Какво се случи с американското лидерство?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Джордж Фридман
„ Geopolitical Futures “
Превод: БГНЕС
Международните конференции за хора в моята специалност като цяло са нещо от близкото минало, откакто бяха сменени от виртуални конференции посредством платформи като Zoom и Webex. Участвах единствено този месец в три и в доста повече през предходните месеци.
Многократно се повдига един въпрос, изключително на европейски конференции: Какво се случи с американското водачество?
Обикновено е следван от различен въпрос дали Съединени американски щати се връщат към изолационизма. Изобщо не съм наясно какво значи водачество, когато има малко пояснение. По-скоро ме смущава концепцията за връщане към изолационизма. Концепцията за „ завръщане “ ме обърква, защото Съединени американски щати в никакъв случай не са се изолирали.
Вярно е, че в междувоенния интервал Съединени американски щати се пробваха да избегнат още веднъж да водят война в Европа. Съединени американски щати се включиха в Първата международна война, с цел да блокират немската победа и по-късно изтеглиха войските си. Съединени американски щати гледаха на това като на войната за преустановяване на всички войни, а европейците от ден на ден се държаха по този начин, като че ли това беше помирение в границите на една война. Съединените щати не желаеха да бъдат въвлечени в друга европейска кървава баня и не бяха в положение да спрат това, което за Съединени американски щати беше безкрайната европейска динамичност.
Но до момента в който Съединени американски щати търсеха отдалеченост от Европа, те бяха забъркани в Азия. Те се опълчиха на нахлуването на Япония в Манджурия, като предоставиха лимитирана военна мощ на Китай, ангажираха се с Филипините и поддържаха обилни военноморски сили на Хаваите. Икономическите ограничения на Съединени американски щати набъбнаха толкоз интензивно, че провокираха офанзивата на Япония против Пърл Харбър.
За европейците и това, което бих могъл да нарека европейци в Съединените щати, неуспехът да се ангажират Съединени американски щати с Европа се смята за изолираност, а забележителният ангажимент в Азия е без значение. Съединените щати не бяха ангажирани с Европа, тъй като основателно имаха вяра, че могат да имат малко въздействие там и че разширението на въздействието им би било прекомерно рисковано. Съединени американски щати не желаеха да преиграват Първата международна война и бяха въвлечени в Европа от Хитлер, оповестил война на Съединени американски щати след Пърл Харбър.
Не е ясно какво биха създали Съединени американски щати без това, само че желанието да не останат в капан в друга европейска кървава баня не беше нито ирационално, нито безконтролно. След като Хитлер разгласи война, Съединените щати неизбежно поеха водачеството. Американската промишлена мощност е била незаменима за Англия и Съветския съюз, а американските сили бързо доведоха до това английските да наподобяват дребни в Европа.
Съединените щати бяха принудени да водят тихоокеанска война от Япония и атлантическа война от Хитлер, напълно не по техен избор. Те станаха водач на двата театъра поради силата, която донесоха. Лидерството беше резултат от дисбаланс на силата. След Втората международна война за Вашингтон стана явно, че без американско наличие в Европа, Съветският съюз ще господства над континента и по този метод заплашва контрола на Съединени американски щати над Атлантика.
Така че Съединени американски щати останаха в Европа, изпращайки войски, организирайки стопанската система, реабилитирайки Германия и така нататък Най-важното е, че американските сили и опасността от нуклеарни оръжия сътвориха рационално, въпреки и неспокойно съгласие сред Съединени американски щати и Европа. Съединени американски щати постановиха единение на разрушените като част от тази тактика. Това беше управлението на мощните над слабите. През цялото време Съединени американски щати бяха интензивно въвлечени в Тихия океан, водейки огромни войни в Корея и Виетнам, в които починаха близо 100 000 американци.
Това беше неповторим интервал от историята на Съединени американски щати, обсъждан от съдружниците като ново обикновено. Но Съединените щати бяха ангажирани дотолкоз, едвам се изправят против коалиция от комунистически страни. При основаването на антикомунистическа коалиция Съединени американски щати носеха забележителна икономическа тежест и поеха забележителен боен риск. Единственото преимущество беше отбранително - попречване на превъзходството както в Европа, по този начин и в Азия от съперничеща мощ.
Иначе изгодата беше дребна. Крахът на Съветския съюз и еволюцията на Китай след гибелта на Мао Цзедун трансформираха световната действителност фрапантно. Европейците подписаха контракта от Маастрихт, който не засягаше изключително Съединени американски щати, макар че имаше малко въздействие върху договарянията. Сега Европа беше свободна да поеме своя път. По същия метод Азия (особено Япония) процъфтяваше и с препроектирането на Китай нямаше причина за всеобщо наличие там.
Американското наличие в двата края на Евразия не беше провокирано от някакво действително икономическо преимущество. То беше провокирано от американския интерес да поддържа Атлантическия и Тихия океан като буфер против евразийските закани за Съединените щати.
През 90-те години тези закани изчезнаха и по тази причина се изискваше нова тактика. Новата тактика се появи постепенно. Вашингтон не изостави Европа; нямаше значими врагове, за които да се приказва, европейската стопанска система се разрастваше и потребността от американско водачество отслабваше. Старите привички умират мъчно и институции като НАТО продължиха с надалеч отслабена военна дарба, изправена пред надалеч отслабена опасност.
Европа призна това и поправя своята отбранителна политика, тъй че да може да се концентрира върху икономическите въпроси. В доста връзки американското наличие стана анахронично.
През последното десетилетие Съединени американски щати се концентрираха върху малко евентуалната съветска опасност за Европа, поставяйки американски войски в Полша и Румъния. Но защото Европейският съюз има БВП, почти еднакъв на този на Съединени американски щати и няма забележителна военна опасност, ползата на Съединени американски щати към Европа понижава и европейската потребност от Съединени американски щати последователно изчезва. Съединени американски щати са мощ на два океана. По време на Втората международна война и двата океана имат значение.
По време на Студената война преимуществото се променяше понякога. Сега преобладаващият интерес на Съединените щати е ограничението на китайската военноморска мощност посредством управление на крайбрежните води. Съединени американски щати имат солидна система за съюзи, която прави тъкмо това. Япония, Южна Корея, Тайван, Сингапур и Австралия са официално или имплицитно свързани. Индонезия, Виетнам и Индия не са публично ангажирани, само че имат ползи, успоредни на тези на Съединени американски щати по отношение на Китай.
Това основава линия на задържане от алеутите до Малакския проток и до Индийския океан. Както в Студената война, американската тактика е ограничение и конструкция на съюз, построена към солидна американска мощ. Това е предопределено да направи китайската атака прекомерно рискована за Пекин, като в същото време сдържа Китай против високи финансови разноски, само че при невисок боен риск. И по този начин, отговорът на първичния въпрос - „ Какво се случи с американското водачество “? - е, че историята е траяла напред и Европа може и води сама себе си.
С каквито и опасности да се сблъска Европа, би трябвало да се преодоляват посредством европейско водачество и където е належащо, известна мощ на Съединени американски щати може да го усили. Интересите изискват Съединени американски щати да се съсредоточат върху Тихия океан, тъкмо както го вършат от преди Втората международна война. Там американското водачество е явно.
С други думи, американското водачество отива там, където Съединени американски щати има забележителен интерес. Европа не се нуждае от американско водачество в стопанската система или защитата. Съединени американски щати имат огромен интерес към Азия. Няма предпочитание или смисъл за условие на обилни европейски дейности, нито европейците са заинтригувани да го подхващат.
Заплахата от съветско настъпление в Европа е дребна, само че Съединени американски щати поеха благоразумни задължения в страните от първа линия. Съединени американски щати не са изолационисти, нито имат намерение да бъдат, нито ще им бъде разрешено да арбитрират европейските пререкания.
Европейците претърпяха интервал на всеобща американска икономическа и военна интервенция. Този интервал свърши. Структурите на съюза могат да останат на място и могат да се организират срещи с издавани от тях официални съобщения, само че историята се придвижи напред.
Същото направиха и Съединени американски щати.
Джордж Фридман
„ Geopolitical Futures “
Превод: БГНЕС
Международните конференции за хора в моята специалност като цяло са нещо от близкото минало, откакто бяха сменени от виртуални конференции посредством платформи като Zoom и Webex. Участвах единствено този месец в три и в доста повече през предходните месеци.
Многократно се повдига един въпрос, изключително на европейски конференции: Какво се случи с американското водачество?
Обикновено е следван от различен въпрос дали Съединени американски щати се връщат към изолационизма. Изобщо не съм наясно какво значи водачество, когато има малко пояснение. По-скоро ме смущава концепцията за връщане към изолационизма. Концепцията за „ завръщане “ ме обърква, защото Съединени американски щати в никакъв случай не са се изолирали.
Вярно е, че в междувоенния интервал Съединени американски щати се пробваха да избегнат още веднъж да водят война в Европа. Съединени американски щати се включиха в Първата международна война, с цел да блокират немската победа и по-късно изтеглиха войските си. Съединени американски щати гледаха на това като на войната за преустановяване на всички войни, а европейците от ден на ден се държаха по този начин, като че ли това беше помирение в границите на една война. Съединените щати не желаеха да бъдат въвлечени в друга европейска кървава баня и не бяха в положение да спрат това, което за Съединени американски щати беше безкрайната европейска динамичност.
Но до момента в който Съединени американски щати търсеха отдалеченост от Европа, те бяха забъркани в Азия. Те се опълчиха на нахлуването на Япония в Манджурия, като предоставиха лимитирана военна мощ на Китай, ангажираха се с Филипините и поддържаха обилни военноморски сили на Хаваите. Икономическите ограничения на Съединени американски щати набъбнаха толкоз интензивно, че провокираха офанзивата на Япония против Пърл Харбър.
За европейците и това, което бих могъл да нарека европейци в Съединените щати, неуспехът да се ангажират Съединени американски щати с Европа се смята за изолираност, а забележителният ангажимент в Азия е без значение. Съединените щати не бяха ангажирани с Европа, тъй като основателно имаха вяра, че могат да имат малко въздействие там и че разширението на въздействието им би било прекомерно рисковано. Съединени американски щати не желаеха да преиграват Първата международна война и бяха въвлечени в Европа от Хитлер, оповестил война на Съединени американски щати след Пърл Харбър.
Не е ясно какво биха създали Съединени американски щати без това, само че желанието да не останат в капан в друга европейска кървава баня не беше нито ирационално, нито безконтролно. След като Хитлер разгласи война, Съединените щати неизбежно поеха водачеството. Американската промишлена мощност е била незаменима за Англия и Съветския съюз, а американските сили бързо доведоха до това английските да наподобяват дребни в Европа.
Съединените щати бяха принудени да водят тихоокеанска война от Япония и атлантическа война от Хитлер, напълно не по техен избор. Те станаха водач на двата театъра поради силата, която донесоха. Лидерството беше резултат от дисбаланс на силата. След Втората международна война за Вашингтон стана явно, че без американско наличие в Европа, Съветският съюз ще господства над континента и по този метод заплашва контрола на Съединени американски щати над Атлантика.
Така че Съединени американски щати останаха в Европа, изпращайки войски, организирайки стопанската система, реабилитирайки Германия и така нататък Най-важното е, че американските сили и опасността от нуклеарни оръжия сътвориха рационално, въпреки и неспокойно съгласие сред Съединени американски щати и Европа. Съединени американски щати постановиха единение на разрушените като част от тази тактика. Това беше управлението на мощните над слабите. През цялото време Съединени американски щати бяха интензивно въвлечени в Тихия океан, водейки огромни войни в Корея и Виетнам, в които починаха близо 100 000 американци.
Това беше неповторим интервал от историята на Съединени американски щати, обсъждан от съдружниците като ново обикновено. Но Съединените щати бяха ангажирани дотолкоз, едвам се изправят против коалиция от комунистически страни. При основаването на антикомунистическа коалиция Съединени американски щати носеха забележителна икономическа тежест и поеха забележителен боен риск. Единственото преимущество беше отбранително - попречване на превъзходството както в Европа, по този начин и в Азия от съперничеща мощ.
Иначе изгодата беше дребна. Крахът на Съветския съюз и еволюцията на Китай след гибелта на Мао Цзедун трансформираха световната действителност фрапантно. Европейците подписаха контракта от Маастрихт, който не засягаше изключително Съединени американски щати, макар че имаше малко въздействие върху договарянията. Сега Европа беше свободна да поеме своя път. По същия метод Азия (особено Япония) процъфтяваше и с препроектирането на Китай нямаше причина за всеобщо наличие там.
Американското наличие в двата края на Евразия не беше провокирано от някакво действително икономическо преимущество. То беше провокирано от американския интерес да поддържа Атлантическия и Тихия океан като буфер против евразийските закани за Съединените щати.
През 90-те години тези закани изчезнаха и по тази причина се изискваше нова тактика. Новата тактика се появи постепенно. Вашингтон не изостави Европа; нямаше значими врагове, за които да се приказва, европейската стопанска система се разрастваше и потребността от американско водачество отслабваше. Старите привички умират мъчно и институции като НАТО продължиха с надалеч отслабена военна дарба, изправена пред надалеч отслабена опасност.
Европа призна това и поправя своята отбранителна политика, тъй че да може да се концентрира върху икономическите въпроси. В доста връзки американското наличие стана анахронично.
През последното десетилетие Съединени американски щати се концентрираха върху малко евентуалната съветска опасност за Европа, поставяйки американски войски в Полша и Румъния. Но защото Европейският съюз има БВП, почти еднакъв на този на Съединени американски щати и няма забележителна военна опасност, ползата на Съединени американски щати към Европа понижава и европейската потребност от Съединени американски щати последователно изчезва. Съединени американски щати са мощ на два океана. По време на Втората международна война и двата океана имат значение.
По време на Студената война преимуществото се променяше понякога. Сега преобладаващият интерес на Съединените щати е ограничението на китайската военноморска мощност посредством управление на крайбрежните води. Съединени американски щати имат солидна система за съюзи, която прави тъкмо това. Япония, Южна Корея, Тайван, Сингапур и Австралия са официално или имплицитно свързани. Индонезия, Виетнам и Индия не са публично ангажирани, само че имат ползи, успоредни на тези на Съединени американски щати по отношение на Китай.
Това основава линия на задържане от алеутите до Малакския проток и до Индийския океан. Както в Студената война, американската тактика е ограничение и конструкция на съюз, построена към солидна американска мощ. Това е предопределено да направи китайската атака прекомерно рискована за Пекин, като в същото време сдържа Китай против високи финансови разноски, само че при невисок боен риск. И по този начин, отговорът на първичния въпрос - „ Какво се случи с американското водачество “? - е, че историята е траяла напред и Европа може и води сама себе си.
С каквито и опасности да се сблъска Европа, би трябвало да се преодоляват посредством европейско водачество и където е належащо, известна мощ на Съединени американски щати може да го усили. Интересите изискват Съединени американски щати да се съсредоточат върху Тихия океан, тъкмо както го вършат от преди Втората международна война. Там американското водачество е явно.
С други думи, американското водачество отива там, където Съединени американски щати има забележителен интерес. Европа не се нуждае от американско водачество в стопанската система или защитата. Съединени американски щати имат огромен интерес към Азия. Няма предпочитание или смисъл за условие на обилни европейски дейности, нито европейците са заинтригувани да го подхващат.
Заплахата от съветско настъпление в Европа е дребна, само че Съединени американски щати поеха благоразумни задължения в страните от първа линия. Съединени американски щати не са изолационисти, нито имат намерение да бъдат, нито ще им бъде разрешено да арбитрират европейските пререкания.
Европейците претърпяха интервал на всеобща американска икономическа и военна интервенция. Този интервал свърши. Структурите на съюза могат да останат на място и могат да се организират срещи с издавани от тях официални съобщения, само че историята се придвижи напред.
Същото направиха и Съединени американски щати.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ