Борисов носи лично отговорност, дали ще продадем интересите си на елитите на Северна Македония
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Бойко Ноев, боен министър в две държавни управления и дипломат на България в НАТО, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус “ „ Това е България “.
Водещ: Една информация увеличи градусите в така и така насложеното сред България и Македония напрежение.
Според нея непрекъснатите представители на страните-членки в сряда са постигнали съглашение за начало на договарянията със Северна Македония, след изработен компромис от България.
А компромисът е: страната ни признава македонския език и македонската еднаквост, в подмяна Северна Македония ще би трябвало да признае историческата истина, дефинирана от София, че има българска основа в македонската еднаквост и основания по-късно македонски език. И макар че дипломатически източник опроверга информацията с липса на сходна процедура, остават въпросите по българската позиция за започването на договаряния за участие на Македония в Европейския съюз и държанието на Македония при осъществяването на уговорките си по Договора за другарство с България. Трябва да отбележим, че от лятото насам в Македония ескалира гневна антибългарска акция, която обезсмисли работата на многострадалната двустранна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси. Кампания, за която неведнъж сме ви уведомили и слабата успеваемост на която съответно сме ви представяли.
Договорът за другарство, който беше подписан през 2017-а година, вместо да приближи двете страни и двата народа, действително ги раздалечи и от политически е на път да се трансформира в исторически абсурд. Дори в медийното известие част от обстоятелствата да се окажат изопачени, то наличието на компромиса слага въпросите: по този начин ли би трябвало да звучи решението? И в случай че не е по този начин, то по какъв начин?
Поканих за разбор Бойко Ноев, боен министър в две държавни управления и дипломат на България в НАТО. Посланик Ноев, би трябвало ли връзките сред България и Македония да се движат от медийни известия за хипотетични компромисни формули?
Бойко Ноев: Отношенията сред две страни не могат да се движат от медийни известия, както и не могат да се движат единствено от междуличностните контакти. А връзките сред две страни се базират на техните ползи и се осъществят по метод, по който би трябвало да дава отговор на техните ползи. Ние сами се поставихме в неподходящо състояние в навечерието на предстоящо решение за започване на договаряния с две нови страни - Република Северна Македония и Албания, тъй че да бъдем в условно казано цайтнот и да би трябвало да търсим взаимни отстъпки под напън.
А се поставихме в това състояние заради импровизациите на министър-председателя Борисов. Защото той не разбра, дублирам, че междудържавните връзки не са междуличностни връзки, с наивността, с която се подходи към решаването на въпроса и към обещанието от страна на представителите на Република Северна Македония заради честолюбието някой да стане воин в решаването на въпрос, който генерации не са могли да решат по напълно обясними и ясни аргументи. А вследствие на тези импровизации на Борисов и следващи импровизации освен по други, само че и по този въпрос, ние получихме един неприятен контракт с Република Македония през 2017 година.
Крайно време е да се признае, че договорът, който беше подписан, не реши проблемите и не даде вероятност за изчистването на останалите противоречиви въпроси сред двете страни. Нашият контракт, за разлика от контракта с Гърция, няма измерими параметри, няма измерими претенции и отговорности, които да могат да бъдат следени, по какъв начин се съблюдават. Ето, да вземем за пример, в случай че погледнете контракта, тъй като нашите представители сега споделят: „ Ами македонците не извършват контракта “. Какво тъкмо не извършват македонците. Гърците споделиха: „ Искаме името да се промени, желаеме да се смъкна това знаме, желаеме да не пипат Античността “. И македонците се съгласиха, т.е., Северна Македония. Така, ние такива съответни неща не сме поискали. Ние създадохме една историческа комисия, на която се разпоредиха всъщност политически задания. Проблемите сред България и Република Северна Македония са политически, а не исторически. Прехвърлянето им в историческата област, което вършат нашите ръководещи, е неточност, и тя ни докара дотук.
Защото няма по какъв начин да измерим чий е Гоце Делчев – то е ясно, че е българин. Няма по какъв начин да измерим другите исторически обстоятелства, тъй като те съществуват такива, каквито са и те не подлежат на договарянията. При цялото ми почитание към участниците от наша страна в комисията – аз познавам огромна част от тях, това са безспорни специалисти в своята област, само че на тях беше предоставена непостижима задача – през историята да решат политическите проблеми, които съществуват сред България и Република Македония. Това беше неверен път.
България би трябвало да сложи ясни и проверими претенции, които македонската страна да одобри като обвързване, с цел да бъде несъмнено, че нашите ползи ще бъдат предпазени. Както несъмнено, България не може да има присмехулно отношение към македонската страна, и носталгията към предишното не постоянно е потребна. Ние не може да отхвърляме на македонците или на жителите на Република Македония техния идентитет – да се усещат те такива, каквито се усещат, и да назовават езика си подобен, какъвто е. А той може да има дълбоки корени в българския, може и други неща да са свързани с нашето минало, само че ние не можем да им отхвърляме това право. В същото време те не могат да отхвърлят историческите обстоятелства. Но историята е значима.
За мен е значимо следното: ние би трябвало да сложим ясни претенции на македонската страна.
Най-напред на първо място останало би трябвало да се закрие историческата комисия. Тя изчерпа своя потенциал, тя повече нищо не може да реализира и там на нас ни се подиграват. Конкретните претенции са, първо за Конституцията. България би трябвало да изиска ясно гаранции за правата на българите в Република Северна Македония.
Погледнете Конституцията на Република Северна Македония. В нейния увод измежду държавотворните нации, както ги назовават нашите съседи, са: сърби, турци, роми, власи, бошняци и други. Няма ги българите. В същото време над 120 хиляди македонски жители са носители на български паспорти, те са български жители. Те са станали български жители въз основата на ясно декларирана принадлежност към българската националност, и други условия, които те е трябвало да одобряват и да признаят в своите претенции за българско поданство.
Десетки хиляди македонски жители чакат да получат българския си паспорт. Ако вземете неалбанското население на Република Македония и погледнете, какъв брой души към този момент имат български паспорт, ще се окаже, че това е един голям %, който може би надвишава 15%. Не може тези обстоятелства да бъдат премълчавани. И се удивлявам по какъв начин българското държавно управление и българският парламент към момента не са сложили изрично този въпрос измежду изискванията за поддръжка на участието на Република Северна Македония в Европейския съюз.
Значи, българите би трябвало да бъдат включени измежду народите, упоменати в преамбюла на Конституцията на Република Северна Македония. Това не е рекламация, това не е глезотия, това е гаранция, че техните права, че има юридически учредения техните права да бъдат предпазени.
На второ място, ние би трябвало да желаяме при идното броене на популацията в Република Северна Македония, което, както разбирам, ще бъде през април, българите да бъдат включени публично измежду етническите групи или народности, които ще бъдат преброявани. Досега това в никакъв случай не е ставало.
На трето място, би трябвало да бъде интензифицираната работа на взаимната междуправителствена комисия, основана по член 12 от контракта. Тази комисия не работи. Вместо държавните управления на двете страни да подхващат действителни на практика стъпки за подсилване на връзките, ние прехвърляме нашите проблеми при Самуил и Гоце Делчев. Съвместната междуправителствена комисия би могла да има работни групи и подкомисии по основни въпроси на връзките, които сега не се развиват, и се твърди, че съзнателно се спъват български вложения, съзнателно се спъват културни мероприятия. Трябва да има подкомисии по въпросите на стопанската система, в това число и енергетиката, на бизнеса, на превоза и връзките с акцент върху Коридор 8, обучение, просвета и спорт, юридически въпроси, защита и сигурност в случай че желаете – двете наши страни са членки на НАТО към този момент. Ето това са съответните неща, които България и Македония би трябвало да вършат. И чак откакто ние забележим резултатите от тази работа, тогава би трябвало да дадем зелена светлина за започване на договаряния на Македония за Европейския съюз. Иначе, ще се върнем към предишното. Не е загадка, че нашите македонски другари настояват, че както постоянно те ще ни излъжат, те ще употребяват нашата доверчивост, наивността на нашите ръководещи, с цел да извлекат изгоди за своята страна, да създадат поредна стъпка в отвоюването на позиции, които те считат за значими в двустранните връзки. На това би трябвало да се постави край. И тук няма никакъв шовинизъм, никакъв непотребен национализъм.
Да, ние би трябвало да признаем това, което е очевидно, ние би трябвало да им признаем правото на собствен език и на своя еднаквост, само че те би трябвало да признаят това, което е нашият изконен интерес: отбрана на правата на българските жители там и отбраната на останалите наши ползи. Иначе няма да стане.
Водещ: Посланик Ноев, какъв софтуерен път би трябвало да измине реализирането на решението, което вие оферирате? Как ще реагират в Македония на такава компромисна формула?
Бойко Ноев: Вижте, не България има потребност от Република Македония сега, Република Македония има потребност от България. И това би трябвало да бъде напълно ясно на елита на Република Северна Македония.
Ние можем без тях, ние имаме собствен път. Ако те желаят да се причислят към нещо, те да бъдат по този начин положителни да си създадат сметката, да не се крият зад измислени аргументи и да хитруват. Просто би трябвало да се откри този компромис, който е почтен и за двете страни. Това обаче не може да се случи в днешния български парламент и от днешната българска власт.
Затова България не би трябвало да дава зелена светлина, също така има и решение на настоящия парламент, което не прави допустимо постигането на компромиса, който цитирахте при започване на диалога. Следващият парламент би трябвало да одобри добре премислена позиция, с на практика оферти и условия към македонската страна, и новото държавно управление, което ще пристигна след март евентуално идната година, в случай че няма предварителни избори, да сложи нещата на нова основа. И не би трябвало да има никакво подозрение, че този път България няма да повтори горчивия опит от следвоенния интервал, когато под напън от Русия, от Москва, от Съветския съюз ние сме почнали денационализация на нашия Пирински край. Ние сме се отказали от българските корени на Пиринския край, принудително сме македонизирали популацията там. Това нещо не може да се повтаря. То не може да се повтори в оня му тип, само че никакви отстъпки повече не би трябвало да се вършат, тъй като ние имаме отговорност пред идните генерации. А и не може в името на една прегръдка и на една целувка и от мощното предпочитание някой да се показа като миротворец и като човек, който ще остане в историята с решаването на този проблем, ние да създадем тази нелепост.
Водещ: А какво да се прави с Договора за другарство и добросъседство, който явно не се съблюдава, изключително в Македония, за България той като че ли към този момент няма особена стойност?
Бойко Ноев: Ами новият парламент, който ще се свика след изборите в България, да огледа още един път този контракт, и в случай че би трябвало този контракт да се преразгледа, или в случай че би трябвало да се анексира. Но това може да стане единствено със единодушието на двете страни. Този контракт е задоволително общ и неправилен, още веднъж споделям, той може да е добър агитационен инструмент, само че той не е решение на казуса, и това ние към този момент го виждаме година-година и половина, дори две. Този контракт не е инструментът, който взема решение нашия проблем. Този контракт служи за пропагандните цели, за перчене по интернационалните конгреси, само че той явно не е инструментът, и ето, македонската страна го демонстрира.
Водещ: А решение, каквото вие оферирате, по какъв начин ще се одобри в европейските институции? Как там би трябвало да се артикулира то по този начин, че да не трансформира Македония в жертва?
Бойко Ноев: Ние просто би трябвало да разбираем на европейските институции, в случай че не сме го създали. Защото в случай че ние сме обяснявали на европейските институции кой е Гоце Делчев, те не схващат по какъв начин две страни могат да се карат за една историческа фигура, или за 2 или 5. Как могат да се карат за език, по какъв начин могат да се карат за въстания и такива неща. Но когато ние кажем, че българите са дискриминирани в Република Северна Македония и дадем образец с преамбюла в Конституцията, когато ние покажем по какъв начин българите са изключвани от описите за броене – няма рубрика „ българи “, когато ние покажем други обстоятелства от всекидневието, от днешния живот, то тогава аз мисля, че европейските институции и европейските политици не могат да имат никакво подозрение за правотата на нашите причини.
Но не можем ние да обясняваме историята на европейските политици – това са хора прагматици, и това са хора, които схващат от съответни неща и ползи, не от история. Никъде историята не е водила връзките сред страните.
Водещ: Какво би се случило, какви биха били последствията за България, в случай че въпреки всичко страната ни и ръководещите са склонни да поддържат някаква компромисна формула, с цел да дадат зелена светлина на Скопие?
Бойко Ноев: Намирането на компромис е доста хубаво нещо, стига той да бъде кардинален и той да не отслабва по-нататък нашите позиции. Ако това нещо се случи, аз бих го подкрепил с две ръце. Само че не виждам, по какъв начин това ще стане. Не виждам по какъв начин това ще стане, тъй като македонската страна продължава да се надява, че в изискванията на цайтнот броени дни преди датата за потвърждаване на началото на договарянията, България е страната под напън, а не те, и видите ли европейските институции ще ни натиснат нас да създадем следващите отстъпки.
Аз се опасявам откровено, че Борисов може да направи такава неверна стъпка.
Водещ: Какви биха били последствията след такива отстъпки?
Бойко Ноев: Последиците ще бъдат оскверняване на страната. Просто на мен не ми се има вяра, че Борисов може да тръгне срещу ползите на своята страна по този въпрос. Той може да го прави с газови коридори, с друго, само че по този въпрос той ще бръкне доста надълбоко в душата на народа. Няма по какъв начин, и то не тъй като стои въпрос за Гоце Делчев, Самуил или друга историческа персона, или въстания, а тъй като България ще бъде унижена. България не би трябвало повече да бъде унижавана.
България би трябвало да бъде заслужен член, и когато има ползи за отбраняване, би трябвало да ги пази. Сега, казусът, несъмнено, е и в това, че Борисов се е опозорил в Европа. Вие виждате плакането на рамото на Туск, виждате неотговорените въпроси за къщата в Барселона, за шкафчета, за кюлчета, за пари и така нататък Това доста отслабва имиджа на Борисов и опцията му, условно казано, да тропа по масата и да отстоява българските ползи. Но тези негови персонални неточности, както ги назовава Туск, въздействат директно върху капацитета и опциите на България да отстоява своите ползи, тъй като той към момента е този министър-председател. И по тази причина той би трябвало час по-скоро да подаде оставка, тъй като неговата накърнимост значи накърнимост за страната България.
И ние не можем да пазиме своите ползи освен в връзките с Македония, а и в връзките по разпределянето на европейските фондове и по други значими въпроси в Европа. България сега е безгласна писмен знак, тъй като има един злепоставен и компрометиран министър-председател.
Водещ: Може би Македония ще бъде късмет за него да върне най-малко част от достолепието си, както казвате?
Бойко Ноев: Той достолепието не знам по какъв начин може да си го върне, тъй като към този момент при него не е въпрос на достолепие, а на може би следствие на това, което той е правил. И това са към този момент юридически неща и нарушаване на законите. Но да, част от достолепието евентуално той може да го запази като просто каже, даде инструкции, тъй като той носи отговорността, не Захариева, не комисията по външни връзки на Народното събрание, Борисов носи персонално отговорността за това, дали България ще продаде своите ползи и ще отстъпи на ползите на елитите на Република Северна Македония по въпроса за участието ѝ в Европейския съюз.
България ще загуби последния си сериозен преговорен инструмент в връзките си с Република Северна Македония. И отново бих посъветвал Борисов – дано да види какво направиха гръцките му сътрудници. 30 години чакаха те, бяха непрекъснати, не мръднаха от своите позиции, и най-после Северна Македония одобри техните претенции и в този момент са първи другари, несъмнено. Нямат никакви проблеми, нали? Така че България не би трябвало да се опасява да пази своите позиции, нищо неприятно няма да се случи. Не би трябвало да се бърза. Но би трябвало тези неща да се сложат на кардинална нова основа. Няма историческа комисия, не би трябвало да се чака историческата комисия от няколко професори да реши политическите въпроси в връзките сред България и Република Македония.
Бойко Ноев, боен министър в две държавни управления и дипломат на България в НАТО, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус “ „ Това е България “.
Водещ: Една информация увеличи градусите в така и така насложеното сред България и Македония напрежение.
Според нея непрекъснатите представители на страните-членки в сряда са постигнали съглашение за начало на договарянията със Северна Македония, след изработен компромис от България.
А компромисът е: страната ни признава македонския език и македонската еднаквост, в подмяна Северна Македония ще би трябвало да признае историческата истина, дефинирана от София, че има българска основа в македонската еднаквост и основания по-късно македонски език. И макар че дипломатически източник опроверга информацията с липса на сходна процедура, остават въпросите по българската позиция за започването на договаряния за участие на Македония в Европейския съюз и държанието на Македония при осъществяването на уговорките си по Договора за другарство с България. Трябва да отбележим, че от лятото насам в Македония ескалира гневна антибългарска акция, която обезсмисли работата на многострадалната двустранна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси. Кампания, за която неведнъж сме ви уведомили и слабата успеваемост на която съответно сме ви представяли.
Договорът за другарство, който беше подписан през 2017-а година, вместо да приближи двете страни и двата народа, действително ги раздалечи и от политически е на път да се трансформира в исторически абсурд. Дори в медийното известие част от обстоятелствата да се окажат изопачени, то наличието на компромиса слага въпросите: по този начин ли би трябвало да звучи решението? И в случай че не е по този начин, то по какъв начин?
Поканих за разбор Бойко Ноев, боен министър в две държавни управления и дипломат на България в НАТО. Посланик Ноев, би трябвало ли връзките сред България и Македония да се движат от медийни известия за хипотетични компромисни формули?
Бойко Ноев: Отношенията сред две страни не могат да се движат от медийни известия, както и не могат да се движат единствено от междуличностните контакти. А връзките сред две страни се базират на техните ползи и се осъществят по метод, по който би трябвало да дава отговор на техните ползи. Ние сами се поставихме в неподходящо състояние в навечерието на предстоящо решение за започване на договаряния с две нови страни - Република Северна Македония и Албания, тъй че да бъдем в условно казано цайтнот и да би трябвало да търсим взаимни отстъпки под напън.
А се поставихме в това състояние заради импровизациите на министър-председателя Борисов. Защото той не разбра, дублирам, че междудържавните връзки не са междуличностни връзки, с наивността, с която се подходи към решаването на въпроса и към обещанието от страна на представителите на Република Северна Македония заради честолюбието някой да стане воин в решаването на въпрос, който генерации не са могли да решат по напълно обясними и ясни аргументи. А вследствие на тези импровизации на Борисов и следващи импровизации освен по други, само че и по този въпрос, ние получихме един неприятен контракт с Република Македония през 2017 година.
Крайно време е да се признае, че договорът, който беше подписан, не реши проблемите и не даде вероятност за изчистването на останалите противоречиви въпроси сред двете страни. Нашият контракт, за разлика от контракта с Гърция, няма измерими параметри, няма измерими претенции и отговорности, които да могат да бъдат следени, по какъв начин се съблюдават. Ето, да вземем за пример, в случай че погледнете контракта, тъй като нашите представители сега споделят: „ Ами македонците не извършват контракта “. Какво тъкмо не извършват македонците. Гърците споделиха: „ Искаме името да се промени, желаеме да се смъкна това знаме, желаеме да не пипат Античността “. И македонците се съгласиха, т.е., Северна Македония. Така, ние такива съответни неща не сме поискали. Ние създадохме една историческа комисия, на която се разпоредиха всъщност политически задания. Проблемите сред България и Република Северна Македония са политически, а не исторически. Прехвърлянето им в историческата област, което вършат нашите ръководещи, е неточност, и тя ни докара дотук.
Защото няма по какъв начин да измерим чий е Гоце Делчев – то е ясно, че е българин. Няма по какъв начин да измерим другите исторически обстоятелства, тъй като те съществуват такива, каквито са и те не подлежат на договарянията. При цялото ми почитание към участниците от наша страна в комисията – аз познавам огромна част от тях, това са безспорни специалисти в своята област, само че на тях беше предоставена непостижима задача – през историята да решат политическите проблеми, които съществуват сред България и Република Македония. Това беше неверен път.
България би трябвало да сложи ясни и проверими претенции, които македонската страна да одобри като обвързване, с цел да бъде несъмнено, че нашите ползи ще бъдат предпазени. Както несъмнено, България не може да има присмехулно отношение към македонската страна, и носталгията към предишното не постоянно е потребна. Ние не може да отхвърляме на македонците или на жителите на Република Македония техния идентитет – да се усещат те такива, каквито се усещат, и да назовават езика си подобен, какъвто е. А той може да има дълбоки корени в българския, може и други неща да са свързани с нашето минало, само че ние не можем да им отхвърляме това право. В същото време те не могат да отхвърлят историческите обстоятелства. Но историята е значима.
За мен е значимо следното: ние би трябвало да сложим ясни претенции на македонската страна.
Най-напред на първо място останало би трябвало да се закрие историческата комисия. Тя изчерпа своя потенциал, тя повече нищо не може да реализира и там на нас ни се подиграват. Конкретните претенции са, първо за Конституцията. България би трябвало да изиска ясно гаранции за правата на българите в Република Северна Македония.
Погледнете Конституцията на Република Северна Македония. В нейния увод измежду държавотворните нации, както ги назовават нашите съседи, са: сърби, турци, роми, власи, бошняци и други. Няма ги българите. В същото време над 120 хиляди македонски жители са носители на български паспорти, те са български жители. Те са станали български жители въз основата на ясно декларирана принадлежност към българската националност, и други условия, които те е трябвало да одобряват и да признаят в своите претенции за българско поданство.
Десетки хиляди македонски жители чакат да получат българския си паспорт. Ако вземете неалбанското население на Република Македония и погледнете, какъв брой души към този момент имат български паспорт, ще се окаже, че това е един голям %, който може би надвишава 15%. Не може тези обстоятелства да бъдат премълчавани. И се удивлявам по какъв начин българското държавно управление и българският парламент към момента не са сложили изрично този въпрос измежду изискванията за поддръжка на участието на Република Северна Македония в Европейския съюз.
Значи, българите би трябвало да бъдат включени измежду народите, упоменати в преамбюла на Конституцията на Република Северна Македония. Това не е рекламация, това не е глезотия, това е гаранция, че техните права, че има юридически учредения техните права да бъдат предпазени.
На второ място, ние би трябвало да желаяме при идното броене на популацията в Република Северна Македония, което, както разбирам, ще бъде през април, българите да бъдат включени публично измежду етническите групи или народности, които ще бъдат преброявани. Досега това в никакъв случай не е ставало.
На трето място, би трябвало да бъде интензифицираната работа на взаимната междуправителствена комисия, основана по член 12 от контракта. Тази комисия не работи. Вместо държавните управления на двете страни да подхващат действителни на практика стъпки за подсилване на връзките, ние прехвърляме нашите проблеми при Самуил и Гоце Делчев. Съвместната междуправителствена комисия би могла да има работни групи и подкомисии по основни въпроси на връзките, които сега не се развиват, и се твърди, че съзнателно се спъват български вложения, съзнателно се спъват културни мероприятия. Трябва да има подкомисии по въпросите на стопанската система, в това число и енергетиката, на бизнеса, на превоза и връзките с акцент върху Коридор 8, обучение, просвета и спорт, юридически въпроси, защита и сигурност в случай че желаете – двете наши страни са членки на НАТО към този момент. Ето това са съответните неща, които България и Македония би трябвало да вършат. И чак откакто ние забележим резултатите от тази работа, тогава би трябвало да дадем зелена светлина за започване на договаряния на Македония за Европейския съюз. Иначе, ще се върнем към предишното. Не е загадка, че нашите македонски другари настояват, че както постоянно те ще ни излъжат, те ще употребяват нашата доверчивост, наивността на нашите ръководещи, с цел да извлекат изгоди за своята страна, да създадат поредна стъпка в отвоюването на позиции, които те считат за значими в двустранните връзки. На това би трябвало да се постави край. И тук няма никакъв шовинизъм, никакъв непотребен национализъм.
Да, ние би трябвало да признаем това, което е очевидно, ние би трябвало да им признаем правото на собствен език и на своя еднаквост, само че те би трябвало да признаят това, което е нашият изконен интерес: отбрана на правата на българските жители там и отбраната на останалите наши ползи. Иначе няма да стане.
Водещ: Посланик Ноев, какъв софтуерен път би трябвало да измине реализирането на решението, което вие оферирате? Как ще реагират в Македония на такава компромисна формула?
Бойко Ноев: Вижте, не България има потребност от Република Македония сега, Република Македония има потребност от България. И това би трябвало да бъде напълно ясно на елита на Република Северна Македония.
Ние можем без тях, ние имаме собствен път. Ако те желаят да се причислят към нещо, те да бъдат по този начин положителни да си създадат сметката, да не се крият зад измислени аргументи и да хитруват. Просто би трябвало да се откри този компромис, който е почтен и за двете страни. Това обаче не може да се случи в днешния български парламент и от днешната българска власт.
Затова България не би трябвало да дава зелена светлина, също така има и решение на настоящия парламент, което не прави допустимо постигането на компромиса, който цитирахте при започване на диалога. Следващият парламент би трябвало да одобри добре премислена позиция, с на практика оферти и условия към македонската страна, и новото държавно управление, което ще пристигна след март евентуално идната година, в случай че няма предварителни избори, да сложи нещата на нова основа. И не би трябвало да има никакво подозрение, че този път България няма да повтори горчивия опит от следвоенния интервал, когато под напън от Русия, от Москва, от Съветския съюз ние сме почнали денационализация на нашия Пирински край. Ние сме се отказали от българските корени на Пиринския край, принудително сме македонизирали популацията там. Това нещо не може да се повтаря. То не може да се повтори в оня му тип, само че никакви отстъпки повече не би трябвало да се вършат, тъй като ние имаме отговорност пред идните генерации. А и не може в името на една прегръдка и на една целувка и от мощното предпочитание някой да се показа като миротворец и като човек, който ще остане в историята с решаването на този проблем, ние да създадем тази нелепост.
Водещ: А какво да се прави с Договора за другарство и добросъседство, който явно не се съблюдава, изключително в Македония, за България той като че ли към този момент няма особена стойност?
Бойко Ноев: Ами новият парламент, който ще се свика след изборите в България, да огледа още един път този контракт, и в случай че би трябвало този контракт да се преразгледа, или в случай че би трябвало да се анексира. Но това може да стане единствено със единодушието на двете страни. Този контракт е задоволително общ и неправилен, още веднъж споделям, той може да е добър агитационен инструмент, само че той не е решение на казуса, и това ние към този момент го виждаме година-година и половина, дори две. Този контракт не е инструментът, който взема решение нашия проблем. Този контракт служи за пропагандните цели, за перчене по интернационалните конгреси, само че той явно не е инструментът, и ето, македонската страна го демонстрира.
Водещ: А решение, каквото вие оферирате, по какъв начин ще се одобри в европейските институции? Как там би трябвало да се артикулира то по този начин, че да не трансформира Македония в жертва?
Бойко Ноев: Ние просто би трябвало да разбираем на европейските институции, в случай че не сме го създали. Защото в случай че ние сме обяснявали на европейските институции кой е Гоце Делчев, те не схващат по какъв начин две страни могат да се карат за една историческа фигура, или за 2 или 5. Как могат да се карат за език, по какъв начин могат да се карат за въстания и такива неща. Но когато ние кажем, че българите са дискриминирани в Република Северна Македония и дадем образец с преамбюла в Конституцията, когато ние покажем по какъв начин българите са изключвани от описите за броене – няма рубрика „ българи “, когато ние покажем други обстоятелства от всекидневието, от днешния живот, то тогава аз мисля, че европейските институции и европейските политици не могат да имат никакво подозрение за правотата на нашите причини.
Но не можем ние да обясняваме историята на европейските политици – това са хора прагматици, и това са хора, които схващат от съответни неща и ползи, не от история. Никъде историята не е водила връзките сред страните.
Водещ: Какво би се случило, какви биха били последствията за България, в случай че въпреки всичко страната ни и ръководещите са склонни да поддържат някаква компромисна формула, с цел да дадат зелена светлина на Скопие?
Бойко Ноев: Намирането на компромис е доста хубаво нещо, стига той да бъде кардинален и той да не отслабва по-нататък нашите позиции. Ако това нещо се случи, аз бих го подкрепил с две ръце. Само че не виждам, по какъв начин това ще стане. Не виждам по какъв начин това ще стане, тъй като македонската страна продължава да се надява, че в изискванията на цайтнот броени дни преди датата за потвърждаване на началото на договарянията, България е страната под напън, а не те, и видите ли европейските институции ще ни натиснат нас да създадем следващите отстъпки.
Аз се опасявам откровено, че Борисов може да направи такава неверна стъпка.
Водещ: Какви биха били последствията след такива отстъпки?
Бойко Ноев: Последиците ще бъдат оскверняване на страната. Просто на мен не ми се има вяра, че Борисов може да тръгне срещу ползите на своята страна по този въпрос. Той може да го прави с газови коридори, с друго, само че по този въпрос той ще бръкне доста надълбоко в душата на народа. Няма по какъв начин, и то не тъй като стои въпрос за Гоце Делчев, Самуил или друга историческа персона, или въстания, а тъй като България ще бъде унижена. България не би трябвало повече да бъде унижавана.
България би трябвало да бъде заслужен член, и когато има ползи за отбраняване, би трябвало да ги пази. Сега, казусът, несъмнено, е и в това, че Борисов се е опозорил в Европа. Вие виждате плакането на рамото на Туск, виждате неотговорените въпроси за къщата в Барселона, за шкафчета, за кюлчета, за пари и така нататък Това доста отслабва имиджа на Борисов и опцията му, условно казано, да тропа по масата и да отстоява българските ползи. Но тези негови персонални неточности, както ги назовава Туск, въздействат директно върху капацитета и опциите на България да отстоява своите ползи, тъй като той към момента е този министър-председател. И по тази причина той би трябвало час по-скоро да подаде оставка, тъй като неговата накърнимост значи накърнимост за страната България.
И ние не можем да пазиме своите ползи освен в връзките с Македония, а и в връзките по разпределянето на европейските фондове и по други значими въпроси в Европа. България сега е безгласна писмен знак, тъй като има един злепоставен и компрометиран министър-председател.
Водещ: Може би Македония ще бъде късмет за него да върне най-малко част от достолепието си, както казвате?
Бойко Ноев: Той достолепието не знам по какъв начин може да си го върне, тъй като към този момент при него не е въпрос на достолепие, а на може би следствие на това, което той е правил. И това са към този момент юридически неща и нарушаване на законите. Но да, част от достолепието евентуално той може да го запази като просто каже, даде инструкции, тъй като той носи отговорността, не Захариева, не комисията по външни връзки на Народното събрание, Борисов носи персонално отговорността за това, дали България ще продаде своите ползи и ще отстъпи на ползите на елитите на Република Северна Македония по въпроса за участието ѝ в Европейския съюз.
България ще загуби последния си сериозен преговорен инструмент в връзките си с Република Северна Македония. И отново бих посъветвал Борисов – дано да види какво направиха гръцките му сътрудници. 30 години чакаха те, бяха непрекъснати, не мръднаха от своите позиции, и най-после Северна Македония одобри техните претенции и в този момент са първи другари, несъмнено. Нямат никакви проблеми, нали? Така че България не би трябвало да се опасява да пази своите позиции, нищо неприятно няма да се случи. Не би трябвало да се бърза. Но би трябвало тези неща да се сложат на кардинална нова основа. Няма историческа комисия, не би трябвало да се чака историческата комисия от няколко професори да реши политическите въпроси в връзките сред България и Република Македония.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ