Бабий Яр - конвейерът на смъртта край Киев
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За два дни - на 29 и 30 септември 1941 година - в покрайнините на Киев са разстреляни 33 771 души. Сред тях е имало евреи, роми, руски военнопленници, партизани. Но броят на евреите е бил максимален – над 30 000 души. Разстрелите в Бабий Яр са една от най-масовите изтезания на хора през Втората международна война.
До войната в Киев са живеели към 50 000 евреи. След началото на военните дейности доста от тях бягат на изток – към вътрешността на Съюз на съветските социалистически републики, други отпътуват на фронта, а най-голямата част от тях, която остава в града, по-късно е унищожена.
Ловът на евреи стартира незабавно откакто нацистите завладяват Киев – залавят ги по улиците и в къщите и ги избиват на място. През септември 1941 из целия град били разлепени разгласи, че на 29 септември всички евреи са задължени да се явят на несъмнено място, като носят със себе си документи, полезности и топли облекла. Всяко непокорство щяло да се санкционира с неотложен разстрел.
Изстрел в тила
Бабий Яр е бил определен от нацисткото командваме заради съществуването на естествени изкопи и падини в местността. Това е облекчило задачата на палачите, които не е трябвало да копаят дълбоки гробове за хилядите трупове. Освен това местността е била задоволително отдалечена от центъра на града, тъй че закононарушението да остане прикрито от очите на хората.
Извършеното в Бабий Яр не може да се назова просто разстрел. Това са били убийства на конвейер. В течение на доста часове изтезанията са били осъществявани посредством изстрел в тила. Само в първия ден са били убити над 20 000 души. Една група от нацисти са отговаряли за разстрелите, друга – за прибирането на труповете, трета – за сортирането на скъпите движимости, а четвърта е охранявала тези хора, които чакали да им пристигна ред за екзекуция.
Американският историк Тимъти Снайдър отбелязва особено обстоятелството, че в разстрелите са взели участие освен представители на нацистките служби за сигурност SD и на SS, само че и редови немски служители на реда, както и офицери и бойци от Вермахта.
Германският историк Йорг Баберовски обръща внимание и на това, че някои локални колаборационисти са оказвали интензивно подпомагане на нацистите: „ Украинските националисти трябваше от дълго време да са се замислили над това каква роля в тази ужасяваща покруса са играли самите украинци. Докато те не сторят това, не може да става дума за никакво осмисляне на предишното “, споделя историкът.
Без страдание и възприятие за виновност
Някои от участниците в разстрелите край Бабий Яр са били разследвани по време на обособен правосъден развой в границите на Нюрнбергските процеси против военнопрестъпниците. Някои от обвинените получават и присъди. Обвиняемият в Нюрнберг Курт Вернер, да вземем за пример, споделя за разстрелите през 1941 година пред съда, само че без капка жалост или позор натъртва на това „ какъв брой нерви е коствало “ на немските офицери да извършват тази „ мръсна работа “.
Историкът Волфганг Бенц споделя по този мотив: „ Именно с цел да се пощадят нервите на палачите, нацистите по-късно стартират да търсят по-прости и по-ефективни способи за всеобщо заличаване, по тази причина в Аушвиц стартират да опитват и с газови камери “.
Тимъти Снайдър на собствен ред отбелязва, че Бабий Яр се е трансформирал в самобитна проява на това, на което е бил кадърен Третият райх – да унищожи съвсем без излишък цялото еврейско население на един огромен европейски град и то единствено за два дни.
" Масовите убийства на евреи стартират не от газовите камери на Аушвиц. Още до момента в който се е провеждала конференцията във Ванзее, на която е обсъждано „ окончателното решение на еврейския въпрос “, са били разстреляни минимум половин милион евреи “, споделя немският историк Бенц.
Разстрелите не стопират чак до освобождението на Киев
А в Бабий Яр разстрелите не престават и след 30 септември. Сред жертвите тогава се оказват синти и роми, пациенти от психиатрии, комунисти, руски военнопленници. Разстрелите към този момент не са били толкоз всеобщи, само че са се правили непрекъснато чак до освобождението на Киев от Червената войска.
След Бабий Яр също са били осъществявани всеобщи убийства на евреи – да вземем за пример в Одеса, Рига и на други места, само че на фона на ужасите в концентрационните лагери, тези нещастия остават значително незнайни.
Автор: Дария Брянцева
За два дни - на 29 и 30 септември 1941 година - в покрайнините на Киев са разстреляни 33 771 души. Сред тях е имало евреи, роми, руски военнопленници, партизани. Но броят на евреите е бил максимален – над 30 000 души. Разстрелите в Бабий Яр са една от най-масовите изтезания на хора през Втората международна война.
До войната в Киев са живеели към 50 000 евреи. След началото на военните дейности доста от тях бягат на изток – към вътрешността на Съюз на съветските социалистически републики, други отпътуват на фронта, а най-голямата част от тях, която остава в града, по-късно е унищожена.
Ловът на евреи стартира незабавно откакто нацистите завладяват Киев – залавят ги по улиците и в къщите и ги избиват на място. През септември 1941 из целия град били разлепени разгласи, че на 29 септември всички евреи са задължени да се явят на несъмнено място, като носят със себе си документи, полезности и топли облекла. Всяко непокорство щяло да се санкционира с неотложен разстрел.
Изстрел в тила
Бабий Яр е бил определен от нацисткото командваме заради съществуването на естествени изкопи и падини в местността. Това е облекчило задачата на палачите, които не е трябвало да копаят дълбоки гробове за хилядите трупове. Освен това местността е била задоволително отдалечена от центъра на града, тъй че закононарушението да остане прикрито от очите на хората.
Извършеното в Бабий Яр не може да се назова просто разстрел. Това са били убийства на конвейер. В течение на доста часове изтезанията са били осъществявани посредством изстрел в тила. Само в първия ден са били убити над 20 000 души. Една група от нацисти са отговаряли за разстрелите, друга – за прибирането на труповете, трета – за сортирането на скъпите движимости, а четвърта е охранявала тези хора, които чакали да им пристигна ред за екзекуция.
Американският историк Тимъти Снайдър отбелязва особено обстоятелството, че в разстрелите са взели участие освен представители на нацистките служби за сигурност SD и на SS, само че и редови немски служители на реда, както и офицери и бойци от Вермахта.
Германският историк Йорг Баберовски обръща внимание и на това, че някои локални колаборационисти са оказвали интензивно подпомагане на нацистите: „ Украинските националисти трябваше от дълго време да са се замислили над това каква роля в тази ужасяваща покруса са играли самите украинци. Докато те не сторят това, не може да става дума за никакво осмисляне на предишното “, споделя историкът.
Без страдание и възприятие за виновност
Някои от участниците в разстрелите край Бабий Яр са били разследвани по време на обособен правосъден развой в границите на Нюрнбергските процеси против военнопрестъпниците. Някои от обвинените получават и присъди. Обвиняемият в Нюрнберг Курт Вернер, да вземем за пример, споделя за разстрелите през 1941 година пред съда, само че без капка жалост или позор натъртва на това „ какъв брой нерви е коствало “ на немските офицери да извършват тази „ мръсна работа “.
Историкът Волфганг Бенц споделя по този мотив: „ Именно с цел да се пощадят нервите на палачите, нацистите по-късно стартират да търсят по-прости и по-ефективни способи за всеобщо заличаване, по тази причина в Аушвиц стартират да опитват и с газови камери “.
Тимъти Снайдър на собствен ред отбелязва, че Бабий Яр се е трансформирал в самобитна проява на това, на което е бил кадърен Третият райх – да унищожи съвсем без излишък цялото еврейско население на един огромен европейски град и то единствено за два дни.
" Масовите убийства на евреи стартират не от газовите камери на Аушвиц. Още до момента в който се е провеждала конференцията във Ванзее, на която е обсъждано „ окончателното решение на еврейския въпрос “, са били разстреляни минимум половин милион евреи “, споделя немският историк Бенц.
Разстрелите не стопират чак до освобождението на Киев
А в Бабий Яр разстрелите не престават и след 30 септември. Сред жертвите тогава се оказват синти и роми, пациенти от психиатрии, комунисти, руски военнопленници. Разстрелите към този момент не са били толкоз всеобщи, само че са се правили непрекъснато чак до освобождението на Киев от Червената войска.
След Бабий Яр също са били осъществявани всеобщи убийства на евреи – да вземем за пример в Одеса, Рига и на други места, само че на фона на ужасите в концентрационните лагери, тези нещастия остават значително незнайни.
Автор: Дария Брянцева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ