Русия трябва да престане да върши глупости
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Берлин поставя завършек на почналата при Горбачов ера на доверителни и другарски връзки с Москва. Москва също отваря нова страница. Русия не чака нищо от Европа и не има намерение да се преценява с нейното мнение и ползи. Това написа през седмицата шефът на Московския център „ Карнеги “ Дмитрий Тренин в авторска публикация под заглавие „ Последната страница. Как казусът Навални промени връзките сред Русия и Германия “, съобщи БНР.
Кога и по какъв начин доверителните връзки се трансфораха във взаимно съмнение, а от време на време и в открита неприязън? Какви ще са последствията от този раздор освен за Германия и Русия, само че и за цяла Европа? Възможен ли е разговорът сред Москва и Берлин и в бъдеще?
Отговорите на тези въпроси даде в предаването " Събота 150 " по БНР Дмитрий Тренин:
Дмитрий Виталиевич, в последната си публикация пишете, че случаят с Навални се е трансформирал в повратна точка в връзките сред Русия и Германия. Какви обаче са аргументите за този раздор, тъй като хипотетичното отравяне на опозиционера е по-скоро мотив?
Прав сте, че казусът с Навални не е, несъмнено, фундаментална причина. В публикацията, която сте прочели, споделям, че обстановката стартира да се утежнява преди 10 години. В момента следим последния стадий на утежняването на връзките. Важното в тази ситуация е, че канцлерът намерено, персонално и обществено упрекна Кремъл и съответно Путин за отравянето на Навални с химическото оръжие „ Новичок “. Според мен сходно изказване подрива персоналните връзки сред канцлера и президента. Затруднява възобновяване на предходния метод на другарство при всичките му ограничавания и по този начин поставя завършек на интервала, когато посредством Берлин се поддържаше разговора сред Русия и груповия Запад. Има, несъмнено, и френски канал, само че немският, заради разнообразни аргументи, най-много стопански, само че освен, постоянно е бил предпочитан и за Москва, и за Запада. Сега този канал е затворен.
Ако се съди по изказванията на съветските публични лица, в Кремъл не виждат причина да си скапват връзките с Германия поради Навални.
Разбира се, че в Кремъл отхвърлят всякаква съпричастност към отравянето на Навални и считат цялата тази история за провокация. От друга страна обаче в Кремъл са реалисти. Това, което министърът на външните работи Лавров се изпусна да каже наскоро, а точно, че „ германците не ни считат за хора “, съответно отразява усещането, което е основала немската позиция у ръководителите на съветската външна политика и на съветската страна.
Как ще се отрази утежняването на руско-германските връзки на обстановката в Източна Украйна?
Мисля, че Минският развой и Нормандският формат ще изгубят практическото си значение от позиция на ролята на Германия и Франция в тях. Русия и Украйна, да вземем за пример, могат да се договорят за следващия продан на пленници. Не чакам нищо повече от продължаването на примирието и обмена на пленници.
А в Беларус?
Там са вероятни разнообразни сюжети. В подтекста на нашия диалог бих споделил, че Русия ще работи към този момент, без да се преценява с Европа, тъй като съгласно Москва Европа зае радикална антируска позиция. Европейският съюз и Европейският парламент направиха доста внезапни изказвания. Мисля, че в бъдеще връзките ще се изострят.
Как оценявате съветската политика на постсъветското пространство? Поправете ме, в случай че бъркам, само че ми се коства, че в случай че се съди по това, което виждаме в Украйна, а неотдавна и в Беларус, тази политика не наподобява изключително сполучлива .
Твърде меко се изказвате за съветската политика. Мисля, че тя като цяло е провалена. Смятам, че в множеството случаи не можем да приказваме за политика, а за комбинация от инерция и импровизация. Често в Украйна, когато всичко изглеждаше безшумно и спокойно, това се дължеше не толкоз на политика, колкото на подялба на доходи от доставките на нефт и газ. При това доста непрозрачна. Политиката в Беларус също е изцяло несполучлива, провалена и връзките с Лукашенко са образец за това. Трудно ми е да посоча страна, с която Русия е съумяла да построи положителни връзки. С някои страни връзките са по-удовлетворителни, с други напълно не са. Добри образци обаче няма.
Каква ще бъде ориста на плана за газопровод „ Северен поток 2 “?
Мисля, че ориста на газопровода ще бъде печална - ще си остане в морето и по него няма да потече газ. Политическите условия сега не разрешават на Германия да продължи този план. Освен това има ползи на други играчи, които биха желали Германия да купува газ от други снабдители по други направления. Тези играчи са Съединените щати, които от дълго време се борят против „ Северен поток 2 “, както и някои европейски страни като Полша. В доста западноевропейски страни също не се следи необикновен възторг във връзка с газопровода. Мисля, че на германците ще им се наложи да прекратят този план и да понесат съответните загуби.
Когато приказваме за връзките сред Русия и Запада, съгласно мен основната дума е „ съмнение “, „ растящо взаимно съмнение “. Какво би трябвало да направи или да не прави Русия, с цел да не се стига до задълбочаване на опълчването?
Мисля, че най-малкото Русия би трябвало да престане да прави нелепости. Германците се оплакват, че от Кремъл са проникнали в Бундестага. Хакерски атаки… Мисля, че в Бундестага няма нищо, което би могло да съставлява интерес за съветската външна политика. Мисля, че на Русия би трябвало да ѝ бъде изцяло апатичен политическият живот в европейските страни - кой идва на власт, кой си потегля от власт. Трябва да се вършат разбори, несъмнено, само че намесата в тези неща по какъвто и да било метод, в това число посредством държавните средства за всеобща информация, е изцяло безсмислена. В политически проект за Русия Европа не е нито сътрудник, нито съперник. Европа е забавна за Русия в стопански, в софтуерен и в културен проект. Има смисъл, доколкото е допустимо, да се развива съдействието в тези области. В политически проект Европа не е единна и по най-важните въпроси, свързани с Русия - следва Съединените щати. Не би трябвало да се мисли, че една или друга композиция от политици, дори в огромните европейски столици, може да докара до смяна на политиката на Европа по отношение на Русия. Мисля, че няма до доживея този миг. Много други също няма да го доживеят. Моят възторг се свежда до следния апел: Нека престанем да копаем ямата, тъй като към този момент задоволително сме затънали в нея!
Берлин поставя завършек на почналата при Горбачов ера на доверителни и другарски връзки с Москва. Москва също отваря нова страница. Русия не чака нищо от Европа и не има намерение да се преценява с нейното мнение и ползи. Това написа през седмицата шефът на Московския център „ Карнеги “ Дмитрий Тренин в авторска публикация под заглавие „ Последната страница. Как казусът Навални промени връзките сред Русия и Германия “, съобщи БНР.
Кога и по какъв начин доверителните връзки се трансфораха във взаимно съмнение, а от време на време и в открита неприязън? Какви ще са последствията от този раздор освен за Германия и Русия, само че и за цяла Европа? Възможен ли е разговорът сред Москва и Берлин и в бъдеще?
Отговорите на тези въпроси даде в предаването " Събота 150 " по БНР Дмитрий Тренин:
Дмитрий Виталиевич, в последната си публикация пишете, че случаят с Навални се е трансформирал в повратна точка в връзките сред Русия и Германия. Какви обаче са аргументите за този раздор, тъй като хипотетичното отравяне на опозиционера е по-скоро мотив?
Прав сте, че казусът с Навални не е, несъмнено, фундаментална причина. В публикацията, която сте прочели, споделям, че обстановката стартира да се утежнява преди 10 години. В момента следим последния стадий на утежняването на връзките. Важното в тази ситуация е, че канцлерът намерено, персонално и обществено упрекна Кремъл и съответно Путин за отравянето на Навални с химическото оръжие „ Новичок “. Според мен сходно изказване подрива персоналните връзки сред канцлера и президента. Затруднява възобновяване на предходния метод на другарство при всичките му ограничавания и по този начин поставя завършек на интервала, когато посредством Берлин се поддържаше разговора сред Русия и груповия Запад. Има, несъмнено, и френски канал, само че немският, заради разнообразни аргументи, най-много стопански, само че освен, постоянно е бил предпочитан и за Москва, и за Запада. Сега този канал е затворен.
Ако се съди по изказванията на съветските публични лица, в Кремъл не виждат причина да си скапват връзките с Германия поради Навални.
Разбира се, че в Кремъл отхвърлят всякаква съпричастност към отравянето на Навални и считат цялата тази история за провокация. От друга страна обаче в Кремъл са реалисти. Това, което министърът на външните работи Лавров се изпусна да каже наскоро, а точно, че „ германците не ни считат за хора “, съответно отразява усещането, което е основала немската позиция у ръководителите на съветската външна политика и на съветската страна.
Как ще се отрази утежняването на руско-германските връзки на обстановката в Източна Украйна?
Мисля, че Минският развой и Нормандският формат ще изгубят практическото си значение от позиция на ролята на Германия и Франция в тях. Русия и Украйна, да вземем за пример, могат да се договорят за следващия продан на пленници. Не чакам нищо повече от продължаването на примирието и обмена на пленници.
А в Беларус?
Там са вероятни разнообразни сюжети. В подтекста на нашия диалог бих споделил, че Русия ще работи към този момент, без да се преценява с Европа, тъй като съгласно Москва Европа зае радикална антируска позиция. Европейският съюз и Европейският парламент направиха доста внезапни изказвания. Мисля, че в бъдеще връзките ще се изострят.
Как оценявате съветската политика на постсъветското пространство? Поправете ме, в случай че бъркам, само че ми се коства, че в случай че се съди по това, което виждаме в Украйна, а неотдавна и в Беларус, тази политика не наподобява изключително сполучлива .
Твърде меко се изказвате за съветската политика. Мисля, че тя като цяло е провалена. Смятам, че в множеството случаи не можем да приказваме за политика, а за комбинация от инерция и импровизация. Често в Украйна, когато всичко изглеждаше безшумно и спокойно, това се дължеше не толкоз на политика, колкото на подялба на доходи от доставките на нефт и газ. При това доста непрозрачна. Политиката в Беларус също е изцяло несполучлива, провалена и връзките с Лукашенко са образец за това. Трудно ми е да посоча страна, с която Русия е съумяла да построи положителни връзки. С някои страни връзките са по-удовлетворителни, с други напълно не са. Добри образци обаче няма.
Каква ще бъде ориста на плана за газопровод „ Северен поток 2 “?
Мисля, че ориста на газопровода ще бъде печална - ще си остане в морето и по него няма да потече газ. Политическите условия сега не разрешават на Германия да продължи този план. Освен това има ползи на други играчи, които биха желали Германия да купува газ от други снабдители по други направления. Тези играчи са Съединените щати, които от дълго време се борят против „ Северен поток 2 “, както и някои европейски страни като Полша. В доста западноевропейски страни също не се следи необикновен възторг във връзка с газопровода. Мисля, че на германците ще им се наложи да прекратят този план и да понесат съответните загуби.
Когато приказваме за връзките сред Русия и Запада, съгласно мен основната дума е „ съмнение “, „ растящо взаимно съмнение “. Какво би трябвало да направи или да не прави Русия, с цел да не се стига до задълбочаване на опълчването?
Мисля, че най-малкото Русия би трябвало да престане да прави нелепости. Германците се оплакват, че от Кремъл са проникнали в Бундестага. Хакерски атаки… Мисля, че в Бундестага няма нищо, което би могло да съставлява интерес за съветската външна политика. Мисля, че на Русия би трябвало да ѝ бъде изцяло апатичен политическият живот в европейските страни - кой идва на власт, кой си потегля от власт. Трябва да се вършат разбори, несъмнено, само че намесата в тези неща по какъвто и да било метод, в това число посредством държавните средства за всеобща информация, е изцяло безсмислена. В политически проект за Русия Европа не е нито сътрудник, нито съперник. Европа е забавна за Русия в стопански, в софтуерен и в културен проект. Има смисъл, доколкото е допустимо, да се развива съдействието в тези области. В политически проект Европа не е единна и по най-важните въпроси, свързани с Русия - следва Съединените щати. Не би трябвало да се мисли, че една или друга композиция от политици, дори в огромните европейски столици, може да докара до смяна на политиката на Европа по отношение на Русия. Мисля, че няма до доживея този миг. Много други също няма да го доживеят. Моят възторг се свежда до следния апел: Нека престанем да копаем ямата, тъй като към този момент задоволително сме затънали в нея!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ