Защо Украйна ще победи
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на политолога и публицист Франсис Фукуяма, оповестен в Journal of Democracy:
Войната в Украйна, която към този момент е в седмия си месец, бележи сериозен миг, който ще дефинира курса на световната народна власт. Има три значими момента с голямо значение.
Първият е въпросът за какво въобще се е стигнало до войната. Дори преди съветската инвазия (на 24 февруари) беше бележит аргументът, че Владимир Путин е бил воден от боязън от разширението на НАТО и е търсил безпристрастен буфер, с цел да отбрани страната си. Въпреки че Путин безспорно не харесваше концепцията Украйна да влезе в НАТО, това не беше същинският му претекст. Украинското участие в никакъв случай не е било идно. Разширяването на НАТО не беше скрит план, фиктивен във Вашингтон, Лондон или Париж, с цел да прокара алианса допустимо най-на изток. Разширяването беше движено от някогашните спътниците на Съюз на съветските социалистически републики, които бяха доминирани от тази страна от 1945 година и бяха уверени, че Русия ще се опита да направи това още веднъж, откакто салдото на силите се обърне в интерес на Русия. Освен това Путин доста ясно изясни какъв е залогът. В дълга публикация, написана през 2021 година и в тирада в навечерието на нашествието, съветският президент разкритикува разпадането на Съветския съюз и съобщи, че руснаците и украинците са „ един народ “, само че изкуствено разграничен. В по-широк проект, съветските претенции в навечерието на войната демонстрираха доста ясно, че Москва се опълчва на цялото европейско съглашение след 1991 година, което сътвори „ цяла и свободна Европа “. Руските военни цели няма да бъдат задоволени от неутрална Украйна; този неутралитет ще би трябвало да се разпростре в цяла Европа.
Истинската опасност, възприемана от Путин, в последна сметка не беше за сигурността на Русия, а за нейния политически модел. Той твърди, че демократичната народна власт като цяло не работи, само че е изключително несъответствуваща в славянския свят. Свободна Украйна опроверга това изказване и заради тази причина трябваше да бъде отстранена.
Втората сериозна точка се отнася до западната взаимност в поддръжка на Украйна. Продължаващите доставки на оръжия и икономическите наказания бяха безусловно сериозни за способността на Украйна да се опълчи на съветската мощност. Повечето наблюдаващи в действителност бяха сюрпризирани от степента на взаимност, показана от НАТО, и изключително от обрата в немската външна политика. Сега обаче руснаците са прекъснали огромна част от газа, който доставят на Европа в отговор на глобите на Запада, и има голяма неустановеност по отношение на това дали задграничната поддръжка ще продължи, защото времето става по-студено и цените на силата не престават да порастват в цяла Европа.
В този смисъл най-критичната променлива за наблюдение е изходът от сегашния боен спор. Политическите анализатори нормално имат вяра, че военните резултати отразяват политическите, само че в Украйна през днешния ден е правилно тъкмо противоположното: политическото бъдеще на страната ще зависи на първо място от нейния триумф на бойното поле в кратковременен проект. През лятото, когато Русия се изтегли от първичните си старания да окупира Киев и боевете бяха съсредоточени в Донбас, се появи общоприета мъдрост, че Украйна и Русия са вкарани в „ дълга война “ (появи се даже на корицата на Economist). Мнозина твърдяха, че е неизбежно да има невъзможност и война на безсилие, която може да продължи с години. Тъй като военната инерция на Украйна се забавяше, западни гласове твърдяха, че са нужни мирни договаряния и териториални отстъпки от Украйна.
Ако този съвет беше последван, това щеше да докара до ужасяващ резултат: Русия да задържи териториите от Украйна, които беше погълнала, оставяйки една дребна страна да не може да изнася артикули от южните си пристанища. Подобни договаряния не биха донесли мир; Русия просто ще изчака, до момента в който възвърне армията си, с цел да възобнови войната.
За разлика от това, в случай че Украйна успее да възвърне военната инерция преди края на 2022 година (каквато се следи през последните дни), ще бъде доста по-лесно за водачите на западните демокрации да заявят, че техните хора би трябвало да затегнат коланите си през идващата зима. Поради тази причина военният прогрес в кратковременен проект е от решаващо значение за западната коалиция да се държи дружно.
Перспективата, че Украйна в действителност може да възвърне военната инерция, е изцяло възможна; в действителност съгласно мен това е евентуално и се разпростира, до момента в който приказваме. Украинският общоприет щаб беше извънредно интелигентен в цялостната си тактика, фокусирайки се не върху Донбас, а върху освобождението на части от юг, които бяха окупирани от Русия през първите седмици на войната. Украинските сили са употребявали оръжия, доставени от НАТО, изключително ракетната система с огромен обхват HIMARS, с цел да нападат хранилища за муниции, командни пунктове и логистични центрове по целия фронт. Те съумяха да нападат сякаш предпазени съветски тилови региони надълбоко в Кримския полуостров. В момента сред 25 000 и 30 000 съветски бойци са хванати в капан към южния град Херсон, който се намира на западния бряг на река Днепър. Украинците съумяха да отстранен мостовете, свързващи Херсон с Русия, и постепенно затягаха обръча към тези сили. Възможно е съветските позиции там да се срутен пагубно и Москва да загуби огромна част от останалата си войска. По-общо казано, моралът от украинска страна е доста по-висок, в сравнение с от съветска страна. Украинците се бият за личната си земя и са видели зверствата, осъществени от съветските сили в региони, които последните към този момент са окупирали. За разлика от това, съветските военни би трябвало да заменят работната мощ, която към този момент са изгубили, като набират пандизчии и хора от по-бедните етнически малцинства, с цел да водят борбите, които етническите руснаци наподобява не желаят да водят сами.
Трето, съветски боен неуспех - което значи най-малкото освобождение на територии, завладени след 24 февруари 2022 година - ще има голям политически отзив по света. Русия и Китай преди войната твърдяха, че демократичните демокрации, изключително Съединените щати, са в крах. Те твърдяха, че техните властнически системи са по-добри в осъществяването на огромни задания и в решителните дейности. Това, което се случи вместо това, е, че съветският модел на централизирано взимане на решения, концентриран към един човек, извърши една от най-сериозните политически неточности в новата история. Путин, изолиран по време на пандемията и отвън действителността както на личната си войска, по този начин и на публичното мнение в Украйна, вярваше, че ще бъде посрещнат там като избавител. Китай, от своя страна, вижда по какъв начин темпът на напредък се намалява вследствие на политика на „ нулев Коронавирус “, от която неговият висш водач Си Дзинпин наподобява решен да не се отклонява. Западните демокрации, в противен случай, наподобяват обединени и решителни пред това предизвикателство.
Ако украинците не просто се опълчват на Русия, а в действителност победят голямата съветска войска и я принудят да отстъпи, позитивният отзив ще се усети по целия свят. Популистки националисти по света, от Виктор Орбан до Матео Салвини, през Марин Льо Пен до Доналд Тръмп, показаха удивление от стила на ръководство на Путин (на мощната персона в техните очи). Едно съветско проваляне и оскърбление ще разбият този мит за преимуществата на властническото ръководство и може да доведат до възобновление на демократичната убеденост. За обществеността в западните демокрации беше елементарно да одобри за даденост мира и просперитета, донесени от демократичния международен ред. Може да се окаже, че всяко потомство би трябвало да научи още веднъж урока, че другите възможности на демократичната народна власт водят до принуждение, репресии и в последна сметка стопански неуспех. Това е урок, който виждаме и в Украйна. Светът вижда смели украинци, които се бият за страната си, и се борят да съумеят отвън всички упования.
Украйна ще завоюва. Слава Украини!
Превод: ФАКТИ
Коментар на политолога и публицист Франсис Фукуяма, оповестен в Journal of Democracy:
Войната в Украйна, която към този момент е в седмия си месец, бележи сериозен миг, който ще дефинира курса на световната народна власт. Има три значими момента с голямо значение.
Първият е въпросът за какво въобще се е стигнало до войната. Дори преди съветската инвазия (на 24 февруари) беше бележит аргументът, че Владимир Путин е бил воден от боязън от разширението на НАТО и е търсил безпристрастен буфер, с цел да отбрани страната си. Въпреки че Путин безспорно не харесваше концепцията Украйна да влезе в НАТО, това не беше същинският му претекст. Украинското участие в никакъв случай не е било идно. Разширяването на НАТО не беше скрит план, фиктивен във Вашингтон, Лондон или Париж, с цел да прокара алианса допустимо най-на изток. Разширяването беше движено от някогашните спътниците на Съюз на съветските социалистически републики, които бяха доминирани от тази страна от 1945 година и бяха уверени, че Русия ще се опита да направи това още веднъж, откакто салдото на силите се обърне в интерес на Русия. Освен това Путин доста ясно изясни какъв е залогът. В дълга публикация, написана през 2021 година и в тирада в навечерието на нашествието, съветският президент разкритикува разпадането на Съветския съюз и съобщи, че руснаците и украинците са „ един народ “, само че изкуствено разграничен. В по-широк проект, съветските претенции в навечерието на войната демонстрираха доста ясно, че Москва се опълчва на цялото европейско съглашение след 1991 година, което сътвори „ цяла и свободна Европа “. Руските военни цели няма да бъдат задоволени от неутрална Украйна; този неутралитет ще би трябвало да се разпростре в цяла Европа.
Истинската опасност, възприемана от Путин, в последна сметка не беше за сигурността на Русия, а за нейния политически модел. Той твърди, че демократичната народна власт като цяло не работи, само че е изключително несъответствуваща в славянския свят. Свободна Украйна опроверга това изказване и заради тази причина трябваше да бъде отстранена.
Втората сериозна точка се отнася до западната взаимност в поддръжка на Украйна. Продължаващите доставки на оръжия и икономическите наказания бяха безусловно сериозни за способността на Украйна да се опълчи на съветската мощност. Повечето наблюдаващи в действителност бяха сюрпризирани от степента на взаимност, показана от НАТО, и изключително от обрата в немската външна политика. Сега обаче руснаците са прекъснали огромна част от газа, който доставят на Европа в отговор на глобите на Запада, и има голяма неустановеност по отношение на това дали задграничната поддръжка ще продължи, защото времето става по-студено и цените на силата не престават да порастват в цяла Европа.
В този смисъл най-критичната променлива за наблюдение е изходът от сегашния боен спор. Политическите анализатори нормално имат вяра, че военните резултати отразяват политическите, само че в Украйна през днешния ден е правилно тъкмо противоположното: политическото бъдеще на страната ще зависи на първо място от нейния триумф на бойното поле в кратковременен проект. През лятото, когато Русия се изтегли от първичните си старания да окупира Киев и боевете бяха съсредоточени в Донбас, се появи общоприета мъдрост, че Украйна и Русия са вкарани в „ дълга война “ (появи се даже на корицата на Economist). Мнозина твърдяха, че е неизбежно да има невъзможност и война на безсилие, която може да продължи с години. Тъй като военната инерция на Украйна се забавяше, западни гласове твърдяха, че са нужни мирни договаряния и териториални отстъпки от Украйна.
Ако този съвет беше последван, това щеше да докара до ужасяващ резултат: Русия да задържи териториите от Украйна, които беше погълнала, оставяйки една дребна страна да не може да изнася артикули от южните си пристанища. Подобни договаряния не биха донесли мир; Русия просто ще изчака, до момента в който възвърне армията си, с цел да възобнови войната.
За разлика от това, в случай че Украйна успее да възвърне военната инерция преди края на 2022 година (каквато се следи през последните дни), ще бъде доста по-лесно за водачите на западните демокрации да заявят, че техните хора би трябвало да затегнат коланите си през идващата зима. Поради тази причина военният прогрес в кратковременен проект е от решаващо значение за западната коалиция да се държи дружно.
Перспективата, че Украйна в действителност може да възвърне военната инерция, е изцяло възможна; в действителност съгласно мен това е евентуално и се разпростира, до момента в който приказваме. Украинският общоприет щаб беше извънредно интелигентен в цялостната си тактика, фокусирайки се не върху Донбас, а върху освобождението на части от юг, които бяха окупирани от Русия през първите седмици на войната. Украинските сили са употребявали оръжия, доставени от НАТО, изключително ракетната система с огромен обхват HIMARS, с цел да нападат хранилища за муниции, командни пунктове и логистични центрове по целия фронт. Те съумяха да нападат сякаш предпазени съветски тилови региони надълбоко в Кримския полуостров. В момента сред 25 000 и 30 000 съветски бойци са хванати в капан към южния град Херсон, който се намира на западния бряг на река Днепър. Украинците съумяха да отстранен мостовете, свързващи Херсон с Русия, и постепенно затягаха обръча към тези сили. Възможно е съветските позиции там да се срутен пагубно и Москва да загуби огромна част от останалата си войска. По-общо казано, моралът от украинска страна е доста по-висок, в сравнение с от съветска страна. Украинците се бият за личната си земя и са видели зверствата, осъществени от съветските сили в региони, които последните към този момент са окупирали. За разлика от това, съветските военни би трябвало да заменят работната мощ, която към този момент са изгубили, като набират пандизчии и хора от по-бедните етнически малцинства, с цел да водят борбите, които етническите руснаци наподобява не желаят да водят сами.
Трето, съветски боен неуспех - което значи най-малкото освобождение на територии, завладени след 24 февруари 2022 година - ще има голям политически отзив по света. Русия и Китай преди войната твърдяха, че демократичните демокрации, изключително Съединените щати, са в крах. Те твърдяха, че техните властнически системи са по-добри в осъществяването на огромни задания и в решителните дейности. Това, което се случи вместо това, е, че съветският модел на централизирано взимане на решения, концентриран към един човек, извърши една от най-сериозните политически неточности в новата история. Путин, изолиран по време на пандемията и отвън действителността както на личната си войска, по този начин и на публичното мнение в Украйна, вярваше, че ще бъде посрещнат там като избавител. Китай, от своя страна, вижда по какъв начин темпът на напредък се намалява вследствие на политика на „ нулев Коронавирус “, от която неговият висш водач Си Дзинпин наподобява решен да не се отклонява. Западните демокрации, в противен случай, наподобяват обединени и решителни пред това предизвикателство.
Ако украинците не просто се опълчват на Русия, а в действителност победят голямата съветска войска и я принудят да отстъпи, позитивният отзив ще се усети по целия свят. Популистки националисти по света, от Виктор Орбан до Матео Салвини, през Марин Льо Пен до Доналд Тръмп, показаха удивление от стила на ръководство на Путин (на мощната персона в техните очи). Едно съветско проваляне и оскърбление ще разбият този мит за преимуществата на властническото ръководство и може да доведат до възобновление на демократичната убеденост. За обществеността в западните демокрации беше елементарно да одобри за даденост мира и просперитета, донесени от демократичния международен ред. Може да се окаже, че всяко потомство би трябвало да научи още веднъж урока, че другите възможности на демократичната народна власт водят до принуждение, репресии и в последна сметка стопански неуспех. Това е урок, който виждаме и в Украйна. Светът вижда смели украинци, които се бият за страната си, и се борят да съумеят отвън всички упования.
Украйна ще завоюва. Слава Украини!
Превод: ФАКТИ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ