Кога ще се научим да си подаваме ръка, а не да критикуваме постфактум
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Кое е по-лесно – да направиш нещо положително, тъй като знаеш и можеш, или да критикуваш, че нещо не се прави както би трябвало, само че постфактум?
Такъв мотив ни даде вицепрезидентът Илияна Йотова, откакто взе участие в телевизионно изявление.
Тя сподели, че първичното ни отношение към бежанците от Украйна е било мотив за горделивост, тъй като сме се отворили и сме ги посрещали, само че по-късно, към този момент при работата с тях навътре в страната, сме правели гаф след гаф.
Йотова също по този начин подчертава, че в битието си на евродепутат е натрупала голям опит в оправянето с бежански рецесии, тъй като е пътувала доста, сблъсквала се е с доста проблеми и е наясно с проблематиката.
Но, видите ли, никой не се обърнал към нея.
Е, пита се в задачата - по кое време ще се научим да си подаваме ръка, а не да подлагаме на критика постфактум. Когато виждаш, че нещо не се случва както би трябвало, кое му е сложното да вдигнеш телефона на премиера и да си поговорите. Вицепрезидент и министър председател сигурно си имат номерата.
Когато знаеш и можеш, само че си вицепрезидент, ти е под достолепието да проявиш самодейност ли?
Да направиш контакт, да поговориш с управителен човек, да обясниш, да споделиш. Кое му е сложното на това. Но, нейсе. По-лесно е да критикуваш, да коментираш от позицията на поста, а не да подадеш ръка…
А точно с подаването на ръка показваш, че си човек на място.
Кое е по-лесно – да направиш нещо положително, тъй като знаеш и можеш, или да критикуваш, че нещо не се прави както би трябвало, само че постфактум?
Такъв мотив ни даде вицепрезидентът Илияна Йотова, откакто взе участие в телевизионно изявление.
Тя сподели, че първичното ни отношение към бежанците от Украйна е било мотив за горделивост, тъй като сме се отворили и сме ги посрещали, само че по-късно, към този момент при работата с тях навътре в страната, сме правели гаф след гаф.
Йотова също по този начин подчертава, че в битието си на евродепутат е натрупала голям опит в оправянето с бежански рецесии, тъй като е пътувала доста, сблъсквала се е с доста проблеми и е наясно с проблематиката.
Но, видите ли, никой не се обърнал към нея.
Е, пита се в задачата - по кое време ще се научим да си подаваме ръка, а не да подлагаме на критика постфактум. Когато виждаш, че нещо не се случва както би трябвало, кое му е сложното да вдигнеш телефона на премиера и да си поговорите. Вицепрезидент и министър председател сигурно си имат номерата.
Когато знаеш и можеш, само че си вицепрезидент, ти е под достолепието да проявиш самодейност ли?
Да направиш контакт, да поговориш с управителен човек, да обясниш, да споделиш. Кое му е сложното на това. Но, нейсе. По-лесно е да критикуваш, да коментираш от позицията на поста, а не да подадеш ръка…
А точно с подаването на ръка показваш, че си човек на място.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ