Как българският национален интерес се оказа руски
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Като слушате политиците, които най-често приказват за български народен интерес, няма по какъв начин да не останете с усещането, че този интерес е в действителност съветски. Как тъкмо става тази имитация?
Като се заслушате в политиците, които най-често употребяват фразата “български народен интерес”, няма по какъв начин да не останете с усещането, че този интерес е в действителност съветски. Последното издание на “патриотите” – “Възраждане”, “Възход” и така нататък – са напълно транспарантни в това отношение. Едните намерено копнеят да извадят България от НАТО и Европейски Съюз и да я вкарат в евразийската империя на Путин. Другите към този момент сричат на Путиновия новоговор: “спе-ци-ал-на о-пе-ра-ция”, “су-ве-ре-ни-тет”, “Гей-ропа” и така нататък
Претопяването на българския народен интерес в съветски става най-често по химически път с потреблението на съветски газ. Когато Москва ни спря доставките, бранителите на “българския народен интерес” ревнаха, че без съветски газ ни чака злополука: все едно България е наркозависима, която ще изпадне в тежка абстиненция без него. Когато абстиненцията не се случи, пробваха с тезата за скъпата различна американска газова дрога, с която неприятният запад пробва да ни зариби. Когато и това не се оказа правилно, президентът Радев загрижено и загадъчно сподели, че “цената на газа не е всичко”. И несъмнено, щом съветският газ е като слънцето и въздуха за българите, няма да се пазарим за цената, я. Така или другояче сме с три-четири милиарда обратно, поради съветския “Турски поток”, който на наша територия чудодейно става “български” (точно колкото и “националният ни интерес”).
Газовата тема е единствено един от фокусите на опитите за русовизация на националния ни интерес, който си е напълно действителен, само че надалеч не е съветски. Общата тактика на русовизацията е да се експонира разликата сред българите и останалите европейци, да се вършат разломи и там, където ги няма, да се насажда съмнение и ненавист към НАТО и Европейски Съюз.
" Лошият " Запад, който все ни натиска
Западът сякаш постоянно ни “натиска” да вършим неща, които не желаеме. И то ужасни неща – я да “предадем Македония”, я да се “включим непосредствено във войната в Украйна”, я да се “чипираме” с имунизациите против Ковид (или най-малко “генетично да се променим”) или пък напряко да “дадем децата си на норвежците”. Ако тези подли “планове на Запада” не сработят, остава последният удар – да се извърнат българите в “джендъри” и да се постави завършек на многовековната ни славна история по подобен незнаен метод.
Всичко това звучи неуместно и е в действителност неуместно, само че зад всяка една от гореспоменатите тези са заставали значими български партии и политици с цялата си отговорност, просветеност и морална извисеност. Някои и сега стоят зад тях: изброяването им ще бъде спестено от възприятие за възпитание и почитание към страната.
Въпросът е може ли политическата класа в избрани нейни браншове да падне толкоз, че да води обществото ни в такива налудни направления? На приключване ли са свестните, рационални политици, та да няма консенсус даже по неща, които не са толкоз въпрос на положително или зло, а на нормалност против психопатия. Отговорите на тези неприятни въпроси са за жалост положителни и обясненията нормално са следните:
Българите са просто такива и политиците следват техните стремежи
“Последната дума ще има народът” е обичаната фраза на всеки популист, който е съумял авансово да изманипулира хората по този начин, че да почнат да виждат бели мишки. След това те сами ще изискат да ги ловят. През 2017 година над 80% от българите считат македонците за добър комшия, който заслужава да влезе в Европейски Съюз допустимо най-бързо. Днес е тъкмо противоположното, въпреки че българите като цяло са си същите. През 2017 година броят на хората, които не желаят да имат роми и хомосексуални за съседи е повишен с повече от 10 % по отношение на 2007 година Българските дълбинни полезности ли се трансформираха през това време или просто се навъдиха политически бизнесмени, които да градят кариера върху раздухването на страхове? В началото на експанзията на Русия в Украйна над 60% от българите я жигосаха и рейтингът на Путин падна двойно (от над 50% до 20-25%). Месец по-късно огромна част от българите беше уверена, че Западът е отговорен за войната.
Всички тези промени в публичните настройки показват, че водеща роля във образуването им имат политиците. Така беше и за антиваксърството – българите започнаха пандемията от Ковид с голямо доверие в специалистите, щаба и със сериозна готовност зад доста рестриктивни ограничения. Със промяната на политическата позиция на ГЕРБ, с появяването на нови антиваксърски партии, обаче, се стигна до тъкмо противоположния резултат – България се трансформира в най-скептичната към ограниченията страна в Европа (и, закономерно, страната с най-вече жертви).
Виновна е съветската агитация (и медиите)
България е бомбардирана от съветска (онлайн, само че не само) агитация. Това беше прелестно показано от екипа на доцент Милена Якимова и проф. Димитър Вацов: те са разпознали по 400 пропагандни внушения дневно от започването на войната, както и важен предварителен бараж от 2014 година насам. Всичко това, несъмнено, има резултат, само че този резултат се усилва и от посланията на водещи български политици, които не се разграничават съдържателно от съветската агитация. Така че въпросът стои – кое кара тези политици толкоз да се въздействат от нея? Нима те нямат сетива, с които да отсеят плявата от зърното, подправеното от същинското и пропагандата от информацията? (С опрощение за риторичните въпроси, които станаха доста.)
Трябва да се каже, че задачата на съветските пропагандни материали е особена. Тя не е ориентирана към приобщаване на България към “руския свят” и не залага на позитивното показване на някакви общи полезности, които ние бихме имали с него. Целта е по-скоро българите да спрат да обичат личния си свят и да натрупат яд към себе си и него. В тази игра няма положителни герои – Сидеров, Костадинов или други сходни политици имат инструментална стойност като разпалваща течност на гнева.
Политиците са купени или конфигурирани от Решетников
Това може би е ненапълно и за някои правилно, въпреки че директни доказателства в действителност няма. Но то отново не изяснява по какъв начин политици с огромна упоритост, самомнение и привидно откровен български национализъм заемат позиции, които на процедура работят в интерес на режима на Путин и водят до някаква русовизация на това, което те показват като “български народен интерес”. Интернализацията на сходни възгледи очевидно има и други корени, които надвишават битовите, материални обвързаности.
Ако тези три общоприети пояснения не работят напълно добре и не обясняват за какво избрани български политици водят публичните настройки в неуместни направления, явно е нужна различна доктрина. Една такава доктрина би трябвало да регистрира два спомагателни фактора. Първият е банален - желанието за известност, което е обикновено във всяка една народна власт. Вторият, който е в действителност значим, е необятната разпространеност на антиестаблишмънт и антиелитарни настроения вследствие на популистката вълна в актуалната политика.
Тази вълна е изключително мощна у нас и води до високи дози съмнение във всичко, което се вижда като публична политика или даже престиж. За да търсят известност, избрани политици избират тематики, които са просто митинг против формалните възгледи и власт: антиваксърство, путинизъм, плоскоземство, религия в рептили, джендъри и така нататък Не е значима толкоз тематиката и тя непрестанно се сменя – значим е протестът против естаблишмента, против престижите, специалистите, мейнстрийм партиите и така нататък
И по този начин се оказва, че антиваксъри, путинофили, антиджендъристи, македонстващи и така нататък са в действителност една и съща група – групата на тези, които считат, че формалната политика ги ограбва и предава техните ползи по един или различен метод.
Истинският народен интерес е дефиниран от дълго време
За страдание това е болест по-тежка от самото плоскоземство даже. И тя е действителната болест, с която България би трябвало да се оправи, в случай че не желае да изпадне в неуправляемост. Ако върви по този начин, един ден страната в действителност може да се озове на някаква плоска земя, обитаема с рептили, джендъри и борци с тях. Тогава даже и мечтаещите за присъединение към “руския свят” ще останат озадачени.
Българският народен интерес е дефиниран от същинските ни възрожденци още през XIX век като равнене с другите европейски нации. Това значи рационализация на страната посредством европейска просвета, просвета и най-много – европейска политика. Съвременните “възрожденци” дефинират задачата ни като слагане под въпрос на науката, европейските полезности и демократичната народна власт. Това е същинската имитация на “българския народен интерес”, а русовизацията му е просто една конюнктурна демонстрация на общата наклонност.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя, което може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Като слушате политиците, които най-често приказват за български народен интерес, няма по какъв начин да не останете с усещането, че този интерес е в действителност съветски. Как тъкмо става тази имитация?
Като се заслушате в политиците, които най-често употребяват фразата “български народен интерес”, няма по какъв начин да не останете с усещането, че този интерес е в действителност съветски. Последното издание на “патриотите” – “Възраждане”, “Възход” и така нататък – са напълно транспарантни в това отношение. Едните намерено копнеят да извадят България от НАТО и Европейски Съюз и да я вкарат в евразийската империя на Путин. Другите към този момент сричат на Путиновия новоговор: “спе-ци-ал-на о-пе-ра-ция”, “су-ве-ре-ни-тет”, “Гей-ропа” и така нататък
Претопяването на българския народен интерес в съветски става най-често по химически път с потреблението на съветски газ. Когато Москва ни спря доставките, бранителите на “българския народен интерес” ревнаха, че без съветски газ ни чака злополука: все едно България е наркозависима, която ще изпадне в тежка абстиненция без него. Когато абстиненцията не се случи, пробваха с тезата за скъпата различна американска газова дрога, с която неприятният запад пробва да ни зариби. Когато и това не се оказа правилно, президентът Радев загрижено и загадъчно сподели, че “цената на газа не е всичко”. И несъмнено, щом съветският газ е като слънцето и въздуха за българите, няма да се пазарим за цената, я. Така или другояче сме с три-четири милиарда обратно, поради съветския “Турски поток”, който на наша територия чудодейно става “български” (точно колкото и “националният ни интерес”).
Газовата тема е единствено един от фокусите на опитите за русовизация на националния ни интерес, който си е напълно действителен, само че надалеч не е съветски. Общата тактика на русовизацията е да се експонира разликата сред българите и останалите европейци, да се вършат разломи и там, където ги няма, да се насажда съмнение и ненавист към НАТО и Европейски Съюз.
" Лошият " Запад, който все ни натиска
Западът сякаш постоянно ни “натиска” да вършим неща, които не желаеме. И то ужасни неща – я да “предадем Македония”, я да се “включим непосредствено във войната в Украйна”, я да се “чипираме” с имунизациите против Ковид (или най-малко “генетично да се променим”) или пък напряко да “дадем децата си на норвежците”. Ако тези подли “планове на Запада” не сработят, остава последният удар – да се извърнат българите в “джендъри” и да се постави завършек на многовековната ни славна история по подобен незнаен метод.
Всичко това звучи неуместно и е в действителност неуместно, само че зад всяка една от гореспоменатите тези са заставали значими български партии и политици с цялата си отговорност, просветеност и морална извисеност. Някои и сега стоят зад тях: изброяването им ще бъде спестено от възприятие за възпитание и почитание към страната.
Въпросът е може ли политическата класа в избрани нейни браншове да падне толкоз, че да води обществото ни в такива налудни направления? На приключване ли са свестните, рационални политици, та да няма консенсус даже по неща, които не са толкоз въпрос на положително или зло, а на нормалност против психопатия. Отговорите на тези неприятни въпроси са за жалост положителни и обясненията нормално са следните:
Българите са просто такива и политиците следват техните стремежи
“Последната дума ще има народът” е обичаната фраза на всеки популист, който е съумял авансово да изманипулира хората по този начин, че да почнат да виждат бели мишки. След това те сами ще изискат да ги ловят. През 2017 година над 80% от българите считат македонците за добър комшия, който заслужава да влезе в Европейски Съюз допустимо най-бързо. Днес е тъкмо противоположното, въпреки че българите като цяло са си същите. През 2017 година броят на хората, които не желаят да имат роми и хомосексуални за съседи е повишен с повече от 10 % по отношение на 2007 година Българските дълбинни полезности ли се трансформираха през това време или просто се навъдиха политически бизнесмени, които да градят кариера върху раздухването на страхове? В началото на експанзията на Русия в Украйна над 60% от българите я жигосаха и рейтингът на Путин падна двойно (от над 50% до 20-25%). Месец по-късно огромна част от българите беше уверена, че Западът е отговорен за войната.
Всички тези промени в публичните настройки показват, че водеща роля във образуването им имат политиците. Така беше и за антиваксърството – българите започнаха пандемията от Ковид с голямо доверие в специалистите, щаба и със сериозна готовност зад доста рестриктивни ограничения. Със промяната на политическата позиция на ГЕРБ, с появяването на нови антиваксърски партии, обаче, се стигна до тъкмо противоположния резултат – България се трансформира в най-скептичната към ограниченията страна в Европа (и, закономерно, страната с най-вече жертви).
Виновна е съветската агитация (и медиите)
България е бомбардирана от съветска (онлайн, само че не само) агитация. Това беше прелестно показано от екипа на доцент Милена Якимова и проф. Димитър Вацов: те са разпознали по 400 пропагандни внушения дневно от започването на войната, както и важен предварителен бараж от 2014 година насам. Всичко това, несъмнено, има резултат, само че този резултат се усилва и от посланията на водещи български политици, които не се разграничават съдържателно от съветската агитация. Така че въпросът стои – кое кара тези политици толкоз да се въздействат от нея? Нима те нямат сетива, с които да отсеят плявата от зърното, подправеното от същинското и пропагандата от информацията? (С опрощение за риторичните въпроси, които станаха доста.)
Трябва да се каже, че задачата на съветските пропагандни материали е особена. Тя не е ориентирана към приобщаване на България към “руския свят” и не залага на позитивното показване на някакви общи полезности, които ние бихме имали с него. Целта е по-скоро българите да спрат да обичат личния си свят и да натрупат яд към себе си и него. В тази игра няма положителни герои – Сидеров, Костадинов или други сходни политици имат инструментална стойност като разпалваща течност на гнева.
Политиците са купени или конфигурирани от Решетников
Това може би е ненапълно и за някои правилно, въпреки че директни доказателства в действителност няма. Но то отново не изяснява по какъв начин политици с огромна упоритост, самомнение и привидно откровен български национализъм заемат позиции, които на процедура работят в интерес на режима на Путин и водят до някаква русовизация на това, което те показват като “български народен интерес”. Интернализацията на сходни възгледи очевидно има и други корени, които надвишават битовите, материални обвързаности.
Ако тези три общоприети пояснения не работят напълно добре и не обясняват за какво избрани български политици водят публичните настройки в неуместни направления, явно е нужна различна доктрина. Една такава доктрина би трябвало да регистрира два спомагателни фактора. Първият е банален - желанието за известност, което е обикновено във всяка една народна власт. Вторият, който е в действителност значим, е необятната разпространеност на антиестаблишмънт и антиелитарни настроения вследствие на популистката вълна в актуалната политика.
Тази вълна е изключително мощна у нас и води до високи дози съмнение във всичко, което се вижда като публична политика или даже престиж. За да търсят известност, избрани политици избират тематики, които са просто митинг против формалните възгледи и власт: антиваксърство, путинизъм, плоскоземство, религия в рептили, джендъри и така нататък Не е значима толкоз тематиката и тя непрестанно се сменя – значим е протестът против естаблишмента, против престижите, специалистите, мейнстрийм партиите и така нататък
И по този начин се оказва, че антиваксъри, путинофили, антиджендъристи, македонстващи и така нататък са в действителност една и съща група – групата на тези, които считат, че формалната политика ги ограбва и предава техните ползи по един или различен метод.
Истинският народен интерес е дефиниран от дълго време
За страдание това е болест по-тежка от самото плоскоземство даже. И тя е действителната болест, с която България би трябвало да се оправи, в случай че не желае да изпадне в неуправляемост. Ако върви по този начин, един ден страната в действителност може да се озове на някаква плоска земя, обитаема с рептили, джендъри и борци с тях. Тогава даже и мечтаещите за присъединение към “руския свят” ще останат озадачени.
Българският народен интерес е дефиниран от същинските ни възрожденци още през XIX век като равнене с другите европейски нации. Това значи рационализация на страната посредством европейска просвета, просвета и най-много – европейска политика. Съвременните “възрожденци” дефинират задачата ни като слагане под въпрос на науката, европейските полезности и демократичната народна власт. Това е същинската имитация на “българския народен интерес”, а русовизацията му е просто една конюнктурна демонстрация на общата наклонност.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя, което може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ