Политическата класа у нас и преди, и след тоталитаризма не е на особено високо ниво
- Г-н Маричков, не сте записвали нови песни доста от дълго време. Как решихте да пуснете нов диск?
- Този албум протоколирам за своя сметка. Е, имам издател, само че някой да ти заплати като едно време, с цел да запишеш песни - няма такова нещо. Повечето хора, които издават през днешния ден, си заплащат за това и се надяват, че като имат след това участия онлайн, ще си избият разноските. Те не се и продават в огромни тиражи, тъй като хората ги крадат от интернет. Песните мигновено се появяват в всякакви уеб сайтове като Замунда и АренаБг, против които не знам за какво не се прави нищо - сякаш под претекст, че не могат да открият кои стоят зад тях. Явно е преференциално да се търпят такива неща. И се оказва, че човек го прави, както пеехме в една ария на " Щурците " - " Мускетарски марш ": " препускай тогава за чест и за популярност ".
От друга страна, съм доста благополучен, тъй като стана прекрасен албум и се надявам, че въпреки всичко ще има добър тираж. Вече с " Фондацията " ангажирахме клуб " Сити стейдж ", където на 27 декември ще изнесем концерт и ще представим албума.
- Някои от песните сте почнали да пишете още до момента в който Пеци Гюзелев беше жив.
- Да, правилно е. Но вижте, аз имам над 100 неиздадени, незаписани песни, които по този начин си седят...
- Имате и над 100 издадени.
- Сто песни не са толкоз доста за петдесет години кариера. Даже малко са за толкоз дълго време, само че пък въпреки това - от нито една моя ария не ме е позор и не я считам за неприятна.
Та, имам пъклен доста неиздадени песни - на касетки, на флашки, на ноти. Някои без текстове дори, единствено съм си ги изпял. Когато подготвяхме 45-годишнината на " Щурците ", имаше концепция да запишем албум, дори бяхме измислили заглавие " 45 години стигат - времето е ваше! " За страдание не се реализира, Пеци умря. Имах в този миг четири или пет подготвени песни, бях почнал да протоколирам едно-друго. Но доста тежко претърпях гибелта му. Беше ми толкоз непосредствен. Така тежко съм преживявал единствено гибелта на майка ми и татко ми.
Но като направихме " 50 години Щурците " и видях публиката в зала " Армеец " - 15 000 души по какъв начин пеят дружно с нас, тогава взех решение, че може би е добре да извадя тези песни и дружно с още няколко да ги запиша. За заглавието на албума се въодушевих от Адел, която кръсти своите албуми " 19 " и " 21 " - тъй като на толкоз беше, когато излязоха. Е, моят ще се споделя " 75 "...
- Как успявате толкоз години да запазите силата си на сцената?
- Да блъскам на дърво, Господ ми резервира гласа и опцията да изсвирвам, да пея и да пиша песни. Е, виждам всякакви признаци - да вземем за пример по албума работя по-бавно от нормално. Перфекционист съм и като чуя за пръв път нещо преди малко записано - споделям си " хубаво ", а след това - " я отново да чуя ", и този път нещо не ми харесва, върша го още веднъж. А и човек, като има свое място, където да си пее и да си свири колкото си желае, без да заплаща на час за студио, разполага с цялото си време.
- Това е хубавото на новите технологии, че всеки може да има студио, без чак толкоз голяма инвестиция.
- Студиото е с съвременно съоръжение, неприятното му е единствено, че е доста малко - в него не могат да влязат да записват по едно и също време доста музиканти. Да кажем, Венко Поромански като свири барабани, би трябвало да отидем и да ги запишем другаде. Но хубавото на " новите технологии " е, че ти незабавно прехвърляш цифровия запис и можеш да работиш с него на всички места. Всичко се придвижва на флашка или посредством интернет, елементарно, комфортно.
- Като стартирахте с " Фондацията ", изпълнявахте единствено остарели песни.
- Във " Фондацията " ние вършим песните на групите, в които сме свирили или продължаваме да участваме, обаче в нови аранжименти. Ето в този момент има и нова ария - " Светлина " по текст на Дони. Изпълнихме я на концерта. Тя е от новия ми албум и евентуално ще влезе в репертоара на групата. Мислех си да не изпускаме инерцията и да създадем един албум на " Фондацията " с нови песни, които да не бъдат единствено мои композиции, а и на останалите.
- С какви усеща гледате обратно, към епохата " Щурците "?
- С носталгия. Скоро попаднах на една кръгла маса - аз по принцип заобикалям такава прояви, само че от време на време греша, че отивам - та там имаше една дама, очевидно от Българска социалистическа партия, и тя ме попита: " Добре де, толкоз ли нямаше нещо хубаво в ония години? " И аз й споделям: " Абе, имаше нещо доста хубаво... " - и тя ме гледа с изненада, а аз се дръзвам - " бяхме млади ".
Така си изяснявам носталгията у доста хора към всякакви неща от предишното - били са на други години.
- Все отново сте били изкушен от политиката - бяхте народен представител от Велико народно събрание дружно с още доста други персони от региона на културата...
- Защото взехме решение да оказваме помощ. Уж да станат по-бързо, по-добре нещата. А се оказа, че сме били въвлечени в сюжет, който не е тъкмо по мой усет. И се отхвърлих. Но аз съм ненапълно ценител на историята и като виждам обратно и премислям - политическата класа у нас освен в годините на тоталитаризма, а и преди този момент, не е била изключително на равнище. То са политически убийства, то са ежби, дребни просташки сметки. И едно време по този начин са се плюли по гнусен метод... Нека си спомним " Бай Ганьо ".
- Явно такива са ни хоризонтите.
- Такава ни е ориста на Балканите. Скоро ме попитаха отново за някой вестник - имаме ли късмет да станем Швейцария на Балканите. И аз се пошегувах - може да стане това, само че единствено в случай че заживеят швейцарци у нас.
- Как намирате през днешния ден " усетът на времето "?
- Тогава с " Щурците " пяхме " солен е усетът на времето ". Разбирате смисъла на алегорията. Сега бих споделил, че има доста усети на времето - за едни е солен, за други е сладостен, за трети е несправедливо сладостен, за четвърти е несправедливо горчив. Има многообразие. И за положително, и за неприятно. Сега са доста съвременни всевъзможни теории за международни конспирации. Знаете ли един таксиметров водач тези дни какво ми сподели, до момента в който ме возеше? " Тия кърлежи, дето ни хапят и получаваме лаймска болест, американците ни ги пускат от самолети дронове ".
- Ами!
- Да, да и аз му крещя: " И знаете ли, и друго ни пускат - специфични омирисители на клозети, с цел да ни миришат неприятно тоалетните ". Той разбра май тогава, че е споделил нещо прекомерно, тъй като млъкна.
В новия албум имам една ария " Алчност и нелепост ". Ето какво мисля за това по какъв начин се развива светът. Не конспирациите са ни отговорни, а доста лакомия в дъното на доста неща. И доста нелепост у тези, които са се хванали на номера на алчността, а от време на време алчността и нелепостта даже вървят като съдружници ръка за ръка. Да кажем стих:
" Алчността предлага международна интрига,
нелепостта избавя свойта дребна нация ".
Или:
" Всичко се развива на бързи обороти,
не станаха ли доста потребните идиоти? "
- В група ли се чувствате по-добре като музикант?
- На сцената се усещам добре, когато изсвирвам на нещо, въпреки че и пея. С " Фондацията " имаме някои песни, където единствено пея, и сред нас казано, не се усещам доста комфортно. Предпочитам да имам китара в ръцете.
- Като че ли през днешния ден индивидуализмът завладя и музиката. Има повече изявени солови актьори, пък няма значими групи, както едно време.
- Когато създавахме " Фондацията ", това си мислих - няма ли егото да ни изиграе някаква неприятна смешка. За благополучие не се случи нищо сходно - всеки от нас се радва, че работи с положителни музиканти. И това се усеща, ние станахме другари. Няма никакъв конфликт на егота.
- Все отново сте представители на разнообразни генерации.
- Ами то по нищо не се усеща, имаме прекрасен климат между тях. Единствено го чувствам, като вървим на концерти из градовете и всякакви момиченца, млади почитателки, викат: " Дони, Дони! Славчо! ", а пък към мен се обръщат с " господин Маричков "... Утехата ми е, че и Иван към този момент стана " господин Лечев "! (смее се).
- Този албум протоколирам за своя сметка. Е, имам издател, само че някой да ти заплати като едно време, с цел да запишеш песни - няма такова нещо. Повечето хора, които издават през днешния ден, си заплащат за това и се надяват, че като имат след това участия онлайн, ще си избият разноските. Те не се и продават в огромни тиражи, тъй като хората ги крадат от интернет. Песните мигновено се появяват в всякакви уеб сайтове като Замунда и АренаБг, против които не знам за какво не се прави нищо - сякаш под претекст, че не могат да открият кои стоят зад тях. Явно е преференциално да се търпят такива неща. И се оказва, че човек го прави, както пеехме в една ария на " Щурците " - " Мускетарски марш ": " препускай тогава за чест и за популярност ".
От друга страна, съм доста благополучен, тъй като стана прекрасен албум и се надявам, че въпреки всичко ще има добър тираж. Вече с " Фондацията " ангажирахме клуб " Сити стейдж ", където на 27 декември ще изнесем концерт и ще представим албума.
- Някои от песните сте почнали да пишете още до момента в който Пеци Гюзелев беше жив.
- Да, правилно е. Но вижте, аз имам над 100 неиздадени, незаписани песни, които по този начин си седят...
- Имате и над 100 издадени.
- Сто песни не са толкоз доста за петдесет години кариера. Даже малко са за толкоз дълго време, само че пък въпреки това - от нито една моя ария не ме е позор и не я считам за неприятна.
Та, имам пъклен доста неиздадени песни - на касетки, на флашки, на ноти. Някои без текстове дори, единствено съм си ги изпял. Когато подготвяхме 45-годишнината на " Щурците ", имаше концепция да запишем албум, дори бяхме измислили заглавие " 45 години стигат - времето е ваше! " За страдание не се реализира, Пеци умря. Имах в този миг четири или пет подготвени песни, бях почнал да протоколирам едно-друго. Но доста тежко претърпях гибелта му. Беше ми толкоз непосредствен. Така тежко съм преживявал единствено гибелта на майка ми и татко ми.
Но като направихме " 50 години Щурците " и видях публиката в зала " Армеец " - 15 000 души по какъв начин пеят дружно с нас, тогава взех решение, че може би е добре да извадя тези песни и дружно с още няколко да ги запиша. За заглавието на албума се въодушевих от Адел, която кръсти своите албуми " 19 " и " 21 " - тъй като на толкоз беше, когато излязоха. Е, моят ще се споделя " 75 "...
- Как успявате толкоз години да запазите силата си на сцената?
- Да блъскам на дърво, Господ ми резервира гласа и опцията да изсвирвам, да пея и да пиша песни. Е, виждам всякакви признаци - да вземем за пример по албума работя по-бавно от нормално. Перфекционист съм и като чуя за пръв път нещо преди малко записано - споделям си " хубаво ", а след това - " я отново да чуя ", и този път нещо не ми харесва, върша го още веднъж. А и човек, като има свое място, където да си пее и да си свири колкото си желае, без да заплаща на час за студио, разполага с цялото си време.
- Това е хубавото на новите технологии, че всеки може да има студио, без чак толкоз голяма инвестиция.
- Студиото е с съвременно съоръжение, неприятното му е единствено, че е доста малко - в него не могат да влязат да записват по едно и също време доста музиканти. Да кажем, Венко Поромански като свири барабани, би трябвало да отидем и да ги запишем другаде. Но хубавото на " новите технологии " е, че ти незабавно прехвърляш цифровия запис и можеш да работиш с него на всички места. Всичко се придвижва на флашка или посредством интернет, елементарно, комфортно.
- Като стартирахте с " Фондацията ", изпълнявахте единствено остарели песни.
- Във " Фондацията " ние вършим песните на групите, в които сме свирили или продължаваме да участваме, обаче в нови аранжименти. Ето в този момент има и нова ария - " Светлина " по текст на Дони. Изпълнихме я на концерта. Тя е от новия ми албум и евентуално ще влезе в репертоара на групата. Мислех си да не изпускаме инерцията и да създадем един албум на " Фондацията " с нови песни, които да не бъдат единствено мои композиции, а и на останалите.
- С какви усеща гледате обратно, към епохата " Щурците "?
- С носталгия. Скоро попаднах на една кръгла маса - аз по принцип заобикалям такава прояви, само че от време на време греша, че отивам - та там имаше една дама, очевидно от Българска социалистическа партия, и тя ме попита: " Добре де, толкоз ли нямаше нещо хубаво в ония години? " И аз й споделям: " Абе, имаше нещо доста хубаво... " - и тя ме гледа с изненада, а аз се дръзвам - " бяхме млади ".
Така си изяснявам носталгията у доста хора към всякакви неща от предишното - били са на други години.
- Все отново сте били изкушен от политиката - бяхте народен представител от Велико народно събрание дружно с още доста други персони от региона на културата...
- Защото взехме решение да оказваме помощ. Уж да станат по-бързо, по-добре нещата. А се оказа, че сме били въвлечени в сюжет, който не е тъкмо по мой усет. И се отхвърлих. Но аз съм ненапълно ценител на историята и като виждам обратно и премислям - политическата класа у нас освен в годините на тоталитаризма, а и преди този момент, не е била изключително на равнище. То са политически убийства, то са ежби, дребни просташки сметки. И едно време по този начин са се плюли по гнусен метод... Нека си спомним " Бай Ганьо ".
- Явно такива са ни хоризонтите.
- Такава ни е ориста на Балканите. Скоро ме попитаха отново за някой вестник - имаме ли късмет да станем Швейцария на Балканите. И аз се пошегувах - може да стане това, само че единствено в случай че заживеят швейцарци у нас.
- Как намирате през днешния ден " усетът на времето "?
- Тогава с " Щурците " пяхме " солен е усетът на времето ". Разбирате смисъла на алегорията. Сега бих споделил, че има доста усети на времето - за едни е солен, за други е сладостен, за трети е несправедливо сладостен, за четвърти е несправедливо горчив. Има многообразие. И за положително, и за неприятно. Сега са доста съвременни всевъзможни теории за международни конспирации. Знаете ли един таксиметров водач тези дни какво ми сподели, до момента в който ме возеше? " Тия кърлежи, дето ни хапят и получаваме лаймска болест, американците ни ги пускат от самолети дронове ".
- Ами!
- Да, да и аз му крещя: " И знаете ли, и друго ни пускат - специфични омирисители на клозети, с цел да ни миришат неприятно тоалетните ". Той разбра май тогава, че е споделил нещо прекомерно, тъй като млъкна.
В новия албум имам една ария " Алчност и нелепост ". Ето какво мисля за това по какъв начин се развива светът. Не конспирациите са ни отговорни, а доста лакомия в дъното на доста неща. И доста нелепост у тези, които са се хванали на номера на алчността, а от време на време алчността и нелепостта даже вървят като съдружници ръка за ръка. Да кажем стих:
" Алчността предлага международна интрига,
нелепостта избавя свойта дребна нация ".
Или:
" Всичко се развива на бързи обороти,
не станаха ли доста потребните идиоти? "
- В група ли се чувствате по-добре като музикант?
- На сцената се усещам добре, когато изсвирвам на нещо, въпреки че и пея. С " Фондацията " имаме някои песни, където единствено пея, и сред нас казано, не се усещам доста комфортно. Предпочитам да имам китара в ръцете.
- Като че ли през днешния ден индивидуализмът завладя и музиката. Има повече изявени солови актьори, пък няма значими групи, както едно време.
- Когато създавахме " Фондацията ", това си мислих - няма ли егото да ни изиграе някаква неприятна смешка. За благополучие не се случи нищо сходно - всеки от нас се радва, че работи с положителни музиканти. И това се усеща, ние станахме другари. Няма никакъв конфликт на егота.
- Все отново сте представители на разнообразни генерации.
- Ами то по нищо не се усеща, имаме прекрасен климат между тях. Единствено го чувствам, като вървим на концерти из градовете и всякакви момиченца, млади почитателки, викат: " Дони, Дони! Славчо! ", а пък към мен се обръщат с " господин Маричков "... Утехата ми е, че и Иван към този момент стана " господин Лечев "! (смее се).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ