Генерал-майор Йохан Франк е висококвалифициран експерт по въпросите на отбраната

Генерал-майор Йохан Франк е висококвалифициран специалист по въпросите на защитата и сигурността, неотдавна е шеф на реномирания IFK (Институт за проучване на мира и контролиране на конфликтите) към Военната академия на министерството на защитата на Австрия.

 

- Как оценявате заявката на Съединени американски щати за излизане от Договора " Открито небе "?

- В Австрия с безпокойствие следим политиката на Съединени американски щати на ерозията на цяла поредност от контракти от близкото минало, осигуряващи сигурността и контрола върху оръжията, такива като Договора за противоракетната защита (ПРО), или Договора за ракетите със междинен обхват (ДРСО) или дебатите по действието на Договора за ограничение на стратегическите настъпателни оръжия (СНВ-3). Следим тези процеси със угриженост.

Тези контракти са значими, първо, от позиция на световната стратегическа вероятност, тъй като осигуряваха непоклатимост във взаимоотношенията сред огромните артисти на интернационалната сцена - Съюз на съветските социалистически републики (а след разпада Русия) и Съединени американски щати, и второ, от позиция на дребните страни, каквато е Австрия, които са мощно подвластни и заинтригувани всички страни, изключително огромните да се придържат и съблюдават настоящите правила и правила на интернационалното право, защото дребните нямаме други способи за гарантиране на нашата сигурност, непоклатимост и самостоятелност.

По тази причина Виена е най-активна в издигането на начинания за интернационалните срещи и договаряния по разоръжаването. Преди седмица стана известно, че на 22 юни у нас следва среща на външните министри на Русия и Съединени американски щати за понататъшната орис на СНВ-3. Ключовият въпрос е дали и по какъв начин може да бъде притеглен Китай за присъединяване в това споразумение. Това демонстрира какъв брой мощно се е трансформирала световната стратегическа конюнктура.

До скоро меродавно беше съотношението на силите Москва - Вашингтон. Днес Пекин към този момент се разви като нова значима стратегическа мощ и неговата роля ще продължава да пораства. И по-нататъшната резистентност на всички контракти по контрола върху оръжията ще зависят от бъдещото присъединяване на Китай в тях.

- Каква е позицията на Китай по този въпрос?

- На последната конференция по сигурността в Мюнхен за първи път китайският външен министър обстойно се спря на контрола върху оръжията и нуждата от възобновяване на изтичащите контракти в изискванията на многополярно интернационално съдействие и нов многостранен международен ред. Някой от присъстващите зададе въпрос дали следователно Китай ще се причисли към ДРСО. Отговорът бе, че няма такава нужда, защото Китай е миролюбива мощ.

В реалност, от една страна през днешния ден без присъединяване на Китай не би могло да се реализира постоянна интернационална система за оръжеен надзор, от друга, Пекин към момента търси своето място в другите интернационалните структури и във формиращия се нов многополярен ред.

- От изявленията на Вашия институт излиза наяве, че досегашният международен ред е в развой на разтърсвания и промени. Как би изглеждал новият?

- Днес е прекомерно рано да си го представим, само че едно е ясно - старите механизми от епохата, когато светът бе разграничен на два лагера, към този момент не работят.

Основният фактор в интернационалната политика е силата и през днешния ден имаме налице съществени промени в съотношенията на силите. Съединени американски щати към този момент не са единствената свръхдържава, изключително в икономическата област, в технологиите, където Китай съществено ги конкурира. Това изключително ясно личи и по политическата поляризация и произлизащата от това вътрешна неустойчивост в Съединени американски щати.

Русия е стопански по-слаба, само че има сериозен боен капацитет. Китай е в напредък - както стопански, по този начин и боен.

Европейски Съюз към момента се чуди дали и по какъв начин да взе участие в преразпределението на съотношенията на силите в света.

Сегашната ковидкриза форсира тези трендове, които бяха ясно уловими и по-рано. Днес великите сили се пробват да се възползват от създалата се обстановка и да прокарат по-успешно и по-далече своите ползи. Решаващото опълчване в оръжейния надзор ще бъде сред Съединени американски щати и Китай.

- Как оценявате заявката на Вашингтон да изтегли 9500 американски военнослужещи от Германия?

- Не е нещо ново. Част е от плануваното понижаване на американското наличие в Европа. Освен това въпросните подразделения не са планувани за Европа, а за интервенции в спешни обстановки в Близкия изток и други региони на света.

По принцип Вашингтон упорства Европейски Съюз да поеме по-голяма отговорност за своята защита и да не разчита повече на Съединени американски щати.

-Темата за усилване на европейската защита също не е нова…

- От 2016-та година, след започнатата от Доналд Тръмп политика на " Америка на първо място ", след Брекзит и изострянето на украинския спор Европейски Съюз мощно засилва активността си в сигурността и защитата. Бяха основани нови механизми като Постоянното структурирано съдействие (ПСС), бе основан профилиран " Европейски фонд за защита ". По предложение на Европейска комисия в интервала 2021 - 2027г.той би трябвало да доближи 10,6 милиарда евро за разрастване на изследователска и развойна активност за нови военни технологии. Една трета от средствата в такива планове ще бъдат финансирани от фонда, другите две трети - от бюджетите на съответните заинтригувани страни.

Бяха основани и нови военни структури, като Оперативната група за реализиране на независими задгранични европейски начинания, на първо място в региона на образованието и подготовката на задгранични военни фрагменти.

Тъй като за тези неща е нужно единодушието на всички страни от Европейски Съюз, за някои напредъкът е прекомерно муден, за други прекомерно интензивен.

- Тези структури няма ли да изместят НАТО?

- Европейски Съюз е политически съюз и в никакъв случай не е имал упоритостта да размени НАТО и да прерасне във боен съюз. Алиансът е инструмент за реализиране на избрана политика.

Европейската политика на сигурност и защита играе друга роля, тя има за задача да поддържа външната политика, която не е основана на стратегическо въздържане. Европейски Съюз има интерес да стабилизира прилежащите региони и да подкрепя в подготовката на техните въоръжени сили сами да се оправят с зародилите рецесии. За това смятам рецензията, че не построяваме задоволително разгърната европейска защита за голословна.

- Как виждате ролята на европейската външна и отбранителна политика в подтекста на взаимоотношенията със Съединени американски щати, Китай и Русия?

- Ключов въпрос! Първото нещо, което би трябвало да създадем е да си изясним защо ни е общоевропейската защита. От 1 юли Германия поема председателството на Европейски Съюз и ще стартира плана " Стратегически компас ". Той би трябвало да дефинира непосредствените опасности и закани за Европейски Съюз, взаимоотношенията с Китай, с Русия, със прилежащите на съюза страни и с спешните региони и с какви тактики и средства ще се оправяме с тези опасности и в кои предпочитани посоки да бъдат ориентирани нашите вложения.

- Кога ще бъде подготвен този план?

- Две години по-късно - по време на френското председателство.

До тогава би трябвало да е изяснена посоката на развиване на европейската отбранителна политика.

- Как оценявате разполагането на детайли на американската противоракетна защита на територията на Полша и Румъния, които са членки и на Европейски Съюз, и на НАТО?

- Въпреки, че съм за точност в изразите, бих припомнил изявлението на френския президент Макрон, в което той съобщи, че на НАТО му е починал мозъкът.

Основният смисъл на алианса е член 5-ти за взаимно оказване на въоръжена помощ при положение на нахлуване. Не е ясно апелът на Съединени американски щати за повече ангажимент на Европа за европейската част на НАТО ли се отнася, или за построяването на общоевропейски въоръжени сили отвън НАТО в границите на Европейски Съюз. За това е значимо какво ще съдържа " Европейският компас " и каква ще бъде позицията на Германия и Франция по тези въпроси.

Знаем, че Германия е изрично за усилване на европейските отбранителни благоприятни условия в границите на НАТО, до момента в който Франция вижда по-скоро мястото на европейската защита отвън НАТО.

- Заявеното от Съединени американски щати евакуиране от Европа не значи ли и евакуиране от НАТО?

- Освен реториката Тръмп реализира и сериозен напън и европейските съдружници усилиха своите разноски за защитата и множеството доближиха избраните от американците 2% от брутния публичен артикул.

Още един любопитен факт - откогато Тръмп е президент, Съединени американски щати са създали в Европа повече военни разноски, в сравнение с по-рано.

- Как си обяснявате това несъгласие?

- От позиция на своите стратегически стопански и политически ползи смятам, че Вашингтон няма да се откажат по този начин бързо от военното си наличие в Европа и Съединени американски щати ще останат основен фактор в европейската военна политика.

- Ако от американска геостратегическа позиция най-важни стават връзките с Пекин,то на кое място отиват връзките с НАТО и Европа?

- Поради колосалното значение на Китай, Европа ще загуби огромна част от своето значение и ще бъде сведена до прочут противовес  на Китай.

- А американските бази в Европа?

- Ще служат за опълчване на Русия просто заради географската непосредственост. Но не по-малко значима ще се окаже ролята на НАТО в политиката против Китай. Тенденцията е към този момент ясна - Съединени американски щати и Китай са в развой на раздалечаване една от друга. Особено мощна е битката за доминиране в кибернетичното пространство, в цифровите технологии. И този развой включва и вербуването на съдружници в обособените региони на света, в т. ч. и Европа.

С някои страни от Европейски Съюз американците са прекомерно близки. Традиционно до в този момент беше Англия. След Брекзит тя позагуби от своето значение. Друга предана на Съединени американски щати страна е Полша, значително и прибалтийските републики. Но по едно и също време с това и китайците се стремят да уголемяват кръга на своите съдружници. Създадоха групата 17+1 - страни със декларирано предпочитание за съдействие с Китай, основно в Централна и Източна Европа, измежду които е и България. Друг важен китайски ход бе " Един пояс - веднъж ". Пекин също по този начин води битка за усилване на въздействието си в редица интернационалните организации като Организация на обединените нации, СЗО, Световната банка и така нататък Според мен Европа не трябва да се обвързва прекомерно тясно нито със Съединени американски щати, нито с Китай, а би трябвало да създаде собствен личен профил и позиция.

- Как бихте коментирали връзките с Русия и обстановката в Югоизточна Европа?

- В връзките НАТО - Русия в близкото бъдеще не чакам позитивно развиване или стопляне. Ако се вгледаме в учебно-тренировъчните проекти и в оръжейните системи на НАТО имаме налице устременост на първо място против Русия. Това изключително се ускори след спора в Украйна и Крим. Трудно е да чакаме нещата да се върнат назад на нивото от деветдесетте години, когато безоблачно функционираше съвета НАТО - Русия.

Реалните вероятности за съдействие са отвън НАТО. Отново Макрон от името на Франция излезе наскоро с самодейността за възобновяване на разрушените връзки с Русия. През последните месеци нещата се задържаха заради рестриктивните мерки към ковид, само че не се колебая, че скоро ще бъде възобновена. Отначало всички европейски страни бяха срещу, само че последователно от ден на ден се причисляват и показват своята поддръжка. Много политици и специалисти са на мнение, че без присъединяване на Русия не може да бъде построена устойчива система за европейска сигурност. Особено във връзка с нестабилния южен фланг, който е в директно прикосновение с мюсюлманския свят и ислямския екстремизъм. Днес Европейски Съюз самичък не е в положение да реши този проблем, Русия също. И двете страни имат потребност една от друга за омиротворяване на районните спорове и гражданските войни в тази част на света.

Нека да прибавим и това, че Европейски Съюз мощно зависи от преференциалните доставки на естествени запаси и енергийни първични материали от Русия. И назад, Русия има емфатичен интерес от вноса на модерни технологии. Интересно е да погледнем геостратегическата конюнктура и от съветска вероятност. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Русия също се стреми да възвърне своето въздействие и да интегрира страните от централноазиатският район, за който през днешния ден водят битка и Съединени американски щати и Китай. Очевидна е конкуренцията с китайската самодейност " Един пояс - веднъж ". Без съдействието с Европейски Съюз на Русия ще ѝ бъде мъчно да противостои на световните упоритости на Съединени американски щати и Китай.