Служители възприемат нова концепция, не искат постоянно да са на разположение
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Пределът на работното време за тях е 40 часа седмично. Отказват също имейли и телефонни позвънявания вечер и като цяло дават отговор по-често с " не ". Някои американци споделят, че възприемат нова идея, за " безмълвен отвод ", против задушаващия капан на това непрекъснато да си разполагаем, написа Българска телеграфна агенция.
На Маги Пъркинс, която живее в Атина, щата Джорджия, всекидневно работела седмици наред по 60 часа седмично, до момента в който била учителка. Щом се родило първото ѝ дете, 30-годишната жена си дала сметка, че ситуацията ѝ е отвратително. " Има фотоси, на които ревизирам тетрадки в самолета, заминавайки на отмора. Нямаше баланс сред професионалния и персоналния ми живот ", споделя тя в качен в ТикТок клип по какъв начин се е насочила към метода " безмълвен отвод ".
Пъркинс споделя пред Агенция Франс Прес, че в последна сметка е напуснала работа, с цел да отбрани докторат, само че продължава да снима видеоклипове, в които дава препоръки за образуване на работното ежедневие. " Начинът на мислене, който допуска " безмълвен отвод ", значи просто да поставиш граници, които ти оказва помощ да вършиш работата, за която ти заплащат, след което да " се изключиш " от нея, да се прибереш вкъщи и да обърнеш внимание на фамилията си ", прибавя тя. Нашумелият израз " quiet quitting " ( " безмълвен отвод " на английски) наподобява се е появил първо в пост в ТикТок през юли.
" Това не е безапелационен отвод. Продължавате да изпълнявате отговорностите си, само че към този момент не сте захласнати от схващането, че работата ви би трябвало да е вашият живот ",- изясни тогава потребителят @zaidleppelin. " Всъщност това не е по този начин и вашата работа не дефинира полезността ви като персона. " Постът имаше необикновен триумф и събра съвсем половин милион лайкове. В отговорите личеше споделено възприятие на мъка. Зачестиха и мнения с разсъждения за явлението. Веднага избухнаха шумни диспути: дали последователите на " безмълвния отвод " се пробват единствено да отстояват равновесието в живота си - визия, свързвана най-вече с европейския, а не с американския метод на живот? Дали не са по-скоро " безделници ", прикриващи се зад модерния израз, или пък хора на ръба на така наречен бърнаут (професионално прегряване), за които е най-добре просто да изоставен работа и то бързо?
" Кръв, пот и сълзи "
Според наличните данни потребността от по-добър баланс е действителна. За стрес на работното място съобщаваха през 2019 година 38 на 100 от интервюираните, а след година, когато КОВИД-19 внесе ужас в трудовите процеси, към този момент 43 %, откри организация " Галъп ", съгласно която на максимален напън са подложени дамите в Съединени американски щати и Канада.
Подобна динамичност бе и повод за " Голямата оставка " - неотдавнашната вълна от чиновници, напускащи работа или сменящи работодателя. Мнозина от избралите " безмълвния отвод " споделят, че са изцяло подготвени да работят старателно, само че единствено през работно време. Някои анализатори естествено са скептични и напомнят, че постоянно е имало чиновници, отказващи да работят и минутка допълнително, а и бранители на метода " Това не е мое обвързване ".
Ариана Хъфингтън, основателката на в. " Хъфингтън пост ", разкритикува това събитие с думите, че работата " е част от разцвета на един живот " и избягването на бърнаут не трябва да изключва " опцията да откриваме наслада в своята работа ". Бившият американски министър на труда Робърт Рейч обаче счита, че тези чиновници " отхвърлят да бъдат експлоатирани ".
Така споделя и жена, нарекла се Бес, предпочитайки да не дава същинското си име. Тя да вземем за пример малко преди пандемията почнала работа, включваща по принцип постоянни командировки до Германия. Както споделя пред Агенция Франс Прес обаче, останала блокирана в жилището си в Ню Йорк и трябвало да дава отговор на телефонни повиквания до три часа през нощта поради часовата разлика. За да се защищити, почнала да не заляга толкоз, само че американските ѝ другари мъчно разбирали това.
" Влагаш кръвта, потта и сълзите си в своята работа в Съединени американски щати - и в случай че не работиш, значи не заслужаваш да си тук ", споделя тя. " След половин година паники " тя просто спряла за няколко седмици да дава отговор на имейлите. И най-после напуснала. Според Филип Ореопулос, икономист от университета в Торонто, при по-добра връзка претендентите за работа могат да си показват по-ясно упованията на работодателя, преди да одобряват мястото. " Ако се постанова да стоите на дежурство у дома, това би трябвало да ви се каже ясно ", показва той.
/БТА /Андрей Шарков/
Пределът на работното време за тях е 40 часа седмично. Отказват също имейли и телефонни позвънявания вечер и като цяло дават отговор по-често с " не ". Някои американци споделят, че възприемат нова идея, за " безмълвен отвод ", против задушаващия капан на това непрекъснато да си разполагаем, написа Българска телеграфна агенция.
На Маги Пъркинс, която живее в Атина, щата Джорджия, всекидневно работела седмици наред по 60 часа седмично, до момента в който била учителка. Щом се родило първото ѝ дете, 30-годишната жена си дала сметка, че ситуацията ѝ е отвратително. " Има фотоси, на които ревизирам тетрадки в самолета, заминавайки на отмора. Нямаше баланс сред професионалния и персоналния ми живот ", споделя тя в качен в ТикТок клип по какъв начин се е насочила към метода " безмълвен отвод ".
Пъркинс споделя пред Агенция Франс Прес, че в последна сметка е напуснала работа, с цел да отбрани докторат, само че продължава да снима видеоклипове, в които дава препоръки за образуване на работното ежедневие. " Начинът на мислене, който допуска " безмълвен отвод ", значи просто да поставиш граници, които ти оказва помощ да вършиш работата, за която ти заплащат, след което да " се изключиш " от нея, да се прибереш вкъщи и да обърнеш внимание на фамилията си ", прибавя тя. Нашумелият израз " quiet quitting " ( " безмълвен отвод " на английски) наподобява се е появил първо в пост в ТикТок през юли.
" Това не е безапелационен отвод. Продължавате да изпълнявате отговорностите си, само че към този момент не сте захласнати от схващането, че работата ви би трябвало да е вашият живот ",- изясни тогава потребителят @zaidleppelin. " Всъщност това не е по този начин и вашата работа не дефинира полезността ви като персона. " Постът имаше необикновен триумф и събра съвсем половин милион лайкове. В отговорите личеше споделено възприятие на мъка. Зачестиха и мнения с разсъждения за явлението. Веднага избухнаха шумни диспути: дали последователите на " безмълвния отвод " се пробват единствено да отстояват равновесието в живота си - визия, свързвана най-вече с европейския, а не с американския метод на живот? Дали не са по-скоро " безделници ", прикриващи се зад модерния израз, или пък хора на ръба на така наречен бърнаут (професионално прегряване), за които е най-добре просто да изоставен работа и то бързо?
" Кръв, пот и сълзи "
Според наличните данни потребността от по-добър баланс е действителна. За стрес на работното място съобщаваха през 2019 година 38 на 100 от интервюираните, а след година, когато КОВИД-19 внесе ужас в трудовите процеси, към този момент 43 %, откри организация " Галъп ", съгласно която на максимален напън са подложени дамите в Съединени американски щати и Канада.
Подобна динамичност бе и повод за " Голямата оставка " - неотдавнашната вълна от чиновници, напускащи работа или сменящи работодателя. Мнозина от избралите " безмълвния отвод " споделят, че са изцяло подготвени да работят старателно, само че единствено през работно време. Някои анализатори естествено са скептични и напомнят, че постоянно е имало чиновници, отказващи да работят и минутка допълнително, а и бранители на метода " Това не е мое обвързване ".
Ариана Хъфингтън, основателката на в. " Хъфингтън пост ", разкритикува това събитие с думите, че работата " е част от разцвета на един живот " и избягването на бърнаут не трябва да изключва " опцията да откриваме наслада в своята работа ". Бившият американски министър на труда Робърт Рейч обаче счита, че тези чиновници " отхвърлят да бъдат експлоатирани ".
Така споделя и жена, нарекла се Бес, предпочитайки да не дава същинското си име. Тя да вземем за пример малко преди пандемията почнала работа, включваща по принцип постоянни командировки до Германия. Както споделя пред Агенция Франс Прес обаче, останала блокирана в жилището си в Ню Йорк и трябвало да дава отговор на телефонни повиквания до три часа през нощта поради часовата разлика. За да се защищити, почнала да не заляга толкоз, само че американските ѝ другари мъчно разбирали това.
" Влагаш кръвта, потта и сълзите си в своята работа в Съединени американски щати - и в случай че не работиш, значи не заслужаваш да си тук ", споделя тя. " След половин година паники " тя просто спряла за няколко седмици да дава отговор на имейлите. И най-после напуснала. Според Филип Ореопулос, икономист от университета в Торонто, при по-добра връзка претендентите за работа могат да си показват по-ясно упованията на работодателя, преди да одобряват мястото. " Ако се постанова да стоите на дежурство у дома, това би трябвало да ви се каже ясно ", показва той.
/БТА /Андрей Шарков/
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ