Валентин Вацев: Навлизаме в свят на войни и потисничество
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Очакват ни турбулентни години, мощно ще тресе
Светът пред очите ни минава в постлибералната ера
Натискът от Вашингтон ще докара до военно-политически мост сред Москва и Пекин
Въпросът за властта към този момент се взема решение пред очите ни в главните центрове на света – Вашингтон, Брюксел, Москва и Пекин
В Европейски Съюз може да се премине от действително към официално и институционално одобряване на правилото „ Европа на две скорости “
Русия се трансформира, може всеки миг да ни изненада
- Каква 2021 година чака светът, Европа и България? Както споделяше Михаил Горбачов – всичко в света е взаимосвързано. Коронавирусът вечно ли ще промени нашия свят или ще отмине и ще го забравим? След една година по какъв начин ще отчитаме кой е съумял и кой се е провалил – по метода на справяне с пандемията и свързаната с нея икономическа рецесия? По методът, по който обособените страни лимитираха свободата в името на нуждата жителите им да оцелеят физически?
- Всъщност, това са главните въпроси, които следва да се слагат. Според Клаус Шваб (б.р. - швейцарски икономист, създател и президент на Световния стопански конгрес в Давос), който е освен добър журналист, само че и деен функционер на световната международна администрация, „ ние няма да позволим на света да се върне в предковидната епоха “. Те. Тези „ ние “ – световните функционери, нямат желание да позволяват на света да се връща обратно.
Светът пред очите ни минава в постлибералната ера.
Либералите през последното десетилетие така и така бяха замязяли на фракция.
Светът става все по-жесток, все по-суров и все по-авторитарен.
Свободата следва от ден на ден да бъде ограничавана. И съгласно мен казусът не е толкоз в икономическата проблемност, която се изостря, колкото от световния тренд, който се задава от функционерите на глобализацията.
В стопански проект има четири неподходящи трендове:
Развалят се икономическите индикатори на целия свят с дребни изключения;
Освобождаване на работна ръка, която няма къде да бъде поета;
Засилващи се компликации в обслужването на задълженията (ЕС се отхвърли от 2-та % таван на дефицита);
Вълна от банкрути, които покриват целия свят.
С други думи, светът навлиза в последната фаза на своята глобализация. И тук има огромни разлики във визиите.
Едната е за глобализиран свят, в който са разграничени функциите сред световните и районните племена. Свят, в който има световни хора и районни хора, които съвсем не се срещат. Мрежоцентричен свят, в който работят нови зависимости и нови закономерности и който е действителен резултат от днешното развиване на света. Това е свят на сайбърпънк, киберпънк. В хоризонта на този свят към този момент се вижда трансхуманитарното бъдеще на човечеството.
Според мен ще се реализира различен вид. Пет минути преди окончателната победа на глобалността в човешката цивилизация, ще стартира серия от районни войни, които сами по себе си ще се глобализират. Т.е. хората, които имат вяра в окончателната победа на глобализма не регистрират непременния фактор на войната.
Навлизаме в свят на войни, свят недопечен, свят нелиберален, свят с велико подтисничество.
И двата свята ще бъдат разновидности на това, което следва – новото електронно-техническо Средновековие. И сайбърпънка и стиймпънка са разновидности на връхлитащото човечеството ново Средновековие.
Изключение от тези зависимости можем да забележим единствено в Швеция, която от началото на коронакризата следваше друга политика – не на затваряне. Но те са особена страна. Те по времето на Втората международна война се изхитриха да търгуват по едно и също време и с Хитлер, и с Рузвелт.
- Какво значи изборът на Байдън за света, за Европа и за България, където министър председателят Борисов м.г. съумя да построи положителни връзки с Тръмп, само че какво от това през днешния ден, а някогашният му заместител в ГЕРБ Цветан Цветанов е непосредствен с излъчилите Байдън демократи?
- За света изборът на Байдън просто значи неуспех на опитите на Тръмп да пресуши блатото на „ дълбоката страна “. Той мощно подцени „ дълбоката страна “ и тя в този момент ще го изкоренява. Американския политически модел следва да навлезе в ера на надълбоко превръщане. Предстои да се сътвори нова американска политическо-управленска система, която да дава отговор на днешното положение на американската стопанска система и публичен живот.
Изборът на Байдън е продължение на това, докъдето доближи линията Обама.
За Европа значи изтриване на всички опити на Тръмп да гледа на Европа като на нещо по-далечно, релативно изолирано и не доста забавно.
На България следва да живее в глобализиран свят, в който в действителност е доста значимо по какъв начин американското ново управление ще се отнася към представителните фигури на българската държавност.
Бойко Борисов съумя да направи положително усещане на Тръмп в последните минути преди Тръмп да го не помни вечно. В полезрението на Тръмп такива като Борисов има още милион и един. Добри връзки Тръмп имаше с Израел, с Англия. Израел и Англия са двете страни, за които само може да се каже, че са стратегически сътрудници на Съединени американски щати. Всички останали съдружници на Америка просто „ влизат в друга таблица “. Това че Борисов е съумял да поддържа връзка с Тръмп без да го ядоса не бих го нарекъл положителни връзки. Такива положителни връзки имам и аз с Тръмп.
- Президентите дават знаци, а има значение отношението на администрацията.
- Да, беше ѝ казано: „ Тези ще дойдат да купят! “ Хубаво!
- А това, че Цветанов има положителни връзки с демократите какво значи?
- Виж, това е по-сериозно. Цветанов направи по този начин да се каже „ бездънен заем в бъдещето “. Нарече политическата си групировка „ Републиканци “, като на процедура има положителни връзки с демократите и от тях чака подпомагане. И това подпомагане, евентуално, няма да закъснее. Той е забавен човек, забелязан през оптиката на американската външнополитическа администрация.
- А Румен Радев подобен „ забавен човек “ ли е за американската администрация, като се има поради, че си обезпечи семейството на самодейността „ Три морета “ през лятото даже с цената на интернационален скандал?
- Тук мога единствено да изложа хипотези. Едната е, че в последния миг той е решил да получи американска благословия, с цел да смени внезапно политическия климат към себе си, тук, в България.
Другата догадка е, че той се пробва да влезе в управителния ешелон на Триморието, с цел да промени смисъла му.
- Много амбициозно!
- Той е упорит човек. А също така не е какъв да е, а президент. В българската политическа менажерия, въпреки и официално, е №1.
Но президентът не ми е явен, той е хибридна фигура. От една страна, той е изявен български родолюбец, а въпреки това е натовец. Така че тези две неща взаимно се обезвреждат и се балансират, като за него не остава нищо. Аз настоявам, че човек не може да бъде натовец и родолюбец по едно и също време.
Може би той се пробва да получи американско внимание, подпомагане и дай Боже, благословия, за дълготрайни цели и планове.
- А това по какъв начин ще се отрази на втория му мандат? Левият електорат надали ще хареса поддръжката за самодейност като Триморието, ориентирана против Русия.
- Заставайки в България отпред на антируския военно-политически план Триморие, Радев понижава до дъно, в доста дълбока степен, своите шансове за преизбиране. Без електората на Българска социалистическа партия той доста мъчно ще събере нужния електорален капацитет, а електоратът на Българска социалистическа партия по принцип не харесва антируски дейности.
Това даже не е русофилия, това е просто отговор на въпроса: „ А от кое място – накъде в този момент пък тъкмо! “
Това е здрав балкански консерватизъм – що да се пъхаме сред шамарите, като може да не се пъхаме. Ако може, да не се завираме сред никакви кавги, тъй като малко ли ги изядохме до момента.
- Този здрав балкански консерватизъм по какъв начин ще повлияе на връзките ни със Северна Македония в подтекста на желанието на Скопие да се причисли към Европейски Съюз и нашето нееднократно заявено желание Западните Балкани да бъдат приобщени към Общността?
- Това последното може би е било настройка или мечтание на висшата част от българския политически хайлайф. Българите от дълго време са изгубили геополитически интерес към Македония и им е безразлично дали страната, наричаща себе си Северна Македония, ще влезе или няма да влезе в Европейски Съюз. Друг е въпросът, че на българския политически хайлайф е напълно ясно, че влизането на Северна Македония в НАТО и Европейски Съюз е императивна американска воля. Но остава казусът по какъв начин да опазим своята история и просвета от враждебни похищения. И той се трансферира като парещ картоф. Който го реши позитивно по отношение на волята на Северна Македония губи коренно в навечерието на изборите. Освен това работата е сбъркана още на ниво формат.
- Какво имате поради?
- Сърбия е третата страна в нашите диалози със Скопие. Тук не става дума за линия София – Скопие, а за триъгълник София – Белград – Скопие. Сърбия печели от досегашния формат на договарянията, тъй като има опция да бъде извънредно авторитетна посредством своите „ сътрудници “ в Скопие. И в това време никой до момента не се е досетил да ги уточни с пръст и да каже: „ Уважаеми съседи, северомакедонци, вие в действителност организирате политиката на Белград! “ Ако на този въпрос - нашето приемане на РСМ в Европейски Съюз и техният отвод към искания към българската историческа еднаквост, е съдено някак си да се позволи, това значи във формата по някакъв метод да бъде включен и Белград. Истинската столица на македонизма не е Скопие, а Белград. Сърбия би трябвало да бъде посочена не като фен, а като деен фактор.
- Сърбия е деен фактор в още едни връзки, в които взе участие и България – за преноса на съветски природен газ. И тук има доста геополитика – американската воля е подобен газ да не бъде транзитиран и продаван. Не единствено на Балканите, изобщо в Европейски Съюз.
- Бойко Борисов твърди и към този момент като че ли съумява, че по тези тръби никакъв съветски газ няма да тече, ще тече диверсифициран, т.е. блажен от Америка, газ. Това е вървене по въже с непрестанно люшкане в разнообразни направления. Засега той сполучливо пази равновесие, само че това във всеки миг може да се промени.
- А по „ Северен поток 2 “ газ ще тече ли? От Съединени американски щати нееднократно дават да се разбере, че за тях „ Турски поток “ и „ Северен поток 2 “ са едно и също.
- Зад „ Северен поток 2 “ стоят не просто Путин, Кремъл и „ Газпром “. Зад „ Северен поток 2 “ стои ползата на целия наедрял немски индустриален капитал. Канцлерът Ангела Меркел следва да приключи един дълъг собствен управнически мандат, който беше сполучлив по една елементарна формула – Меркел нито за секунда не наруши ползите на едрия немски капитал. Едрият немски капитал, преценявайки всички политически неудобства на този поток, го избира, защото Германия има потребност от първични материали. Германия, както постоянно, има потребност от нещо. Германия е страна, която е подвластна от личните си стремежи в доста висока степен. А този немски капитал е флагманът на европейския индустриален капитал. Без Германия няма и Европейски съюз.
- В Германия през 2021 година също предстоят парламентарни избори, единствено че през септември. Вече е ясно, че ерата Меркел завършва. Това какво значи за Европейски Съюз? За България? Известни са тесните ни връзки с Берлин, обвързаността на нашата стопанска система с немската и не на последно място, положителните персонални връзки на премиера Борисов с канцлера Меркел.
- За Германия и за Европейски Съюз значи доста по-високо ниво на несигурност за бъдещите пътища, по които ще се развива Европейски Съюз. Европейски Съюз и през днешния ден при съществуването на Ангела Меркел е на кръстопът. Там могат да се подхващат разнообразни начинания и Европейски Съюз да стартира да се развива по друг и непредвиден за нас метод. Например в Европейски Съюз да се премине от действително към официално и институционално одобряване на правилото „ Европа на две скорости “.
В Кремъл не са се отказали от очевидната за тях градивна формула, доказана от живота, че връзките на Москва и Брюксел не са никакви връзки, тъй като там нищо градивно не се е получило. Че същинските работещи връзки не са с Брюксел, а с Берлин и с Париж.
И идващият въпрос е дали на мястото на Меркел ще има някой, който да е допустим и за Вашингтон, и за Москва.
За България това значи завършек на хубавото време за Бойко Борисов и за ГЕРБ.
- Заради поддръжката двете немски фондации – „ Ханс Зайдел “ и „ Конрад Аденауер “?
- Това не са две немски фондации, това е немската власт. Фондациите са по-скоро медиатори на българо-германските връзки, откъм гърба стои отново едрият немски капитал. С политическото пенсиониране на Меркел ГЕРБ и Борисов влизат в зона на несигурност. От това кой ще замести Меркел зависи бъдещето на цялата групировка ГЕРБ. Днес ГЕРБ е пълноценна ръководеща мощ, само че единствено след една година ГЕРБ може да бъде политическа групировка с изчезващ капацитет. Така че въпросът за наследниците на Меркел визира България безусловно непосредствено.
Както визира и Лондон, и Париж. Това е основен въпрос на бъдещето развиване на Европейски Съюз.
- Русия е считана за главен конкурент на Запада, за евентуална опасност, която би трябвало да бъде непрестанно сдържана. А в това време в Русия е налице някакъв застой. Как Русия в застой би могла да се опълчи на груповия Запад?
- Такова нещо като „ групов Запад “ не съществува от дълго време. Тези приказки най-вероятно излизат от новия управнически екип на Байдън. Те още веднъж ще уплътняват Запада към личните си ползи. Няма обединен Запад, има спорни ползи. Те не са антагонистични най-често, само че те са явно разнообразни.
А в Кремъл в действителност няма никакъв застой, по-скоро е налице самобитно радиомълчание. Или както казвал Горчаков – „ Русия се концентрира “. С други думи – в този момент ще решаваме огромния проблем, само че гледаме да не шумим доста.
В Русия от 2021 година стартират трите години, през които ще се реши въпросът за новата съветска държавност. На Запад веселяшки, с на ниска цена ефектен метод приказват за „ ориста на Путин “. Но не става дума за ориста на Путин, а за новата формула на съветската държавност. Този развой е почнал, само че тихичко. Той стартира с референдума за новата конституция и ще приключи в края на 2023 година, когато Русия би трябвало да има нова носеща структура. По силата на закона, който Путин самичък предложи, през 2024 година той към този момент може и да не е президент.
В Русия има голямо напрежение. Досегашната роля на Путин като повсеместен съдия върви към привършване. Той бе и продължава да бъде свръхвлиятелен медиатор сред четирите управнически бранша на властовата конструкция на Русия – така наречен силоваци (наричани постоянно и имперци), икономико-техническите функционери на работещата съветска рублева стопанска система (те са наследници на „ аления управителен пояс “), „ систематичните “ либерали (които управляват главните предпоставки на финансовия живот на Русия, те са от доларовата стопанска система на страната) и несъмнено „ Газпром “.
Путин не взе участие в нито една от тях, той е независима фигура. Казано на съветски бандитски език, той е „ решала “ – като се скарат двама бандити, отиват при трети, който има задоволителен престиж пред тях и който взема решение какво да създадат, с цел да не се избият взаимно. Путин е генералният „ решала “ на Руската федерация.
Но обективно обстановката към този момент не може да бъде арбитрирана. И не по виновност на Путин, а заради обективното развиване на нещата. В Кремъл с съображение чакат голям геополитически и всевъзможен различен тип напън от Вашингтон към Москва. Което обективно ще ускори ролята на първата и втората от четирите елитни групировки.
Ето за какво сред тези четири групировки би трябвало да има нови властни връзки. И същинският, огромният въпрос на Русия, е какви да бъдат те. Трябва да се промени дълбинната генерална формула на съотношението на управническите елити, импулси и трендове на развиване на страната. Всичко това е причина Русия да трансформира формата си.
Русия във всеки миг може да ни изненада, тъй като там са налице явни стопански неблагополучия, целта на развиването над стабилността следва да бъде одобрен на високо държавно ниво. А в това време Русия е оповестена за зложелател №1 на Запада.
- Заедно с Китай.
- Това, което може да се чака в идната година е, сред Русия и Китай да се подписа от дълго време предлаганото от Пекин военно-политическо съглашение. Пекин към този момент два пъти предлага военно-политически съюз, от Москва учтиво мълчат. Но натискът от Вашингтон ще докара до военно-политически мост сред Москва и Пекин.
- Руската мечка не рискува ли да бъде изядена от китайския змей с подобен съюз?
- Рискува. Затова не е инцидентно, че учтиво мълчат. Но в Китай, също по този начин, както във Вашингтон, в Москва и в Брюксел, се взема решение еднакъв прокълнат въпрос – въпросът за властта.
В Китай този въпрос се взема решение тихичко и типично по китайски. Вече са образувани две групировки – едната (може за улеснение да я назовем старомарксисти), е водена от президента Си Цзинпин. Другата е на „ комсомолците “, водена от премиера Ли Къцян.
Си Цзинпин е израсъл в семейство, което е признавало за геополитическа действителност само руската геополитическа действителност, само че това не му пречи да е и националист. Бащата на Си Цзинпин е прочут с това, че е бил един от най-главните съветски сътрудници за въздействие и довереници на Кремъл.
Срещу себе си тези „ старомарксисти “ имат американските соросоиди – „ комсомолците “, които са освен велики другари на Съединени американски щати, само че и на американските демократи.
Китайският въпрос на властта ще се взема решение пред очите ни. Пекин не може да си разреши никакъв локдаун – поради спадащите стопански индикатори. Нито пък може да се откаже от великите си проекти, това ще бъде не по китайски. Затова ще вземат решение бързо, още през задаващата се година.
Така че дали да се бои мечката от дракона ще зависи от това кой тъкмо в страната на дракона ще победи.
- Има и друга причина и мечката, и американският белоглав орел да се боят от дракона – съгласно прогнозите на икономисти през 2028 година Китай ще стане стопанска система №1 в света. Какъв ще бъде светът, в който Китай е най-силен?
- Не следва да се появи свят, в който да има „ най-съществен “. Светът ще бъде многополюсен, като траекторията на историята ще премине тъкмо по средата сред разбиранията на глобалистите за това, че към този момент няма да има държавност (те назовават това развой на десуверенизация) и днешното състояние. Светът ще бъде разграничен на няколко световни клъстера, които ще живеят без значение, доколкото това е допустимо един от различен. Китай ще бъде водещата страна в един от тези клъстери – така наречен Азиатско-Тихоокеански клъстер.
В света няма да има еднополюсен модел, в който да побеждава глобалисткото държавно управление, а просто ще има няколко клъстера – китайски, американски, европейски, съветски. Китай няма да бъде стопанска система №1 на света, просто тъй като няма да има ранглиста.
- А мястото на България къде ще бъде? На разлома сред клъстерите?
- България за жалост е на разлома сред няколко клъстера. И това слага големи проблеми пред бъдещото политическо и държавно управление. България е на такова място, че не може естествено да бъде привлечена към някой от очертаващите се клъстери. Това е доста огромен геополитически проблем на всяко българско държавно управление.
Сега България е член на НАТО, само че съгласно мен НАТО няма да може да продължи в досегашния си тип и същинският проблем на алианса не е, че Тръмп не го харесваше. Големият проблем на НАТО е неналичието на действителен съперник. Има вяра ресурсите и силата на НАТО да се прелеят в Триморието. Но даже и тогава България няма да стои органично в тази конструкция. Аз не чакам тя да бъде осъществена. За да работи дейно Триморието, идеолозите на тази структура би трябвало да победят в Белорусия. Докато Белорусия е проруска страна никакво Триморие няма да може да се случи, въпреки че обособени президенти могат да съберат политически капитал.
Примитивният американоцентризъм ще остане в предишното и днешните американофили ще имат проблем с ориентацията.
Световните клъстерни натрупвания са единствено четири или пет, Латинска Америка, да вземем за пример, също се обрисува като клъстер. Индия също може да бъде клъстер.
- Нас може би повече би трябвало да ни интересува къде е Турция?
- Турция сега няма никакъв работещ профил. С неоосманистките си упоритости ръководителят Ердоган се пробва да беседва в стилистиката на Великата врата. Но въпреки това бюджетът му гори. Едновременно с това Ердоган разпростира войни на четири – пет места по света. Днешна Турция следва да се промени доста мощно. Турция е една от проблематичните страни на глобуса.
- Очакват ни турбулентни години, мощно ще тресе, по този начин ли?
- В 2021 година следва да стартират да се появяват решенията на проблемите, които изброих. Това ще бъде преломна година, в която ще приключат остарели трендове и ще станат явни нови трендове. Този исторически развой на преход от ера в ера не може да става без турбуленция.
Очакват ни турбулентни години, мощно ще тресе
Светът пред очите ни минава в постлибералната ера
Натискът от Вашингтон ще докара до военно-политически мост сред Москва и Пекин
Въпросът за властта към този момент се взема решение пред очите ни в главните центрове на света – Вашингтон, Брюксел, Москва и Пекин
В Европейски Съюз може да се премине от действително към официално и институционално одобряване на правилото „ Европа на две скорости “
Русия се трансформира, може всеки миг да ни изненада
- Каква 2021 година чака светът, Европа и България? Както споделяше Михаил Горбачов – всичко в света е взаимосвързано. Коронавирусът вечно ли ще промени нашия свят или ще отмине и ще го забравим? След една година по какъв начин ще отчитаме кой е съумял и кой се е провалил – по метода на справяне с пандемията и свързаната с нея икономическа рецесия? По методът, по който обособените страни лимитираха свободата в името на нуждата жителите им да оцелеят физически?
- Всъщност, това са главните въпроси, които следва да се слагат. Според Клаус Шваб (б.р. - швейцарски икономист, създател и президент на Световния стопански конгрес в Давос), който е освен добър журналист, само че и деен функционер на световната международна администрация, „ ние няма да позволим на света да се върне в предковидната епоха “. Те. Тези „ ние “ – световните функционери, нямат желание да позволяват на света да се връща обратно.
Светът пред очите ни минава в постлибералната ера.
Либералите през последното десетилетие така и така бяха замязяли на фракция.
Светът става все по-жесток, все по-суров и все по-авторитарен.
Свободата следва от ден на ден да бъде ограничавана. И съгласно мен казусът не е толкоз в икономическата проблемност, която се изостря, колкото от световния тренд, който се задава от функционерите на глобализацията.
В стопански проект има четири неподходящи трендове:
Развалят се икономическите индикатори на целия свят с дребни изключения;
Освобождаване на работна ръка, която няма къде да бъде поета;
Засилващи се компликации в обслужването на задълженията (ЕС се отхвърли от 2-та % таван на дефицита);
Вълна от банкрути, които покриват целия свят.
С други думи, светът навлиза в последната фаза на своята глобализация. И тук има огромни разлики във визиите.
Едната е за глобализиран свят, в който са разграничени функциите сред световните и районните племена. Свят, в който има световни хора и районни хора, които съвсем не се срещат. Мрежоцентричен свят, в който работят нови зависимости и нови закономерности и който е действителен резултат от днешното развиване на света. Това е свят на сайбърпънк, киберпънк. В хоризонта на този свят към този момент се вижда трансхуманитарното бъдеще на човечеството.
Според мен ще се реализира различен вид. Пет минути преди окончателната победа на глобалността в човешката цивилизация, ще стартира серия от районни войни, които сами по себе си ще се глобализират. Т.е. хората, които имат вяра в окончателната победа на глобализма не регистрират непременния фактор на войната.
Навлизаме в свят на войни, свят недопечен, свят нелиберален, свят с велико подтисничество.
И двата свята ще бъдат разновидности на това, което следва – новото електронно-техническо Средновековие. И сайбърпънка и стиймпънка са разновидности на връхлитащото човечеството ново Средновековие.
Изключение от тези зависимости можем да забележим единствено в Швеция, която от началото на коронакризата следваше друга политика – не на затваряне. Но те са особена страна. Те по времето на Втората международна война се изхитриха да търгуват по едно и също време и с Хитлер, и с Рузвелт.
- Какво значи изборът на Байдън за света, за Европа и за България, където министър председателят Борисов м.г. съумя да построи положителни връзки с Тръмп, само че какво от това през днешния ден, а някогашният му заместител в ГЕРБ Цветан Цветанов е непосредствен с излъчилите Байдън демократи?
- За света изборът на Байдън просто значи неуспех на опитите на Тръмп да пресуши блатото на „ дълбоката страна “. Той мощно подцени „ дълбоката страна “ и тя в този момент ще го изкоренява. Американския политически модел следва да навлезе в ера на надълбоко превръщане. Предстои да се сътвори нова американска политическо-управленска система, която да дава отговор на днешното положение на американската стопанска система и публичен живот.
Изборът на Байдън е продължение на това, докъдето доближи линията Обама.
За Европа значи изтриване на всички опити на Тръмп да гледа на Европа като на нещо по-далечно, релативно изолирано и не доста забавно.
На България следва да живее в глобализиран свят, в който в действителност е доста значимо по какъв начин американското ново управление ще се отнася към представителните фигури на българската държавност.
Бойко Борисов съумя да направи положително усещане на Тръмп в последните минути преди Тръмп да го не помни вечно. В полезрението на Тръмп такива като Борисов има още милион и един. Добри връзки Тръмп имаше с Израел, с Англия. Израел и Англия са двете страни, за които само може да се каже, че са стратегически сътрудници на Съединени американски щати. Всички останали съдружници на Америка просто „ влизат в друга таблица “. Това че Борисов е съумял да поддържа връзка с Тръмп без да го ядоса не бих го нарекъл положителни връзки. Такива положителни връзки имам и аз с Тръмп.
- Президентите дават знаци, а има значение отношението на администрацията.
- Да, беше ѝ казано: „ Тези ще дойдат да купят! “ Хубаво!
- А това, че Цветанов има положителни връзки с демократите какво значи?
- Виж, това е по-сериозно. Цветанов направи по този начин да се каже „ бездънен заем в бъдещето “. Нарече политическата си групировка „ Републиканци “, като на процедура има положителни връзки с демократите и от тях чака подпомагане. И това подпомагане, евентуално, няма да закъснее. Той е забавен човек, забелязан през оптиката на американската външнополитическа администрация.
- А Румен Радев подобен „ забавен човек “ ли е за американската администрация, като се има поради, че си обезпечи семейството на самодейността „ Три морета “ през лятото даже с цената на интернационален скандал?
- Тук мога единствено да изложа хипотези. Едната е, че в последния миг той е решил да получи американска благословия, с цел да смени внезапно политическия климат към себе си, тук, в България.
Другата догадка е, че той се пробва да влезе в управителния ешелон на Триморието, с цел да промени смисъла му.
- Много амбициозно!
- Той е упорит човек. А също така не е какъв да е, а президент. В българската политическа менажерия, въпреки и официално, е №1.
Но президентът не ми е явен, той е хибридна фигура. От една страна, той е изявен български родолюбец, а въпреки това е натовец. Така че тези две неща взаимно се обезвреждат и се балансират, като за него не остава нищо. Аз настоявам, че човек не може да бъде натовец и родолюбец по едно и също време.
Може би той се пробва да получи американско внимание, подпомагане и дай Боже, благословия, за дълготрайни цели и планове.
- А това по какъв начин ще се отрази на втория му мандат? Левият електорат надали ще хареса поддръжката за самодейност като Триморието, ориентирана против Русия.
- Заставайки в България отпред на антируския военно-политически план Триморие, Радев понижава до дъно, в доста дълбока степен, своите шансове за преизбиране. Без електората на Българска социалистическа партия той доста мъчно ще събере нужния електорален капацитет, а електоратът на Българска социалистическа партия по принцип не харесва антируски дейности.
Това даже не е русофилия, това е просто отговор на въпроса: „ А от кое място – накъде в този момент пък тъкмо! “
Това е здрав балкански консерватизъм – що да се пъхаме сред шамарите, като може да не се пъхаме. Ако може, да не се завираме сред никакви кавги, тъй като малко ли ги изядохме до момента.
- Този здрав балкански консерватизъм по какъв начин ще повлияе на връзките ни със Северна Македония в подтекста на желанието на Скопие да се причисли към Европейски Съюз и нашето нееднократно заявено желание Западните Балкани да бъдат приобщени към Общността?
- Това последното може би е било настройка или мечтание на висшата част от българския политически хайлайф. Българите от дълго време са изгубили геополитически интерес към Македония и им е безразлично дали страната, наричаща себе си Северна Македония, ще влезе или няма да влезе в Европейски Съюз. Друг е въпросът, че на българския политически хайлайф е напълно ясно, че влизането на Северна Македония в НАТО и Европейски Съюз е императивна американска воля. Но остава казусът по какъв начин да опазим своята история и просвета от враждебни похищения. И той се трансферира като парещ картоф. Който го реши позитивно по отношение на волята на Северна Македония губи коренно в навечерието на изборите. Освен това работата е сбъркана още на ниво формат.
- Какво имате поради?
- Сърбия е третата страна в нашите диалози със Скопие. Тук не става дума за линия София – Скопие, а за триъгълник София – Белград – Скопие. Сърбия печели от досегашния формат на договарянията, тъй като има опция да бъде извънредно авторитетна посредством своите „ сътрудници “ в Скопие. И в това време никой до момента не се е досетил да ги уточни с пръст и да каже: „ Уважаеми съседи, северомакедонци, вие в действителност организирате политиката на Белград! “ Ако на този въпрос - нашето приемане на РСМ в Европейски Съюз и техният отвод към искания към българската историческа еднаквост, е съдено някак си да се позволи, това значи във формата по някакъв метод да бъде включен и Белград. Истинската столица на македонизма не е Скопие, а Белград. Сърбия би трябвало да бъде посочена не като фен, а като деен фактор.
- Сърбия е деен фактор в още едни връзки, в които взе участие и България – за преноса на съветски природен газ. И тук има доста геополитика – американската воля е подобен газ да не бъде транзитиран и продаван. Не единствено на Балканите, изобщо в Европейски Съюз.
- Бойко Борисов твърди и към този момент като че ли съумява, че по тези тръби никакъв съветски газ няма да тече, ще тече диверсифициран, т.е. блажен от Америка, газ. Това е вървене по въже с непрестанно люшкане в разнообразни направления. Засега той сполучливо пази равновесие, само че това във всеки миг може да се промени.
- А по „ Северен поток 2 “ газ ще тече ли? От Съединени американски щати нееднократно дават да се разбере, че за тях „ Турски поток “ и „ Северен поток 2 “ са едно и също.
- Зад „ Северен поток 2 “ стоят не просто Путин, Кремъл и „ Газпром “. Зад „ Северен поток 2 “ стои ползата на целия наедрял немски индустриален капитал. Канцлерът Ангела Меркел следва да приключи един дълъг собствен управнически мандат, който беше сполучлив по една елементарна формула – Меркел нито за секунда не наруши ползите на едрия немски капитал. Едрият немски капитал, преценявайки всички политически неудобства на този поток, го избира, защото Германия има потребност от първични материали. Германия, както постоянно, има потребност от нещо. Германия е страна, която е подвластна от личните си стремежи в доста висока степен. А този немски капитал е флагманът на европейския индустриален капитал. Без Германия няма и Европейски съюз.
- В Германия през 2021 година също предстоят парламентарни избори, единствено че през септември. Вече е ясно, че ерата Меркел завършва. Това какво значи за Европейски Съюз? За България? Известни са тесните ни връзки с Берлин, обвързаността на нашата стопанска система с немската и не на последно място, положителните персонални връзки на премиера Борисов с канцлера Меркел.
- За Германия и за Европейски Съюз значи доста по-високо ниво на несигурност за бъдещите пътища, по които ще се развива Европейски Съюз. Европейски Съюз и през днешния ден при съществуването на Ангела Меркел е на кръстопът. Там могат да се подхващат разнообразни начинания и Европейски Съюз да стартира да се развива по друг и непредвиден за нас метод. Например в Европейски Съюз да се премине от действително към официално и институционално одобряване на правилото „ Европа на две скорости “.
В Кремъл не са се отказали от очевидната за тях градивна формула, доказана от живота, че връзките на Москва и Брюксел не са никакви връзки, тъй като там нищо градивно не се е получило. Че същинските работещи връзки не са с Брюксел, а с Берлин и с Париж.
И идващият въпрос е дали на мястото на Меркел ще има някой, който да е допустим и за Вашингтон, и за Москва.
За България това значи завършек на хубавото време за Бойко Борисов и за ГЕРБ.
- Заради поддръжката двете немски фондации – „ Ханс Зайдел “ и „ Конрад Аденауер “?
- Това не са две немски фондации, това е немската власт. Фондациите са по-скоро медиатори на българо-германските връзки, откъм гърба стои отново едрият немски капитал. С политическото пенсиониране на Меркел ГЕРБ и Борисов влизат в зона на несигурност. От това кой ще замести Меркел зависи бъдещето на цялата групировка ГЕРБ. Днес ГЕРБ е пълноценна ръководеща мощ, само че единствено след една година ГЕРБ може да бъде политическа групировка с изчезващ капацитет. Така че въпросът за наследниците на Меркел визира България безусловно непосредствено.
Както визира и Лондон, и Париж. Това е основен въпрос на бъдещето развиване на Европейски Съюз.
- Русия е считана за главен конкурент на Запада, за евентуална опасност, която би трябвало да бъде непрестанно сдържана. А в това време в Русия е налице някакъв застой. Как Русия в застой би могла да се опълчи на груповия Запад?
- Такова нещо като „ групов Запад “ не съществува от дълго време. Тези приказки най-вероятно излизат от новия управнически екип на Байдън. Те още веднъж ще уплътняват Запада към личните си ползи. Няма обединен Запад, има спорни ползи. Те не са антагонистични най-често, само че те са явно разнообразни.
А в Кремъл в действителност няма никакъв застой, по-скоро е налице самобитно радиомълчание. Или както казвал Горчаков – „ Русия се концентрира “. С други думи – в този момент ще решаваме огромния проблем, само че гледаме да не шумим доста.
В Русия от 2021 година стартират трите години, през които ще се реши въпросът за новата съветска държавност. На Запад веселяшки, с на ниска цена ефектен метод приказват за „ ориста на Путин “. Но не става дума за ориста на Путин, а за новата формула на съветската държавност. Този развой е почнал, само че тихичко. Той стартира с референдума за новата конституция и ще приключи в края на 2023 година, когато Русия би трябвало да има нова носеща структура. По силата на закона, който Путин самичък предложи, през 2024 година той към този момент може и да не е президент.
В Русия има голямо напрежение. Досегашната роля на Путин като повсеместен съдия върви към привършване. Той бе и продължава да бъде свръхвлиятелен медиатор сред четирите управнически бранша на властовата конструкция на Русия – така наречен силоваци (наричани постоянно и имперци), икономико-техническите функционери на работещата съветска рублева стопанска система (те са наследници на „ аления управителен пояс “), „ систематичните “ либерали (които управляват главните предпоставки на финансовия живот на Русия, те са от доларовата стопанска система на страната) и несъмнено „ Газпром “.
Путин не взе участие в нито една от тях, той е независима фигура. Казано на съветски бандитски език, той е „ решала “ – като се скарат двама бандити, отиват при трети, който има задоволителен престиж пред тях и който взема решение какво да създадат, с цел да не се избият взаимно. Путин е генералният „ решала “ на Руската федерация.
Но обективно обстановката към този момент не може да бъде арбитрирана. И не по виновност на Путин, а заради обективното развиване на нещата. В Кремъл с съображение чакат голям геополитически и всевъзможен различен тип напън от Вашингтон към Москва. Което обективно ще ускори ролята на първата и втората от четирите елитни групировки.
Ето за какво сред тези четири групировки би трябвало да има нови властни връзки. И същинският, огромният въпрос на Русия, е какви да бъдат те. Трябва да се промени дълбинната генерална формула на съотношението на управническите елити, импулси и трендове на развиване на страната. Всичко това е причина Русия да трансформира формата си.
Русия във всеки миг може да ни изненада, тъй като там са налице явни стопански неблагополучия, целта на развиването над стабилността следва да бъде одобрен на високо държавно ниво. А в това време Русия е оповестена за зложелател №1 на Запада.
- Заедно с Китай.
- Това, което може да се чака в идната година е, сред Русия и Китай да се подписа от дълго време предлаганото от Пекин военно-политическо съглашение. Пекин към този момент два пъти предлага военно-политически съюз, от Москва учтиво мълчат. Но натискът от Вашингтон ще докара до военно-политически мост сред Москва и Пекин.
- Руската мечка не рискува ли да бъде изядена от китайския змей с подобен съюз?
- Рискува. Затова не е инцидентно, че учтиво мълчат. Но в Китай, също по този начин, както във Вашингтон, в Москва и в Брюксел, се взема решение еднакъв прокълнат въпрос – въпросът за властта.
В Китай този въпрос се взема решение тихичко и типично по китайски. Вече са образувани две групировки – едната (може за улеснение да я назовем старомарксисти), е водена от президента Си Цзинпин. Другата е на „ комсомолците “, водена от премиера Ли Къцян.
Си Цзинпин е израсъл в семейство, което е признавало за геополитическа действителност само руската геополитическа действителност, само че това не му пречи да е и националист. Бащата на Си Цзинпин е прочут с това, че е бил един от най-главните съветски сътрудници за въздействие и довереници на Кремъл.
Срещу себе си тези „ старомарксисти “ имат американските соросоиди – „ комсомолците “, които са освен велики другари на Съединени американски щати, само че и на американските демократи.
Китайският въпрос на властта ще се взема решение пред очите ни. Пекин не може да си разреши никакъв локдаун – поради спадащите стопански индикатори. Нито пък може да се откаже от великите си проекти, това ще бъде не по китайски. Затова ще вземат решение бързо, още през задаващата се година.
Така че дали да се бои мечката от дракона ще зависи от това кой тъкмо в страната на дракона ще победи.
- Има и друга причина и мечката, и американският белоглав орел да се боят от дракона – съгласно прогнозите на икономисти през 2028 година Китай ще стане стопанска система №1 в света. Какъв ще бъде светът, в който Китай е най-силен?
- Не следва да се появи свят, в който да има „ най-съществен “. Светът ще бъде многополюсен, като траекторията на историята ще премине тъкмо по средата сред разбиранията на глобалистите за това, че към този момент няма да има държавност (те назовават това развой на десуверенизация) и днешното състояние. Светът ще бъде разграничен на няколко световни клъстера, които ще живеят без значение, доколкото това е допустимо един от различен. Китай ще бъде водещата страна в един от тези клъстери – така наречен Азиатско-Тихоокеански клъстер.
В света няма да има еднополюсен модел, в който да побеждава глобалисткото държавно управление, а просто ще има няколко клъстера – китайски, американски, европейски, съветски. Китай няма да бъде стопанска система №1 на света, просто тъй като няма да има ранглиста.
- А мястото на България къде ще бъде? На разлома сред клъстерите?
- България за жалост е на разлома сред няколко клъстера. И това слага големи проблеми пред бъдещото политическо и държавно управление. България е на такова място, че не може естествено да бъде привлечена към някой от очертаващите се клъстери. Това е доста огромен геополитически проблем на всяко българско държавно управление.
Сега България е член на НАТО, само че съгласно мен НАТО няма да може да продължи в досегашния си тип и същинският проблем на алианса не е, че Тръмп не го харесваше. Големият проблем на НАТО е неналичието на действителен съперник. Има вяра ресурсите и силата на НАТО да се прелеят в Триморието. Но даже и тогава България няма да стои органично в тази конструкция. Аз не чакам тя да бъде осъществена. За да работи дейно Триморието, идеолозите на тази структура би трябвало да победят в Белорусия. Докато Белорусия е проруска страна никакво Триморие няма да може да се случи, въпреки че обособени президенти могат да съберат политически капитал.
Примитивният американоцентризъм ще остане в предишното и днешните американофили ще имат проблем с ориентацията.
Световните клъстерни натрупвания са единствено четири или пет, Латинска Америка, да вземем за пример, също се обрисува като клъстер. Индия също може да бъде клъстер.
- Нас може би повече би трябвало да ни интересува къде е Турция?
- Турция сега няма никакъв работещ профил. С неоосманистките си упоритости ръководителят Ердоган се пробва да беседва в стилистиката на Великата врата. Но въпреки това бюджетът му гори. Едновременно с това Ердоган разпростира войни на четири – пет места по света. Днешна Турция следва да се промени доста мощно. Турция е една от проблематичните страни на глобуса.
- Очакват ни турбулентни години, мощно ще тресе, по този начин ли?
- В 2021 година следва да стартират да се появяват решенията на проблемите, които изброих. Това ще бъде преломна година, в която ще приключат остарели трендове и ще станат явни нови трендове. Този исторически развой на преход от ера в ера не може да става без турбуленция.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ