Газовата конкуренция между Русия и САЩ в Европа стана взривоопасна
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Германският вестник Die Zeit неотдавна заяви, че Германия се пробва да откупи американските наказания по „ Северен поток 2 “. Не, заглавието, несъмнено, беше друго, само че същността на посланието беше предадена вярно. Позовавайки се на своите източници, немският вестник разказа в поверителни детайлности договарянията сред министрите на финансите на Германия и Съединени американски щати, които се твърди, че са се състояли през август тази година, написа съветският вестник “Взгляд “ в материал, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
Същността на договарянията се свежда до предложение на Берлин за вложение на 1 милиард евро в разполагането на инфраструктура за приемане на американски полутечен природен газ (ВПГ) на нейна територия. В подмяна Вашингтон би трябвало да се откаже от глобите, които попречват завършването на " Северен поток 2 " - както нови, по този начин и тези, които към този момент са включени в плана на американския бюджет за защита за идната година.
Информацията на Die Zeit споделя две неща. Първо, че Германия се интересува доста от съветското направление за доставка на газ. Второ, че е подготвена да заплати за понижаване на риска. Между другото, новината, че Навални е излязъл от кома и към този момент желае да се върне в Русия, беше потребна. Германският бизнес, заинтригуван от доставките на съветски газ и имащ огромно въздействие върху държавното управление, желае да се не помни историята на Навални като неприятен сън и просто да се откупи. А диалозите на равнище финансови министри допускат, че Вашингтон и Берлин към този момент се договарят.
Става дума за два терминала в развой на създаване в градовете Вилхелмсхафен и Брунсбютел. Между другото, Германия, като един от най-големите консуматори на газ на континента, до момента не е бързала да построява терминали за полутечен природен газ: за разлика от италианците, французите и испанците, практичните германци имат здравословен песимизъм във връзка с плана със съмнителна възвръщаемост на вложенията. Логистичните разноски на Германия за газ от Северна Африка и Близкия изток са даже по-големи, в сравнение с за южните ѝ съседи, да не приказваме за прекосяването на американския ВПГ през Атлантическия океан.
Самият факт на договарянията за държавни дотации за плана за ВПГ демонстрира, че конкуренцията при превозването на полутечен газ на огромни дистанции е под въпрос. Ситуацията въобще наподобява парадоксална: с цел да може свободно да получава газ през „ Северен поток 2 “, Германия е принудена да влага в по-скъп различен маршрут за доставка на газ.
Тук апропо казусът с Украйна е индикативен. През май 2020 година украинското държавно управление контракти меморандум с американската компания Louisiana Natural Gas Exports за закупуването на 5,5 милиарда кубически метра газ годишно. Документът беше наименуван пробив в обезпечаването на енергийната самостоятелност на Украйна. За Вашингтон не беше мъчно да притисне Украйна, лишена от стопански суверенитет. Но породи различен проблем: снабдяването с американски ВПГ за новата „ колония “ би трябвало да бъде обезпечено със съответната инфраструктура.
Беше предсказано, че Киев няма пари за построяването на терминали за полутечен природен газ по Черноморието - в Одеса или Очаков: страната е затънала в заеми и мъчно може да се оправи със съществуващото натоварване на дълга. Друга опция за доставка на газ - през полско пристанище - беше изоставена от Варшава, защото за това беше належащо да се взе участие в построяването на свързващи газопроводи с Украйна. Но за какво са ѝ тези разноски, в случай че Полша може да печели от доставка на американски газ за Германия, без да влага в инфраструктурата на страната на Бандера.
Като цяло, още през септември се оказа, че " договорката на века " за постоянен импорт на американски ВПГ в Украйна няма да се случи. И след прекратяването на директните контракти сред Нафтогаз и Газпром, Киев мина към по този начин наречения виртуален реверс, който разрешава да се взима газ „ агресора “ напряко от тръбата без никакви спомагателни разноски, спестявайки разноските за физическия му превоз през Словакия и Полша.
Германия, за разлика от Украйна, е доста по-просперираща страна и е в положение да отдели милиард или два за нерентабилни планове за ВПГ. А фактът, че с икономическия суверенитет има същите проблеми, както и Украйна - наподобява въобще не е загадка.
Ако вестник Di Zeit не е измислил цялата тази история, то тогава става дума за следното. В Европейския съюз ще има американски ВПГ, а цената на този план е второстепенна във връзка с политическата целенасоченост. Високата цена на плана ще бъде покрита от дотации, разпределени не от доставчика, а от купувача на безценен газ. В този смисъл американският газ за „ избавление “ е сходен на „ зелената “ сила: доста безценен, неуместен за крайните консуматори и енергийната система, само че заради мощните екологични трендове и очарованието на Грета Тунберг е безусловно нужен. Германия, сходно на други стопански системи на Европейски Съюз, ще спонсорира американски шистови планове, просто тъй като би трябвало.
За Газпром и Русия като цяло това е нова действителност. Любимата мантра за икономическа жизненост към този момент не работи. Чистата стопанска система към този момент не е решителен мотив за властовите решения. В този смисъл новаторското проучване на същия „ Газпром “, което има за цел да дефинира техническата изпълнимост на натоварването на Северните потоци не с газ, а с газоводородна примес, е вярно и належащо нещо. Ако клиентът не може да бъде уверен, е належащо да се работи с неговите уплахи и мании. След дузина години конкуренцията на газ сред Русия и Съединени американски щати на европейския континент ще се трансформира във атомна и ще стане доста по-експлозивна във всеки смисъл.
Германският вестник Die Zeit неотдавна заяви, че Германия се пробва да откупи американските наказания по „ Северен поток 2 “. Не, заглавието, несъмнено, беше друго, само че същността на посланието беше предадена вярно. Позовавайки се на своите източници, немският вестник разказа в поверителни детайлности договарянията сред министрите на финансите на Германия и Съединени американски щати, които се твърди, че са се състояли през август тази година, написа съветският вестник “Взгляд “ в материал, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
Същността на договарянията се свежда до предложение на Берлин за вложение на 1 милиард евро в разполагането на инфраструктура за приемане на американски полутечен природен газ (ВПГ) на нейна територия. В подмяна Вашингтон би трябвало да се откаже от глобите, които попречват завършването на " Северен поток 2 " - както нови, по този начин и тези, които към този момент са включени в плана на американския бюджет за защита за идната година.
Информацията на Die Zeit споделя две неща. Първо, че Германия се интересува доста от съветското направление за доставка на газ. Второ, че е подготвена да заплати за понижаване на риска. Между другото, новината, че Навални е излязъл от кома и към този момент желае да се върне в Русия, беше потребна. Германският бизнес, заинтригуван от доставките на съветски газ и имащ огромно въздействие върху държавното управление, желае да се не помни историята на Навални като неприятен сън и просто да се откупи. А диалозите на равнище финансови министри допускат, че Вашингтон и Берлин към този момент се договарят.
Става дума за два терминала в развой на създаване в градовете Вилхелмсхафен и Брунсбютел. Между другото, Германия, като един от най-големите консуматори на газ на континента, до момента не е бързала да построява терминали за полутечен природен газ: за разлика от италианците, французите и испанците, практичните германци имат здравословен песимизъм във връзка с плана със съмнителна възвръщаемост на вложенията. Логистичните разноски на Германия за газ от Северна Африка и Близкия изток са даже по-големи, в сравнение с за южните ѝ съседи, да не приказваме за прекосяването на американския ВПГ през Атлантическия океан.
Самият факт на договарянията за държавни дотации за плана за ВПГ демонстрира, че конкуренцията при превозването на полутечен газ на огромни дистанции е под въпрос. Ситуацията въобще наподобява парадоксална: с цел да може свободно да получава газ през „ Северен поток 2 “, Германия е принудена да влага в по-скъп различен маршрут за доставка на газ.
Тук апропо казусът с Украйна е индикативен. През май 2020 година украинското държавно управление контракти меморандум с американската компания Louisiana Natural Gas Exports за закупуването на 5,5 милиарда кубически метра газ годишно. Документът беше наименуван пробив в обезпечаването на енергийната самостоятелност на Украйна. За Вашингтон не беше мъчно да притисне Украйна, лишена от стопански суверенитет. Но породи различен проблем: снабдяването с американски ВПГ за новата „ колония “ би трябвало да бъде обезпечено със съответната инфраструктура.
Беше предсказано, че Киев няма пари за построяването на терминали за полутечен природен газ по Черноморието - в Одеса или Очаков: страната е затънала в заеми и мъчно може да се оправи със съществуващото натоварване на дълга. Друга опция за доставка на газ - през полско пристанище - беше изоставена от Варшава, защото за това беше належащо да се взе участие в построяването на свързващи газопроводи с Украйна. Но за какво са ѝ тези разноски, в случай че Полша може да печели от доставка на американски газ за Германия, без да влага в инфраструктурата на страната на Бандера.
Като цяло, още през септември се оказа, че " договорката на века " за постоянен импорт на американски ВПГ в Украйна няма да се случи. И след прекратяването на директните контракти сред Нафтогаз и Газпром, Киев мина към по този начин наречения виртуален реверс, който разрешава да се взима газ „ агресора “ напряко от тръбата без никакви спомагателни разноски, спестявайки разноските за физическия му превоз през Словакия и Полша.
Германия, за разлика от Украйна, е доста по-просперираща страна и е в положение да отдели милиард или два за нерентабилни планове за ВПГ. А фактът, че с икономическия суверенитет има същите проблеми, както и Украйна - наподобява въобще не е загадка.
Ако вестник Di Zeit не е измислил цялата тази история, то тогава става дума за следното. В Европейския съюз ще има американски ВПГ, а цената на този план е второстепенна във връзка с политическата целенасоченост. Високата цена на плана ще бъде покрита от дотации, разпределени не от доставчика, а от купувача на безценен газ. В този смисъл американският газ за „ избавление “ е сходен на „ зелената “ сила: доста безценен, неуместен за крайните консуматори и енергийната система, само че заради мощните екологични трендове и очарованието на Грета Тунберг е безусловно нужен. Германия, сходно на други стопански системи на Европейски Съюз, ще спонсорира американски шистови планове, просто тъй като би трябвало.
За Газпром и Русия като цяло това е нова действителност. Любимата мантра за икономическа жизненост към този момент не работи. Чистата стопанска система към този момент не е решителен мотив за властовите решения. В този смисъл новаторското проучване на същия „ Газпром “, което има за цел да дефинира техническата изпълнимост на натоварването на Северните потоци не с газ, а с газоводородна примес, е вярно и належащо нещо. Ако клиентът не може да бъде уверен, е належащо да се работи с неговите уплахи и мании. След дузина години конкуренцията на газ сред Русия и Съединени американски щати на европейския континент ще се трансформира във атомна и ще стане доста по-експлозивна във всеки смисъл.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ