Електроенергията в лабиринта на несигурността
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В Европейски Съюз се вижда наклонност към фрагментиране по въпросите, свързани с енергийния микс.
Икономическите наказания - резистентен детайл от взаимоотношенията ЕС-Русия-САЩ.
Пандемията от ковид като ефикасен политически инструмент унифицира обществата. От половин година към този момент доста отчетливо се откроява и казусът с дефицита на електрическа енергия. Двата политически и финансови сегмента се утвърждават като резистентен ориентир за световната, районната и националната смяна. Няма по какъв начин да се отстрани фактът, че съвсем никой към този момент не разяснява алените линии сред другите етноси и религии като претекст за експанзия или съдействие.
Какво обаче се случва и за какво основно в Европа? Политическата реторика, финансовите формули и икономическите резултати са впечатляващи. В друг районен и световен формат през последните дни се разискват проблеми, свързани с миграцията, електрическата енергия и климатичните промени. Едва ли може да търсим резистентност, предсказуемост или гаранция за тяхното решение в близко бъдеще. Обединяващото обаче сред срещите на високо ниво на Европейския съвет, на страните от Г-20, както и на форума на Организация на обединените нации за климата, е показаното предпочитание за реализиране на политически консенсус.В рамките на Съюза се вижда наклонност към фрагментиране и засилващо се неявяване на единение по въпроси, свързани с енергийния микс. Със мощно политическо звучене е желанието да се наложат възобновимите енергийни източници (ВЕИ) за водещ енергиен съставен елемент, без значение от потвърдената им нестабилност и лимитирани благоприятни условия. Няма по какъв начин да се не помни фактът, че в Европейски Съюз ВЕИ-та са единствено 20% от общия енергиен микс, а в България - 18%. Една от главните аргументи, която се показва за нарасналите цени на силата в Европа, в частност на газа, е безветрието през лятото в Германия, което не даде опция да се употребява оптимално вятърната сила.
Не може да се пренебрегне и нееднозначното отношение на европейските страни към нуклеарната сила. От 10 години тече сериозна полемика за нейното бъдеще и това продължава да разделя Париж и Берлин. След случая през 2011 година във Фукушима Германия публично разгласи своя отвод от нуклеарните си реактори и съобщи, че ще търси различни енергийни източници. Неслучайно през последните години Берлин бе деен участник в построяването на газопроводите „ Северен поток 1 " и „ Северен поток 2 ". На последната среща на високо ниво на Съвета на Европа обаче, Германия, дружно с Австрия, се озоваха в изолираност. Съветът сподели два нови съставния елемент в европейската връзка и взимане на решения. Първият бе изказването на ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен в навечерието на срещата, в което ясно пролича нежеланието на Брюксел да включи природния газ като енергиен източник в „ Зелената договорка ". Вторият бе изненадващото видимо единодушие на Европейска комисия нуклеарната сила и газът да бъдат част от „ зелената " политика на Европейски Съюз. Всеки един от двата източника на сила имат своите дълготрайни политически измерения.
Краят на 2022 година е срокът, посочен от Германия за цялостното затваряне на нуклеарните си централи. Швейцария също разгласи преди време, че до 2034 година ще ги затвори, а Франция, че ще понижи техния брой на половина.
Несъгласието на Германия и Австрия с включването на нуклеарната сила в зеления пакт е подбудено от опасенията им за ориста на нуклеарните боклуци. Това обаче е в дисонанс с политиката на огромен брой източноевропейски страни като Унгария, Чехия, Словения, Румъния и със спорадични опити за разширение на нуклеарните си мощности - България, все страни, които плануват в своите енергийни тактики нуклеарната сила.Тази сфера също се трансформира в сцена на противоборство сред Съединени американски щати и Русия, доказателство за което са „ шпионските " кавги сред София-Москва и Прага-Москва. Те не потвърдиха нищо, като се изключи че и в България и в Чехия интензивно се намеси американската компания „ Уестингхаус ", която в чешкия план измести „ Росатом ", а в България се включи в много съмнителни хибридни планове, свързани със ориста на АЕЦ „ Козлодуй " и АЕЦ „ Белене ".
В газовата сфера страните от Европейски Съюз също не реализират политически консенсус. През последните години газът се трансформира в един от главните ориентири за акцентите и темповете в процеса за изместване на „ Газпром " от европейския енергиен пазар. Икономическите наказания, откровеният американски напън, както и арогантното през последните седмици държание на европейските институции против Москва, се трансфораха в характерен, само че резистентен детайл от взаимоотношенията ЕС-Русия-САЩ. Широко пропагандираният от Вашингтон американски полутечен газ като ефикасен и на ниска цена сурогат на съветския в Европа, към този момент не участва в политическото и енергийното пространство на Стария континент.Едва ли може съществено да се одобри отсъствието на американския полутечен газ от Европа с обяснението, че той е насочен към огромния азиатски пазар. Съмнението остава, защото няма доказателства за ненеизчерпаеми газови залежи в Съединени американски щати като енергийна панацея за Азия. По необичайно е, че засилващата се потребност от съветския газ е съпроводена от политически акции, които впечатляват с нападателната си реторика и решения. Обвиненията в неучтивост на доставките от съветска страна, съпроводени с награждаването на съветския опозиционер Алексей Навални с премията „ Сахаров " на Европейския парламент, както и експулсирането на съветски дипломати от щабквартирата на НАТО в Брюксел, надали могат да бъдат признати като съответно държание.
Един от главните сегменти в европейския енергиен микс е обвързван с въглищата. Опитите да се реши въпросът за понижаване на нездравословните излъчвания от въглероден двуокис посредством повишение на цената им не взема решение казуса, а ускорява несъгласията сред страните. В страни като Полша, Чехия, България въгледобивът заема 40% и нагоре от националния енергиен микс. Отсъствието на съответна и съответна обезщетителна енергийна политика с ясни обществени гаранции ускорява политическата борба и национализма на европейско равнище. В България нарасналите цени на нездравословните излъчвания водят до милиардни загуби. Интересен факт е, че до момента в който в Европейски Съюз се ползват съществени рестриктивни ограничения против въгледобива, то в Китай освен не понижават, а в противен случай - тяхната енергийна тактика е ориентирана към разширение на въгледобивната индустрия. Как Европа ще се бори против климатичните промени, откакто няма единна световна позиция по тематики, които са избрани като решаващи за превъзмогване на нездравословните излъчвания и в отбрана на климата?
Политиците в друг районен и световен формат разискват, заявяват и оферират разнородни решения на енергийния въпрос. Едва ли обаче в близко бъдеще ще бъде реализирано единодушие сред противоположните ползи на страните и транснационалните корпорации. В лабиринта от многочислени ползи за бързи облаги и политически надзор сигурността за резистентен и на ниска цена достъп до електрическа енергия е сложена на съществено тестване.
Автор: проф. д.и.н. Нина Дюлгерова
Вестник „ Труд "
В Европейски Съюз се вижда наклонност към фрагментиране по въпросите, свързани с енергийния микс.
Икономическите наказания - резистентен детайл от взаимоотношенията ЕС-Русия-САЩ.
Пандемията от ковид като ефикасен политически инструмент унифицира обществата. От половин година към този момент доста отчетливо се откроява и казусът с дефицита на електрическа енергия. Двата политически и финансови сегмента се утвърждават като резистентен ориентир за световната, районната и националната смяна. Няма по какъв начин да се отстрани фактът, че съвсем никой към този момент не разяснява алените линии сред другите етноси и религии като претекст за експанзия или съдействие.
Какво обаче се случва и за какво основно в Европа? Политическата реторика, финансовите формули и икономическите резултати са впечатляващи. В друг районен и световен формат през последните дни се разискват проблеми, свързани с миграцията, електрическата енергия и климатичните промени. Едва ли може да търсим резистентност, предсказуемост или гаранция за тяхното решение в близко бъдеще. Обединяващото обаче сред срещите на високо ниво на Европейския съвет, на страните от Г-20, както и на форума на Организация на обединените нации за климата, е показаното предпочитание за реализиране на политически консенсус.В рамките на Съюза се вижда наклонност към фрагментиране и засилващо се неявяване на единение по въпроси, свързани с енергийния микс. Със мощно политическо звучене е желанието да се наложат възобновимите енергийни източници (ВЕИ) за водещ енергиен съставен елемент, без значение от потвърдената им нестабилност и лимитирани благоприятни условия. Няма по какъв начин да се не помни фактът, че в Европейски Съюз ВЕИ-та са единствено 20% от общия енергиен микс, а в България - 18%. Една от главните аргументи, която се показва за нарасналите цени на силата в Европа, в частност на газа, е безветрието през лятото в Германия, което не даде опция да се употребява оптимално вятърната сила.
Не може да се пренебрегне и нееднозначното отношение на европейските страни към нуклеарната сила. От 10 години тече сериозна полемика за нейното бъдеще и това продължава да разделя Париж и Берлин. След случая през 2011 година във Фукушима Германия публично разгласи своя отвод от нуклеарните си реактори и съобщи, че ще търси различни енергийни източници. Неслучайно през последните години Берлин бе деен участник в построяването на газопроводите „ Северен поток 1 " и „ Северен поток 2 ". На последната среща на високо ниво на Съвета на Европа обаче, Германия, дружно с Австрия, се озоваха в изолираност. Съветът сподели два нови съставния елемент в европейската връзка и взимане на решения. Първият бе изказването на ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен в навечерието на срещата, в което ясно пролича нежеланието на Брюксел да включи природния газ като енергиен източник в „ Зелената договорка ". Вторият бе изненадващото видимо единодушие на Европейска комисия нуклеарната сила и газът да бъдат част от „ зелената " политика на Европейски Съюз. Всеки един от двата източника на сила имат своите дълготрайни политически измерения.
Краят на 2022 година е срокът, посочен от Германия за цялостното затваряне на нуклеарните си централи. Швейцария също разгласи преди време, че до 2034 година ще ги затвори, а Франция, че ще понижи техния брой на половина.
Несъгласието на Германия и Австрия с включването на нуклеарната сила в зеления пакт е подбудено от опасенията им за ориста на нуклеарните боклуци. Това обаче е в дисонанс с политиката на огромен брой източноевропейски страни като Унгария, Чехия, Словения, Румъния и със спорадични опити за разширение на нуклеарните си мощности - България, все страни, които плануват в своите енергийни тактики нуклеарната сила.Тази сфера също се трансформира в сцена на противоборство сред Съединени американски щати и Русия, доказателство за което са „ шпионските " кавги сред София-Москва и Прага-Москва. Те не потвърдиха нищо, като се изключи че и в България и в Чехия интензивно се намеси американската компания „ Уестингхаус ", която в чешкия план измести „ Росатом ", а в България се включи в много съмнителни хибридни планове, свързани със ориста на АЕЦ „ Козлодуй " и АЕЦ „ Белене ".
В газовата сфера страните от Европейски Съюз също не реализират политически консенсус. През последните години газът се трансформира в един от главните ориентири за акцентите и темповете в процеса за изместване на „ Газпром " от европейския енергиен пазар. Икономическите наказания, откровеният американски напън, както и арогантното през последните седмици държание на европейските институции против Москва, се трансфораха в характерен, само че резистентен детайл от взаимоотношенията ЕС-Русия-САЩ. Широко пропагандираният от Вашингтон американски полутечен газ като ефикасен и на ниска цена сурогат на съветския в Европа, към този момент не участва в политическото и енергийното пространство на Стария континент.Едва ли може съществено да се одобри отсъствието на американския полутечен газ от Европа с обяснението, че той е насочен към огромния азиатски пазар. Съмнението остава, защото няма доказателства за ненеизчерпаеми газови залежи в Съединени американски щати като енергийна панацея за Азия. По необичайно е, че засилващата се потребност от съветския газ е съпроводена от политически акции, които впечатляват с нападателната си реторика и решения. Обвиненията в неучтивост на доставките от съветска страна, съпроводени с награждаването на съветския опозиционер Алексей Навални с премията „ Сахаров " на Европейския парламент, както и експулсирането на съветски дипломати от щабквартирата на НАТО в Брюксел, надали могат да бъдат признати като съответно държание.
Един от главните сегменти в европейския енергиен микс е обвързван с въглищата. Опитите да се реши въпросът за понижаване на нездравословните излъчвания от въглероден двуокис посредством повишение на цената им не взема решение казуса, а ускорява несъгласията сред страните. В страни като Полша, Чехия, България въгледобивът заема 40% и нагоре от националния енергиен микс. Отсъствието на съответна и съответна обезщетителна енергийна политика с ясни обществени гаранции ускорява политическата борба и национализма на европейско равнище. В България нарасналите цени на нездравословните излъчвания водят до милиардни загуби. Интересен факт е, че до момента в който в Европейски Съюз се ползват съществени рестриктивни ограничения против въгледобива, то в Китай освен не понижават, а в противен случай - тяхната енергийна тактика е ориентирана към разширение на въгледобивната индустрия. Как Европа ще се бори против климатичните промени, откакто няма единна световна позиция по тематики, които са избрани като решаващи за превъзмогване на нездравословните излъчвания и в отбрана на климата?
Политиците в друг районен и световен формат разискват, заявяват и оферират разнородни решения на енергийния въпрос. Едва ли обаче в близко бъдеще ще бъде реализирано единодушие сред противоположните ползи на страните и транснационалните корпорации. В лабиринта от многочислени ползи за бързи облаги и политически надзор сигурността за резистентен и на ниска цена достъп до електрическа енергия е сложена на съществено тестване.
Автор: проф. д.и.н. Нина Дюлгерова
Вестник „ Труд "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ