Киберпрестъпленията могат да съсипят цели бизнеси и национални икономики
Г-жо Паси, по какъв начин бихте обяснили на по-широката публика смисъла на тематиката за киберсигурността и сериозните провокации в тази сфера през днешния ден, когато хората се вълнуват от следващите избори и другите дълбоки рецесии на хоризонта?
– Човек стартира да цени сигурността си, когато се почувства застрашен или я загуби. И това е годно, без значение дали става дума за личното ни физическо или виртуално пространство. Само ще кажа, че съгласно изчисленията на Европейска комисия годишните загуби за 2021 година, породени световно от киберпрестъпления, възлизат на 5.5 трилиона евро. Т.е. приказваме за риск, който би могъл да съсипе цели бизнеси, стратегически обекти или национални стопански системи. В момента в Европейски Съюз се разисква умишлен Закон за кибер сигурност и резистентност, с който ще се слагат напълно съответни условия за сигурност към всичко към нас, което съдържа хардуер или програмен продукт.
CyberSec Sofia e годишна конференция, която и бизнесът, и обществената администрация към този момент добре познават и чакат.
Кои са акцентите в програмата, които бихте откроили като по-важни и забавни?
– Смятам, че всеки може да селектира наличието на конференцията съгласно ползите и професионалния си профил. За мен е изключително забавно да чуя участниците, които ще дебатират тематиката в подтекста на войната в Украйна и до каква степен военните дейности, а и преди този момент – Коронавирус пандемията, се оказаха катализатор на увеличените закани в интернет. Любопитно ще бъде да чуем специфичния ни посетител Йесика Аро, която в качеството си на проверяващ пропагандата финландски публицист попадна под прицела на Кремъл и беше принудена с риск за живота си да се укрива от съветския режим. Нейната книга „ Троловете на Путин “ на издателство „ Сиела “ се радва на огромен интерес у нас.
В рамките на конференцията има и доста лаборатории, в които гостите с механически и инженерен профил ще могат да чуят и тестват в действително време най-новите решения в региона на киберсигурността.
Вторият ден от конференцията – на 6-ти октомври, е отдаден на изкуствения разсъдък – един от главните мотори на цифровата промяна в света и терен, на който се състезават великите сили в опита си да станат по-конкурентни и да обезпечат по-висок стандарт на живот на своите жители. Изкуственият разсъдък слага не малко етични въпроси, както и въпроси, свързани с гарантиране сигурността и правата на жителите, само че те не трябва да се преглеждат като бариери, които биха забавили икономическото развиване на Европа.
Следейки развиването на политиките в региона на киберсигурността и AI на европейско и интернационално равнище, какви са наблюденията Ви за България? Как се развива държавната политика в сферата, къде изостава и/или напредва?
– Бих желала да Ви отговоря, че за нас тези тематики са приоритет и че са облечени в осмислена държавна политика. Но истината е тъкмо противоположната. Нито киберсигурността, нито изкуственият разсъдък са тематики, по които мислим стратегически като страна, като общество. Самият факт, че не знаем кой в страната дава отговор за киберсигурността или кое от министерствата води тактиката за изкуствен интелект – приказва единствено за себе си. Имаше две съответни събития в последната година, които сътвориха добра оптика на софтуерната тематика. Първо – откриването на INSAIT – просветителна институция, която би могла да постави страната ни на международната софтуерна карта. Второ – основаването на министерство на е-управление и ангажирането на софтуерно грамотни хора като Божидар Божанов, които схващат залога и резултата, който може да бъде реализиран за цялото общество, в случай че ни преведат през същинска цифрова промяна.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
– Човек стартира да цени сигурността си, когато се почувства застрашен или я загуби. И това е годно, без значение дали става дума за личното ни физическо или виртуално пространство. Само ще кажа, че съгласно изчисленията на Европейска комисия годишните загуби за 2021 година, породени световно от киберпрестъпления, възлизат на 5.5 трилиона евро. Т.е. приказваме за риск, който би могъл да съсипе цели бизнеси, стратегически обекти или национални стопански системи. В момента в Европейски Съюз се разисква умишлен Закон за кибер сигурност и резистентност, с който ще се слагат напълно съответни условия за сигурност към всичко към нас, което съдържа хардуер или програмен продукт.
CyberSec Sofia e годишна конференция, която и бизнесът, и обществената администрация към този момент добре познават и чакат.
Кои са акцентите в програмата, които бихте откроили като по-важни и забавни?
– Смятам, че всеки може да селектира наличието на конференцията съгласно ползите и професионалния си профил. За мен е изключително забавно да чуя участниците, които ще дебатират тематиката в подтекста на войната в Украйна и до каква степен военните дейности, а и преди този момент – Коронавирус пандемията, се оказаха катализатор на увеличените закани в интернет. Любопитно ще бъде да чуем специфичния ни посетител Йесика Аро, която в качеството си на проверяващ пропагандата финландски публицист попадна под прицела на Кремъл и беше принудена с риск за живота си да се укрива от съветския режим. Нейната книга „ Троловете на Путин “ на издателство „ Сиела “ се радва на огромен интерес у нас.
В рамките на конференцията има и доста лаборатории, в които гостите с механически и инженерен профил ще могат да чуят и тестват в действително време най-новите решения в региона на киберсигурността.
Вторият ден от конференцията – на 6-ти октомври, е отдаден на изкуствения разсъдък – един от главните мотори на цифровата промяна в света и терен, на който се състезават великите сили в опита си да станат по-конкурентни и да обезпечат по-висок стандарт на живот на своите жители. Изкуственият разсъдък слага не малко етични въпроси, както и въпроси, свързани с гарантиране сигурността и правата на жителите, само че те не трябва да се преглеждат като бариери, които биха забавили икономическото развиване на Европа.
Следейки развиването на политиките в региона на киберсигурността и AI на европейско и интернационално равнище, какви са наблюденията Ви за България? Как се развива държавната политика в сферата, къде изостава и/или напредва?
– Бих желала да Ви отговоря, че за нас тези тематики са приоритет и че са облечени в осмислена държавна политика. Но истината е тъкмо противоположната. Нито киберсигурността, нито изкуственият разсъдък са тематики, по които мислим стратегически като страна, като общество. Самият факт, че не знаем кой в страната дава отговор за киберсигурността или кое от министерствата води тактиката за изкуствен интелект – приказва единствено за себе си. Имаше две съответни събития в последната година, които сътвориха добра оптика на софтуерната тематика. Първо – откриването на INSAIT – просветителна институция, която би могла да постави страната ни на международната софтуерна карта. Второ – основаването на министерство на е-управление и ангажирането на софтуерно грамотни хора като Божидар Божанов, които схващат залога и резултата, който може да бъде реализиран за цялото общество, в случай че ни преведат през същинска цифрова промяна.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ