Петър Немски пред ФАКТИ - за сърцето на един народ, децата и затворените танцови школи
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Протест под надпис „ Изкуството е живот – душата на един народ “ се организира в неделя – 17 януари, редом в София и Варна. Представители на танцовите школи и учебни заведения у нас, школите по музикално и изобразително изкуство и представители на фитнес спорта се оповестиха „ срещу двойния стандарт по използването на противоепидемичните ограничения, както и срещу опълчването на изкуството и спорта като действия “.
В митинга се включиха представители на Съюза на организациите за любителско изкуство (СОЛИ), на Българската асоциация за здраве и фитнес (БАЗФ), на Сдружението на танцовите дейци и Асоциацията на хореографите в България.
Част от митинга пред Министерството на здравеопазването в София беше и Петър Немски, който е член на Управителния съвет на Съюза на организациите за любителско изкуство (СОЛИ) и основен живописен началник и хореограф на Танцова школа „ Балканджии “ в Панагюрище.
От ФАКТИ се свързахме с него, с цел да приказваме за провелия се митинг, само че също за изкуството като метод на живот.
Петър работи основно с фенове – както деца, по този начин и възрастни. Танцовата му школа обаче не работи от края на ноември, когато влезе в действие заповедта на министър Ангелов, съгласно която се преустановяват „ присъствените групови занятия в езикови центрове, просветителни центрове и други обучителни центрове и школи, проведени от юридически и физически лица “.
„ Моите групи не са танцували през целия декември месец, през януари това продължава. Случва се за повторно през последната година – по време на първия локдаун през март ние бяхме едни от първите, които нямахме право да правим активност и нашите танцови зали бяха затворени. Имаме сътрудници, които в този момент при втория локдаун, затвориха танцовите си школи още през октомври месец, като това се случи след решения на локалните спешни щабове. Колегите в Кюстендил да вземем за пример не правят активност от края на октомври “, описа Петър Немски.
Преди пандемията танцовите групи на Петър пътуват из страната, с цел да вземат участие в разнообразни фестивали. „ Пътуваше се – в минало свършено време за момента “, сподели той. „ Миналата година беше извънредно несполучлива година, даже бих я нарекъл нулева година, тъй като моят състав от дечица трябваше да взе участие на два фестивала – единият в Пловдив, другият в Хасково. Разбира се, и двата фестивала бяха анулирани. Това води до демотивация на децата. Аз работя с дребни деца. Нали разбирате какво е чувството за едно малко дете и по какъв начин те го изживяват, по какъв начин в тяхната душeвност това е съвсем завършек на света, колкото и гръмко да звучи. Децата в действителност остават извънредно разочаровани в една такава обстановка “, сподели още той.
„ По-страшното и по-пагубното съгласно мен, а и съгласно това, което сътрудниците споделят, не е финансовата част. Да, ние сме ръководители, една огромна част от нас правим единствено такава активност – т.е. ние изкарваме нашата издръжка единствено и само посредством нашите танцови школи, и това затваряне от финансова позиция е безусловно пагубно. По-страшното в тази ситуация обаче е, че за едни деца, които години наред се развиват като танцьори, един подобен интервал, в който няма репетиционен развой, се отразява извънредно отрицателно.
Първо, всички сме наясно какво се случва с душeвността на децата, когато те са непрекъснато затворени. Второ, това обездвижване води до затлъстяване и до наднормено тегло. Отделно са и уменията, които получават в нашите зали – даже се тормозя, отваряйки танцова зала, децата, идвайки при мен, в какво положение ще са. Ние се стараем да построяваме технични реализатори, а един толкоз дълъг интервал на стоене у дома в действителност се отразява ужасно доста. Целия труд, който като ръководители сме давали, децата от своя страна са давали всичко от себе си, с цел да се развиват - там загубите са в неизмерими количества “, разяснява той.
Преди пандемията децата в съставите на Петър Немски репетират два пъти седмично с обща дълготрайност на подготовките към три часа. Преди фестивали и участия обаче подготовките са по-интензивни. „ Говорим за деца, които идват по свое предпочитание. Много постоянно обаче в нашите школи приготвяме деца за националните музикални учебни заведения, за учебните заведения по изкуство. Любителското изкуство е доста значимо, тъй като без любителското изкуство не би съществувало професионалното. В последна сметка професионалното изкуство се появява на основата на любителското, когато любителското изкуство придобива задоволително сериозен мащаб. Колкото до музикалните учебни заведения, изключително националните учебни заведения или паралелките, които са със статут на профилирани или професионални, там, несъмнено, учениците танцуват доста повече от три часа. В моя случай всяко едно дете, което танцува при мен в град Панагюрище, танцува сред два-три часа. Ако се готвим за фестивал, танцуваме всеки ден “, сподели той.
Относно провелия се митинг на 16 януари, Петък Немски описа: „ Събрахме се в 11:45 часа пред постройката на Министерството на здравеопазването в София. По същото време стартира и шествието, което беше квалифицирано в град Варна. Малко преди стартирането на митинга в оповестения от нас час получихме покана наши представители да се срещнат с министъра на опазването на здравето – професор Костадин Ангелов, и министъра на културата – господин Боил Банов.
Те ни посрещнаха в Министерството на здравеопазването, наши представители разговаряха повече от час и половина с тях. Не споделиха нищо друго от това, което бяхме заложили в писма, които преди Нова година изпратихме до съответните институции. За страдание те бяха без отговори и тъкмо това ни предизвика да излезем на митинг. Другото, което ни предизвика беше дискриминация, която се получава по отношение на нас. В момента ставаме очевидци по какъв начин от 22 декември 2020 година сътрудниците и децата, които се занимават със спорт, имат право на подготвителен развой. Да, не е по този начин всеобщо, както в едно обикновено време, в което няма пандемия, упражняват при избрани условия, само че въпреки всичко те имат такова право, до момента в който ние нямаме това право.
Нас тъкмо това ни предизвика – не разбираме каква е логиката и за какво децата, които се занимават със спорт имат право да упражняват, а децата, които се занимават с изкуство – било то с танци, било то с пеене, изобразяване, музика, нямат. Ние сме на мнение, че надарените деца в България, които имат разнообразни гении и способности, не трябва да бъдат делени на спортуващи и занимаващи се с изкуство. Това беше една от основните аргументи да излезем и да заявим нашето мнение, нашата теза. В митингите няма нищо неприятно и има разлика сред митинг и гражданско непокорство. Протестът е наше право и ние се възползвахме от него “.
Петър Немски приказва и за изследване, извършено от СОЛИ, което демонстрира, че над 85% от родителите и консуматори желаят децата им или те самите да се върнат в залите. „ За нас е доста значимо обществото да ни поддържа. Ако на мен през днешния ден ми разрешат да отворя танцовата си зала, само че публичното мнение не утвърждава това ние да работим, на мен защо ми е тази зала, в случай, че в нея няма да влезе безусловно никой. Тази социална поддръжка е доста значима. Ние сме извънредно признателни на всички родители, които участваха на митинга и във Варна, и в София. Ние работим с техните деца и в границите на нашите подготовки, ги усещаме като свои. Обгрижваме ги по всякакъв начин, освен тъй като това е бъдещето на България, освен тъй като сме се отдали на това изкуство, само че още тъй като няма по-хубаво нещо от това да работиш с деца “, сподели той.
По мотив диалога с министъра на опазването на здравето и изводите от него, Немски сподели: „ В диалога с министър Ангелов стана ясно, че до края на януари няма да бъде издадена нова заповед или да бъде променяна сегашната. Евентуално от 1 февруари ние ще имаме право да работим. Очаква се идната заповед да излезе в края на месеца, там би могло да има промени, които да касаят нас, тъй че да можем да правим нашата активност, само че това е при изискване единствено и само, че заболеваемостта е под 120 души на 100 хиляди души “.
Исканията на митинга, той заключи: „ Нестабилността в изискванията на пандемия и лишаването ни от право на труд ни принуждават да сложим разглеждането на нашите специалности като предпочитани, като специалности, които са надълбоко свързани с психическото и физическото здраве на популацията, с предаването на национални полезности, просвета и развиване на уникалността на българските обичаи. Настояваме още за ясни гаранции за поддръжка на браншовете ни при пораждане на форсмажорни обстановки, в каквито сега се намираме, при наложително прекъсване на активността ни, които да бъдат елементарно налични за всички. Настояваме и за съвещания с наши специалисти при взимане на значими решения по отношение на дейности, които директно засягат нашата активност, с цел да не се позволяват двусмислия, несъгласия и двойни стандарти по отношение на специалностите ни, както и съвещания по повод развиването, опазването и отбраната на браншовете ни от съответните министерства или ведомства – приказваме в народен мащаб “.
От персонален опит Петър описа и това дали през месеците, в които са били затворени, танцовите школи са били подкрепени от ограниченията за поддръжка на затворени бизнеси: „ Една немалка част от сътрудниците пробваха да аплайват по другите стратегии. Проблемът обаче пристигна от това, че самите стратегии и методът, по който се аплайваше, не бяха съобразени с нашата активност. Аз, като притежател на танцова школа, нямам подизпълнители, нямам чиновници, които да са на трудови контракти при мен. Съответно аз, като притежател, нямах право да аплайвам по тези стратегии – било то по „ 60 на 40 “, било то за програмата с 24 лв. дневно. По-скоро даже и някой да е съумял да се възползва от тези стратегии, особено в нашия отрасъл, това са били единици хора “.
„ Изкуството е сърцето на един народ и опазването му, развиването му би следвало да са главен приоритет за опазването на националното ни благосъстояние. Оказва се, че бюджетът, който се гласоподава за просвета е под 1% от цялостния бюджет на страната, което е безпределно малко. Безкрайно обидно е, тъй като нашите заплати настина са минимални. Това в действителност е неприемливо “, сподели Петър Немски в края на диалога ни.
Протест под надпис „ Изкуството е живот – душата на един народ “ се организира в неделя – 17 януари, редом в София и Варна. Представители на танцовите школи и учебни заведения у нас, школите по музикално и изобразително изкуство и представители на фитнес спорта се оповестиха „ срещу двойния стандарт по използването на противоепидемичните ограничения, както и срещу опълчването на изкуството и спорта като действия “.
В митинга се включиха представители на Съюза на организациите за любителско изкуство (СОЛИ), на Българската асоциация за здраве и фитнес (БАЗФ), на Сдружението на танцовите дейци и Асоциацията на хореографите в България.
Част от митинга пред Министерството на здравеопазването в София беше и Петър Немски, който е член на Управителния съвет на Съюза на организациите за любителско изкуство (СОЛИ) и основен живописен началник и хореограф на Танцова школа „ Балканджии “ в Панагюрище.
От ФАКТИ се свързахме с него, с цел да приказваме за провелия се митинг, само че също за изкуството като метод на живот.
Петър работи основно с фенове – както деца, по този начин и възрастни. Танцовата му школа обаче не работи от края на ноември, когато влезе в действие заповедта на министър Ангелов, съгласно която се преустановяват „ присъствените групови занятия в езикови центрове, просветителни центрове и други обучителни центрове и школи, проведени от юридически и физически лица “.
„ Моите групи не са танцували през целия декември месец, през януари това продължава. Случва се за повторно през последната година – по време на първия локдаун през март ние бяхме едни от първите, които нямахме право да правим активност и нашите танцови зали бяха затворени. Имаме сътрудници, които в този момент при втория локдаун, затвориха танцовите си школи още през октомври месец, като това се случи след решения на локалните спешни щабове. Колегите в Кюстендил да вземем за пример не правят активност от края на октомври “, описа Петър Немски.
Преди пандемията танцовите групи на Петър пътуват из страната, с цел да вземат участие в разнообразни фестивали. „ Пътуваше се – в минало свършено време за момента “, сподели той. „ Миналата година беше извънредно несполучлива година, даже бих я нарекъл нулева година, тъй като моят състав от дечица трябваше да взе участие на два фестивала – единият в Пловдив, другият в Хасково. Разбира се, и двата фестивала бяха анулирани. Това води до демотивация на децата. Аз работя с дребни деца. Нали разбирате какво е чувството за едно малко дете и по какъв начин те го изживяват, по какъв начин в тяхната душeвност това е съвсем завършек на света, колкото и гръмко да звучи. Децата в действителност остават извънредно разочаровани в една такава обстановка “, сподели още той.
„ По-страшното и по-пагубното съгласно мен, а и съгласно това, което сътрудниците споделят, не е финансовата част. Да, ние сме ръководители, една огромна част от нас правим единствено такава активност – т.е. ние изкарваме нашата издръжка единствено и само посредством нашите танцови школи, и това затваряне от финансова позиция е безусловно пагубно. По-страшното в тази ситуация обаче е, че за едни деца, които години наред се развиват като танцьори, един подобен интервал, в който няма репетиционен развой, се отразява извънредно отрицателно.
Първо, всички сме наясно какво се случва с душeвността на децата, когато те са непрекъснато затворени. Второ, това обездвижване води до затлъстяване и до наднормено тегло. Отделно са и уменията, които получават в нашите зали – даже се тормозя, отваряйки танцова зала, децата, идвайки при мен, в какво положение ще са. Ние се стараем да построяваме технични реализатори, а един толкоз дълъг интервал на стоене у дома в действителност се отразява ужасно доста. Целия труд, който като ръководители сме давали, децата от своя страна са давали всичко от себе си, с цел да се развиват - там загубите са в неизмерими количества “, разяснява той.
Преди пандемията децата в съставите на Петър Немски репетират два пъти седмично с обща дълготрайност на подготовките към три часа. Преди фестивали и участия обаче подготовките са по-интензивни. „ Говорим за деца, които идват по свое предпочитание. Много постоянно обаче в нашите школи приготвяме деца за националните музикални учебни заведения, за учебните заведения по изкуство. Любителското изкуство е доста значимо, тъй като без любителското изкуство не би съществувало професионалното. В последна сметка професионалното изкуство се появява на основата на любителското, когато любителското изкуство придобива задоволително сериозен мащаб. Колкото до музикалните учебни заведения, изключително националните учебни заведения или паралелките, които са със статут на профилирани или професионални, там, несъмнено, учениците танцуват доста повече от три часа. В моя случай всяко едно дете, което танцува при мен в град Панагюрище, танцува сред два-три часа. Ако се готвим за фестивал, танцуваме всеки ден “, сподели той.
Относно провелия се митинг на 16 януари, Петък Немски описа: „ Събрахме се в 11:45 часа пред постройката на Министерството на здравеопазването в София. По същото време стартира и шествието, което беше квалифицирано в град Варна. Малко преди стартирането на митинга в оповестения от нас час получихме покана наши представители да се срещнат с министъра на опазването на здравето – професор Костадин Ангелов, и министъра на културата – господин Боил Банов.
Те ни посрещнаха в Министерството на здравеопазването, наши представители разговаряха повече от час и половина с тях. Не споделиха нищо друго от това, което бяхме заложили в писма, които преди Нова година изпратихме до съответните институции. За страдание те бяха без отговори и тъкмо това ни предизвика да излезем на митинг. Другото, което ни предизвика беше дискриминация, която се получава по отношение на нас. В момента ставаме очевидци по какъв начин от 22 декември 2020 година сътрудниците и децата, които се занимават със спорт, имат право на подготвителен развой. Да, не е по този начин всеобщо, както в едно обикновено време, в което няма пандемия, упражняват при избрани условия, само че въпреки всичко те имат такова право, до момента в който ние нямаме това право.
Нас тъкмо това ни предизвика – не разбираме каква е логиката и за какво децата, които се занимават със спорт имат право да упражняват, а децата, които се занимават с изкуство – било то с танци, било то с пеене, изобразяване, музика, нямат. Ние сме на мнение, че надарените деца в България, които имат разнообразни гении и способности, не трябва да бъдат делени на спортуващи и занимаващи се с изкуство. Това беше една от основните аргументи да излезем и да заявим нашето мнение, нашата теза. В митингите няма нищо неприятно и има разлика сред митинг и гражданско непокорство. Протестът е наше право и ние се възползвахме от него “.
Петър Немски приказва и за изследване, извършено от СОЛИ, което демонстрира, че над 85% от родителите и консуматори желаят децата им или те самите да се върнат в залите. „ За нас е доста значимо обществото да ни поддържа. Ако на мен през днешния ден ми разрешат да отворя танцовата си зала, само че публичното мнение не утвърждава това ние да работим, на мен защо ми е тази зала, в случай, че в нея няма да влезе безусловно никой. Тази социална поддръжка е доста значима. Ние сме извънредно признателни на всички родители, които участваха на митинга и във Варна, и в София. Ние работим с техните деца и в границите на нашите подготовки, ги усещаме като свои. Обгрижваме ги по всякакъв начин, освен тъй като това е бъдещето на България, освен тъй като сме се отдали на това изкуство, само че още тъй като няма по-хубаво нещо от това да работиш с деца “, сподели той.
По мотив диалога с министъра на опазването на здравето и изводите от него, Немски сподели: „ В диалога с министър Ангелов стана ясно, че до края на януари няма да бъде издадена нова заповед или да бъде променяна сегашната. Евентуално от 1 февруари ние ще имаме право да работим. Очаква се идната заповед да излезе в края на месеца, там би могло да има промени, които да касаят нас, тъй че да можем да правим нашата активност, само че това е при изискване единствено и само, че заболеваемостта е под 120 души на 100 хиляди души “.
Исканията на митинга, той заключи: „ Нестабилността в изискванията на пандемия и лишаването ни от право на труд ни принуждават да сложим разглеждането на нашите специалности като предпочитани, като специалности, които са надълбоко свързани с психическото и физическото здраве на популацията, с предаването на национални полезности, просвета и развиване на уникалността на българските обичаи. Настояваме още за ясни гаранции за поддръжка на браншовете ни при пораждане на форсмажорни обстановки, в каквито сега се намираме, при наложително прекъсване на активността ни, които да бъдат елементарно налични за всички. Настояваме и за съвещания с наши специалисти при взимане на значими решения по отношение на дейности, които директно засягат нашата активност, с цел да не се позволяват двусмислия, несъгласия и двойни стандарти по отношение на специалностите ни, както и съвещания по повод развиването, опазването и отбраната на браншовете ни от съответните министерства или ведомства – приказваме в народен мащаб “.
От персонален опит Петър описа и това дали през месеците, в които са били затворени, танцовите школи са били подкрепени от ограниченията за поддръжка на затворени бизнеси: „ Една немалка част от сътрудниците пробваха да аплайват по другите стратегии. Проблемът обаче пристигна от това, че самите стратегии и методът, по който се аплайваше, не бяха съобразени с нашата активност. Аз, като притежател на танцова школа, нямам подизпълнители, нямам чиновници, които да са на трудови контракти при мен. Съответно аз, като притежател, нямах право да аплайвам по тези стратегии – било то по „ 60 на 40 “, било то за програмата с 24 лв. дневно. По-скоро даже и някой да е съумял да се възползва от тези стратегии, особено в нашия отрасъл, това са били единици хора “.
„ Изкуството е сърцето на един народ и опазването му, развиването му би следвало да са главен приоритет за опазването на националното ни благосъстояние. Оказва се, че бюджетът, който се гласоподава за просвета е под 1% от цялостния бюджет на страната, което е безпределно малко. Безкрайно обидно е, тъй като нашите заплати настина са минимални. Това в действителност е неприемливо “, сподели Петър Немски в края на диалога ни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ