Астрид ЛИНДГРЕН ♥ За Великата любов
Филологът и преводач на художествена литература, Лилиана ЛУНГИНА, споделя за сърдечното си другарство с Астрид Линдгрен, чиито книги е превеждала на съветски език. 
(Лилианна Зиновьевна Лунгина и Астрид Линдгрен)
Тя поразява с живата си душа. И някак непринудено я попитах – „ Откъде въобще се взе такава? ” Знаех биографията й. Беше омъжена за незначителен предприемач, работеше като секретарка-машинописка в неговата компания. Без никакво висше обучение – щерка на фермер. „ Емил от Льонеберя ” – е биография на нейния татко, момчето Емил – подобен бил нейният татко.
И споделям й аз – „ Е, от кое място въобще се взе такава, от кое място е тая фикция и всичко останало? ”
А тя ми отвръща: „ О, това е разбираемо, елементарно може да се изясни. Израснах под сянката на огромна обич. Когато бил на 17, по време на един панаир, татко ми видял момиче. 14-годишно момиче в синя рокля и синя панделка. И се влюбил. Чакал я, до момента в който навърши 18 години, помолил я да се омъжи за него и тя приела да му стане брачна половинка. Той я обожавал. Бяхме много небогати фермери, имахме единствено един служащ и една работничка (това значи небогати фермери), мама доеше кравите, вършеше всичката работа. Но всяко утро започваше с молитвата на татко ми – той благославяше Бог за това, че му е пратил тая жена-чудо, тая любов-чудо, това чувство-чудо. И ето, ние израснахме с боготворене под сянката на тая велика обич, и вероятно това направи мен и брат ми такива, каквито сме в този момент. ”
Питам я: „ А майката ти? ” – „ Мама умря преди 10 години. „ А татко ти? ” – „ Татко е жив. ” - „ Навярно прекомерно тежко е понесъл гибелта на майка ти? ”
А Астрид отвръща: „ Но какво приказваш!? Той благодари всеки ден на Бог за това, че болката от раздялата им се е паднала на него, а не на нея! ”
Това ме развълнува вдън душата…
Източник:
Снимка: Лилианна Зиновьевна Лунгина и Астрид Линдгрен - ru.wikipedia.org
