Половината българи не искат демокрация. Никъде другаде в Европа не е така
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Демокрацията ли желае да ни принуди да си сменяме пола, да живеем в гей бракове и да се откажем от Гоце Делчев? Вероятно по този начин мислят всички тези българи, които избират твърдата ръка. А те са обезпокоително доста.
45% от българите (и близо 100% от последователите на националистическите партии) избират мощната ръка на водач, който " не е възпрепятстван от парламент и избори ". 35% избират демократичната народна власт. Това излиза наяве от новото проучване на Румена Филипова и Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията. Подобни резултати няма на никое място другаде в Европа - даже в " нелибералната " Унгария повече хора избират демокрацията, споделят създателите. Резултатите от тяхното изследване в действителност повтарят наклонност, открита и от доста други проучвания. А тя би трябвало да ни тревожи. Защо в България толкоз доста хора желаят твърда ръка?
Как да си разбираем този феномен?
Нека първо да отбележим недоразумението към думата " демократичен ", целеустремено поддържано в нашите медии. Либерални ограничения против вируса - значи хлабави, несериозни. Само че отново либералите желаят промяна на правосъдната система и строги санкции за злоупотребите на ръководещите, до момента в който хипотетичните консерватори избират да бранят властта. Либералите желаят да не се бъркаме в частния полов живот на хората, единствено че отново либерали са за отговорно носене на маски и битка против климатичните промени. Върви, че разбери! Във всеки случай терминът " демократична народна власт ", съгласно мен, подвежда доста хора, изключително тези с по-ниско обучение, както се вижда и от проучването. Вероятно те мислят, че става дума за ръководство на либерали, не за ръководство на болшинството, което пази правата на малцинството.
Но въпросът не е в думите. Копнежът по мощна ръка е израз на разочарованието от многочислените блокажи на демократичната машина. Всяко дело се апелира, всеки закон посрещат с митинги и даже Европейският съюз може да бъде обездвижен поради вета на безотговорни страни като Кипър, Полша, Унгария или България, които вземат решение свои вътрешни проблеми, заплашвайки да съсипят общия интерес. Подобно обезсърчение кара множеството българи да считат, че каквото и да става, олигарсите ръководят страната и нищо не може да се промени. Виж, мощният водач, невъзпрепятстван от избори и парламент, е чистата воля - споделя и прави. Но за какво този водач ще реши да се опълчи на " олигарсите " и да служи на народа, който няма да го избира - това си остава една народо-психологическа мистерия.
Ако опитаме да намерим пояснение, то несъмнено ще е обвързвано с успеха на популизма през днешния ден - волевият водач се легитимира пред народа, като трансферира виновността за всички неблагополучия върху институциите под себе си, върху специалистите, върху митичната " дълбока страна ", която бори Тръмп, а към този момент и някои наши хубавци. Това опълчване явно е проникнало в съзнанието на хората: на едната страна е водачът, който желае да ни направи положително, на другата - неприятните под него, които го дърпат обратно. Излиза министър Ангелов, излиза Ревизоро - и почват да се жалват, че ръководените от тях министерства не били реформирани. Виж ги, хората желаят да ни създадат добо, но не им дават, демокрацията го стопира! Нали си представяме с кого се разпознава телезрителят в това реалити?
Кривата на демократичните желания демонстрира, че най-силни те са при междинната възраст, т.е. млади и остарели избират авторитаризма. Ще кажете младите не помнят комунизма, не са ги стригали на улицата, не са им забранявали да слушат " противников " радиостанции. Ами старите?
За сходни реултати в други страни постоянно споделят, че доверието в демокрацията е обвързвано с чувството за лична субектност. Хората на междинна възраст имат дейна роля в живота, имат вяра, че от тях нещо зависи - и в службата, и в политиката. Старите обаче към този момент не могат изключително да въздействат на света. Оттук и чувството, че и демократичните процедури нямат необикновен смисъл. А изключително при младите пък желанието за гласоподаване, активизъм, присъединяване е сменено от един фешън фентъзи-национализъм, изтъкан от гордости, геройства, исторически обиди.
В тази връзка една от най-любопитните констатации на проучването е обвързвана с това против какво е подготвен жителят да размени демокрацията. За 50% договорката има против по-високи приходи, а това приказва главно за икономическа самокритика. 57% биха жертвали демокрацията против по-голяма сигурност. В това разбиране можем да търсим разнообразни смисли, изключително в случай че се има поради, че на границата ни не е струпана задгранична войска. Сигурност, че ще запазя работата си? Сигурност, че няма да ме оберат? Сигурност, че наедрял предприемач няма да ми присвои бизнеса? Медицинска сигурност?
Русия ли ще ни пази?
Тук идва най-интересното: цели 54% биха заменили демократичните си права против " запазване на изконни полезности ". Ха по този начин, каква ще е тази народна власт, дето не пази полезностите ни, не е ли таман това формулата на авторитаризма, питат се евентуално те. Мога единствено да предсказвам какво са имали поради отговарящите, познавайки пропагандата, с която ни заливат кафявите медии. Вероятно са повярвали, че демокрацията желае да ни принуди да си сменяме пола и да живеем в гей-бракове, да одобряваме бежанци и да се откажем от Гоце Делчев. Тя значи не е наша лична форма на държавно устройство, а резултат от жесток външен напън - на запада и по-специално Съединени американски щати, които за повече от една трета заплашват идентичността ни. Пък и същинските олигарси са в действителност от там, нали по този начин? И кой ще ни отбрани? Ами Русия. Там народна власт няма. Само " обичайни полезности ".
Демокрацията ли желае да ни принуди да си сменяме пола, да живеем в гей бракове и да се откажем от Гоце Делчев? Вероятно по този начин мислят всички тези българи, които избират твърдата ръка. А те са обезпокоително доста.
45% от българите (и близо 100% от последователите на националистическите партии) избират мощната ръка на водач, който " не е възпрепятстван от парламент и избори ". 35% избират демократичната народна власт. Това излиза наяве от новото проучване на Румена Филипова и Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията. Подобни резултати няма на никое място другаде в Европа - даже в " нелибералната " Унгария повече хора избират демокрацията, споделят създателите. Резултатите от тяхното изследване в действителност повтарят наклонност, открита и от доста други проучвания. А тя би трябвало да ни тревожи. Защо в България толкоз доста хора желаят твърда ръка?
Как да си разбираем този феномен?
Нека първо да отбележим недоразумението към думата " демократичен ", целеустремено поддържано в нашите медии. Либерални ограничения против вируса - значи хлабави, несериозни. Само че отново либералите желаят промяна на правосъдната система и строги санкции за злоупотребите на ръководещите, до момента в който хипотетичните консерватори избират да бранят властта. Либералите желаят да не се бъркаме в частния полов живот на хората, единствено че отново либерали са за отговорно носене на маски и битка против климатичните промени. Върви, че разбери! Във всеки случай терминът " демократична народна власт ", съгласно мен, подвежда доста хора, изключително тези с по-ниско обучение, както се вижда и от проучването. Вероятно те мислят, че става дума за ръководство на либерали, не за ръководство на болшинството, което пази правата на малцинството.
Но въпросът не е в думите. Копнежът по мощна ръка е израз на разочарованието от многочислените блокажи на демократичната машина. Всяко дело се апелира, всеки закон посрещат с митинги и даже Европейският съюз може да бъде обездвижен поради вета на безотговорни страни като Кипър, Полша, Унгария или България, които вземат решение свои вътрешни проблеми, заплашвайки да съсипят общия интерес. Подобно обезсърчение кара множеството българи да считат, че каквото и да става, олигарсите ръководят страната и нищо не може да се промени. Виж, мощният водач, невъзпрепятстван от избори и парламент, е чистата воля - споделя и прави. Но за какво този водач ще реши да се опълчи на " олигарсите " и да служи на народа, който няма да го избира - това си остава една народо-психологическа мистерия.
Ако опитаме да намерим пояснение, то несъмнено ще е обвързвано с успеха на популизма през днешния ден - волевият водач се легитимира пред народа, като трансферира виновността за всички неблагополучия върху институциите под себе си, върху специалистите, върху митичната " дълбока страна ", която бори Тръмп, а към този момент и някои наши хубавци. Това опълчване явно е проникнало в съзнанието на хората: на едната страна е водачът, който желае да ни направи положително, на другата - неприятните под него, които го дърпат обратно. Излиза министър Ангелов, излиза Ревизоро - и почват да се жалват, че ръководените от тях министерства не били реформирани. Виж ги, хората желаят да ни създадат добо, но не им дават, демокрацията го стопира! Нали си представяме с кого се разпознава телезрителят в това реалити?
Кривата на демократичните желания демонстрира, че най-силни те са при междинната възраст, т.е. млади и остарели избират авторитаризма. Ще кажете младите не помнят комунизма, не са ги стригали на улицата, не са им забранявали да слушат " противников " радиостанции. Ами старите?
За сходни реултати в други страни постоянно споделят, че доверието в демокрацията е обвързвано с чувството за лична субектност. Хората на междинна възраст имат дейна роля в живота, имат вяра, че от тях нещо зависи - и в службата, и в политиката. Старите обаче към този момент не могат изключително да въздействат на света. Оттук и чувството, че и демократичните процедури нямат необикновен смисъл. А изключително при младите пък желанието за гласоподаване, активизъм, присъединяване е сменено от един фешън фентъзи-национализъм, изтъкан от гордости, геройства, исторически обиди.
В тази връзка една от най-любопитните констатации на проучването е обвързвана с това против какво е подготвен жителят да размени демокрацията. За 50% договорката има против по-високи приходи, а това приказва главно за икономическа самокритика. 57% биха жертвали демокрацията против по-голяма сигурност. В това разбиране можем да търсим разнообразни смисли, изключително в случай че се има поради, че на границата ни не е струпана задгранична войска. Сигурност, че ще запазя работата си? Сигурност, че няма да ме оберат? Сигурност, че наедрял предприемач няма да ми присвои бизнеса? Медицинска сигурност?
Русия ли ще ни пази?
Тук идва най-интересното: цели 54% биха заменили демократичните си права против " запазване на изконни полезности ". Ха по този начин, каква ще е тази народна власт, дето не пази полезностите ни, не е ли таман това формулата на авторитаризма, питат се евентуално те. Мога единствено да предсказвам какво са имали поради отговарящите, познавайки пропагандата, с която ни заливат кафявите медии. Вероятно са повярвали, че демокрацията желае да ни принуди да си сменяме пола и да живеем в гей-бракове, да одобряваме бежанци и да се откажем от Гоце Делчев. Тя значи не е наша лична форма на държавно устройство, а резултат от жесток външен напън - на запада и по-специално Съединени американски щати, които за повече от една трета заплашват идентичността ни. Пък и същинските олигарси са в действителност от там, нали по този начин? И кой ще ни отбрани? Ами Русия. Там народна власт няма. Само " обичайни полезности ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ