Г-н Марешки, защо изобщо един успял човек се захваща с

Г-н Марешки, за какво въобще един съумял човек се захваща с политика?

На първо място, аз съм от хората, които преди 30 години избраха да останат в България и до през днешния ден всеки ден препотвърждавам този избор. Имал съм десетки благоприятни условия, изключително след триумфите в персонален проект, да избера за мен и фамилията ми комфортна и безоблачна дестинация. Но аз съм от тези, които се усещат добре до корена. Пътувам доста, само че вкъщи съм единствено в родината. Другото ми е непознато и не греша туризма с емиграцията. Това, обаче, не ме прави по-специален от 7-те милиона, които сме избрали тази страна.

Въпросът е по какъв начин човек може да бъде благополучен там, където живее. Отговорът е доста елементарен – когато е заобиколен от спокойни, уверени и добруващи хора. На всеки му прави усещане по какъв начин на запад хората поздравяват непознати, усмихват се и са общителни. Направо е нереално отнесено към нашето всекидневие. Това всякога ни демонстрира, че у нас нещо е сбъркано и че би трябвало генерална смяна.

С бизнес можеш да промениш една сфера, както успяхме да сторим това с медикаментите и горивата. Но единствено с политика можеш да промениш една страна.

В този ред на мисли, за мен бе повече от естествено да се захвана с политика, тъй като не мога да приема средата, в която живеем. Просто не съм от хората, които гледат в профил.

В България мнозина са разочаровани от политическия живот и не гласоподават. Какво мислите за това?

Човек даже да не се занимава с политика, политиката се занимава с него.

Разбирам омерзението на мнозина от лъжите, схемите, обещанията, само че те би трябвало да схванат едно – като не гласоподават, оказват помощ само на статуквото. Системните партии имат интерес от ниска изборна интензивност,  тъй като тогава могат да вършат държавни управления на база минимална поддръжка.

В напредък ли е патриотичната идеология?

Може да се каже. Но това не е мода и не е нещо, което се случва единствено у  нас. Това е естествения инстинкт за оцеляване на нациите.

Хората усещат, че моралния свят и полезностите са прицелени от глобализма. В ход е голям развой по изтриване на езици, просвета, фамилни връзки, та даже полова еднаквост. Явно ни желаят като бройлери.

Това международна интрига ли е?

Не мисля. По-скоро индивидът без устои се трансформира в комфортен консуматор. Това е преференциално за мултинационалните компании. Има много антиутопични книги, които преглеждат този въпрос.

Обратно у нас, не са ли доста патриотичните партии?

Напротив - малко са. Всъщност всички партии трябва  да са първо патриотични и след това всичко останало. След като повече от 20 години партиите у нас се караха дали към Русия или към Съединени американски щати, дали към Европейски Съюз, трябваше най-сетне да зародят такива, насочени първо към България.

В началото имаше опит да ни жигосат като националисти, като че ли това е неприятна дума, само че за благополучие, към този момент всички са наясно, че патриотичната концепция е във напредък и това не е напредък на експанзия, а на отбрана.

Чрез нас хората чертаят линия, от която отхвърлят да правят отстъпка.

Няколко пъти алармирате, че страната е бавна в помощта си за бизнеса. Какво имате поради?

Помощта е помощ, когато е в точния момент!

Средствата за дребните и междинни компании в България са освен незадоволителни, само че и закъснели. Не желая да разясня размера на поддръжката за бизнеса, тъй като незабавно ще се появят „ огромни специалисти “, които да опонират,  че няма по какъв начин да се отделят повече средства, което въобще не е по този начин, само че е предмет на различен диалог.

Искам да разясня технологията и периодите. Ако страната желае да дава, то тя би трябвало да го прави най-малко толкоз бързо, колкото събира. Ако ще се оказва помощ, може за една вечер да се наредят средствата.

Институциите имат цялата информация – фирмени данни, обороти, трудови контракти,  лични данни, банкови сметки, работодатели, съществуващи правни отношения и прочие. След като държавното управление гласоподава избрани критерии, то не разбирам за какво трябва  компаниите да аплайват,  щом в Национална агенция за приходите знаят тъкмо кой дава отговор на условията.

Как би трябвало да се случват нещата съгласно Вас?

Точно наопаки. Не компаниите да аплайват, а Национална агенция за приходите да ги разпознава и да ги кани. Фирмите би трябвало само да удостоверят с автограф обстотелствата, по които Национална агенция за приходите към този момент ги е определило като възможни.

Ще дам доста елементарен образец, който ще онагледи това. Когато сменяте персонална карта, Министерство на вътрешните работи има за вас всички настоящи условия и непосредствено ви се принтира декларация, под която вие с подписа си удостоверявате, че всичко е правилно. Ако има смяна, то я отбелязвате.  Отнема 15 минути. Така би трябвало да се случва и с помощта към компаниите.

Променяме играта. Държавата би трябвало да търси компаниите, с цел да им оказва помощ, а не противоположното. Защото без данъкоплатци, няма бюджет.

Няма ли риск да се случат злоупотреби по този метод?

Ни минимум. Ще дам образец с Програмата за подкрепяне по отношение на последствията от Ковид пандемията. Всяка компания е виновна във връзка с декларираните условия, а Национална агенция за приходите е институцията, която ги ревизира. В какво е разликата, обаче?!

Разликата е, че още веднъж данъкоплатецът е искащата страна. Държавата се държи като мащеха по отношение на тези, които пълнят хазната. Вместо тя да ги кани и да им оказва помощ, тя поставя всевъзможни трудности по пътя.

Национална агенция за приходите получава информация за оборотите на компаниите в действително време. СИМ карти на касовите апарати, Данък добавена стойност заявления и какво ли още не, само че най-после ни питат имаме ли спад в оборота? Значи могат да разпознават в действително време продажбите, само че ни питат дали имаме спад в оборота.  Кандидатстването по държавната Ковид програма е толкоз характерно, че 90% от компаниите наеха консултанти да им попълнят документите! Така и без други дребното средства, станаха още по-недостатъчни.

Изглежда като съществена смяна.

По-скоро безпределно закъсняла смяна. Това, за което приказвам, е реалност от години в демокрациите, към които се стремим.   Постоянно се обявява какви старания се влагат да се привлекат нови вложители, а тези, които към този момент работят в нашата икономическа среда и пълнят хазната, се одобряват за даденост. Но те не са и във всеки един миг бизнесмените имат избор дали да останат тук или да отидат в друга страна, където средата е по-благоприятна.

Данъкоплатецът не е молител. Данъкоплатецът е най-ценният запас за всяка стопанска система.