Португалия и нейното мрачно робовладелско минало
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Португалия дълго успяваше да пренебрегва тематиката за робите от Африка ", споделя Евалина Диас, председателка на организацията " Djass ", сплотяваща хора с африкански корени. Диас е родена в Португалия, само че предците ѝ са от Гвинея-Бисау. Нейната организация упорства Португалия да спре да отхвърля историческата си отговорност и да се заеме с прочита на личното си минало.
" Знаем, че днешната структурна дискриминация на хората от Африка е резултат и от търговията с плебеи, която Португалия вкарва през 15-и век ", споделя Диас за Дъждовни води. По думите ѝ, португалците постоянно са премълчавали тази част от историята си. И са омаловажавали тематиката с причини като този, че робството не е измислено от португалци или от европейци, и че плебеи постоянно е имало - още преди 15-и век. Факт е, че по времето на Великите географски открития, т.е. от 15-и век нататък, търговията с плебеи добива трансатлантически измерения. Чрез откриването на новите морски пътища към Африка, Азия и Америка западноевропейските страни, и най-много Португалия, се трансформират в интернационално значими търговски и колониални сили. След това стартират и да търгуват световно: с подправки, слонова кост или текстил, само че и с плебеи.
" Новата трансатлантическа търговия с плебеи трансформира африканците в обекти, на които европейците гледат като на стока. Милиони африканци са изпратени да работят по плантациите в Европа, Америка и карибските страни. За интервал от към 400 години общо 15 милиона мъже, дами и деца са станали жертва на трансатлантическата търговия с плебеи ", споделя доктор Гилбърт Нди Шанг от изследователската група Africa Multiple към университета в Байройт. Знаем обаче и още нещо - че Португалия става първата европейска страна, която още преди 260 години публично анулира робството. Забраната да се търгува с плебеи обаче в началото е била годна единствено за Португалия и индийските колонии на страната. В другите португалски колонии търговията с плебеи е траяла.
Монумент за жертвите на робството
" Омаловажаването на казуса има дълги обичаи в Португалия ", споделя по този мотив Евалина Диас. Столицата на страната Лисабон е осеяна с монументи на завоеватели и откриватели, само че няма нито едни монумент, почитащ поробените хора. Първият ще бъде открит едвам през тази година, по самодейност на организацията " Djass ", негов създател е анголският ваятел Килуанджи Киа Хенда. Мемориалът ще съставлява стилизирана ферма за захарна тръстика, състояща се от алуминиеви тръби, които символизират студената и човеконенавистна рационалност, стояща зад провежданата в продължение на епохи дехуманизация на толкоз доста насилствени служащи по плантациите в Европа и Америка. " Португалското общество се трансформира, само че доста постепенно. Водим тежка борба против консервативните кръгове в обществото ", споделя португалската депутатка Хуакине Катар Морейра, също с корени от Гвинея-Бисау. Тя е една от четирите тъмнокожи национални представителки в португалския парламент.
Завесата последователно се повдига
" Все отново се вижда позитивна наклонност - португалските учени и университети отделят от ден на ден внимание на трансатлантическата търговия с плебеи ", споделя Морейра, която е историчка. През 2009-а година португалски археолози откриха скъпи свидетелства за живота на първите африкански плебеи в Португалия. Анализът на 158 скелета, открити при изследвания в южния пристанищен град Лагуш, демонстрират недвусмислено, че тези хора са страдали от редовно недохранване, имали са голям брой нелекувани рани и следи от тежки контузии.
" Хората, чиито скелети бяха открити в Лагуш, са били и оковани, а доста са носели африкански декорации като пръстени, гривни или колиета ", показва председателката на " Djass " Евалина Диас. " Първите поробени хора от Африка са пристигнали в Португалия още през 15-и век ", споделя на собствен ред парламентаристката Беатрис Гомес Диас, сестра на Евалина Диас. " Сега би трябвало да покажем, че това не са били единствено жертви, а и мощни персони, усвоили тактиката за оцеляване. Те са се съпротивлявали на робството и са се борили за опазване на културните си корени. В този смисъл са съдействали за образуването на културата на страната и на столицата Лисабон ", показва Диас.
" Португалия дълго успяваше да пренебрегва тематиката за робите от Африка ", споделя Евалина Диас, председателка на организацията " Djass ", сплотяваща хора с африкански корени. Диас е родена в Португалия, само че предците ѝ са от Гвинея-Бисау. Нейната организация упорства Португалия да спре да отхвърля историческата си отговорност и да се заеме с прочита на личното си минало.
" Знаем, че днешната структурна дискриминация на хората от Африка е резултат и от търговията с плебеи, която Португалия вкарва през 15-и век ", споделя Диас за Дъждовни води. По думите ѝ, португалците постоянно са премълчавали тази част от историята си. И са омаловажавали тематиката с причини като този, че робството не е измислено от португалци или от европейци, и че плебеи постоянно е имало - още преди 15-и век. Факт е, че по времето на Великите географски открития, т.е. от 15-и век нататък, търговията с плебеи добива трансатлантически измерения. Чрез откриването на новите морски пътища към Африка, Азия и Америка западноевропейските страни, и най-много Португалия, се трансформират в интернационално значими търговски и колониални сили. След това стартират и да търгуват световно: с подправки, слонова кост или текстил, само че и с плебеи.
" Новата трансатлантическа търговия с плебеи трансформира африканците в обекти, на които европейците гледат като на стока. Милиони африканци са изпратени да работят по плантациите в Европа, Америка и карибските страни. За интервал от към 400 години общо 15 милиона мъже, дами и деца са станали жертва на трансатлантическата търговия с плебеи ", споделя доктор Гилбърт Нди Шанг от изследователската група Africa Multiple към университета в Байройт. Знаем обаче и още нещо - че Португалия става първата европейска страна, която още преди 260 години публично анулира робството. Забраната да се търгува с плебеи обаче в началото е била годна единствено за Португалия и индийските колонии на страната. В другите португалски колонии търговията с плебеи е траяла.
Монумент за жертвите на робството
" Омаловажаването на казуса има дълги обичаи в Португалия ", споделя по този мотив Евалина Диас. Столицата на страната Лисабон е осеяна с монументи на завоеватели и откриватели, само че няма нито едни монумент, почитащ поробените хора. Първият ще бъде открит едвам през тази година, по самодейност на организацията " Djass ", негов създател е анголският ваятел Килуанджи Киа Хенда. Мемориалът ще съставлява стилизирана ферма за захарна тръстика, състояща се от алуминиеви тръби, които символизират студената и човеконенавистна рационалност, стояща зад провежданата в продължение на епохи дехуманизация на толкоз доста насилствени служащи по плантациите в Европа и Америка. " Португалското общество се трансформира, само че доста постепенно. Водим тежка борба против консервативните кръгове в обществото ", споделя португалската депутатка Хуакине Катар Морейра, също с корени от Гвинея-Бисау. Тя е една от четирите тъмнокожи национални представителки в португалския парламент.
Завесата последователно се повдига
" Все отново се вижда позитивна наклонност - португалските учени и университети отделят от ден на ден внимание на трансатлантическата търговия с плебеи ", споделя Морейра, която е историчка. През 2009-а година португалски археолози откриха скъпи свидетелства за живота на първите африкански плебеи в Португалия. Анализът на 158 скелета, открити при изследвания в южния пристанищен град Лагуш, демонстрират недвусмислено, че тези хора са страдали от редовно недохранване, имали са голям брой нелекувани рани и следи от тежки контузии.
" Хората, чиито скелети бяха открити в Лагуш, са били и оковани, а доста са носели африкански декорации като пръстени, гривни или колиета ", показва председателката на " Djass " Евалина Диас. " Първите поробени хора от Африка са пристигнали в Португалия още през 15-и век ", споделя на собствен ред парламентаристката Беатрис Гомес Диас, сестра на Евалина Диас. " Сега би трябвало да покажем, че това не са били единствено жертви, а и мощни персони, усвоили тактиката за оцеляване. Те са се съпротивлявали на робството и са се борили за опазване на културните си корени. В този смисъл са съдействали за образуването на културата на страната и на столицата Лисабон ", показва Диас.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ