Нагорни Карабах: Лондон и Анкара спечелиха, Сорос и арменците бяха победени
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Войната в Нагорни Карабах бе планувана от Пентагона, а проектът бе изпълнен от английските съдружници. Великите сили подминаха с безмълвие всеобщата гибел на хората. В резултат, Лондон и Анкара възвърнаха историческия си съюз, Вашингтон и Москва останаха на същите позиции, а Джордж Сорос и арменците изгубиха, написа Voltairenet.org.
На 44-ия ден от войната Армения беше принудена да подпише съглашение с Азербайджан за преустановяване на огъня, като по този метод загуби част от своята територия. Предположението ни, че Съединени американски щати имат намерение да подбуден Турция да допусне неточност, като ѝ разрешат да унищожи част от арменското население и по-късно да се намеси, като смъкна президента Ердоган и откри мир, се оказа погрешно.
Този проект не беше изпълнен. Сработи английският план. Възползвайки се от несъгласията, зародили по време на президентските избори в Съединени американски щати, Лондон взе самодейността. Той се опита да откъсне Нагорни Карабах от Русия и да възобнови „ Голямата игра “ от 19-ти век. Тогава Лондон беше съдружник на Османската империя и враждуваше с съветския цар. Щом Москва разбра защо става въпрос, реализира преустановяване на огъня и спря касапницата.
" Голямата игра "
През целия 19-ти век Британската и Руската империи яростно се съревноваваха между тях, с цел да управляват Кавказ и Централна Азия. В Англия този интервал е прочут като „ Голямата игра “, а в Русия се назовава „ Война на сенките “. Русия се оказа в печеливша позиция след завладяването на Нагорни Карабах. Освен това нейното въздействие в Кавказ нараства съгласно теорията за доминото.
Отчитайки този исторически факт, Лондон смята, че завладяването на Нагорни Карабах ще му разреши да постави завършек на въздействието на Москва в Кавказ, а по-късно и в Централна Азия. Британският министър председател Борис Джонсън вижда себе си като последовател на имперската политика на Уинстън Чърчил, чийто биограф е той. Съвсем неотдавна той обнародва скъпоструващ проект за модернизиране на британските въоръжени сили.
На 29 юли 2020 година, за обновяване на „ Голямата игра”, той назначи за министър на външните работи Ричард Мур, до тогава началник на външното разузнаване MI6. Преди това той е дипломат на Нейно Величество в Анкара. Говори свободно турски и дружи с президента Реджеп Тайип Ердоган. Той встъпи в служба на 1 октомври, т.е. четири дни след нападението на Азербайджан против Нагорни Карабах.
Ролята на Ричард Мур
Ричард Мур е в другарски връзки с принц Чарлз, който е началник на Оксфордския център за ислямски проучвания (Oxford Centre for Islamic Studies) и в който в продължение на 25 година се образоват интелектуални фрагменти за " Мюсюлманските братя ". Бившият турски президент Абдуллах Гюл е един от водачите на този център.
Като дипломат в Анкара (2014-17 г.), Ричард Мур убеждава президента Ердоган да стане настойник на " Мюсюлманските братя ". Той също по този начин има съществена заслуга за изтеглянето на английските бойци от Сирия през 2014 година Лондон не възнамеряваше да продължи присъединяване си в спора, в който се беше заел поради колониални цели, само че който се трансформира в имперска интервенция на Съединени американски щати (стратегията Ръмсфелд-Цебровски).
Ричард Мур неотдавна посети Египет и Турция. На 9 ноември, денят, в който Русия реализира преустановяване на огъня в Нагорни Карабах, той се срещна в Кайро с президента Ал Сиси, а на 11 ноември дойде в Анкара. Той не беше публично признат от остарелия си другар, президента Ердоган, а се срещна единствено с неговия прессекретар в Белия замък.
Сорос и неговата политика
Във войната сред Турция и Азербайджан против Нагорни Карабах Вашингтон искаше да употребява президента Армен Саркисян и един от хората на Сорос, министър-председателя Никол Пашинян, като примамки.
Американският търгаш Джордж Сорос организира лична политика, само че в цялостно единодушие с Централно разузнавателно управление на САЩ. А британците нямат такова съглашение със Сорос - последният получи своето благосъстояние с помощта на огромна интервенция против лирата стерлинга (Черната сряда, 16 септември 1992 г.), след което си заслужи името „ Човекът, който разори Банката на Англия “.
Двойната игра на „ Коварният Албион “
В началото Лондон не пречеше на Вашингтон. Съединени американски щати подкрепяха концепцията за „ един народ - две страни “ (Турция и Азербайджан) и бяха съгласни да унищожат Република Арцах (арменско название на Нагорни Карабах– б. пр.) със мощ. MI6 оказва помощ на своя сътрудник да трансферира джихадисти в Азербайджан, само че не и да убива арменци. Целта са руснаците, само че те към момента не са в Карабах. По това време Сорос изпраща кюрдски наемници да поддържат арменската страна.
Преструвайки се, че играе с американската карта, Лондон поддържа Баку и Анкара. В първите дни на спора всички членове на Минската група, основана за разрешаване на спора към Нагорни Карабах, обновена след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, т.е. Съединени американски щати, Франция и Русия, се пробва да реализира прекъсване на военните дейности и обновяване на договарянията. Осъзнавайки нечестността на Азербайджан, те показват план за резолюция на Съвета за сигурност. За Вашингтон това е отклоняване от първичната концепция и отвод да се осъди правилото „ един народ, две страни “. В първите дни на спора арменците се пазят, както могат.
Но президентът Армен Саркисян се намесва в работата на Генералния щаб и изпраща необучени доброволци на фронта, след което арменските войски търпят големи загуби. Между другото, Саркисян има двойно арменско-британско поданство. Обединеното кралство неотложно декларира, че ще наложи несъгласие върху препоръчаната резолюция. На 25 октомври Съединени американски щати обществено упрекват Азербайджан в непочтеност.
Минават цели две седмици, преди руснаците да се убедят, че Вашингтон, заседнал в президентски избори, не взема никакво присъединяване в разрешаване на спора. Тогава Русия дава последния сигнал и приключва касапницата.
Факта, че вместо американския в играта взе участие британският проект, Русия схваща едвам на 6 октомври. Тя стига до заключението, че Лондон възобновява „ Голямата игра “ и е подготвен да го лиши от въздействие в Нагорни Карабах.
На 7 октомври съветският президент Владимир Путин се свързва по телефона с турския си сътрудник. Той договаря помирение с него при доста неподходящи условия за арменците. Ердоган, осъзнавайки, че не може да промени политическата обстановка в Съединените щати, се съгласява с териториалните завоевания и отхвърля да организира арменския геноцид. Тогава президентът Путин се среща в Кремъл с азербайджанския си сътрудник Илхам Алиев и арменския министър председател Никол Пашинян. Той избавя това, което към момента може да бъде избавено, като принуждава събеседниците си да подпишат съглашение за преустановяване на огъня при изискванията, контрактувани с Ердоган. Сред изискванията на съглашението са военното наличие на Русия под формата на мироопазващи сили и преустановяване на кръвопролитията. След това той се обръща към народа на Русия и декларира, че спасявайки Армения от още по-страшно проваляне, той пази ползите на своята страна.
Макар и с огромно забавяне, арменците осъзнаха, че отдалечавайки се от Русия към Съединените щати, Никол Пашинян е заложил на неверния кон. Те осъзнаха, че колкото и да е подкупен предходният екип, който ги е управлявал, той въпреки всичко работи за страната, до момента в който „ соросоидите “ не възприемат самата идея за нация и затова отхвърлят независимостта на страната си.
Това е последвано от протестни демонстрации и оставки. Началникът на Генералния щаб, министърът на външните работи и министърът на защитата напущат постовете си, само че министър-председателят остава. Междувременно президентът на Азербайджан се радва. Той се смее на Съвета на Европа и Европейския парламент, афишира успеха си и възраждането на завладените територии. А британците получават привилегии за British Petroleum и ще търсят достъп до създаването на златни залежи в Азербайджан.
Превод за Гласове, Гергин Гергинов
Войната в Нагорни Карабах бе планувана от Пентагона, а проектът бе изпълнен от английските съдружници. Великите сили подминаха с безмълвие всеобщата гибел на хората. В резултат, Лондон и Анкара възвърнаха историческия си съюз, Вашингтон и Москва останаха на същите позиции, а Джордж Сорос и арменците изгубиха, написа Voltairenet.org.
На 44-ия ден от войната Армения беше принудена да подпише съглашение с Азербайджан за преустановяване на огъня, като по този метод загуби част от своята територия. Предположението ни, че Съединени американски щати имат намерение да подбуден Турция да допусне неточност, като ѝ разрешат да унищожи част от арменското население и по-късно да се намеси, като смъкна президента Ердоган и откри мир, се оказа погрешно.
Този проект не беше изпълнен. Сработи английският план. Възползвайки се от несъгласията, зародили по време на президентските избори в Съединени американски щати, Лондон взе самодейността. Той се опита да откъсне Нагорни Карабах от Русия и да възобнови „ Голямата игра “ от 19-ти век. Тогава Лондон беше съдружник на Османската империя и враждуваше с съветския цар. Щом Москва разбра защо става въпрос, реализира преустановяване на огъня и спря касапницата.
" Голямата игра "
През целия 19-ти век Британската и Руската империи яростно се съревноваваха между тях, с цел да управляват Кавказ и Централна Азия. В Англия този интервал е прочут като „ Голямата игра “, а в Русия се назовава „ Война на сенките “. Русия се оказа в печеливша позиция след завладяването на Нагорни Карабах. Освен това нейното въздействие в Кавказ нараства съгласно теорията за доминото.
Отчитайки този исторически факт, Лондон смята, че завладяването на Нагорни Карабах ще му разреши да постави завършек на въздействието на Москва в Кавказ, а по-късно и в Централна Азия. Британският министър председател Борис Джонсън вижда себе си като последовател на имперската политика на Уинстън Чърчил, чийто биограф е той. Съвсем неотдавна той обнародва скъпоструващ проект за модернизиране на британските въоръжени сили.
На 29 юли 2020 година, за обновяване на „ Голямата игра”, той назначи за министър на външните работи Ричард Мур, до тогава началник на външното разузнаване MI6. Преди това той е дипломат на Нейно Величество в Анкара. Говори свободно турски и дружи с президента Реджеп Тайип Ердоган. Той встъпи в служба на 1 октомври, т.е. четири дни след нападението на Азербайджан против Нагорни Карабах.
Ролята на Ричард Мур
Ричард Мур е в другарски връзки с принц Чарлз, който е началник на Оксфордския център за ислямски проучвания (Oxford Centre for Islamic Studies) и в който в продължение на 25 година се образоват интелектуални фрагменти за " Мюсюлманските братя ". Бившият турски президент Абдуллах Гюл е един от водачите на този център.
Като дипломат в Анкара (2014-17 г.), Ричард Мур убеждава президента Ердоган да стане настойник на " Мюсюлманските братя ". Той също по този начин има съществена заслуга за изтеглянето на английските бойци от Сирия през 2014 година Лондон не възнамеряваше да продължи присъединяване си в спора, в който се беше заел поради колониални цели, само че който се трансформира в имперска интервенция на Съединени американски щати (стратегията Ръмсфелд-Цебровски).
Ричард Мур неотдавна посети Египет и Турция. На 9 ноември, денят, в който Русия реализира преустановяване на огъня в Нагорни Карабах, той се срещна в Кайро с президента Ал Сиси, а на 11 ноември дойде в Анкара. Той не беше публично признат от остарелия си другар, президента Ердоган, а се срещна единствено с неговия прессекретар в Белия замък.
Сорос и неговата политика
Във войната сред Турция и Азербайджан против Нагорни Карабах Вашингтон искаше да употребява президента Армен Саркисян и един от хората на Сорос, министър-председателя Никол Пашинян, като примамки.
Американският търгаш Джордж Сорос организира лична политика, само че в цялостно единодушие с Централно разузнавателно управление на САЩ. А британците нямат такова съглашение със Сорос - последният получи своето благосъстояние с помощта на огромна интервенция против лирата стерлинга (Черната сряда, 16 септември 1992 г.), след което си заслужи името „ Човекът, който разори Банката на Англия “.
Двойната игра на „ Коварният Албион “
В началото Лондон не пречеше на Вашингтон. Съединени американски щати подкрепяха концепцията за „ един народ - две страни “ (Турция и Азербайджан) и бяха съгласни да унищожат Република Арцах (арменско название на Нагорни Карабах– б. пр.) със мощ. MI6 оказва помощ на своя сътрудник да трансферира джихадисти в Азербайджан, само че не и да убива арменци. Целта са руснаците, само че те към момента не са в Карабах. По това време Сорос изпраща кюрдски наемници да поддържат арменската страна.
Преструвайки се, че играе с американската карта, Лондон поддържа Баку и Анкара. В първите дни на спора всички членове на Минската група, основана за разрешаване на спора към Нагорни Карабах, обновена след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, т.е. Съединени американски щати, Франция и Русия, се пробва да реализира прекъсване на военните дейности и обновяване на договарянията. Осъзнавайки нечестността на Азербайджан, те показват план за резолюция на Съвета за сигурност. За Вашингтон това е отклоняване от първичната концепция и отвод да се осъди правилото „ един народ, две страни “. В първите дни на спора арменците се пазят, както могат.
Но президентът Армен Саркисян се намесва в работата на Генералния щаб и изпраща необучени доброволци на фронта, след което арменските войски търпят големи загуби. Между другото, Саркисян има двойно арменско-британско поданство. Обединеното кралство неотложно декларира, че ще наложи несъгласие върху препоръчаната резолюция. На 25 октомври Съединени американски щати обществено упрекват Азербайджан в непочтеност.
Минават цели две седмици, преди руснаците да се убедят, че Вашингтон, заседнал в президентски избори, не взема никакво присъединяване в разрешаване на спора. Тогава Русия дава последния сигнал и приключва касапницата.
Факта, че вместо американския в играта взе участие британският проект, Русия схваща едвам на 6 октомври. Тя стига до заключението, че Лондон възобновява „ Голямата игра “ и е подготвен да го лиши от въздействие в Нагорни Карабах.
На 7 октомври съветският президент Владимир Путин се свързва по телефона с турския си сътрудник. Той договаря помирение с него при доста неподходящи условия за арменците. Ердоган, осъзнавайки, че не може да промени политическата обстановка в Съединените щати, се съгласява с териториалните завоевания и отхвърля да организира арменския геноцид. Тогава президентът Путин се среща в Кремъл с азербайджанския си сътрудник Илхам Алиев и арменския министър председател Никол Пашинян. Той избавя това, което към момента може да бъде избавено, като принуждава събеседниците си да подпишат съглашение за преустановяване на огъня при изискванията, контрактувани с Ердоган. Сред изискванията на съглашението са военното наличие на Русия под формата на мироопазващи сили и преустановяване на кръвопролитията. След това той се обръща към народа на Русия и декларира, че спасявайки Армения от още по-страшно проваляне, той пази ползите на своята страна.
Макар и с огромно забавяне, арменците осъзнаха, че отдалечавайки се от Русия към Съединените щати, Никол Пашинян е заложил на неверния кон. Те осъзнаха, че колкото и да е подкупен предходният екип, който ги е управлявал, той въпреки всичко работи за страната, до момента в който „ соросоидите “ не възприемат самата идея за нация и затова отхвърлят независимостта на страната си.
Това е последвано от протестни демонстрации и оставки. Началникът на Генералния щаб, министърът на външните работи и министърът на защитата напущат постовете си, само че министър-председателят остава. Междувременно президентът на Азербайджан се радва. Той се смее на Съвета на Европа и Европейския парламент, афишира успеха си и възраждането на завладените територии. А британците получават привилегии за British Petroleum и ще търсят достъп до създаването на златни залежи в Азербайджан.
Превод за Гласове, Гергин Гергинов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ