Стратегическите грешки на Владимир Путин
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Анализа на Мартин Табаков за News.bg:
Преобладаващото мнение за съветския президент Владимир Путин е, че той е добър стратег и неприятен пълководец. Нищо не удостоверява това по-добре от военната експанзия на Москва по отношение на Украйна. Месец след започването на войната, равносметката за Русия съдържа точно тактически плюсове и стратегически минуси. А колкото повече време изминава, толкоз повече първите ще избледняват, а вторите ще натежават.
Да, през днешния ден Украйна е подготвена да прави взаимни отстъпки. Например тези, касаещи статута на рускоговорящото ѝ население и разпространяването на проруски медии в страната. Така също да разгласи освен неутралитет, само че и да прекрати въобще съдействието си с НАТО (понеже отводът от участие в Алианса не значи безусловно, че организацията и дадена страна не могат да си партнират по други начини). Възможно е Киев да се съгласи да поддържа и мощно сведен състав на въоръжените си сили. Тепърва следва обаче да разберем дали Украйна би направила още по-тежки и " кървави " отстъпки (да признае Крим за съветски и нововъзникналите " страни " в източната ѝ част като независими). Но по този начин или другояче, до момента в който има съветски въоръжени сили на територията на Украйна, пък било и те към този момент не толкоз в режим на нахлуване, а в позиционна война, Киев ще прави - малко или доста - отстъпки пред Русия.
В същото време обаче войната против Украйна предизвика такова разбъркване и оживление по границите на Руската Федерация, от Европа до Япония, които дават обещание стратегически проблеми за Москва.
Последният един месец Токио, като се изключи че наложи съответните наказания на Кремъл, по образеца на Съединени американски щати и Европейски Съюз, се ангажира и с спомагателни дейности. Страната на самураите прекрати статута на Русия на страна с търговски преференции и заприказва още веднъж на висок и институционален глас, че Курилските острови (т.нар. Северни територии) са японски. Бившият министър-председател Шинздо Абе даже съобщи, че страната би трябвало да намерения за вероятно придобиване на нуклеарно оръжие. Последното, несъмнено, е в ослепителен контрастност с трите правилото на японската политика против нуклеарните оръжия: страната да не създава, да не има или доставя такива.
В отговор на това Москва прекрати (и без това формалните, буксуващи от години) мирни договаряния с Токио, анулира безвизовия режим за японските жители и организира военно образование на Курилските острови.
Нарасналото напрежение сред Русия и Япония значи, че Кремъл все по-малко ще може да разчита на спокойствието и уравновесения взор на Токио, който се опитваше да води " панорамна дипломация " по отношение на Москва (т.е. да гледа на проблемите от двустранно естество не фронтално и твърдоглаво, а от горната страна и диалогично). Страната на изгряващото слънце обаче няма тласък да води повече сходна външна политика по отношение на Русия, доколкото Кремъл, с евроазиатския си тримерен размер, от ден на ден се трансформира в защитна мембрана на Китай. Подобни съображения против уязвимостта на Москва от Пекин има и другият азиатски исполин - Индия.
На Запад Русия също става очевидец на промени, които не са в неин интерес.
От нахлуването на Руската Федерация в Украйна насам Германия отсрочи сертификацията на " Северен Поток 2 ", подписа дълготрайно енергийно партньорство с Катар и отдели 100 милиарда евро спомагателни средства за инвестиция в защитата ѝ. Изглежда по този начин, че колкото и да не желае, Берлин най-накрая ще би трябвало да ревизира икономическата си дипломация, с която като цяло се изчерпваше външната политика на Германия.
Ако преди нашествието на украинска територия Съединени американски щати даваха сигнали, че са подготвени да договарят и регламентират военните образования и разполагането на ракетните си системи на територията на Европа с Русия, то това през днешния ден не просто не стои като алтернатива пред НАТО, само че и Алиансът дислоцира спомагателни войски и зенитно-ракетни комплекси " Пейтриът " на Източния си фланг. Ако Москва искаше да бъде основана буферна зона по отношение на НАТО - чрез задраскването на вероятността за участие на Украйна в Алианса и ограничението на военните качества на страните членки от Източна Европа, то през днешния ден Русия се сблъсква с тъкмо противоположното. НАТО усилва, а не понижава опциите си - от Балтийските страни до Румъния.
На този декор Полша предлага да се вкара комерсиално ембарго на Русия и да се забрани на съветските жители да пътуват където и да е в Европейски Съюз. Москва пък желае " неприятелските " ѝ страни да ѝ заплащат за въглеводородите в рубли.
Междувременно Вашингтон даде обещание да даде, в границите на календарната година, спомагателни 15 милиарда кубични метра газ (това количество е по-скоро маргинално, доколкото съставлява към 1/10 от вноса на природен газ на Европейски Съюз единствено от Русия).
Самият съюз пък одобри тактика, чиято цел е в неотдавнашен порядък да понижи с 2/3 зависимостта си от вноса на съветското синьо гориво.
Дори и Елисейският замък, чийто началник до последно се опитваше да поддържа контакт с съветския президент в опит да бъде прекратена експанзията против Украйна, разгласява фотоси на държащия се за главата Емануел Макрон, направени директно след следващ диалог с Владимир Путин.
И в случай че Турция е поканена назад на масата с Франция и Италия, възобновявайки взаимните им опити за насърчаване на ракетния комплекс SAMP-Т, Анкара и Атина са подготвени да обединят старания, още веднъж по самодейност на Париж, с цел да извършат евакуационна интервенция на жителите на украинския Мариупол. Именно Турция оправдава смисъла си за Европейски Съюз като страна, която, от една страна, поддържа Украйна, а от друга, поддържа отворени линии за връзка с Кремъл. Дипломатическият конгрес в Анталия по-рано този месец бе почетен от редица делегации, измежду които бяха и тези на Жозеп Борел и на Йенс Столтенберг.
По този метод Руската Федерация претърпява крах в няколко дълготрайни аспекта. Това са стратегическите неточности на Путин:
Колкото и самите американци да не успяваха да накарат Германия (и ЕС) да скъсат със зависимостта си от съветските въглеводороди, то това е на път да направи Владимир Путин с дейностите си в Украйна. Руският президент пресече отколешните терзания на Съединени американски щати за свързването на немската стопанска система с естествените запаси на Руската Федерация (и въобще на европейското ползване с съветския доставчик). Съответно, най-големият проблем пред основаването на Евроазиатско пространство от Лисабон до Владивосток се оказаха не американците, а титулярът на Кремъл;
Заравянето на томахавката сред Европейски Съюз (и в частност Франция) и Турция, плюс реабилитирането на смисъла на Анкара за Югоизточния фланг на НАТО. В името на обективността, несъмнено, би трябвало да бъде посочено, че този развой на намаляване на напрежението сред Турция и Франция не стартира поради войната в Украйна, само че бе подкрепят от нея. Възможността за още по-голямо съветско въздействие в Черно Море, около окупацията на украинското крайбрежие - от Донбас, през Мариупол, до Крим - предизвика турските управляващи да си напомнят за потребните функционалности на НАТО като естествена противотежест на Руската Федерация;
Пред лицето на съветската инвазия в Украйна, диалогът за обща европейска защита, която да е в съдействие със Съединени американски щати, само че да е самостоятелна от Вашингтон, бе заровена под килима (поне засега). НАТО излезе от " мозъчната си гибел " (по думите на Емануел Макрон), а Владимир Путин се оказа главната причина за евроатлантическия ренесанс;
Промяна в перцепцията на Япония, която от ден на ден ще гледа на Русия като част от казуса на китайската доминация на Азия, а не като част от решението за същото. Колкото повече Москва бива възприемана от Токио през призмата на политиката на сигурност, а не през тази на икономическия прагматизъм, толкоз повече Кремъл ще би трябвало да регистрира ролята на главния американски пратеник в Индо-Пацифика, Япония;
Оттук нататък пропагандния разказ на Москва (пък и на Пекин) за уважението към суверенитета и независимата политика на всяка страна, ориентиран против американския глобализъм, мачкащ границите и незачитащ волята на по-малките нации, ще бъде по-труден за описване. Когато брат брата атакува, постъпките на братовчедите стартират да бледнеят.
Това са екзистенциални проблеми за геополитическото ситуиране на Руската Федерация на интернационалната сцена. Да не приказваме, че те са съпроводени и от други неудобства за Москва.
Например това, че Китай, когато търгува с Руската Федерация, не желае да попада под вторичните наказания, другояче наложени на Москва от Брюксел. Понеже точно Европейски Съюз е вторият максимален търговски сътрудник на Пекин след Асоциацията на страните от Югоизточна Азия за 2021-ва година. Или пък Казахстан, който, макар че при започване на годината изиска помощ от Организацията на Договора за групова сигурност (в която Нур Султан членува), гласоподава въздържал се, а не срещу, резолюцията на Организация на обединените нации от по-рано този месец, който документ осъждаше експанзията на Москва по отношение на Киев. Разбира се, управляващите в Казахстан, колкото и близко да стоят до Кремъл, се тормозят да не би техният по-голям комшия да не тръгне да освобождава и руснаците, съставляващи съвсем 20% от етническия състав на Казахстан и обитават северната част на централноазиатската страна.
Украйна трябваше да бъде блюдото, поставено в чинията на съветския свят. А вместо това Киев ще се трансформира в язвата, от която занапред ще страда храносмилателният тракт на съветската мечка.
Анализа на Мартин Табаков за News.bg:
Преобладаващото мнение за съветския президент Владимир Путин е, че той е добър стратег и неприятен пълководец. Нищо не удостоверява това по-добре от военната експанзия на Москва по отношение на Украйна. Месец след започването на войната, равносметката за Русия съдържа точно тактически плюсове и стратегически минуси. А колкото повече време изминава, толкоз повече първите ще избледняват, а вторите ще натежават.
Да, през днешния ден Украйна е подготвена да прави взаимни отстъпки. Например тези, касаещи статута на рускоговорящото ѝ население и разпространяването на проруски медии в страната. Така също да разгласи освен неутралитет, само че и да прекрати въобще съдействието си с НАТО (понеже отводът от участие в Алианса не значи безусловно, че организацията и дадена страна не могат да си партнират по други начини). Възможно е Киев да се съгласи да поддържа и мощно сведен състав на въоръжените си сили. Тепърва следва обаче да разберем дали Украйна би направила още по-тежки и " кървави " отстъпки (да признае Крим за съветски и нововъзникналите " страни " в източната ѝ част като независими). Но по този начин или другояче, до момента в който има съветски въоръжени сили на територията на Украйна, пък било и те към този момент не толкоз в режим на нахлуване, а в позиционна война, Киев ще прави - малко или доста - отстъпки пред Русия.
В същото време обаче войната против Украйна предизвика такова разбъркване и оживление по границите на Руската Федерация, от Европа до Япония, които дават обещание стратегически проблеми за Москва.
Последният един месец Токио, като се изключи че наложи съответните наказания на Кремъл, по образеца на Съединени американски щати и Европейски Съюз, се ангажира и с спомагателни дейности. Страната на самураите прекрати статута на Русия на страна с търговски преференции и заприказва още веднъж на висок и институционален глас, че Курилските острови (т.нар. Северни територии) са японски. Бившият министър-председател Шинздо Абе даже съобщи, че страната би трябвало да намерения за вероятно придобиване на нуклеарно оръжие. Последното, несъмнено, е в ослепителен контрастност с трите правилото на японската политика против нуклеарните оръжия: страната да не създава, да не има или доставя такива.
В отговор на това Москва прекрати (и без това формалните, буксуващи от години) мирни договаряния с Токио, анулира безвизовия режим за японските жители и организира военно образование на Курилските острови.
Нарасналото напрежение сред Русия и Япония значи, че Кремъл все по-малко ще може да разчита на спокойствието и уравновесения взор на Токио, който се опитваше да води " панорамна дипломация " по отношение на Москва (т.е. да гледа на проблемите от двустранно естество не фронтално и твърдоглаво, а от горната страна и диалогично). Страната на изгряващото слънце обаче няма тласък да води повече сходна външна политика по отношение на Русия, доколкото Кремъл, с евроазиатския си тримерен размер, от ден на ден се трансформира в защитна мембрана на Китай. Подобни съображения против уязвимостта на Москва от Пекин има и другият азиатски исполин - Индия.
На Запад Русия също става очевидец на промени, които не са в неин интерес.
От нахлуването на Руската Федерация в Украйна насам Германия отсрочи сертификацията на " Северен Поток 2 ", подписа дълготрайно енергийно партньорство с Катар и отдели 100 милиарда евро спомагателни средства за инвестиция в защитата ѝ. Изглежда по този начин, че колкото и да не желае, Берлин най-накрая ще би трябвало да ревизира икономическата си дипломация, с която като цяло се изчерпваше външната политика на Германия.
Ако преди нашествието на украинска територия Съединени американски щати даваха сигнали, че са подготвени да договарят и регламентират военните образования и разполагането на ракетните си системи на територията на Европа с Русия, то това през днешния ден не просто не стои като алтернатива пред НАТО, само че и Алиансът дислоцира спомагателни войски и зенитно-ракетни комплекси " Пейтриът " на Източния си фланг. Ако Москва искаше да бъде основана буферна зона по отношение на НАТО - чрез задраскването на вероятността за участие на Украйна в Алианса и ограничението на военните качества на страните членки от Източна Европа, то през днешния ден Русия се сблъсква с тъкмо противоположното. НАТО усилва, а не понижава опциите си - от Балтийските страни до Румъния.
На този декор Полша предлага да се вкара комерсиално ембарго на Русия и да се забрани на съветските жители да пътуват където и да е в Европейски Съюз. Москва пък желае " неприятелските " ѝ страни да ѝ заплащат за въглеводородите в рубли.
Междувременно Вашингтон даде обещание да даде, в границите на календарната година, спомагателни 15 милиарда кубични метра газ (това количество е по-скоро маргинално, доколкото съставлява към 1/10 от вноса на природен газ на Европейски Съюз единствено от Русия).
Самият съюз пък одобри тактика, чиято цел е в неотдавнашен порядък да понижи с 2/3 зависимостта си от вноса на съветското синьо гориво.
Дори и Елисейският замък, чийто началник до последно се опитваше да поддържа контакт с съветския президент в опит да бъде прекратена експанзията против Украйна, разгласява фотоси на държащия се за главата Емануел Макрон, направени директно след следващ диалог с Владимир Путин.
И в случай че Турция е поканена назад на масата с Франция и Италия, възобновявайки взаимните им опити за насърчаване на ракетния комплекс SAMP-Т, Анкара и Атина са подготвени да обединят старания, още веднъж по самодейност на Париж, с цел да извършат евакуационна интервенция на жителите на украинския Мариупол. Именно Турция оправдава смисъла си за Европейски Съюз като страна, която, от една страна, поддържа Украйна, а от друга, поддържа отворени линии за връзка с Кремъл. Дипломатическият конгрес в Анталия по-рано този месец бе почетен от редица делегации, измежду които бяха и тези на Жозеп Борел и на Йенс Столтенберг.
По този метод Руската Федерация претърпява крах в няколко дълготрайни аспекта. Това са стратегическите неточности на Путин:
Колкото и самите американци да не успяваха да накарат Германия (и ЕС) да скъсат със зависимостта си от съветските въглеводороди, то това е на път да направи Владимир Путин с дейностите си в Украйна. Руският президент пресече отколешните терзания на Съединени американски щати за свързването на немската стопанска система с естествените запаси на Руската Федерация (и въобще на европейското ползване с съветския доставчик). Съответно, най-големият проблем пред основаването на Евроазиатско пространство от Лисабон до Владивосток се оказаха не американците, а титулярът на Кремъл;
Заравянето на томахавката сред Европейски Съюз (и в частност Франция) и Турция, плюс реабилитирането на смисъла на Анкара за Югоизточния фланг на НАТО. В името на обективността, несъмнено, би трябвало да бъде посочено, че този развой на намаляване на напрежението сред Турция и Франция не стартира поради войната в Украйна, само че бе подкрепят от нея. Възможността за още по-голямо съветско въздействие в Черно Море, около окупацията на украинското крайбрежие - от Донбас, през Мариупол, до Крим - предизвика турските управляващи да си напомнят за потребните функционалности на НАТО като естествена противотежест на Руската Федерация;
Пред лицето на съветската инвазия в Украйна, диалогът за обща европейска защита, която да е в съдействие със Съединени американски щати, само че да е самостоятелна от Вашингтон, бе заровена под килима (поне засега). НАТО излезе от " мозъчната си гибел " (по думите на Емануел Макрон), а Владимир Путин се оказа главната причина за евроатлантическия ренесанс;
Промяна в перцепцията на Япония, която от ден на ден ще гледа на Русия като част от казуса на китайската доминация на Азия, а не като част от решението за същото. Колкото повече Москва бива възприемана от Токио през призмата на политиката на сигурност, а не през тази на икономическия прагматизъм, толкоз повече Кремъл ще би трябвало да регистрира ролята на главния американски пратеник в Индо-Пацифика, Япония;
Оттук нататък пропагандния разказ на Москва (пък и на Пекин) за уважението към суверенитета и независимата политика на всяка страна, ориентиран против американския глобализъм, мачкащ границите и незачитащ волята на по-малките нации, ще бъде по-труден за описване. Когато брат брата атакува, постъпките на братовчедите стартират да бледнеят.
Това са екзистенциални проблеми за геополитическото ситуиране на Руската Федерация на интернационалната сцена. Да не приказваме, че те са съпроводени и от други неудобства за Москва.
Например това, че Китай, когато търгува с Руската Федерация, не желае да попада под вторичните наказания, другояче наложени на Москва от Брюксел. Понеже точно Европейски Съюз е вторият максимален търговски сътрудник на Пекин след Асоциацията на страните от Югоизточна Азия за 2021-ва година. Или пък Казахстан, който, макар че при започване на годината изиска помощ от Организацията на Договора за групова сигурност (в която Нур Султан членува), гласоподава въздържал се, а не срещу, резолюцията на Организация на обединените нации от по-рано този месец, който документ осъждаше експанзията на Москва по отношение на Киев. Разбира се, управляващите в Казахстан, колкото и близко да стоят до Кремъл, се тормозят да не би техният по-голям комшия да не тръгне да освобождава и руснаците, съставляващи съвсем 20% от етническия състав на Казахстан и обитават северната част на централноазиатската страна.
Украйна трябваше да бъде блюдото, поставено в чинията на съветския свят. А вместо това Киев ще се трансформира в язвата, от която занапред ще страда храносмилателният тракт на съветската мечка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ