Полякини, българки, румънки: могат ли болногледачките в Германия да очакват достойно заплащане?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Те работят без немски контракт и без немска здравна осигуровка. Плащат им на ръка, освен това - не изключително доста. Над 700 000 дами, основно от Полша, България, Румъния и Словакия, се грижат за възрастни германци и живеят под един покрив дружно с тях. Без труда на тези дами не би имало кой да се грижи за стотици хиляди безпомощни хора, все пак множеството от тези болногледачки публично просто не съществуват. Ще ги назоваваме " болногледачки ", въпреки че това означение не е най-точното.
Според приблизителните оценки, 90 % от услугите за гледане на възрастни, заболели и безпомощни хора по домовете им се практикуват отвън закона. Възрастните хора в Германия стават от ден на ден - и все по-често избират да стареят у дома, а не в старешки дом. В страната над четири милиона възрастни се нуждаят от специфични грижи, а три четвърти от тях желаят да ги получават под личния си покрив. Търсенето на болногледачки е голямо, до момента обаче нито едно немско държавно управление не е посмяло да внесе законов ред в този отрасъл. Нелегалните посреднически организации оферират по-евтини услуги от легалната конкуренция, тъй като не обезпечават обществено своите наемни чиновници и не са длъжни да им заплащат минималната отплата в Германия.
Германското право още не е узаконило бизнес-модела, при който наемната работна мощ живее под покрива на своя шеф. Ето за какво източноевропейските болногледачки нямат никаква правна сигурност, изяснява юристът Фредерик Зеебом, изпълнителен шеф на Съюза за помощ и грижа по домовете (VHBP). Зеебом напомня, че е престъпление да даваш работа на човек, без публично да регистрираш това трудово правно отношение, и без да му плащаш обществените осигуровки. Според него в тази " сива зона4 в Германия близо 300 000 фамилии наемат гледачки на заболели и безпомощни хора, като в множеството случаи знаят, че нарушават закона.
Нови правила на играта - да вземем за пример като в Австрия
Сега министърът на опазването на здравето Йенс Шпан има намерение да реформира този бранш. До момента още няма законопроект - съществува единствено една разработка, оповестена предишния месец, която планува публично признание на трудовия статут на болногледачите, които се грижат за заболели, възрастни или безпомощни хора в дома им. В Австрия тази сфера е доста по-добре контролирана. Тамошният Закон за гледане в домашни условия разрешава на болногледачките да се записват като самонаети. Точно по този начин е постъпила 50-годишната полякиня Ана Таджак, която работи на смени: две до четири седмица работа, след това също толкоз време отмора в Полша.
Така нещата вървят, изяснява Ана и напомня, че грижата за заболели и безпомощни хора ангажира болногледачката 24 часа в денонощието. " Ако клиентът те повика пет пъти през нощта, ти си задължен пет пъти да се отзовеш ", споделя тя. А потребностите и упованията на клиентите и техните фамилии са най-различни, забелязала е Ана. " Клиентите постоянно чакат, че освен ще се грижиш за възрастния или беззащитен човек, само че също така ще му готвиш, пазаруваш и чистиш. Понякога се оказва, че съм напълно лишена от персонално пространство и време. " Поради неналичието на ясна регулация и законова рамка на правата и отговорностите, доста болногледачки стават жертва на трудова употреба. Моделът е напълно елементарен: в страни от Европейски Съюз с доста по-ниски заплати локални организации наемат болногледачки, които се употребяват от правото на свободно напредване и месторабота в Евросъюза; след това немски организации откриват партньорство с локалните организации, наели болногледачките, и им намират работни места в Германия, без обаче да ги записват в общината, без да ревизират квалификацията им и без да им заплащат обществените и здравни осигуровки.
Пандемията разкри значимостта на този тип труд
Фредерик Зеебом споделя, че пандемията, провокирана от ковид, ще форсира промяната в този сегмент. Когато предходната пролет влезе в действие първият локдаун, болногледачките от Източна Европа бяха лишени от достъп до Германия и до своите евентуални или действителни клиенти. В резултат от това се усети изострен дефицит от подобен вид работна ръка и управляващите се видяха принудени да признаят основната роля даже на болногледачките, работили в Германия нелегално. След като толкоз дълго си беше затваряла очите за този тип труд, в този момент немската страна трябваше да вземе някои незабавни ограничения - в това число да им обезпечи достъп до опазване на здравето, тъй като техният труд е в рискови условия, а те самите могат да заразят своите клиенти и пациенти. Но единствено с узаконяването на този труд казусът въобще не се взема решение, тъй като търсенето на болногледачки надалеч надвишава предлагането. Да вземем за образец Германия. Относителният дял на хората над 65-годишна възраст в страната е един от най-високите в Европейски Съюз, раждаемостта е ниска (1,4 деца на жена в репродуктивна възраст), а междинната възраст е висока - 79 години за мъжете и 83 за дамите. Всички тези индикатори приказват, че през идните години в Германия ще трябват от ден на ден болногледачки. Но по какъв начин ще се заплаща техният труд?
Според сегашните проекти за промяна, в Германия би трябвало да се усили финансовата помощ за хората, нуждаещи се от грижи. Тази мярка би трябвало да ограничи " сивия пазар " на този тип услуги и да усъвършенства изискванията на труд на болногледачките. Пандемията сподели какъв брой уязвим е сегментът " грижи за възрастни и безпомощни хора " и какъв брой значим е трудът на тези (главно) дами от Източна Европа, помагащи на възрастни и заболели хора в Германия в техните домове. " В работата си давам всичко от себе си. Не е единствено до парите, които така и така не са доста ", споделя Ана Таджак. " Изискват се доста сили и самообладание, само че аз си одобрявам работата в Австрия ". Ана е сюрпризирана, че медиите демонстрират интерес към работата й: " За 15 години никой в никакъв случай не ме питал нещо за работата ", признава тя.
Автор: Мадлин Пит
Те работят без немски контракт и без немска здравна осигуровка. Плащат им на ръка, освен това - не изключително доста. Над 700 000 дами, основно от Полша, България, Румъния и Словакия, се грижат за възрастни германци и живеят под един покрив дружно с тях. Без труда на тези дами не би имало кой да се грижи за стотици хиляди безпомощни хора, все пак множеството от тези болногледачки публично просто не съществуват. Ще ги назоваваме " болногледачки ", въпреки че това означение не е най-точното.
Според приблизителните оценки, 90 % от услугите за гледане на възрастни, заболели и безпомощни хора по домовете им се практикуват отвън закона. Възрастните хора в Германия стават от ден на ден - и все по-често избират да стареят у дома, а не в старешки дом. В страната над четири милиона възрастни се нуждаят от специфични грижи, а три четвърти от тях желаят да ги получават под личния си покрив. Търсенето на болногледачки е голямо, до момента обаче нито едно немско държавно управление не е посмяло да внесе законов ред в този отрасъл. Нелегалните посреднически организации оферират по-евтини услуги от легалната конкуренция, тъй като не обезпечават обществено своите наемни чиновници и не са длъжни да им заплащат минималната отплата в Германия.
Германското право още не е узаконило бизнес-модела, при който наемната работна мощ живее под покрива на своя шеф. Ето за какво източноевропейските болногледачки нямат никаква правна сигурност, изяснява юристът Фредерик Зеебом, изпълнителен шеф на Съюза за помощ и грижа по домовете (VHBP). Зеебом напомня, че е престъпление да даваш работа на човек, без публично да регистрираш това трудово правно отношение, и без да му плащаш обществените осигуровки. Според него в тази " сива зона4 в Германия близо 300 000 фамилии наемат гледачки на заболели и безпомощни хора, като в множеството случаи знаят, че нарушават закона.
Нови правила на играта - да вземем за пример като в Австрия
Сега министърът на опазването на здравето Йенс Шпан има намерение да реформира този бранш. До момента още няма законопроект - съществува единствено една разработка, оповестена предишния месец, която планува публично признание на трудовия статут на болногледачите, които се грижат за заболели, възрастни или безпомощни хора в дома им. В Австрия тази сфера е доста по-добре контролирана. Тамошният Закон за гледане в домашни условия разрешава на болногледачките да се записват като самонаети. Точно по този начин е постъпила 50-годишната полякиня Ана Таджак, която работи на смени: две до четири седмица работа, след това също толкоз време отмора в Полша.
Така нещата вървят, изяснява Ана и напомня, че грижата за заболели и безпомощни хора ангажира болногледачката 24 часа в денонощието. " Ако клиентът те повика пет пъти през нощта, ти си задължен пет пъти да се отзовеш ", споделя тя. А потребностите и упованията на клиентите и техните фамилии са най-различни, забелязала е Ана. " Клиентите постоянно чакат, че освен ще се грижиш за възрастния или беззащитен човек, само че също така ще му готвиш, пазаруваш и чистиш. Понякога се оказва, че съм напълно лишена от персонално пространство и време. " Поради неналичието на ясна регулация и законова рамка на правата и отговорностите, доста болногледачки стават жертва на трудова употреба. Моделът е напълно елементарен: в страни от Европейски Съюз с доста по-ниски заплати локални организации наемат болногледачки, които се употребяват от правото на свободно напредване и месторабота в Евросъюза; след това немски организации откриват партньорство с локалните организации, наели болногледачките, и им намират работни места в Германия, без обаче да ги записват в общината, без да ревизират квалификацията им и без да им заплащат обществените и здравни осигуровки.
Пандемията разкри значимостта на този тип труд
Фредерик Зеебом споделя, че пандемията, провокирана от ковид, ще форсира промяната в този сегмент. Когато предходната пролет влезе в действие първият локдаун, болногледачките от Източна Европа бяха лишени от достъп до Германия и до своите евентуални или действителни клиенти. В резултат от това се усети изострен дефицит от подобен вид работна ръка и управляващите се видяха принудени да признаят основната роля даже на болногледачките, работили в Германия нелегално. След като толкоз дълго си беше затваряла очите за този тип труд, в този момент немската страна трябваше да вземе някои незабавни ограничения - в това число да им обезпечи достъп до опазване на здравето, тъй като техният труд е в рискови условия, а те самите могат да заразят своите клиенти и пациенти. Но единствено с узаконяването на този труд казусът въобще не се взема решение, тъй като търсенето на болногледачки надалеч надвишава предлагането. Да вземем за образец Германия. Относителният дял на хората над 65-годишна възраст в страната е един от най-високите в Европейски Съюз, раждаемостта е ниска (1,4 деца на жена в репродуктивна възраст), а междинната възраст е висока - 79 години за мъжете и 83 за дамите. Всички тези индикатори приказват, че през идните години в Германия ще трябват от ден на ден болногледачки. Но по какъв начин ще се заплаща техният труд?
Според сегашните проекти за промяна, в Германия би трябвало да се усили финансовата помощ за хората, нуждаещи се от грижи. Тази мярка би трябвало да ограничи " сивия пазар " на този тип услуги и да усъвършенства изискванията на труд на болногледачките. Пандемията сподели какъв брой уязвим е сегментът " грижи за възрастни и безпомощни хора " и какъв брой значим е трудът на тези (главно) дами от Източна Европа, помагащи на възрастни и заболели хора в Германия в техните домове. " В работата си давам всичко от себе си. Не е единствено до парите, които така и така не са доста ", споделя Ана Таджак. " Изискват се доста сили и самообладание, само че аз си одобрявам работата в Австрия ". Ана е сюрпризирана, че медиите демонстрират интерес към работата й: " За 15 години никой в никакъв случай не ме питал нещо за работата ", признава тя.
Автор: Мадлин Пит
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ