюз. Тогава се ползва така наречен гранична процедура. Кандидатът остава на границата или в следен център за банкет, свободата му на придвижване е лимитирана. За разлика от общата процедура, за граничната процедура в регламента категорично е очакван краен период. Граничната процедура следва да продължи не повече от 12 седмици. В някои случаи, когато има трансфер от една страна член в друга, процедурата може да бъде удължена до 16 седмици. Ако молбата на претендента бъде дефинитивно отхвърлена, за него се ползва процедурата по връщане от границата, планувана в Регламент (ЕС) 2023/1349. В този правилник е планувано отхвърленият претендент да бъде експулсиран до 12 седмици след отхвърлянето на молбата му.
Регламент 2023/1348, и по-конкретно член 46 от него, съдържа едно от разпоредбите, които стават причина за най-вече недоразумения в медийното пространство. Тази наредба планува, че Европейски Съюз би трябвало във всеки един миг да има потенциала за 30 хиляди души в граничната процедура и процедурата за връщане от границата. Това предписание стана причина да се приказва в публичното пространство, че надали не се основава годишна квота от 30 хиляди мигранти, които би трябвало да бъдат разпределяни сред страните членки.
Новите правила за солидарно справяне с миграцията
Другият основен нов миг от Пакта са новите правила за солидарно справяне с миграцията. Те се съдържат в Регламент (ЕС) 2024/1351 по отношение на ръководството на убежището и миграцията.
Целта на регламента е да сътвори всеобхватна рамка за справяне с молбите за леговище и миграцията. Той ще размени Регламент (ЕС) 604/2013, прочут като Регламента „ Дъблин III “ и цели по-справедливо систематизиране на тежестта на мигрантския натиска сред страните членки.
Регламентът планува непрекъсната и наложителна, само че в това време гъвкава, система за взаимност сред страните членки във връзка с мигрантския напън.
Как действа механизмът за взаимност? До 15 октомври всяка година Европейската комисия приема отчет за оправянето с миграцията и миграционната обстановка като цяло в Европейски Съюз и във всички страни от Съюза. Създава се специфичен фонд за справяне с миграцията. Комисията взема решение дали някоя страна е подложена на миграционен напън и предлага прочут брой мигранти да бъдат преместени в други страни членки. Ако другите страни от Съюза не желаят да одобряват мигрантите, могат да се включат с пряк финансов принос във фонда или с оперативни ограничения за поддръжка на страните, които са изложени на мигрантски напън. и какви финансови приноси да бъдат направени през идната година.
Ако за някоя страна член бъде преценено, че е в комплицирана миграционна обстановка, тя може да бъде освободена частично или напълно от това да приема мигранти или да взе участие по различен метод в механизма за взаимност за съответната година.
Справяне с форсмажорни условия и обстановки на рецесия
Друг значим миг от новата законова рамка е Регламент (ЕС) 2024/1359 за справяне със обстановки на рецесия и форсмажорни условия в региона на миграцията и убежището.
Този правилник е спомагателен инструмент за справяне с миграцията, който да се ползва в обстановки, в които останалите правила от новия Пакт не са задоволителни за справяне с изключителна обстановка. Регламентът планува, че страните от Съюза, които са в потребност, могат да изискат изключения от отговорности или използване по отношение на тях на засилени ограничения за взаимност.
Предвижда се страната член, която е изправена пред спешна обстановка, да опише обстановката и да изиска от Европейската комисия помощ и краткотрайни изключения от съществуващите правила.
Мерките за взаимност, които могат да се изискат, са: пренасяне на претенденти за леговище или хора, ползващи се с интернационална закрила; финансови приноси; различна помощ, като да вземем за пример помощ при справяне със обстановката на границата и създаване на потенциал за справяне с миграцията.
От страните членки бе поискано да дават националните си проекти за използване на Пакта за миграцията и убежището. Българският народен проект е в Правно-информационната система на Министерски съвет на Република България.
Противопоставяне против Пакта и скорошни развития към новото законодателство
Още с приемането на акта някои страни от Европейски Съюз започнаха да показват опълчване против него и отвращение да го ползват. Като водач в това отношение се очерта Полша. Сходни позиции показаха Унгария, Словакия и Чехия.
Още на 10 април предходната година, когато Европейският парламент утвърди пакта, полският министър председател Доналд Туск и унгарският министър председател Виктор Орбан показаха неодобрението си във връзка с новия законодателен пакет.
„ Ще намерим способи даже и този Пакт да влезе в действие малко или повече под формата, в която бе гласуван през днешния ден в Народното събрание, да защитим Полша от механизма за пренасяне “ на мигранти, на 10 април Туск, представен от полската новинарска организация ПАП.
Унгарският министър председател Виктор Орбан беше още по-красноречив. Той съобщи на 10 април предходната година, че новият Пакт е „ още един гвоздей в ковчега на Европейския съюз “.
„ Единството умря, няма сигурни граници. Унгария в никакъв случай няма да се поддаде на лудостта на всеобщата миграция. Нуждаем се от смяна в Брюксел, с цел да спрем миграцията “, съобщи унгарският водач.
На 16 април предходната година словашкият министър председател Роберт Фицо съобщи, че страната му няма да извършва разпоредбите на новия Пакт, съобщи Ройтерс. На конференция на този ден Фицо отхвърли правилото на солидарността в битката с миграцията.
„ Недвусмислено заявяваме, че не можеш да наредиш на страна да одобри, в тази ситуация на Словакия, до 300 мигранти, за които нищо не знаеш, или да платиш 20 хиляди евро за всеки мигрант “, сподели Фицо.
„ Това не е взаимност, това е диктат “, посочи словашкият водач.
На 14 май предходната година, когато Съветът на Европейски Съюз утвърди Пакта, Полша и Унгария, които, както отбелязва и, станаха най-яростните му съперници, гласоподаваха срещу, като отхвърлиха целия пакт от законодателни ограничения. Евронюз обръща внимание на обстоятелството, че още от представянето на концепцията за Пакта през 2020 година, Варшава и Будапеща поредно се опълчват на новата система, която съгласно тях би ги принудила да одобряват мигранти срещу волята си.
Чехия и Словакия гласоподаваха „ въздържал се “ по множеството от детайлите на Пакта, а Австрия гласоподава „ срещу “ разпоредбите за справяне с спешни обстановки.
За приемането на Пакта обаче беше задоволително квалифицирано болшинство и той бе публично признат от Съвета на Европейски Съюз.
През предходната година полското държавно управление продължи поредно да показва опълчването си против Пакта. Пресслужбата на полското държавно управление съобщи пред през октомври предходната година, че Пактът не може да бъде изпълнен в цялост, защото заплашва националната сигурност на Полша поради географската ѝ непосредственост с Русия и Беларус. Премиерът Туск сподели също през октомври предходната година, че „ никой няма да го принуди “ да извършва Пакта за миграцията и убежището.
През февруари тази година Туск още веднъж сподели, че няма да ползва Пакта.
Полската национална телевизия съобщи на премиера, съгласно който Полша към този момент е приела огромен брой украински бежанци, избягали от пълномащабното навлизане на Русия през февруари 2022 година. По последни данни на Организация на обединените нации към януари тази година в Полша е имало към един милион регистрирани украински бежанци.
„ Полша няма да ползва никакъв пакт за миграцията и никакви разпореждания на планове, които биха довели до наложително приемане на мигранти. Това е дефинитивно “ решение, безапелационен бе Туск.
Както полската новинарска организация ПАП, полският президент Карол Навроцки изпрати през октомври писмо до председателката на Европейската комисия, в което съобщи, че отхвърля използването на Пакта за миграцията и убежището в Полша.
На 11 октомври Туск, че Брюксел се е съгласил с причините на Варшава и че за Полша ще бъде направено изключение от използването на Пакта за миграцията и убежището.
„ Казах, че няма да има пренасяне на мигранти в Полша и няма да има! “, полският министър председател в обществената мрежа „ Екс “.
Също през октомври чешкото национално радио съобщи, че Чехия евентуално ще е идната страна, която ще разгласи, че няма да извършва Пакта за миграцията и убежището, като ще последва образеца на Полша.
Заместник-председателят на победилото на тазгодишните парламентарни избори в Чехия придвижване „ Действие на недоволните жители “ Карел Хавличек съобщи, че Чехия няма да взе участие в механизма за взаимност. Коалиционните сътрудници в заформящото се ново чешко държавно управление – крайнодясната партия „ Свобода и директна народна власт “ и дясното придвижване на „ Автомобилистите “ също са срещу Пакта.
Както, на 11 ноември Европейската комисия показа оценка за миграционната обстановка, според която предложи на Съвета на Европейски Съюз да утвърди скица за разселването на мигранти, като бъдат позволени изключения за най-засегнатите до момента страни.
България, Чехия, Естония, Хърватия, Австрия и Полша бяха посочени като страни, които са в комплицирана миграционна обстановка и които могат да изискат отчасти или изцяло изключение от това да вземат участие в солидарните ограничения за идната година – т.е., изключение от това да одобряват мигранти или по различен метод да оказват помощ на страните, които са изложени на мигрантски напън.
Както, страните от Европейски Съюз реализираха на 8 декември единодушие за това кои страни да бъдат включени в общоевропейския лист на сигурните страни по генезис преговорната позиция за изискванията за отвод от даване на интернационална протекция на жители от страни, избрани като " сигурни ". В този лист попаднаха Бангладеш, Колумбия, Египет, Индия, Косово, Мароко и Тунис. Кандидатите за леговище, които идват от тези страни, ще бъдат насочвани към новата гранична процедура по кандидатстване за леговище, с цел да може молбите им да бъдат обсъждани по-бързо, защото се допуска с огромна степен на сигурност, че няма да им бъде предоставено леговище в Европейски Съюз, защото в страните, от които идват, няма военни спорове или други проблеми с сходен магнитуд.
Назначеното през декември ново чешко държавно управление на Андрей Бабиш, който завоюва парламентарните избори през октомври,, сходно на полското държавно управление, че няма да извършва Пакта за миграцията и убежището.
Предстои да забележим през идната година по какъв начин ще бъде прилаган на процедура Пактът за миграцията и убежището и каква ще бъде реакцията на политическите му съперници.
(Гледайте на Българска телеграфна агенция по тематиката за новия Пакт за миграцията и убежището)
(Следете рубриката " Европейски Съюз право БГ ", в която Българска телеграфна агенция показва по какъв начин европейското законодателство се ползва в България)
До приемането на Пакта бе извървян дълъг път. В материал на Европейския нюзрум – платформа за съдействие сред осведомителни организации от 23 страни, измежду които е и Българска телеграфна агенция, от 12 април предходната година, отдаден на Пакта за миграцията и убежището, се отбелязва, че договарянията за новите правила лишиха. Дългият път докара до приемането на Пакта от Европейския парламент, който съставлява ползите на жителите на Европейски Съюз, на 10 април предходната година. По силата на елементарната законодателна процедура на Европейски Съюз за окончателното приемане на Пакта бе належащо и утвърждението на Съвета на Европейския съюз, който съставлява ползите на държавните управления на страните от Европейски Съюз. Съветът на Европейски Съюз утвърди Пакта на 14 май предходната година.
След като бяха признати от Европейския парламент и от Съвета на Европейския съюз, новите правила за миграцията влязоха в действие на 11 юни предходната година, като бе планувано, че ще стартират да бъдат прилагани две години след приемането им – с други думи, планува се използването на Пакта на процедура да стартира следващата година.
Приемането на Пакта тъкмо преди изборите за Европейски парламент, които бяха създадени от 6 до 9 юни предходната година, стана мотив за спекулации, че по този метод обичайните политически сили в Европейски Съюз се пробват да изземат самодейността от крайнодесните партии, като вкарат детайли на по-голяма суровост в европейската миграционна политика. Същевременно още изначало се оформи група от страни членки, които са уверено срещу Пакта. Начело на тези страни са Полша и Унгария.
Какво е Пактът за миграцията и убежището? – общо изложение
Европейският съюз дефинира Пакта за миграцията и убежището като система от нови правила за справяне с миграцията и основаване на обща система за ръководство на миграцията и убежището на равнище Европейски съюз, чиято цел е реализиране на съответни резултати при ценене на европейските полезности.
Пактът е резултат от насъбраните през годините оферти за промени в областта на миграцията, като концепцията му е да внесе някои нужни промени и да даде повсеместен метод за справяне с провокациите по въпросите на миграцията и убежището. Пактът цели постигането на баланс сред суровост и правдивост в решаването на проблемите с миграцията. Цели се гарантиране на сигурността на външните граници на Европейски Съюз и отмерено носене на бремето на мигрантския напън от всички страни членки на Съюза. Основната цел на законодателната промяна е нито една страна от Европейски Съюз да не би трябвало сама да се оправя с мигрантския напън.
Важно е да се знае, че Пактът не е един обособен законодателен акт, а е пакет от разнообразни законодателни актове, чиято цел е основаването на обща рамка за решаването на проблемите с миграцията. Всеки един от законодателните актове е тематично отдаден на обособени аспекти от общата законодателна концепция за справяне с миграцията, като, в това време, актовете са свързани между тях, с цел да се подсигурява изчерпателен метод за справяне с проблемите.
Тези законодателни актове бяха признати с елементарната законодателна процедура предходната година като пакет от ограничения. Законодателните актове от пакета са преди всичко регламенти. Както е известно, регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който се употребява с директно деяние в обособените страни членки, затова всяка една страна член на Европейски Съюз, каквато е и България, следва да ползва регламентите като част от личния си юридически ред.
Кои са новите моменти в Пакта за миграцията и убежището спрямо досегашното законодателство?
По силата на настоящето законодателство на Европейски Съюз за миграцията и убежището, чийто главен детайл е Регламент 604/2013, прочут като Регламент „ Дъблин III “, първата страна, в която съответният мигрант/кандидат за леговище проникне на територията на Европейски Съюз, е длъжна да обработи неговата молба. Кандидатът се приема за юридически влезнал в Европейски Съюз и до момента в който трае процедурата по разглеждане на молбата му, той разполага с относителна независимост на напредване на територията на съответната страна член, като, несъмнено, следва да съблюдава отговорностите, които му предписва съответното национално право.
Досега в Европейски Съюз също по този начин отсъстваше общоевропейска процедура за скрининг, т.е. за определяне на самоличността и събиране на биометрични данни за съответното лице.
Големият мигрантски напън засягаше най-вече страните по южните граници на Съюза, като да вземем за пример Италия, Испания и Гърция, които са географски предразположени да поемат огромни мигрантски потоци. Правилото за това, че първата страна, в която е проникнал мигрантът в Европейски Съюз, следва да обработи молбата му за леговище и отсъствието на ефикасен механизъм за солидарно понасяне на тежестта сред страните членки, водеха до диспропорционално натоварване на някои страни.
Именно тези дефекти се стреми да поправя новият Пакт за миграцията и убежището. Кои са новите детайли в това законодателство?
Нови правила за скрининга и биометричните данни
С новия Пакт за миграцията и убежището за първи път се основава общоевропейска процедура за скрининга. Скринингът съставлява събиране на информация за мигранта, определяне на неговата идентичност, фотографирането му, взимане на пръстови отпечатъци.
Идеята на тази процедура е да бъде предхождаща процедурите по кандидатстване за леговище и в нея да се открива самоличността на мигранта/кандидата за леговище и да се обясняват основни данни за него. Важно е да се означи, че до момента в който трае новата скрининг процедура, претендентът за леговище не се счита за юридически влезнал на територията на Европейски Съюз и за него не се задейства автоматизирано елементарната процедура по кандидатстване за леговище – значително такава, каквато я познаваме в този момент. Също по този начин се цели събирането на допустимо най-вече информация за мигранта, до момента в който той е още на границата. Дори и да се намира обаче във вътрешността в територията на Съюза, той не се счита за юридически влезнал в него. Предвидено е на база на това какво покажат инспекциите при скрининга претендентът за леговище да бъде ориентиран или към елементарната процедура за кандидатстване, или към новия тип процедура по кандидатстване за леговище – граничната процедура.
Новите правила за скрининга се съдържат в Регламента за скрининга – това е Регламент (ЕС) 2024/1356, който е един от законодателните актове, сформиращи новия Пакт за миграцията и убежището. В късото изложение на регламента, което самият Европейски съюз дава, се показва, че задачата на този законодателен акт е да бъдат прилагани едни и същи правила при скрининга и вярното вписване на всички противозаконни мигранти и претенденти за леговище, които желаят да влязат в Европейски Съюз. Предвижда се да бъдат засилени инспекциите по границите и всяка страна членка да дефинира собствен орган, който да правят скрининга.
Правилата за биометричните данни се съдържат в новия Регламент за Евродак (Европейска система за сравняване на дактилоскопични отпечатъци на лица, подали молба за убежище) – това е Регламент (ЕС) 2024/1358. Евродак бе основана през 2000 година с Регламент 2725/2000. Уредбата ѝ към този момент бе обновена с Регламент 603/2013.
Регламент 2024/1358 цели да трансформира Евродак във всеобхватна база данни по въпросите на убежището и миграцията, като концепцията е тя да съдържа още по-точни и подробни данни за разнообразни категории мигранти, в това число претендентите за леговище и тези, които нелегално идват в Европейски Съюз. Регламентът си слага за цел да улесни установяването на самоличността на мигрантите, установяването на случаи, когато един и същи човек е подал няколко молби, а също по този начин и да предотврати вторични придвижвания – противозаконни опити на претендентите за интернационална протекция да обхванат от страната членка, в която са пристигнали, в друга.
Актуализираната база данни е замислена да разрешава събирането на по-подробна и точна информация (биометрични данни като да вземем за пример пръстови отпечатъци и фотоси на лицето), която да разреши на страните от Европейски Съюз да проследят миграционните потоци, да координират даването на леговище, преместването и връщането, и да допринесат за механизмите на взаимност в Европейски Съюз.
Процедурите по кандидатстване за леговище според новия Пакт
Процедурите по кандидатстване за леговище, които стартират след скрининга и при поискване на леговище, са разказани в Регламент (ЕС) 2024/1348. Предвидени са обща и гранична процедура.
С регламента се планува обща процедура за кандидатстване за леговище във всички страни от Европейски Съюз. С него се вкарват идентични правила за обработка на молбите за леговище във всички страни на Европейски Съюз, като е планувано разпоредбите да се ползват за всички претенденти за интернационална протекция в Европейски Съюз. Целта на регламента е да се реализира баланс сред правдивост и успеваемост при разглеждането на молбите, да бъдат лимитираните опциите за злоупотреби и „ вторични придвижвания “ в границите на Европейски Съюз. Под „ вторични придвижвания “ се схваща придвижвания на мигранти, в това число на претенденти за леговище и за бежанци, от страната член, в която са пристигнали, в друга страна, без да им е обещано позволение.
Скрининг процедурата е логичен обвързвана със идващия стадий по справяне с миграцията, очакван в Пакта. След като със скрининг процедурата се събере нужната информация за мигранта, може да се реши каква ще бъде по-нататъшната му орис. След приключването на скрининг процедурата, която е предварителна процедура, процедура преди прекосяването през границата, следват процедурите за кандидатстване за леговище. В взаимозависимост от това какъв е мигрантът, по отношение на него могат да се приложат общата процедура по кандидатстване за леговище или така наречен гранична процедура.
Когато скринингът покаже, че претендентът не произлиза от сигурна страна, че не е дал погрешна информация, че не съставлява опасност за сигурността и че не е евентуално молбата му да бъде отхвърлена, за него се ползва елементарната процедура по леговище. При нея на претендентите за леговище се разрешава да влязат на територията на Европейски Съюз, биват настанени. Те се намират физически и юридически на територията на Европейски Съюз, до момента в който казусът им се преглежда от управляващите на съответната страна. За нея няма категорично избран краен период. Кандидатът за леговище има независимост на придвижване в границите на страната, която преглежда молбата му, като той следва да съблюдава националните правила, регулиращи свободата му на придвижване.
Ако се откри обаче, че претендентът произлиза от сигурна страна, че е дал погрешна информация, или че съставлява опасност за сигурността, не му се разрешава да влезе на територията на Европейски Съюз, защото се приема, че юридически той не е влезнал на територията на Европейски Съюз. Тогава се ползва така наречен гранична процедура. Кандидатът остава на границата или в следен център за банкет, свободата му на придвижване е лимитирана. За разлика от общата процедура, за граничната процедура в регламента категорично е очакван краен период. Граничната процедура следва да продължи не повече от 12 седмици. В някои случаи, когато има трансфер от една страна член в друга, процедурата може да бъде удължена до 16 седмици. Ако молбата на претендента бъде дефинитивно отхвърлена, за него се ползва процедурата по връщане от границата, планувана в Регламент (ЕС) 2023/1349. В този правилник е планувано отхвърленият претендент да бъде експулсиран до 12 седмици след отхвърлянето на молбата му.
Регламент 2023/1348, и по-конкретно член 46 от него, съдържа едно от разпоредбите, които стават причина за най-вече недоразумения в медийното пространство. Тази наредба планува, че Европейски Съюз би трябвало във всеки един миг да има потенциала за 30 хиляди души в граничната процедура и процедурата за връщане от границата. Това предписание стана причина да се приказва в публичното пространство, че надали не се основава годишна квота от 30 хиляди мигранти, които би трябвало да бъдат разпределяни сред страните членки.
Новите правила за солидарно справяне с миграцията
Другият основен нов миг от Пакта са новите правила за солидарно справяне с миграцията. Те се съдържат в Регламент (ЕС) 2024/1351 по отношение на ръководството на убежището и миграцията.
Целта на регламента е да сътвори всеобхватна рамка за справяне с молбите за леговище и миграцията. Той ще размени Регламент (ЕС) 604/2013, прочут като Регламента „ Дъблин III “ и цели по-справедливо систематизиране на тежестта на мигрантския натиска сред страните членки.
Регламентът планува непрекъсната и наложителна, само че в това време гъвкава, система за взаимност сред страните членки във връзка с мигрантския напън.
Как действа механизмът за взаимност? До 15 октомври всяка година Европейската комисия приема отчет за оправянето с миграцията и миграционната обстановка като цяло в Европейски Съюз и във всички страни от Съюза. Създава се специфичен фонд за справяне с миграцията. Комисията взема решение дали някоя страна е подложена на миграционен напън и предлага прочут брой мигранти да бъдат преместени в други страни членки. Ако другите страни от Съюза не желаят да одобряват мигрантите, могат да се включат с пряк финансов принос във фонда или с оперативни ограничения за поддръжка на страните, които са изложени на мигрантски напън. и какви финансови приноси да бъдат направени през идната година.
Ако за някоя страна член бъде преценено, че е в комплицирана миграционна обстановка, тя може да бъде освободена частично или напълно от това да приема мигранти или да взе участие по различен метод в механизма за взаимност за съответната година.
Справяне с форсмажорни условия и обстановки на рецесия
Друг значим миг от новата законова рамка е Регламент (ЕС) 2024/1359 за справяне със обстановки на рецесия и форсмажорни условия в региона на миграцията и убежището.
Този правилник е спомагателен инструмент за справяне с миграцията, който да се ползва в обстановки, в които останалите правила от новия Пакт не са задоволителни за справяне с изключителна обстановка. Регламентът планува, че страните от Съюза, които са в потребност, могат да изискат изключения от отговорности или използване по отношение на тях на засилени ограничения за взаимност.
Предвижда се страната член, която е изправена пред спешна обстановка, да опише обстановката и да изиска от Европейската комисия помощ и краткотрайни изключения от съществуващите правила.
Мерките за взаимност, които могат да се изискат, са: пренасяне на претенденти за леговище или хора, ползващи се с интернационална закрила; финансови приноси; различна помощ, като да вземем за пример помощ при справяне със обстановката на границата и създаване на потенциал за справяне с миграцията.
От страните членки бе поискано да дават националните си проекти за използване на Пакта за миграцията и убежището. Българският народен проект е в Правно-информационната система на Министерски съвет на Република България.
Противопоставяне против Пакта и скорошни развития към новото законодателство
Още с приемането на акта някои страни от Европейски Съюз започнаха да показват опълчване против него и отвращение да го ползват. Като водач в това отношение се очерта Полша. Сходни позиции показаха Унгария, Словакия и Чехия.
Още на 10 април предходната година, когато Европейският парламент утвърди пакта, полският министър председател Доналд Туск и унгарският министър председател Виктор Орбан показаха неодобрението си във връзка с новия законодателен пакет.
„ Ще намерим способи даже и този Пакт да влезе в действие малко или повече под формата, в която бе гласуван през днешния ден в Народното събрание, да защитим Полша от механизма за пренасяне “ на мигранти, на 10 април Туск, представен от полската новинарска организация ПАП.
Унгарският министър председател Виктор Орбан беше още по-красноречив. Той съобщи на 10 април предходната година, че новият Пакт е „ още един гвоздей в ковчега на Европейския съюз “.
„ Единството умря, няма сигурни граници. Унгария в никакъв случай няма да се поддаде на лудостта на всеобщата миграция. Нуждаем се от смяна в Брюксел, с цел да спрем миграцията “, съобщи унгарският водач.
На 16 април предходната година словашкият министър председател Роберт Фицо съобщи, че страната му няма да извършва разпоредбите на новия Пакт, съобщи Ройтерс. На конференция на този ден Фицо отхвърли правилото на солидарността в битката с миграцията.
„ Недвусмислено заявяваме, че не можеш да наредиш на страна да одобри, в тази ситуация на Словакия, до 300 мигранти, за които нищо не знаеш, или да платиш 20 хиляди евро за всеки мигрант “, сподели Фицо.
„ Това не е взаимност, това е диктат “, посочи словашкият водач.
На 14 май предходната година, когато Съветът на Европейски Съюз утвърди Пакта, Полша и Унгария, които, както отбелязва и, станаха най-яростните му съперници, гласоподаваха срещу, като отхвърлиха целия пакт от законодателни ограничения. Евронюз обръща внимание на обстоятелството, че още от представянето на концепцията за Пакта през 2020 година, Варшава и Будапеща поредно се опълчват на новата система, която съгласно тях би ги принудила да одобряват мигранти срещу волята си.
Чехия и Словакия гласоподаваха „ въздържал се “ по множеството от детайлите на Пакта, а Австрия гласоподава „ срещу “ разпоредбите за справяне с спешни обстановки.
За приемането на Пакта обаче беше задоволително квалифицирано болшинство и той бе публично признат от Съвета на Европейски Съюз.
През предходната година полското държавно управление продължи поредно да показва опълчването си против Пакта. Пресслужбата на полското държавно управление съобщи пред през октомври предходната година, че Пактът не може да бъде изпълнен в цялост, защото заплашва националната сигурност на Полша поради географската ѝ непосредственост с Русия и Беларус. Премиерът Туск сподели също през октомври предходната година, че „ никой няма да го принуди “ да извършва Пакта за миграцията и убежището.
През февруари тази година Туск още веднъж сподели, че няма да ползва Пакта.
Полската национална телевизия съобщи на премиера, съгласно който Полша към този момент е приела огромен брой украински бежанци, избягали от пълномащабното навлизане на Русия през февруари 2022 година. По последни данни на Организация на обединените нации към януари тази година в Полша е имало към един милион регистрирани украински бежанци.
„ Полша няма да ползва никакъв пакт за миграцията и никакви разпореждания на планове, които биха довели до наложително приемане на мигранти. Това е дефинитивно “ решение, безапелационен бе Туск.
Както полската новинарска организация ПАП, полският президент Карол Навроцки изпрати през октомври писмо до председателката на Европейската комисия, в което съобщи, че отхвърля използването на Пакта за миграцията и убежището в Полша.
На 11 октомври Туск, че Брюксел се е съгласил с причините на Варшава и че за Полша ще бъде направено изключение от използването на Пакта за миграцията и убежището.
„ Казах, че няма да има пренасяне на мигранти в Полша и няма да има! “, полският министър председател в обществената мрежа „ Екс “.
Също през октомври чешкото национално радио съобщи, че Чехия евентуално ще е идната страна, която ще разгласи, че няма да извършва Пакта за миграцията и убежището, като ще последва образеца на Полша.
Заместник-председателят на победилото на тазгодишните парламентарни избори в Чехия придвижване „ Действие на недоволните жители “ Карел Хавличек съобщи, че Чехия няма да взе участие в механизма за взаимност. Коалиционните сътрудници в заформящото се ново чешко държавно управление – крайнодясната партия „ Свобода и директна народна власт “ и дясното придвижване на „ Автомобилистите “ също са срещу Пакта.
Както, на 11 ноември Европейската комисия показа оценка за миграционната обстановка, според която предложи на Съвета на Европейски Съюз да утвърди скица за разселването на мигранти, като бъдат позволени изключения за най-засегнатите до момента страни.
България, Чехия, Естония, Хърватия, Австрия и Полша бяха посочени като страни, които са в комплицирана миграционна обстановка и които могат да изискат отчасти или изцяло изключение от това да вземат участие в солидарните ограничения за идната година – т.е., изключение от това да одобряват мигранти или по различен метод да оказват помощ на страните, които са изложени на мигрантски напън.
Както, страните от Европейски Съюз реализираха на 8 декември единодушие за това кои страни да бъдат включени в общоевропейския лист на сигурните страни по генезис преговорната позиция за изискванията за отвод от даване на интернационална протекция на жители от страни, избрани като " сигурни ". В този лист попаднаха Бангладеш, Колумбия, Египет, Индия, Косово, Мароко и Тунис. Кандидатите за леговище, които идват от тези страни, ще бъдат насочвани към новата гранична процедура по кандидатстване за леговище, с цел да може молбите им да бъдат обсъждани по-бързо, защото се допуска с огромна степен на сигурност, че няма да им бъде предоставено леговище в Европейски Съюз, защото в страните, от които идват, няма военни спорове или други проблеми с сходен магнитуд.
Назначеното през декември ново чешко държавно управление на Андрей Бабиш, който завоюва парламентарните избори през октомври,, сходно на полското държавно управление, че няма да извършва Пакта за миграцията и убежището.
Предстои да забележим през идната година по какъв начин ще бъде прилаган на процедура Пактът за миграцията и убежището и каква ще бъде реакцията на политическите му съперници.
(Гледайте на Българска телеграфна агенция по тематиката за новия Пакт за миграцията и убежището)
(Следете рубриката " Европейски Съюз право БГ ", в която Българска телеграфна агенция показва по какъв начин европейското законодателство се ползва в България)
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ