Скандално е, ако си мълчим за срамните неща в България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Редно ли е българи да подлагат на критика и упрекват България в чужбина и да " вадят кирливи ризи " пред чужденците? И може ли някой да ни хвърли " избавителен пояс " извън? Коментар на Петър Чолаков.
" Тези, които тръбят за нашите си, български работи на открито са родоотстъпници и национални предатели!”. Подобни упреци могат да се чуят към всички, които се осмеляват да издигнат завесата пред чужденците за неприятните скандални неща, протичащи се у нас: мафиотизация на страната, необятно публикувана корупция, злокачествена и подвластна на олигархични апетити медийна среда, систематични злоупотреби с парите от европейските фондове.
Тези обвинявания не подминаха и проф. Минеков, както и другите българи, инициирали дебата в Екологичен потенциал за положението на върховенството на закона у нас. Евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) да вземем за пример стигна до прозрението, че за „ проблемите” би трябвало да се беседва у нас, вместо „ да си веем кирливите ризи” в Брюксел.
Тази изразителност не е нова. За нея ни подсетиха и назидателните слова на земеделската министърка Танева към производителите да си мълчат за далаверите с евросредствата, с цел да не спрат парите от Брюксел.
А чии, в действителност, са кирливите ризи?
Попречиха ли ГЕРБ, които са към този момент десетина години зад кормилото на страната, на „ омърсяването” на родните институции? Дали някои от най-дръзновените, най-запомнящите се техни фрагменти не направиха тъкмо противоположното? Нима „ калинките " не задълбочиха проказата, разкапването на държавната машина? Нима редица медии у нас не прокарват със забележително старание „ правилната”, „ проправителствена” политика таман с помощта на партньорството сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, Нима ръководещите имат воля за ограничението на безконтролната власт на основния прокурор, белким тази институция и КПКОНПИ не се трансфораха в синоними на апарати за незабавно осъществяване на политически поръчки? Нима полицията, пазеща същото това „ диалогично” ръководство, не посегна на публицистите, които се опитваха да отразяват митингите?
Иначе, по принцип, е градивно и вярно да се приказва за политически и междуинституционален разговор. Но може ли да се беседва обикновено с човек, който, когато го критикуваш с причини, те репликира раздразнено с „ хОди пешком, бе!”.
Какъв разговор може да има сред хората на митинга – студента, завърнал се от чужбина; или останалия тук, който е без работа, тъй като отказал да се наведе пред локалния деребей – и голия цар, блажено латентен до пачките с пари, кюлчетата и патлака?
Ниско утвърждение за ръководещите и държавните институции
Последните социологически данни още веднъж не вещаят нищо положително за ръководещите: повече от 66% поддържат митингите, утвърждението за господин Борисов се е сринало („ Алфа Рисърч”). Протестите не престават 90 дни, а обилни елементи от гласоподавателите се оглеждат за нови лица, тъй като политическата система в днешния ѝ тип е склерозирала. В очите на мнозина, институции като Народното събрание, държавното управление и прокуратурата са изгубили легитимност. Това е повода решението да се търси в митинги, в слагането на проблемите пред Европейски Съюз и другаде.
Макар звукът от дебата в Екологичен потенциал за върховенството на закона в България да прекъсваше, Европа, а и светът ни чуват и виждат все по-добре. Вече има не малко непознати анализатори, които познават чудесно България и си сформират мнение от първа ръка; пишат своите разбори съвсем от „ местопрестъплението”.
Нима беше нужно някой да праща „ писмо до Америка”, с цел да последва шамара с невижданата глоба против арбитър Миталов, който пусна обвинявания в шпионаж Малинов да се разноски до Русия? Както неотдавна се разбра и от думите на високопоставения енергиен специалист Франсис Фанън, Съединени американски щати не са повярвали и на евтиния трик на Борисов „ Турски поток” да бъде маскиран като „ Балкански поток”.
Разбира се, чужденците нямат да ни измъкнат от блатото. Ние би трябвало да се извадим от крайпътната канавка, в която не за първи път сами се търкулнахме въодушевено.
Няма за какво да мълчим
Да, в Екологичен потенциал има депутати като Фройнд, Стругариу и Дейли, само че като цяло дебатът за върховенството на закона (тук имам предвид държанието на ЕНП и изключително на господин Вебер), сподели ясно, че не би трябвало да се разчита на външен избавителен пояс. Малко евентуално е да бъде признат ефикасен механизъм за прекъсване на достъпа на държави-членки до средства от бюджета на Европейски Съюз и фонда за възобновяване от пандемията, при открити нарушавания, въпреки да има апели от всички парламентарни групи в Екологичен потенциал.
Но това напълно не значи, че протестиращите у нас би трябвало да си „ траят”. Напротив, те бяха длъжни да опитат и това последно средство. Тези, които държат на мълчанието за външна приложимост, поразително припомнят на насилниците в фамилиите, които употребяват оръжието на срама, с цел да принуждават жертвите си да не приказват за закононарушенията им.
Редно ли е българи да подлагат на критика и упрекват България в чужбина и да " вадят кирливи ризи " пред чужденците? И може ли някой да ни хвърли " избавителен пояс " извън? Коментар на Петър Чолаков.
" Тези, които тръбят за нашите си, български работи на открито са родоотстъпници и национални предатели!”. Подобни упреци могат да се чуят към всички, които се осмеляват да издигнат завесата пред чужденците за неприятните скандални неща, протичащи се у нас: мафиотизация на страната, необятно публикувана корупция, злокачествена и подвластна на олигархични апетити медийна среда, систематични злоупотреби с парите от европейските фондове.
Тези обвинявания не подминаха и проф. Минеков, както и другите българи, инициирали дебата в Екологичен потенциал за положението на върховенството на закона у нас. Евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) да вземем за пример стигна до прозрението, че за „ проблемите” би трябвало да се беседва у нас, вместо „ да си веем кирливите ризи” в Брюксел.
Тази изразителност не е нова. За нея ни подсетиха и назидателните слова на земеделската министърка Танева към производителите да си мълчат за далаверите с евросредствата, с цел да не спрат парите от Брюксел.
А чии, в действителност, са кирливите ризи?
Попречиха ли ГЕРБ, които са към този момент десетина години зад кормилото на страната, на „ омърсяването” на родните институции? Дали някои от най-дръзновените, най-запомнящите се техни фрагменти не направиха тъкмо противоположното? Нима „ калинките " не задълбочиха проказата, разкапването на държавната машина? Нима редица медии у нас не прокарват със забележително старание „ правилната”, „ проправителствена” политика таман с помощта на партньорството сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, Нима ръководещите имат воля за ограничението на безконтролната власт на основния прокурор, белким тази институция и КПКОНПИ не се трансфораха в синоними на апарати за незабавно осъществяване на политически поръчки? Нима полицията, пазеща същото това „ диалогично” ръководство, не посегна на публицистите, които се опитваха да отразяват митингите?
Иначе, по принцип, е градивно и вярно да се приказва за политически и междуинституционален разговор. Но може ли да се беседва обикновено с човек, който, когато го критикуваш с причини, те репликира раздразнено с „ хОди пешком, бе!”.
Какъв разговор може да има сред хората на митинга – студента, завърнал се от чужбина; или останалия тук, който е без работа, тъй като отказал да се наведе пред локалния деребей – и голия цар, блажено латентен до пачките с пари, кюлчетата и патлака?
Ниско утвърждение за ръководещите и държавните институции
Последните социологически данни още веднъж не вещаят нищо положително за ръководещите: повече от 66% поддържат митингите, утвърждението за господин Борисов се е сринало („ Алфа Рисърч”). Протестите не престават 90 дни, а обилни елементи от гласоподавателите се оглеждат за нови лица, тъй като политическата система в днешния ѝ тип е склерозирала. В очите на мнозина, институции като Народното събрание, държавното управление и прокуратурата са изгубили легитимност. Това е повода решението да се търси в митинги, в слагането на проблемите пред Европейски Съюз и другаде.
Макар звукът от дебата в Екологичен потенциал за върховенството на закона в България да прекъсваше, Европа, а и светът ни чуват и виждат все по-добре. Вече има не малко непознати анализатори, които познават чудесно България и си сформират мнение от първа ръка; пишат своите разбори съвсем от „ местопрестъплението”.
Нима беше нужно някой да праща „ писмо до Америка”, с цел да последва шамара с невижданата глоба против арбитър Миталов, който пусна обвинявания в шпионаж Малинов да се разноски до Русия? Както неотдавна се разбра и от думите на високопоставения енергиен специалист Франсис Фанън, Съединени американски щати не са повярвали и на евтиния трик на Борисов „ Турски поток” да бъде маскиран като „ Балкански поток”.
Разбира се, чужденците нямат да ни измъкнат от блатото. Ние би трябвало да се извадим от крайпътната канавка, в която не за първи път сами се търкулнахме въодушевено.
Няма за какво да мълчим
Да, в Екологичен потенциал има депутати като Фройнд, Стругариу и Дейли, само че като цяло дебатът за върховенството на закона (тук имам предвид държанието на ЕНП и изключително на господин Вебер), сподели ясно, че не би трябвало да се разчита на външен избавителен пояс. Малко евентуално е да бъде признат ефикасен механизъм за прекъсване на достъпа на държави-членки до средства от бюджета на Европейски Съюз и фонда за възобновяване от пандемията, при открити нарушавания, въпреки да има апели от всички парламентарни групи в Екологичен потенциал.
Но това напълно не значи, че протестиращите у нас би трябвало да си „ траят”. Напротив, те бяха длъжни да опитат и това последно средство. Тези, които държат на мълчанието за външна приложимост, поразително припомнят на насилниците в фамилиите, които употребяват оръжието на срама, с цел да принуждават жертвите си да не приказват за закононарушенията им.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ