Правото на избор и Правото на Живот не трябва да влизат в конфликт
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Не ми се приказва и написа за това, изключително знаейки и на всички останали какъв брой им е писнало от тематиката. Но ми е мъчно да се въздържам, когато чета другите тълкования на свободата на избор.
Този аспект от житието ни е от основополагащите фундаменти на демокрацията и го оценявам. Само че от над 2 години сме в напълно друга обстановка, в която погледът над нещата няма по какъв начин да е обичайният, без това да анулира свободата на избор.
И на мен също не ми харесва актуалният метод на живот, само че мисля, че множеството хора, които приказват за независимост на избора или с други думи самопреценянето, са по-скоро с схващане за свободата с характерности на разпасаност. A животът в България и преди пандемията си течете навръх този принцип - разпасаност, до момента в който ръководещата хунта крадеше с цялостни шепи.
И в този момент отново, за следващ път през последните 2 година и малко навлизаме съответно в COVID-19 тематиката.
Хората, които употребяват правото си на избор да не се имунизират, прекомерно постоянно са и хора, които отхвърлят съществуването на вируса или отхвърлят рисковия му темперамент, като респективно от това хулят и не съблюдават никакви противопандемични ограничения. Няма случай, в който като употребявам софийското метрото или вляза в магазина, да няма най-малко няколко души, които явно не се интересуват от публичното здраве - не носят маска, не употребяват дезинфектант и въобще се вършат, че всичко е както преди. А то, с цел да изпреваря някои скептици или конспиратори, скоро отново ще бъде както преди.
Tяхното разбиране за небитие на вируса или за неговата безвредност не се базира на никакви обстоятелства, а на избор да имат вяра на псевдоучени, инфлуенсъри и политици-популисти, защото това е трактовката, която им се желае да е истинната или пък е тезата, която " удостоверява ", че против тях и себеподобните им имa интрига, целяща да им навреди по един или различен метод.
Е, през вчерашния ден се оказа, че някои от " знамената " против имунизацията, защитаваща от тежко боледуване от COVID-19, са ваксирнирани. И нямаше да има проблем в това, в случай че един от тях - секретарят на " Възраждане " Николай Дренчев, не говореше против имунизациите, до момента в който самият той е имунизиран.
Всъщност, " Възраждане " приказват за имунизациите според от трибуната, с която разполагат. Ако са в национална телевизия или пред доста публицисти, те не са срещу нея, а са за свободен избор. Не по този начин обаче стоят нещата при други техни обществени прояви. Там имунизациите са " пробни препарати ".
Дезинформационната акция във връзка с имунизациите, която организираха разнообразни типажи от " Възраждане ", коства прескъпо на някои хора, в това число техни върли симпатизанти.
Много постоянно същите - отричащите вируса или заплахата му, до последно отхвърлят да се лекуват, единствено и единствено с цел да не признаят, че са сбъркали, че са били подведени.
Дотук " добре " - одобряваме, че всеки има право да има вяра в каквото пожелае и да прави със себе си - също каквото пожелае. Само че първо, вируса го има, в някои случаи (никак не малко) е рисков и отричането му от група хора не анулира съществуването му и заплахата за здравето и живота на индивидите, произлизаща от него.
Второ и доста значимо, хората, които биват заразявани с ковид от други хора - постоянно от такива, които не съблюдават обикновените противопандемични ограничения, и в резултат на това умират, имат право на живот. Или, изхождайки от правото на избор на всеки, те имат правото си на избор да желаят да живеят. То обаче - както изконното право на живот, им се лишава поради нечия безнаказаност или, по-грубо казано, непукизъм.
Отказвате ваксина, отказвате да спазвате елeментарни ограничения и с това си държание обричате ваши съграждани на най-лошото, което другояче е предотвратимо, в случай че бъде загърбено егото и битовата консервативност - т.е. вътрешното противодействие на човек да му се наруша комфорта, нормалния метод на живот.
Всеки от нас желае да живее обикновено - както преди да прави нещата, които обича (и ще се случи), и едно от най-неверните неща към ковид е, че хората, които поддържат ограниченията и имунизацията против COVID-19, спомагат за налагането на някакъв " медицински фашизъм " и нов публичен ред. Такова нещо няма. Има единствено здрав разсъдък, емпатия и религия в науката.
Всъщност, в случай че от началото на пандемията имаше вслушване в думите на вирусолозите и епидемиолозите, и по-скоро от момента, в който те схванаха защо иде тирада, коронавирусът евентуално към този момент щеше да е минало. В последна сметка, той отново ще си отиде, само че никой и нищо няма да върне отишлите си напълно почтени хора, а в това време раните, разделянето в обществото - това е проблем, който ще бъде преодолян постепенно и мъчно.
Не ми се приказва и написа за това, изключително знаейки и на всички останали какъв брой им е писнало от тематиката. Но ми е мъчно да се въздържам, когато чета другите тълкования на свободата на избор.
Този аспект от житието ни е от основополагащите фундаменти на демокрацията и го оценявам. Само че от над 2 години сме в напълно друга обстановка, в която погледът над нещата няма по какъв начин да е обичайният, без това да анулира свободата на избор.
И на мен също не ми харесва актуалният метод на живот, само че мисля, че множеството хора, които приказват за независимост на избора или с други думи самопреценянето, са по-скоро с схващане за свободата с характерности на разпасаност. A животът в България и преди пандемията си течете навръх този принцип - разпасаност, до момента в който ръководещата хунта крадеше с цялостни шепи.
И в този момент отново, за следващ път през последните 2 година и малко навлизаме съответно в COVID-19 тематиката.
Хората, които употребяват правото си на избор да не се имунизират, прекомерно постоянно са и хора, които отхвърлят съществуването на вируса или отхвърлят рисковия му темперамент, като респективно от това хулят и не съблюдават никакви противопандемични ограничения. Няма случай, в който като употребявам софийското метрото или вляза в магазина, да няма най-малко няколко души, които явно не се интересуват от публичното здраве - не носят маска, не употребяват дезинфектант и въобще се вършат, че всичко е както преди. А то, с цел да изпреваря някои скептици или конспиратори, скоро отново ще бъде както преди.
Tяхното разбиране за небитие на вируса или за неговата безвредност не се базира на никакви обстоятелства, а на избор да имат вяра на псевдоучени, инфлуенсъри и политици-популисти, защото това е трактовката, която им се желае да е истинната или пък е тезата, която " удостоверява ", че против тях и себеподобните им имa интрига, целяща да им навреди по един или различен метод.
Е, през вчерашния ден се оказа, че някои от " знамената " против имунизацията, защитаваща от тежко боледуване от COVID-19, са ваксирнирани. И нямаше да има проблем в това, в случай че един от тях - секретарят на " Възраждане " Николай Дренчев, не говореше против имунизациите, до момента в който самият той е имунизиран.
Всъщност, " Възраждане " приказват за имунизациите според от трибуната, с която разполагат. Ако са в национална телевизия или пред доста публицисти, те не са срещу нея, а са за свободен избор. Не по този начин обаче стоят нещата при други техни обществени прояви. Там имунизациите са " пробни препарати ".
Дезинформационната акция във връзка с имунизациите, която организираха разнообразни типажи от " Възраждане ", коства прескъпо на някои хора, в това число техни върли симпатизанти.
Много постоянно същите - отричащите вируса или заплахата му, до последно отхвърлят да се лекуват, единствено и единствено с цел да не признаят, че са сбъркали, че са били подведени.
Дотук " добре " - одобряваме, че всеки има право да има вяра в каквото пожелае и да прави със себе си - също каквото пожелае. Само че първо, вируса го има, в някои случаи (никак не малко) е рисков и отричането му от група хора не анулира съществуването му и заплахата за здравето и живота на индивидите, произлизаща от него.
Второ и доста значимо, хората, които биват заразявани с ковид от други хора - постоянно от такива, които не съблюдават обикновените противопандемични ограничения, и в резултат на това умират, имат право на живот. Или, изхождайки от правото на избор на всеки, те имат правото си на избор да желаят да живеят. То обаче - както изконното право на живот, им се лишава поради нечия безнаказаност или, по-грубо казано, непукизъм.
Отказвате ваксина, отказвате да спазвате елeментарни ограничения и с това си държание обричате ваши съграждани на най-лошото, което другояче е предотвратимо, в случай че бъде загърбено егото и битовата консервативност - т.е. вътрешното противодействие на човек да му се наруша комфорта, нормалния метод на живот.
Всеки от нас желае да живее обикновено - както преди да прави нещата, които обича (и ще се случи), и едно от най-неверните неща към ковид е, че хората, които поддържат ограниченията и имунизацията против COVID-19, спомагат за налагането на някакъв " медицински фашизъм " и нов публичен ред. Такова нещо няма. Има единствено здрав разсъдък, емпатия и религия в науката.
Всъщност, в случай че от началото на пандемията имаше вслушване в думите на вирусолозите и епидемиолозите, и по-скоро от момента, в който те схванаха защо иде тирада, коронавирусът евентуално към този момент щеше да е минало. В последна сметка, той отново ще си отиде, само че никой и нищо няма да върне отишлите си напълно почтени хора, а в това време раните, разделянето в обществото - това е проблем, който ще бъде преодолян постепенно и мъчно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ