Как Борисов и Радев станаха партньори
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Напоследък президентът Радев и водачът на ГЕРБ Борисов станаха сътрудници. Обедини ги общият интерес и политическите сметки. А те сочат, че и двамата биха спечелили, в случай че задушат " Продължаваме промяната ".
Обратът в позициите е стремглав, измеренията на политическата драма - стъписващи. Докато ГЕРБ бе на власт, сред Борисов и Радев течеше студена война. Президентът гласоподава доверие на Кирил Петков и Асен Василев като служебни министри, мнозина даже виждаха в Политическа партия план, който е тясно обвързван с президента. Очакванията бяха сред кабинета " Петков " и президента да царува плодотворен мир и забележително съгласие - някаква приказна идилия. Смяташе се, че синхронът ще бъде скрепен от общия императив: " изчегъртването " на ГЕРБ. Случи се обаче друго.
Отношенията с " Газпром " се оказаха преломни
Чегъртащите удариха на камък. Като оставим настрани съпротивата на правилните на остарелия режим фрагменти в правосъдната система и неналичието на конституционно болшинство в 47-ото Народно събрание, за неуспеха имаха значение и недомислени, прибързани и аматьорски ходове на самия Петков, в това число ареста на Борисов. Отношенията сред младия министър председател и президента бързо започнаха да се охлаждат. Стана ясно, че Петков няма да се остави да бъде воден за носа. Разломът сред президента и премиера потегли от външната политика: тематики като българската позиция по участието на РСМ в Европейски Съюз и енергийната диверсификация.
Човек би споделил, че за Радев запазването на връзките с " Газпром " се оказа доминанта, в името на която той в един миг реши да хвърли под рейса постоянното държавно управление. Така " изчегъртването " на ГЕРБ мина на назад във времето.
Четвъртото служебно държавно управление, назначено от Радев, побърза да завърти руля на 180 градуса - назад към прегръдката на " Газпром ", от която Петков се помъчи да ни отскубне. То оправда съмненията на евроатлантиците и потопи очакванията за нови американски танкери с полутечен газ за България.
Не на последно място, кабинетът Донев се зае да избавя страната от " хаоса и разрухата ", породени от държавното управление на Петков. Същата изразителност - за " безпорядък и съсипия " - през днешния ден употребяват и от ГЕРБ, месец откакто получиха отвод от Политическа партия за взаимни дейности.
Привидно сред служебния кабинет, който е проводник на политическата визия на Радев, и ГЕРБ има една значима разлика.
В кабинета Донев харесват " Газпром ", който дефинират като неминуем, в ГЕРБ - не. Напротив, Борисов и съпартийците му в действителност желаеха да бъде потърсена наказателна отговорност на Петков за това, че не е подписал контракта за американските танкери.
Сближаването сред Радев и Борисов е закономерно
Тази разлика не би трябвало да се преекспонира. От ГЕРБ имаха 12 години да осъществят енергийната диверсификация и да ни освободят от опеката на съветската тръба. Вместо това чухме единствено сладки приказки и обещания, съветските планове се осъществиха предпочитано, а газовата връзка с Гърция бе протакана.
За седем месеца кабинетът Петков направи повече за енергийната самостоятелност на България, в сравнение с ГЕРБ за повече от десетилетие. Ето за какво " Демократична България ", която ясно е декларирала своите евроатлантически полезности, ще покаже огромна доверчивост, в случай че се подаде на днешните лукави и несръчни опити за ухажване от Борисов.
Сближаването сред Радев и Борисов е закономерно. И двамата разиграват етюди по пиеската за двата стола: по какъв начин България трябвало хем да е с Брюксел, хем да подържа топли връзки с Кремъл. В тази творба осветяването на зависимостите от " Газпром " оказва помощ доста, с цел да бъде разбрано държанието на родните герои.
Партньорството сред Борисов и Радев не е трайно
В случай че Политическа партия и Демократична България оглавят последващо постоянно държавно управление, не би било никаква изненада, в случай че партньорството сред Радев и Борисов се развие и задълбочи в името на битката против самодейностите на Петков и Василев.
Засега обаче партньорството сред Радев и Борисов е ситуационно и конюнктурно. Не може се приказва даже за първи проблясъци на дълготраен съюз. Пресилено е да мислим, че президентът и водачът на ГЕРБ ще станат побратими.
Радев надали си прави илюзии. Ако по някакво стичане на събитията ГЕРБ се върнат на власт, в държавно управление, в което президентът не е показан, полицейската палка още веднъж ще бъде размахана заплашително към постройката на " Дондуков " 2.
Обратното също е правилно. Ако служебните кабинети станат норма, а постоянните – по-скоро изключение, за каквото наклонност има съществени индикации, изтребителите на Радев още веднъж ще подхванат с цялостни сили Борисов, изключително в случай че Политическа партия към този момент не са припознавани като непосредствена заплаха за замислите и упоритостите на президента.
Автор: Петър Чолаков
Напоследък президентът Радев и водачът на ГЕРБ Борисов станаха сътрудници. Обедини ги общият интерес и политическите сметки. А те сочат, че и двамата биха спечелили, в случай че задушат " Продължаваме промяната ".
Обратът в позициите е стремглав, измеренията на политическата драма - стъписващи. Докато ГЕРБ бе на власт, сред Борисов и Радев течеше студена война. Президентът гласоподава доверие на Кирил Петков и Асен Василев като служебни министри, мнозина даже виждаха в Политическа партия план, който е тясно обвързван с президента. Очакванията бяха сред кабинета " Петков " и президента да царува плодотворен мир и забележително съгласие - някаква приказна идилия. Смяташе се, че синхронът ще бъде скрепен от общия императив: " изчегъртването " на ГЕРБ. Случи се обаче друго.
Отношенията с " Газпром " се оказаха преломни
Чегъртащите удариха на камък. Като оставим настрани съпротивата на правилните на остарелия режим фрагменти в правосъдната система и неналичието на конституционно болшинство в 47-ото Народно събрание, за неуспеха имаха значение и недомислени, прибързани и аматьорски ходове на самия Петков, в това число ареста на Борисов. Отношенията сред младия министър председател и президента бързо започнаха да се охлаждат. Стана ясно, че Петков няма да се остави да бъде воден за носа. Разломът сред президента и премиера потегли от външната политика: тематики като българската позиция по участието на РСМ в Европейски Съюз и енергийната диверсификация.
Човек би споделил, че за Радев запазването на връзките с " Газпром " се оказа доминанта, в името на която той в един миг реши да хвърли под рейса постоянното държавно управление. Така " изчегъртването " на ГЕРБ мина на назад във времето.
Четвъртото служебно държавно управление, назначено от Радев, побърза да завърти руля на 180 градуса - назад към прегръдката на " Газпром ", от която Петков се помъчи да ни отскубне. То оправда съмненията на евроатлантиците и потопи очакванията за нови американски танкери с полутечен газ за България.
Не на последно място, кабинетът Донев се зае да избавя страната от " хаоса и разрухата ", породени от държавното управление на Петков. Същата изразителност - за " безпорядък и съсипия " - през днешния ден употребяват и от ГЕРБ, месец откакто получиха отвод от Политическа партия за взаимни дейности.
Привидно сред служебния кабинет, който е проводник на политическата визия на Радев, и ГЕРБ има една значима разлика.
В кабинета Донев харесват " Газпром ", който дефинират като неминуем, в ГЕРБ - не. Напротив, Борисов и съпартийците му в действителност желаеха да бъде потърсена наказателна отговорност на Петков за това, че не е подписал контракта за американските танкери.
Сближаването сред Радев и Борисов е закономерно
Тази разлика не би трябвало да се преекспонира. От ГЕРБ имаха 12 години да осъществят енергийната диверсификация и да ни освободят от опеката на съветската тръба. Вместо това чухме единствено сладки приказки и обещания, съветските планове се осъществиха предпочитано, а газовата връзка с Гърция бе протакана.
За седем месеца кабинетът Петков направи повече за енергийната самостоятелност на България, в сравнение с ГЕРБ за повече от десетилетие. Ето за какво " Демократична България ", която ясно е декларирала своите евроатлантически полезности, ще покаже огромна доверчивост, в случай че се подаде на днешните лукави и несръчни опити за ухажване от Борисов.
Сближаването сред Радев и Борисов е закономерно. И двамата разиграват етюди по пиеската за двата стола: по какъв начин България трябвало хем да е с Брюксел, хем да подържа топли връзки с Кремъл. В тази творба осветяването на зависимостите от " Газпром " оказва помощ доста, с цел да бъде разбрано държанието на родните герои.
Партньорството сред Борисов и Радев не е трайно
В случай че Политическа партия и Демократична България оглавят последващо постоянно държавно управление, не би било никаква изненада, в случай че партньорството сред Радев и Борисов се развие и задълбочи в името на битката против самодейностите на Петков и Василев.
Засега обаче партньорството сред Радев и Борисов е ситуационно и конюнктурно. Не може се приказва даже за първи проблясъци на дълготраен съюз. Пресилено е да мислим, че президентът и водачът на ГЕРБ ще станат побратими.
Радев надали си прави илюзии. Ако по някакво стичане на събитията ГЕРБ се върнат на власт, в държавно управление, в което президентът не е показан, полицейската палка още веднъж ще бъде размахана заплашително към постройката на " Дондуков " 2.
Обратното също е правилно. Ако служебните кабинети станат норма, а постоянните – по-скоро изключение, за каквото наклонност има съществени индикации, изтребителите на Радев още веднъж ще подхванат с цялостни сили Борисов, изключително в случай че Политическа партия към този момент не са припознавани като непосредствена заплаха за замислите и упоритостите на президента.
Автор: Петър Чолаков
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ