Елена Поптодорова пред Фрог: Надявам се да спре стрелбата и смъртта в Украйна. Унизителни са преговори с “...
Г-жо Поптодорова, по какъв начин контраофанзивата на украинските войски ще повлияе на хода на войната?
Тази контраатака, която е доста изрично подкрепена от европейските водачи, има двоен резултат. Първо - тя е значима от позиция на желанието и нуждата на украинския народ да си върне личната земя. Освен това обаче има и огромно значение за смяна на логиката на психиката на войната. Не бива да има подозрение, че това е една инжекция на сила за всеки един украинец. Контраофанзивата не е единствено военно деяние и триумф.
Необратими ли е това достижение?
Все още е рано да се каже. По-информираните анализатори не бързат с изводите си. Ще ви призная, че първата ми реакция бе на задоволство, че се случва вярното и най-логичното деяние. Но никога не може да чакаме, че Русия няма да активизира оптимално всички налични запаси, с цел да опита да си върне изгубените позиции. Жириновски през вчерашния ден намерено прикани за готовност. Цялата конюнктура в Русия, решенията на Кремъл - всичко води към неизбежното решение за готовност.
Защо, обаче още не е реалност сходно решение?
Мисля, че съветският президент Владимир Путин се колебае да направи такава внезапна стъпка, тъй като това ще има бумерангов резултат върху самия него. Неговият единствен ход е да активизира повече човешки запас. От друга страна сходно деяние ще му коства доста в политически проект. А може би и целият му политически живот и позиция ще бъдат сложени на карта. Затова е забавно да забележим какви ще са дейностите на Путин. Не може безспир да се прегрупират сили - да се местят от една точка на друга. Очевидно е, че съветската войска губи жива мощ и техника. Ясна е военната поддръжка на страните от НАТО за Украйна. Имаме една напълно изменена динамичност с превес за увереност и подготвеност към Украйна. От другата страна виждаме едно “спихване ”, бих го нарекла “изпускане на въздуха ”.
Доколко вътрешната съпротива в Кремъл би могла да форсира изхода на войната в интерес на Украйна?
Цяло знамение е, че чухме и видяхме гласа на една същинска съпротива в Русия. Говоря за общинските съветници в Санкт Петербург и тези в Москва. Вече има и журналистически издания, които въпреки и зад граница, пишат и приказват истината. А това, че към този момент в самата Русия се надигат гласове, в действителност е оригиналност. Военната цензура, която наложи самият Путин в Русия има всички белези на фашистка политика. От началото на войната до момента са неразрешени и затворени над 5000 осведомителни източници. Вероятно не всички са с високо качество. Ще напомня и за признатия закон, който планува тежки санкции за всеки, който разяснява съветските военни сили отвън формалните мнения на министерство на защитата. Всички тези дейности са явен знак за възходящата паника на Путин от това, че се надигат такива опозиционни гласове. Ние познаваме маниера и манталитета на Кремъл, за това не виждам как Русия би поставила оръжие, с цел да седне на масата за договаряния. До момента, в който не се видя какво се е случвало в Буча, Зеленски бе този, който настояваше за договаряния. След това тотално се смени тактиката. Лавров едвам тази неделя заприказва за вероятни договаряния.
За какво е знак това?
Че се разисква и подобен вид в Кремъл. Но какви договаряния, при какви условия? Русия също би трябвало да постави на масата своите условия. Преговори се водят сред две страни. Украйна желае земята и свободата си. Иска да живее и да се развива по своите си разбирания. Какво обаче ще изиска Кремъл, в това е въпроса. Ако тематиката за денацификацията се постави на масата от страна на Русия, нали разбирате, че договарянията дори няма по какъв начин с цел да стартират.
Не звучи ли тогава обречено упованието ни за завършек на войната?
Единствено се надявам на помирение - да спре стрелбата и гибелта. Другото ще отнеме доста време, в случай че изобщо бъде допустимо в обозримо бъдеще.
Доколко може да се разчита на ролята на турския президент Реджеп Ердоган в тези процеси?
Да, Ердоган има упоритостта да играе роля на медиатор. Говори се за среща под негово домакинство. Но нямам високи упования за такава идна среща, в случай че изобщо в миналото тя се състои.
Мислите ли, че сами се слагаме в унизителна обстановка да се молим на “Газпром ” да извърши контракта си към България за доставка на синьо гориво по подписания контракт?
Мисля, че никой от нас не разбра, даже и членове на държавното управление, какво се случва в действителност по тази тематика. Министърът на енергетиката и шефът на “Булгаргаз ” споделиха, че че не водят такива договаряния. Някъде витае в пространството, че някой на високо равнище приказва, че се пишат някакви писма. Никой не знае и това е ужасно, още повече, че сега от “Газпром ” наблюдават злорадо цялата пилешка каша, в която сме се оплели. И несъмнено, мълчат безотказно. Това е ужасно за самочувствието на българите. Правителството изпадна в доста конфузна обстановка пред нас. Оставете настрани Русия, “Газпром ”, Кремъл. Самите ние не можем да имаме убеденост и успокоение, че този състав, въпреки и да не знаем кой е той, знае по какъв начин да води тези диалози.
Какъв е съветът ви в този случай?
Нека “Булгаргаз ” си пускат писмата към “Газпром ”, до момента в който изтече контракта, с цел да няма официално съображение България да бъде упреквана, че тя е прекратила контракта. И толкоз. Много по-важно е какво се взема решение в Брюксел. Чух странни тези да се приравнят сегашните решения за спестовност на сила с тези от времето на социализма преди 89-та година. Тук би трябвало изрично да се приказва - това, което Европейски Съюз прави сега са военно-временни ограничения. Това не е политика или тактика. Такива ограничения се взимат от демократични страни в такива спешни моменти. Ще напомня за огромната петролна рецесия през 1973 година, когато всички огромни европейски страни вкараха режим за прилагане на коли, на ток, на улично осветяване за избран интервал от време, до момента в който се активизират техните стопански системи и да се оправят с дефицита на нефт. Защото тогава ОПЕК бе решила да “врътне кранчето ” с добива на нефт. Така, че това са нормални ограничения за краткотрайна война. А ние сме във война. И всеки, който се пробва да приравнява 4–годишна политика с тримесечни изключителни ограничения, в действителност обезверено се пробва да поддържа “Газпром ”.
Тази контраатака, която е доста изрично подкрепена от европейските водачи, има двоен резултат. Първо - тя е значима от позиция на желанието и нуждата на украинския народ да си върне личната земя. Освен това обаче има и огромно значение за смяна на логиката на психиката на войната. Не бива да има подозрение, че това е една инжекция на сила за всеки един украинец. Контраофанзивата не е единствено военно деяние и триумф.
Необратими ли е това достижение?
Все още е рано да се каже. По-информираните анализатори не бързат с изводите си. Ще ви призная, че първата ми реакция бе на задоволство, че се случва вярното и най-логичното деяние. Но никога не може да чакаме, че Русия няма да активизира оптимално всички налични запаси, с цел да опита да си върне изгубените позиции. Жириновски през вчерашния ден намерено прикани за готовност. Цялата конюнктура в Русия, решенията на Кремъл - всичко води към неизбежното решение за готовност.
Защо, обаче още не е реалност сходно решение?
Мисля, че съветският президент Владимир Путин се колебае да направи такава внезапна стъпка, тъй като това ще има бумерангов резултат върху самия него. Неговият единствен ход е да активизира повече човешки запас. От друга страна сходно деяние ще му коства доста в политически проект. А може би и целият му политически живот и позиция ще бъдат сложени на карта. Затова е забавно да забележим какви ще са дейностите на Путин. Не може безспир да се прегрупират сили - да се местят от една точка на друга. Очевидно е, че съветската войска губи жива мощ и техника. Ясна е военната поддръжка на страните от НАТО за Украйна. Имаме една напълно изменена динамичност с превес за увереност и подготвеност към Украйна. От другата страна виждаме едно “спихване ”, бих го нарекла “изпускане на въздуха ”.
Доколко вътрешната съпротива в Кремъл би могла да форсира изхода на войната в интерес на Украйна?
Цяло знамение е, че чухме и видяхме гласа на една същинска съпротива в Русия. Говоря за общинските съветници в Санкт Петербург и тези в Москва. Вече има и журналистически издания, които въпреки и зад граница, пишат и приказват истината. А това, че към този момент в самата Русия се надигат гласове, в действителност е оригиналност. Военната цензура, която наложи самият Путин в Русия има всички белези на фашистка политика. От началото на войната до момента са неразрешени и затворени над 5000 осведомителни източници. Вероятно не всички са с високо качество. Ще напомня и за признатия закон, който планува тежки санкции за всеки, който разяснява съветските военни сили отвън формалните мнения на министерство на защитата. Всички тези дейности са явен знак за възходящата паника на Путин от това, че се надигат такива опозиционни гласове. Ние познаваме маниера и манталитета на Кремъл, за това не виждам как Русия би поставила оръжие, с цел да седне на масата за договаряния. До момента, в който не се видя какво се е случвало в Буча, Зеленски бе този, който настояваше за договаряния. След това тотално се смени тактиката. Лавров едвам тази неделя заприказва за вероятни договаряния.
За какво е знак това?
Че се разисква и подобен вид в Кремъл. Но какви договаряния, при какви условия? Русия също би трябвало да постави на масата своите условия. Преговори се водят сред две страни. Украйна желае земята и свободата си. Иска да живее и да се развива по своите си разбирания. Какво обаче ще изиска Кремъл, в това е въпроса. Ако тематиката за денацификацията се постави на масата от страна на Русия, нали разбирате, че договарянията дори няма по какъв начин с цел да стартират.
Не звучи ли тогава обречено упованието ни за завършек на войната?
Единствено се надявам на помирение - да спре стрелбата и гибелта. Другото ще отнеме доста време, в случай че изобщо бъде допустимо в обозримо бъдеще.
Доколко може да се разчита на ролята на турския президент Реджеп Ердоган в тези процеси?
Да, Ердоган има упоритостта да играе роля на медиатор. Говори се за среща под негово домакинство. Но нямам високи упования за такава идна среща, в случай че изобщо в миналото тя се състои.
Мислите ли, че сами се слагаме в унизителна обстановка да се молим на “Газпром ” да извърши контракта си към България за доставка на синьо гориво по подписания контракт?
Мисля, че никой от нас не разбра, даже и членове на държавното управление, какво се случва в действителност по тази тематика. Министърът на енергетиката и шефът на “Булгаргаз ” споделиха, че че не водят такива договаряния. Някъде витае в пространството, че някой на високо равнище приказва, че се пишат някакви писма. Никой не знае и това е ужасно, още повече, че сега от “Газпром ” наблюдават злорадо цялата пилешка каша, в която сме се оплели. И несъмнено, мълчат безотказно. Това е ужасно за самочувствието на българите. Правителството изпадна в доста конфузна обстановка пред нас. Оставете настрани Русия, “Газпром ”, Кремъл. Самите ние не можем да имаме убеденост и успокоение, че този състав, въпреки и да не знаем кой е той, знае по какъв начин да води тези диалози.
Какъв е съветът ви в този случай?
Нека “Булгаргаз ” си пускат писмата към “Газпром ”, до момента в който изтече контракта, с цел да няма официално съображение България да бъде упреквана, че тя е прекратила контракта. И толкоз. Много по-важно е какво се взема решение в Брюксел. Чух странни тези да се приравнят сегашните решения за спестовност на сила с тези от времето на социализма преди 89-та година. Тук би трябвало изрично да се приказва - това, което Европейски Съюз прави сега са военно-временни ограничения. Това не е политика или тактика. Такива ограничения се взимат от демократични страни в такива спешни моменти. Ще напомня за огромната петролна рецесия през 1973 година, когато всички огромни европейски страни вкараха режим за прилагане на коли, на ток, на улично осветяване за избран интервал от време, до момента в който се активизират техните стопански системи и да се оправят с дефицита на нефт. Защото тогава ОПЕК бе решила да “врътне кранчето ” с добива на нефт. Така, че това са нормални ограничения за краткотрайна война. А ние сме във война. И всеки, който се пробва да приравнява 4–годишна политика с тримесечни изключителни ограничения, в действителност обезверено се пробва да поддържа “Газпром ”.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ