Какво се случва с боклука в България - Данита Заричинова пред ФАКТИ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ В България би трябвало да се вкарва рециклируем боклук, който да може да се рециклира в издигнатите фабрики. Няма законово право да се вкарва боклук за неутрализиране. Това е неразрешено на територията на Европейския съюз - горенето. Това, което се случва във въглищните централи е, че те споделят, че ще „ оползотворяват “ отпадъка. Тоест ще създават сила и по този метод съумяват да внасят боклуци, което за нас е безусловно порочна процедура, тъй като изгарянето на боклуци е най-лошият вид за оправянето с тях. Изгарянето въобще не би трябвало да бъде процедура в България, камо ли да внасяме боклуци за горене. Това въздейства и върху околната среда, и върху човешкото здраве. Когато приказваме за изгаряне във въглищни централи, които са строени преди повече от 50 години и разполагат с филтри, несъответствуващи за горене на боклуци, а предопределени за изгаряне на въглища, тогава става още по-опасно.
Разбира се, ние и изнасяме боклуци за преработване. Тази търговия е нещо, което се случва в Европа и няма по какъв начин да спре, да го забраним. Трябва обаче да сме доста деликатно какво се внася, къде отива и по какъв начин е контролира “.
Това сподели Данита Заричинова от екип „ Нулеви боклуци “ на природозащитното съдружие „ За Земята “ в изявление за ФАКТИ . В средата на декември „ За Земята “ организира уебинара „ (Не)законната търговия с боклуци в Европа “, в който беше прегледана тематиката на търговията с боклуци в Европа – бяха показани разкрития от Италия, обстановката у нас, правната рамка на Европейски Съюз за тази търговия.
В подтекста на това, че България върна на Италия над 22 тона текстилен боклук на 7 януари тази година, като продължение на уебинара и с увещание за купищата отпадък, които към момента плуват в река Искър край Своге, от ФАКТИ се свързахме с Данита Заричинова, с цел да приказваме за нещо, което като че ли ни залива – боклукът. След последната акция на „ За Земята “ и „ Грийнпийс “ – България от по-рано през днешния ден, към този момент и безусловно. Припомняме, че тази заран деятели на двете организации обявиха настояването си за създаване на депозитна система за пластмасови бутилки със алегорична двуметрова вълна от боклуци, която „ заля “ входа на Министерството на околната среда и водите.
„ Горенето не е преработване. Ползва се думата „ оползотворяване “, с цел да може внасянето му да влезе в законовата рамка. Под преработване се има поради съответни фабрики, които най-много от пластмаса създават материали, които още веднъж могат да се употребяват за произвеждане. Например гранули – знам, че това се случва в България. Там също има проблем, тъй като има доста дребен надзор на самите предприятия. Получаваме сигнали, че има замърсяване на води, замърсяване на териториите към инсталациите с пластмаса. Това, че има по-малко надзор и по-малко наказания може би прави България една в действителност по-евтина дестинация за много отдалечени страни като Нидерландия да вземем за пример. Явно е много по-изгодно да внасят боклуци тук, даже за преработване “, разяснява Заричинова.
За въпроса дали евтиният развой е главната причина за внасяне на боклук у нас, тя отговори: „ Да, сигурно ние предлагаме преференциални цени. Това стана ясно и в уебинара „ (Не)законната търговия с боклуци в Европа “. В презентацията си проверяващият публицист Антонио Перголици от Италия също сподели, че дестинацията България е преференциална и още, че по-малкият надзор е по-удобен за търговията “.
„ При внасянето контролът е единствено на хартия. За благополучие виждаме прогрес напоследък, откакто станаха всички кавги с нерегламентирания импорт и с вноса на боклуци, които не са годни за преработване и надлежно ще бъдат изгорени. Виждам някакви дейности от страна на институциите и на контролните органи. Тези дейности обаче би трябвало да са доста повече и доста по-дългосрочни “, добави тя.
Мерките, която от „ За Земята “ оферират са елементарни – инспекции: „ Проверки на място и инспекции на самото наличие на отпадъците, а освен на документи. Това се случи и в Румъния преди няколко години. Там започнаха инспекции на самите боклуци. Установи се, че боклуци, които са именувани като битови, неопасни, в действителност съдържат в себе си скрити токсични медицински боклуци “.
Самите регистри какъв тип боклук се внася у нас не са обществени, сподели Заричинова, това е и повода да не е ясно какво тъкмо се внася. „ Знае се, че се внася текстил. Част от него отива в магазините за втора ръка, само че различен част е боклук. Не мога да бъда съответна като количества, тъй като нямам точните данни “, сподели тя.
България както внася, по този начин и изнася боклук. „ Ние да вземем за пример изнасяме пестициди. Имаше стратегия за тяхното събиране в цяла България и изнасянето им за неутрализиране в страни, които имат профилирани съоръжения. Доста скандално беше, когато през март месец в Закона за изключителното състояние се вкара това, че могат да се изгарят пестициди без социална поръчка на територията на България. Едно проникване, което нямаше нищо общо с пандемията. Имаше предпочитание тези пестициди да се горят в България, където въобще няма подобаващи съоръжения за това. Няма също и надзор. Щеше да е извънредно рисково да се случи това изгаряне, само че за благополучие не се случи – най-малко по този начин настояват от районните институции “, разяснява Заричинова.
Относно вредите от самото горене, тя сподели: „ Това са излъчвания във въздуха, замърсяване на почва, вода, обособяване на замърсители като диоксините, от които няма безвредно количество за човешкия организъм. Това са субстанции, които няма по какъв начин да бъдат пречистени с филтри на 100%. При рисковите боклуци е значимо да е извънредно висока температурата на горене, с цел да бъдат обезвредени. Става въпрос за едни в действителност високи технологии, с които България не разполага и това води до замърсяване “.
Държавата ни обаче с изключение на да внася и изнася боклук, би трябвало да се оправя още с боклука, който произвеждаме и остава у нас. Именно едно такова огромно „ домашно “ количество боклуци се струпа край Водноелектрическа централа „ Своге “, а разчистването му към момента тече. На въпроса по какъв начин биха могли да се предотвратят такива събития – не съответно, а в целокупност, Заричинова отговори: „ Определено можеше и трябваше да се предотврати този случай. Това е един проблем, който е освен в река Искър, а съществува в доста реки – имам поради струпване на пластмасови боклуци. Това, което видяхме в този момент съответно е едно голямо количество пластмасови бутилки. Ако беше въведена депозитна система – да се връщат пластмасовите бутилки против избрана стойност, съм сигурна, че речните корита щяха да бъдат доста по-чисти “.
„ Това е потвърдено в доста страни, в които депозитните системи са въведени и водят до над 90% събираемост на бутилките. След това тези бутилки отиват за преработване или за повторна приложимост. Това е една стъпка, която от дълго време настояваме да се случи, само че още не се е случила. Всякакви предварителни защити на потребление на пластмаса за еднократна приложимост, всевъзможни осведомителни акции биха били потребни и биха понижили такива екологични произшествия “, разяснява още тя.
„ Да не приказваме, че в дребните обитаеми места даже няма комфортно сметосъбиране. Не приказваме за разделно събиране, а за общи контейнери – в някои села те липсват. Това е безусловно неприемливо. Има доста какво да се работи в тази посока. Има и доста положителни образци от други страни, само че и в България. Веднага се сещам за Община Габрово, където от години работят за по-добро разделно събиране. Има събиране на хранителни боклуци, има осведомителни акции – било то по спирките на градския превоз, било то с листовки, когато жителите заплащат „ такса боклук “. Има и изобретателни акции, свързани с спектакъл, с артистични съоръжения по улиците – неща, които притеглят хората към по-малко боклуци. Сещам се и за акцията „ Писмо в бутилка “. Тогава бяха поставени писмени послания в няколко десетки бутилки, които след това доближиха до сепариращата апаратура и по този начин се потвърди, че има разделно събиране, което работи “, сподели още тя.
„ Увеличавайки доверието на жителите в една система, ти несъмнено я подобряваш. Става въпрос за една дългогодишна акция с стимулирани хора. А пък за жалост в общини като най-голямата – Столична, е тъкмо противоположното. Има една стена, доста малко връзка, вкарване на виновност у хората, че те са отговорни за всичко и много малко информация, която може да бъде потребна – да вземем за пример за събиране на рисковите боклуци, на електроуредите, на растителни боклуци. Всичко това е разпръснато по разнообразни уеб сайтове и доста мъчно доближава до жителите. Нашето наблюдаване е, че хората не знаят, че даже има такива системи за разделно събиране “, сподели Данита Заричинова от съдружие „ За Земята “ в края на диалога ни.
„ В България би трябвало да се вкарва рециклируем боклук, който да може да се рециклира в издигнатите фабрики. Няма законово право да се вкарва боклук за неутрализиране. Това е неразрешено на територията на Европейския съюз - горенето. Това, което се случва във въглищните централи е, че те споделят, че ще „ оползотворяват “ отпадъка. Тоест ще създават сила и по този метод съумяват да внасят боклуци, което за нас е безусловно порочна процедура, тъй като изгарянето на боклуци е най-лошият вид за оправянето с тях. Изгарянето въобще не би трябвало да бъде процедура в България, камо ли да внасяме боклуци за горене. Това въздейства и върху околната среда, и върху човешкото здраве. Когато приказваме за изгаряне във въглищни централи, които са строени преди повече от 50 години и разполагат с филтри, несъответствуващи за горене на боклуци, а предопределени за изгаряне на въглища, тогава става още по-опасно.
Разбира се, ние и изнасяме боклуци за преработване. Тази търговия е нещо, което се случва в Европа и няма по какъв начин да спре, да го забраним. Трябва обаче да сме доста деликатно какво се внася, къде отива и по какъв начин е контролира “.
Това сподели Данита Заричинова от екип „ Нулеви боклуци “ на природозащитното съдружие „ За Земята “ в изявление за ФАКТИ . В средата на декември „ За Земята “ организира уебинара „ (Не)законната търговия с боклуци в Европа “, в който беше прегледана тематиката на търговията с боклуци в Европа – бяха показани разкрития от Италия, обстановката у нас, правната рамка на Европейски Съюз за тази търговия.
В подтекста на това, че България върна на Италия над 22 тона текстилен боклук на 7 януари тази година, като продължение на уебинара и с увещание за купищата отпадък, които към момента плуват в река Искър край Своге, от ФАКТИ се свързахме с Данита Заричинова, с цел да приказваме за нещо, което като че ли ни залива – боклукът. След последната акция на „ За Земята “ и „ Грийнпийс “ – България от по-рано през днешния ден, към този момент и безусловно. Припомняме, че тази заран деятели на двете организации обявиха настояването си за създаване на депозитна система за пластмасови бутилки със алегорична двуметрова вълна от боклуци, която „ заля “ входа на Министерството на околната среда и водите.
„ Горенето не е преработване. Ползва се думата „ оползотворяване “, с цел да може внасянето му да влезе в законовата рамка. Под преработване се има поради съответни фабрики, които най-много от пластмаса създават материали, които още веднъж могат да се употребяват за произвеждане. Например гранули – знам, че това се случва в България. Там също има проблем, тъй като има доста дребен надзор на самите предприятия. Получаваме сигнали, че има замърсяване на води, замърсяване на териториите към инсталациите с пластмаса. Това, че има по-малко надзор и по-малко наказания може би прави България една в действителност по-евтина дестинация за много отдалечени страни като Нидерландия да вземем за пример. Явно е много по-изгодно да внасят боклуци тук, даже за преработване “, разяснява Заричинова.
За въпроса дали евтиният развой е главната причина за внасяне на боклук у нас, тя отговори: „ Да, сигурно ние предлагаме преференциални цени. Това стана ясно и в уебинара „ (Не)законната търговия с боклуци в Европа “. В презентацията си проверяващият публицист Антонио Перголици от Италия също сподели, че дестинацията България е преференциална и още, че по-малкият надзор е по-удобен за търговията “.
„ При внасянето контролът е единствено на хартия. За благополучие виждаме прогрес напоследък, откакто станаха всички кавги с нерегламентирания импорт и с вноса на боклуци, които не са годни за преработване и надлежно ще бъдат изгорени. Виждам някакви дейности от страна на институциите и на контролните органи. Тези дейности обаче би трябвало да са доста повече и доста по-дългосрочни “, добави тя.
Мерките, която от „ За Земята “ оферират са елементарни – инспекции: „ Проверки на място и инспекции на самото наличие на отпадъците, а освен на документи. Това се случи и в Румъния преди няколко години. Там започнаха инспекции на самите боклуци. Установи се, че боклуци, които са именувани като битови, неопасни, в действителност съдържат в себе си скрити токсични медицински боклуци “.
Самите регистри какъв тип боклук се внася у нас не са обществени, сподели Заричинова, това е и повода да не е ясно какво тъкмо се внася. „ Знае се, че се внася текстил. Част от него отива в магазините за втора ръка, само че различен част е боклук. Не мога да бъда съответна като количества, тъй като нямам точните данни “, сподели тя.
България както внася, по този начин и изнася боклук. „ Ние да вземем за пример изнасяме пестициди. Имаше стратегия за тяхното събиране в цяла България и изнасянето им за неутрализиране в страни, които имат профилирани съоръжения. Доста скандално беше, когато през март месец в Закона за изключителното състояние се вкара това, че могат да се изгарят пестициди без социална поръчка на територията на България. Едно проникване, което нямаше нищо общо с пандемията. Имаше предпочитание тези пестициди да се горят в България, където въобще няма подобаващи съоръжения за това. Няма също и надзор. Щеше да е извънредно рисково да се случи това изгаряне, само че за благополучие не се случи – най-малко по този начин настояват от районните институции “, разяснява Заричинова.
Относно вредите от самото горене, тя сподели: „ Това са излъчвания във въздуха, замърсяване на почва, вода, обособяване на замърсители като диоксините, от които няма безвредно количество за човешкия организъм. Това са субстанции, които няма по какъв начин да бъдат пречистени с филтри на 100%. При рисковите боклуци е значимо да е извънредно висока температурата на горене, с цел да бъдат обезвредени. Става въпрос за едни в действителност високи технологии, с които България не разполага и това води до замърсяване “.
Държавата ни обаче с изключение на да внася и изнася боклук, би трябвало да се оправя още с боклука, който произвеждаме и остава у нас. Именно едно такова огромно „ домашно “ количество боклуци се струпа край Водноелектрическа централа „ Своге “, а разчистването му към момента тече. На въпроса по какъв начин биха могли да се предотвратят такива събития – не съответно, а в целокупност, Заричинова отговори: „ Определено можеше и трябваше да се предотврати този случай. Това е един проблем, който е освен в река Искър, а съществува в доста реки – имам поради струпване на пластмасови боклуци. Това, което видяхме в този момент съответно е едно голямо количество пластмасови бутилки. Ако беше въведена депозитна система – да се връщат пластмасовите бутилки против избрана стойност, съм сигурна, че речните корита щяха да бъдат доста по-чисти “.
„ Това е потвърдено в доста страни, в които депозитните системи са въведени и водят до над 90% събираемост на бутилките. След това тези бутилки отиват за преработване или за повторна приложимост. Това е една стъпка, която от дълго време настояваме да се случи, само че още не се е случила. Всякакви предварителни защити на потребление на пластмаса за еднократна приложимост, всевъзможни осведомителни акции биха били потребни и биха понижили такива екологични произшествия “, разяснява още тя.
„ Да не приказваме, че в дребните обитаеми места даже няма комфортно сметосъбиране. Не приказваме за разделно събиране, а за общи контейнери – в някои села те липсват. Това е безусловно неприемливо. Има доста какво да се работи в тази посока. Има и доста положителни образци от други страни, само че и в България. Веднага се сещам за Община Габрово, където от години работят за по-добро разделно събиране. Има събиране на хранителни боклуци, има осведомителни акции – било то по спирките на градския превоз, било то с листовки, когато жителите заплащат „ такса боклук “. Има и изобретателни акции, свързани с спектакъл, с артистични съоръжения по улиците – неща, които притеглят хората към по-малко боклуци. Сещам се и за акцията „ Писмо в бутилка “. Тогава бяха поставени писмени послания в няколко десетки бутилки, които след това доближиха до сепариращата апаратура и по този начин се потвърди, че има разделно събиране, което работи “, сподели още тя.
„ Увеличавайки доверието на жителите в една система, ти несъмнено я подобряваш. Става въпрос за една дългогодишна акция с стимулирани хора. А пък за жалост в общини като най-голямата – Столична, е тъкмо противоположното. Има една стена, доста малко връзка, вкарване на виновност у хората, че те са отговорни за всичко и много малко информация, която може да бъде потребна – да вземем за пример за събиране на рисковите боклуци, на електроуредите, на растителни боклуци. Всичко това е разпръснато по разнообразни уеб сайтове и доста мъчно доближава до жителите. Нашето наблюдаване е, че хората не знаят, че даже има такива системи за разделно събиране “, сподели Данита Заричинова от съдружие „ За Земята “ в края на диалога ни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ