ГЕРБ унизи българската култура
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Преди трийсет години мъчно щяхме да си представим, че българската просвета би стигнала до тези унижения, до просешката сопа, както е в този момент. Стара, хилядолетна просвета, с която се гордеем, оплодила културата и на други нации, която честваме с народен празник единствено ние в света, да изпадне в колапс. Четем и чуваме от медиите какво става през днешния ден, в изискванията на световната рецесия в света и се дивим на обстоятелствата.
Ето: в Германия дотацията е голяма, бюджетът единствено на Виенската опера надвишава бюджета на цялата българска култура; във Финландия, чиято просвета не е по- остаряла и по- богата от нашата, дотацията е десетократно по- огромна, в Русия непрестанно се откриват нови театри, оркестри, фестивали и се покачват неведнъж заплатите на артистите и музикантите, реставрират се здания, строят се нови; в прилежаща Румъния (която не е доста по- добре от нас) се прави необикновен по своите мащаби музикален фестивал „ Енеску “, какъвто няма даже в Париж, Берлин, Лондон или Залцбург, и не се закрива и разрушава нищо, в дребна Македония (там театърът е основан през 40-те години, когато тази изконна българска земя се връща в рамките на родината от огромните режисьори и артисти от Народния спектакъл от София), бюджетът за просвета е неведнъж по-висок от нашия.
Дори и в Анадола, в азиатска Турция, ръководещите от дълго време са проумели истината за значимостта на националната просвета и от няколко десетилетия насам поставят особени грижи за театрите, киното и музиката, за пропагандирането на турската литература в чужбина, колкото и посредствена да е тя. Там откриват опери, филхармонии и фестивали даже в Анадола. Канят международни звезди като Доминго, Баренбойм и Френи. Започнала е огромна културна агресия както в Сърбия и Гърция, които също са в тежка рецесия, по този начин и в далечните Португалия, Испания или Финландия, които нямат нито по-стари, нито по-силни култури от нашата. А нашата страна изостави даже „ Софийските музикални седмици”, на които преди 1989 гостува даже великият Караян.
Примерите са безчет.
Само нашите упорити и бездуховни управници не желаеха да ги видят. Всъщност, те самите не са влизали нито в Операта, нито в зала „ България “. За експремиера културата стартира с Лепа Брена и приключва с Ивана. Той ги одобри с почести в Министерския съвет, а не помни за юбилея на популярната Ана Томова- Синтова. И освен за нея. За ексминистъра на културата от ГЕРБ (най-несъстоятелния в цялата история на това министерство!) откровени сурогати като „ Мисия Лондон “ са „ връх в седмото изкуство “. Колкото и да ги стяга – другите европейски, а и освен европейски, страни – рецесията, въпреки всичко, културата там е на респект, приоритет в бюджета и не се унищожава по този начин стремително, безпардонно, безжалостно, както направиха нашите малокултурни властимащи, отпред с Борисов, които не стъпват в Операта и в зала „ България “. Разбира се, то стартира още преди двайсет години, само че в последно време, освен това разрушително, мафиотско ръководство на Борисов и ГЕРБ, продължи с още по-ускорени темпове. Защото по какъв начин по различен метод можем да разбираем закриването на театри /превръщането им в „ открити сцени”/, на симфонични оркестри, галерии, библиотеки, музеи, фестивали?
Знайно е, че културата, за жалост, не носи пари, както изиска преди време това неразбирателство – „ финансовият талант “ Дянков. Тя, несъмнено, не създава нито ток, нито бензин, месо или картофи. Печалбите от нея са други и би трябвало да са ясни на ръководителите на всяка естествена страна. Всъщност, това е било ясно дори на диктаторите от предишното, които даже по време на рецесии в никакъв случай не лишаваха своите страни от средства по това „ губещо “, съгласно нашите бездуховни управници, „ финансово перо “.
Някога Чехов беше споделил, че не Гогол би трябвало да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол. Но у нас, с тази изцяло неправилна, антибългарска и антиевропейска политика става таман противоположното. А последствията са към този момент налице. Художествената просвета, сериозното изкуство в днешна България са натикани натясно в ъгъла. И като похлупак на всичко ГЕРБ ни натрапи за цели два мандата като министър на хилядолетната българска просвета един мултак и небългарин, който приказва на турски и псува под националния герб – нещо неуместно, невероятно да стане, в която и да е друга естествена европейска страна. Защото културата е лицето на страната, само че за нашите управници бе просто нещо периферно, досадно, за него са значими единствено футбола, чалгаджийките и автомагистралите на Б. Б..
Да, най-големият удар, който Борисов нанесе на изстрадалата българска просвета, е назначението за цели два мандата, по-точно натрапването на този комичен и самозабравил се етнически турчин за неин министър. Един сътрудник на Анкара, работещ интензивно срещу българската нематериалност и просвета в изискванията на пълзящата турцизация у нас. Натрапването му от премиера за министър на хилядолетната българска просвета е осквернение, което се одобри като същинска засегнатост от културните дейци. Ето и една негова имитация пред публицисти: „ Театрите и оперите у нас са като киста в тялото на българския поданик!” Какво можем да прибавим?! Всъщност, неговата „ разрушителна политика” сполучливо продължава и наследникът му, министър Ало- Банов, човек със същата ниска просвета и морал.
Много неща би трябвало да се създадат, с цел да се възстановят традициите и позицията на българската просвета. Да се намерения за базата, за финансирането, за закон за стимулирането на спонсорството, за отбраната ѝ. И не на последно място за публиката ѝ, тъй като през тези години на съзнателно опростачване на нацията, на редовно рушене и чалгизация тя сензитивно понижа. Изоставени са редица скъпи придвижвания като „ Българска музикална юноша “, окастрени са часовете по музика и изкуство, няма стратегии и средства за спектакли и концерти за младите. Децата ни стават все по-необразовани, по-некултурни, като тук виновността е и на доста от електронните медии, преди всичко антибългарската, безродната Нова ТВ или „ Босфор Ти Ви “, излъчващи всеки божи ден долнопробни турски и латино сапунки и отвратителни шоута като Биг брат, Фермата и други на производителите на тв кич Братя Халваджиян.
Ще загатна единствено няколко от тях, тъй като описът е огромен. На първо място ще да отбележим Операта в Плевен, града на Катя Попова и Гена Димитрова. Тя беше превъзходен ансамблов музикален спектакъл, обслужващ огромен район – цяла Северозападна и Централна Северна България. Затвори порти и Драматичният спектакъл „ Сава Доброплодни “ в Силистра, един от най-стабилните репертоарни театри, а също по този начин и спектакъл „ Йордан Йовков “ в столицата на Добруджа. ГЕРБ заличи още при започване на мандата си и Родопския трагичен спектакъл в Смолян. Това стана преди към три години и половина. Извърши се убийството на двете прелестни високопрофесионални филхармонии на Пловдив и Русе, а също и тези на Плевен, Варна, Бургас. На националния обзор напролет на 1989 година в София тези сформира демонстрираха европейско равнище. И още други нужни културни институти починаха. А те бяха основани от страната в сложните години след войната и за тях отдадоха гения и силите си няколко генерации надарени български създатели. После бяха възобновени, само че ударът върху тях бе толкоз огромен, че надали скоро ще се оправят. Наскоро герберите от Плевен взеха решение да лишават парите на доста положителния спектакъл в града за...заплати на футболистите от града. Срамно и тъпо, нали?!
А глупавото, механично, изцяло неефикасно, обединяване на операта и драмата на Варна, Оперетата и Арабеск в София, театрите на Пловдив и Смолян?! Списъкът е в действителност дълъг. Българското културно завещание се разрушава огромно, със размах! А реставрациите на историческите монументи са просто един бутафорен кич, струващ на страната милиони.
През годините починаха най-авторитетните периодически издания за култура- „ Литературен конгрес “, „ Българска музика “, „ Летописи “, „ Киноизкуство “, „ Изкуство “, „ Литературна мисъл “, „ Родна тирада “, “Пулс “… Нито едно от тях не получи поддръжка от страната. Преди Министерството на културата поддържаше 16 културни издания, а в този момент – нито едно! За информация, в Унгария страната поддържа към 80 списания за литература и просвета, в Румъния са повече от 60! Затова пък Рашидов пръсна пари за недомислени планове като Квадрат 500 - Български Лувър?!, Музей на социзкуството и направи куп ненужни реорганизации. /И апропо изнуди страната да му заплати наема за галерия в Лондон./ Да не приказваме, че съвсем не се отделят средства за издаването на българска литература в чужбина, което прави доста огромно, за своята доста по-скромна, бих споделил, обикновена, литература Турция. През последните години наши издатели пусната от щемпел повече от 200 турски книги, обилно заплатени от Анкара. Да, Анкара в този момент стартира и огромната си „ културна “ агресия /ислямизация/ на Балканите и изключително в България като това въобще не се вижда от невъзпитаните калинки, пардон!, ръководещи от ГЕРБ, в противен случай – насърчава се. Ще открива собствен културен център в София, от който България надали има потребност. С извънредно нищожни средства действат българските културни центрове по света, до момента в който северната ни съседка, Румъния, поддържа единствено в една Италия цели три свои културни института за агитация на румънската просвета по света и общо 18 в Западна Европа / пропагандиращи страната/, като скоро ще открие нови в 6 страни. Този институт има стратегия за издаване на книги от румънски създатели по света, като тази стратегия към този момент стигна и до африканските страни!
Много от театрите и оперите се нуждаят от нови управления. Особено тези на Русе, Варна и Бургас. Властта умишлено забавя или манипулира състезанията, с цел да държи в послушание и напрежение управленията и съставите. А тук-там жестоко постанова свои членове- деятели като да вземем за пример, шефът на театъра в Русе, Орлин Дяков, преди този момент провалил се като шеф в Монтана. Ръководителите на тези институти потвърдиха своята неприспособимост и в по-голяма или в по-малка степен злоупотребиха с ситуацията си. Нашите театри и опери се нуждаят от честни и способени ръководители с настоятелен качества, които да не употребяват поста си за персонална кариера и обогатяване, както се случи в редица от тях, като най-крещящ е казусът в Софийската филхармония, където се оказа, че директорът- диригент – освен това потвърдено от рецензията слаб музикант Найден Тодоров е и без постоянна тапия / с две купени от частния НБУ/. Преди да бъде наложен за този висок пост в оркестъра, основан от великия Саша Попов, той унищожи музикален Русе, за което бе награден от Общината с премията „ Русе” и даже със званието „ Почетен гражданин”!
Лошо е положението и на множеството от постройките на нашите културни институти. Някои от тях, колкото и необикновено да звучи, като да вземем за пример, операта Варна, въобще нямат свои здания. А в Пловдив, спечелил състезанието за Европейска столица на културата, представете си към момента няма собствен дом. / Но по тази причина пък ГЕРБ строи великански и безсмислени арени, игрища и плувни басейни с олимпийски размери...в селата, пръска луди пари за автомагистрали / с невероятната цена 37-40 милиона за един километър!/, които след месец два плачат за поправки... Тази в Русе, да вземем за пример, стои празна и коства на Общината единствено 1 800 000 лв. годишно. Или стават причина за произшествия с съдбовен край.
Наистина, промените са напряко безсмислени и опустошителни. Във Варна сплотиха принудително и изцяло безсмислено Операта и Театъра, които се блъскат в една остаряла и неуместна постройка. Затова пък в столицата, в която към момента нямаме подобаваща база за Националната художествена изложба и постройка за Националния музей (той е пропъден отвън града, а имаме две за Народното събрание), се построи по прищявката на експремиера една необикновено скъпа и непотребна голяма спортна зала, чието поддържане годишно ни коства от милион до милион и половина, а облагата ще е много по-малка. А неотдавна съобщи, че щял да отпусне /той!/ от бюджета, не джоба си, несъмнено, 100 000 000 лв. за нов стадион в София. А може би ще продаде вилата от Барселона? Да, той надали знае, че оперите във Варна и Пловдив са въобще без здания! Пловдив с полуразрушена концертна зала, а Русе със унищожена художествена изложба. Много от музеите, библиотеките и галериите, както и театралните здания у нас от години се разрушават, плачат за ремонт. Немалко от тях са с течащи покриви като Народната библиотека в София, с примитивна техника, без задоволително осветяване, с неугледни зали, без естествена складова база и складове. А показните, скъпи и в значително случаи несполучливи поправки, които се направиха са в по-голямата си част козметични, както стана с Русенската опера, чийто покрив протече незабавно след хвърления напразно милион за задачата. Да не приказваме за примитивната сцена – без джобове и даже без кръг и неналичието на осветяване.
Т.нар. „ делегирани бюджети “, една безсмислица, която ни сервираха неуките ръководещите от ГЕРБ, с които в този момент се „ субсидират “ оживелите институти са просто един невъобразим в света парадокс. Защото помислете си по какъв начин върху цената на продадените билети за спектакъл, опера, концерт да се образува целия бюджет на института. И по този необикновен метод да се обезпечи цялостната му прехрана, постановъчните разноски, фонд работна заплата, поддържането на постройките и всичко останало. И по какъв начин ще би трябвало да завоюва оптимално една опера или симфоничен оркестър от музиката на Верди и Пучини, Бетовен и Шостакович? Директорите на институтите към този момент изцяло уплашени от изцяло неудачната и безсмислена „ промяната “ неукия и некултурен министър- мултак Рашидов / в никакъв случай не сме имали толкоз неплатежоспособен, да не споделям нездравословен министър!/, без аналог в света, започнаха да вършат огромни, непростими взаимни отстъпки. Вместо Гогол, Чехов и Ибсен, Бекет, Пирандело и Молиер, в театрите шестват пошлите комедийки на Красногоров, на Рей Куни и създатели от този жанр. Или пък „ авторски” режисьорски прочити, неведнъж пародии, като тези на Теди Москов по високата класика. Те са небрежно съединени продукции на група станали известни посредством малкия екран актьори, в действителност една чиста халтура, едно анти- изкуство, което възпитава в неприятен усет и лишава публиката на театрите. Голямата част от нея, изключително по-младата, е към този момент с деградиран естетически усет. И всичко това, поради безумните „ делегирани бюджети”! Такова принизяване! За да завоюва малко пари Националната филхармония се принуди да излезе на стадиона с поп артиста Стинг, Русенската опера показа един необикновен бълвоч с национални хора, ръченици и белкантови арии от Джоакино Росини, дело на гимнастичката Нешка Робева, а в Националната оперета умуваха върху предлагането на министър Рашидов /?!/ дали да не поканят и циганката Софи Маринова, която стана наш „ културен дипломат “ за Евровизия по света. Както е тръгнало по този начин, с цел да е по-сигурна „ облагата “ от продадените билети, ще би трябвало да се поканят като посетители: Азис, Ивана, Глория, Кондьо, Ванко 1?
Преди трийсет години мъчно щяхме да си представим, че българската просвета би стигнала до тези унижения, до просешката сопа, както е в този момент. Стара, хилядолетна просвета, с която се гордеем, оплодила културата и на други нации, която честваме с народен празник единствено ние в света, да изпадне в колапс. Четем и чуваме от медиите какво става през днешния ден, в изискванията на световната рецесия в света и се дивим на обстоятелствата.
Ето: в Германия дотацията е голяма, бюджетът единствено на Виенската опера надвишава бюджета на цялата българска култура; във Финландия, чиято просвета не е по- остаряла и по- богата от нашата, дотацията е десетократно по- огромна, в Русия непрестанно се откриват нови театри, оркестри, фестивали и се покачват неведнъж заплатите на артистите и музикантите, реставрират се здания, строят се нови; в прилежаща Румъния (която не е доста по- добре от нас) се прави необикновен по своите мащаби музикален фестивал „ Енеску “, какъвто няма даже в Париж, Берлин, Лондон или Залцбург, и не се закрива и разрушава нищо, в дребна Македония (там театърът е основан през 40-те години, когато тази изконна българска земя се връща в рамките на родината от огромните режисьори и артисти от Народния спектакъл от София), бюджетът за просвета е неведнъж по-висок от нашия.
Дори и в Анадола, в азиатска Турция, ръководещите от дълго време са проумели истината за значимостта на националната просвета и от няколко десетилетия насам поставят особени грижи за театрите, киното и музиката, за пропагандирането на турската литература в чужбина, колкото и посредствена да е тя. Там откриват опери, филхармонии и фестивали даже в Анадола. Канят международни звезди като Доминго, Баренбойм и Френи. Започнала е огромна културна агресия както в Сърбия и Гърция, които също са в тежка рецесия, по този начин и в далечните Португалия, Испания или Финландия, които нямат нито по-стари, нито по-силни култури от нашата. А нашата страна изостави даже „ Софийските музикални седмици”, на които преди 1989 гостува даже великият Караян.
Примерите са безчет.
Само нашите упорити и бездуховни управници не желаеха да ги видят. Всъщност, те самите не са влизали нито в Операта, нито в зала „ България “. За експремиера културата стартира с Лепа Брена и приключва с Ивана. Той ги одобри с почести в Министерския съвет, а не помни за юбилея на популярната Ана Томова- Синтова. И освен за нея. За ексминистъра на културата от ГЕРБ (най-несъстоятелния в цялата история на това министерство!) откровени сурогати като „ Мисия Лондон “ са „ връх в седмото изкуство “. Колкото и да ги стяга – другите европейски, а и освен европейски, страни – рецесията, въпреки всичко, културата там е на респект, приоритет в бюджета и не се унищожава по този начин стремително, безпардонно, безжалостно, както направиха нашите малокултурни властимащи, отпред с Борисов, които не стъпват в Операта и в зала „ България “. Разбира се, то стартира още преди двайсет години, само че в последно време, освен това разрушително, мафиотско ръководство на Борисов и ГЕРБ, продължи с още по-ускорени темпове. Защото по какъв начин по различен метод можем да разбираем закриването на театри /превръщането им в „ открити сцени”/, на симфонични оркестри, галерии, библиотеки, музеи, фестивали?
Знайно е, че културата, за жалост, не носи пари, както изиска преди време това неразбирателство – „ финансовият талант “ Дянков. Тя, несъмнено, не създава нито ток, нито бензин, месо или картофи. Печалбите от нея са други и би трябвало да са ясни на ръководителите на всяка естествена страна. Всъщност, това е било ясно дори на диктаторите от предишното, които даже по време на рецесии в никакъв случай не лишаваха своите страни от средства по това „ губещо “, съгласно нашите бездуховни управници, „ финансово перо “.
Някога Чехов беше споделил, че не Гогол би трябвало да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол. Но у нас, с тази изцяло неправилна, антибългарска и антиевропейска политика става таман противоположното. А последствията са към този момент налице. Художествената просвета, сериозното изкуство в днешна България са натикани натясно в ъгъла. И като похлупак на всичко ГЕРБ ни натрапи за цели два мандата като министър на хилядолетната българска просвета един мултак и небългарин, който приказва на турски и псува под националния герб – нещо неуместно, невероятно да стане, в която и да е друга естествена европейска страна. Защото културата е лицето на страната, само че за нашите управници бе просто нещо периферно, досадно, за него са значими единствено футбола, чалгаджийките и автомагистралите на Б. Б..
Да, най-големият удар, който Борисов нанесе на изстрадалата българска просвета, е назначението за цели два мандата, по-точно натрапването на този комичен и самозабравил се етнически турчин за неин министър. Един сътрудник на Анкара, работещ интензивно срещу българската нематериалност и просвета в изискванията на пълзящата турцизация у нас. Натрапването му от премиера за министър на хилядолетната българска просвета е осквернение, което се одобри като същинска засегнатост от културните дейци. Ето и една негова имитация пред публицисти: „ Театрите и оперите у нас са като киста в тялото на българския поданик!” Какво можем да прибавим?! Всъщност, неговата „ разрушителна политика” сполучливо продължава и наследникът му, министър Ало- Банов, човек със същата ниска просвета и морал.
Много неща би трябвало да се създадат, с цел да се възстановят традициите и позицията на българската просвета. Да се намерения за базата, за финансирането, за закон за стимулирането на спонсорството, за отбраната ѝ. И не на последно място за публиката ѝ, тъй като през тези години на съзнателно опростачване на нацията, на редовно рушене и чалгизация тя сензитивно понижа. Изоставени са редица скъпи придвижвания като „ Българска музикална юноша “, окастрени са часовете по музика и изкуство, няма стратегии и средства за спектакли и концерти за младите. Децата ни стават все по-необразовани, по-некултурни, като тук виновността е и на доста от електронните медии, преди всичко антибългарската, безродната Нова ТВ или „ Босфор Ти Ви “, излъчващи всеки божи ден долнопробни турски и латино сапунки и отвратителни шоута като Биг брат, Фермата и други на производителите на тв кич Братя Халваджиян.
Ще загатна единствено няколко от тях, тъй като описът е огромен. На първо място ще да отбележим Операта в Плевен, града на Катя Попова и Гена Димитрова. Тя беше превъзходен ансамблов музикален спектакъл, обслужващ огромен район – цяла Северозападна и Централна Северна България. Затвори порти и Драматичният спектакъл „ Сава Доброплодни “ в Силистра, един от най-стабилните репертоарни театри, а също по този начин и спектакъл „ Йордан Йовков “ в столицата на Добруджа. ГЕРБ заличи още при започване на мандата си и Родопския трагичен спектакъл в Смолян. Това стана преди към три години и половина. Извърши се убийството на двете прелестни високопрофесионални филхармонии на Пловдив и Русе, а също и тези на Плевен, Варна, Бургас. На националния обзор напролет на 1989 година в София тези сформира демонстрираха европейско равнище. И още други нужни културни институти починаха. А те бяха основани от страната в сложните години след войната и за тях отдадоха гения и силите си няколко генерации надарени български създатели. После бяха възобновени, само че ударът върху тях бе толкоз огромен, че надали скоро ще се оправят. Наскоро герберите от Плевен взеха решение да лишават парите на доста положителния спектакъл в града за...заплати на футболистите от града. Срамно и тъпо, нали?!
А глупавото, механично, изцяло неефикасно, обединяване на операта и драмата на Варна, Оперетата и Арабеск в София, театрите на Пловдив и Смолян?! Списъкът е в действителност дълъг. Българското културно завещание се разрушава огромно, със размах! А реставрациите на историческите монументи са просто един бутафорен кич, струващ на страната милиони.
През годините починаха най-авторитетните периодически издания за култура- „ Литературен конгрес “, „ Българска музика “, „ Летописи “, „ Киноизкуство “, „ Изкуство “, „ Литературна мисъл “, „ Родна тирада “, “Пулс “… Нито едно от тях не получи поддръжка от страната. Преди Министерството на културата поддържаше 16 културни издания, а в този момент – нито едно! За информация, в Унгария страната поддържа към 80 списания за литература и просвета, в Румъния са повече от 60! Затова пък Рашидов пръсна пари за недомислени планове като Квадрат 500 - Български Лувър?!, Музей на социзкуството и направи куп ненужни реорганизации. /И апропо изнуди страната да му заплати наема за галерия в Лондон./ Да не приказваме, че съвсем не се отделят средства за издаването на българска литература в чужбина, което прави доста огромно, за своята доста по-скромна, бих споделил, обикновена, литература Турция. През последните години наши издатели пусната от щемпел повече от 200 турски книги, обилно заплатени от Анкара. Да, Анкара в този момент стартира и огромната си „ културна “ агресия /ислямизация/ на Балканите и изключително в България като това въобще не се вижда от невъзпитаните калинки, пардон!, ръководещи от ГЕРБ, в противен случай – насърчава се. Ще открива собствен културен център в София, от който България надали има потребност. С извънредно нищожни средства действат българските културни центрове по света, до момента в който северната ни съседка, Румъния, поддържа единствено в една Италия цели три свои културни института за агитация на румънската просвета по света и общо 18 в Западна Европа / пропагандиращи страната/, като скоро ще открие нови в 6 страни. Този институт има стратегия за издаване на книги от румънски създатели по света, като тази стратегия към този момент стигна и до африканските страни!
Много от театрите и оперите се нуждаят от нови управления. Особено тези на Русе, Варна и Бургас. Властта умишлено забавя или манипулира състезанията, с цел да държи в послушание и напрежение управленията и съставите. А тук-там жестоко постанова свои членове- деятели като да вземем за пример, шефът на театъра в Русе, Орлин Дяков, преди този момент провалил се като шеф в Монтана. Ръководителите на тези институти потвърдиха своята неприспособимост и в по-голяма или в по-малка степен злоупотребиха с ситуацията си. Нашите театри и опери се нуждаят от честни и способени ръководители с настоятелен качества, които да не употребяват поста си за персонална кариера и обогатяване, както се случи в редица от тях, като най-крещящ е казусът в Софийската филхармония, където се оказа, че директорът- диригент – освен това потвърдено от рецензията слаб музикант Найден Тодоров е и без постоянна тапия / с две купени от частния НБУ/. Преди да бъде наложен за този висок пост в оркестъра, основан от великия Саша Попов, той унищожи музикален Русе, за което бе награден от Общината с премията „ Русе” и даже със званието „ Почетен гражданин”!
Лошо е положението и на множеството от постройките на нашите културни институти. Някои от тях, колкото и необикновено да звучи, като да вземем за пример, операта Варна, въобще нямат свои здания. А в Пловдив, спечелил състезанието за Европейска столица на културата, представете си към момента няма собствен дом. / Но по тази причина пък ГЕРБ строи великански и безсмислени арени, игрища и плувни басейни с олимпийски размери...в селата, пръска луди пари за автомагистрали / с невероятната цена 37-40 милиона за един километър!/, които след месец два плачат за поправки... Тази в Русе, да вземем за пример, стои празна и коства на Общината единствено 1 800 000 лв. годишно. Или стават причина за произшествия с съдбовен край.
Наистина, промените са напряко безсмислени и опустошителни. Във Варна сплотиха принудително и изцяло безсмислено Операта и Театъра, които се блъскат в една остаряла и неуместна постройка. Затова пък в столицата, в която към момента нямаме подобаваща база за Националната художествена изложба и постройка за Националния музей (той е пропъден отвън града, а имаме две за Народното събрание), се построи по прищявката на експремиера една необикновено скъпа и непотребна голяма спортна зала, чието поддържане годишно ни коства от милион до милион и половина, а облагата ще е много по-малка. А неотдавна съобщи, че щял да отпусне /той!/ от бюджета, не джоба си, несъмнено, 100 000 000 лв. за нов стадион в София. А може би ще продаде вилата от Барселона? Да, той надали знае, че оперите във Варна и Пловдив са въобще без здания! Пловдив с полуразрушена концертна зала, а Русе със унищожена художествена изложба. Много от музеите, библиотеките и галериите, както и театралните здания у нас от години се разрушават, плачат за ремонт. Немалко от тях са с течащи покриви като Народната библиотека в София, с примитивна техника, без задоволително осветяване, с неугледни зали, без естествена складова база и складове. А показните, скъпи и в значително случаи несполучливи поправки, които се направиха са в по-голямата си част козметични, както стана с Русенската опера, чийто покрив протече незабавно след хвърления напразно милион за задачата. Да не приказваме за примитивната сцена – без джобове и даже без кръг и неналичието на осветяване.
Т.нар. „ делегирани бюджети “, една безсмислица, която ни сервираха неуките ръководещите от ГЕРБ, с които в този момент се „ субсидират “ оживелите институти са просто един невъобразим в света парадокс. Защото помислете си по какъв начин върху цената на продадените билети за спектакъл, опера, концерт да се образува целия бюджет на института. И по този необикновен метод да се обезпечи цялостната му прехрана, постановъчните разноски, фонд работна заплата, поддържането на постройките и всичко останало. И по какъв начин ще би трябвало да завоюва оптимално една опера или симфоничен оркестър от музиката на Верди и Пучини, Бетовен и Шостакович? Директорите на институтите към този момент изцяло уплашени от изцяло неудачната и безсмислена „ промяната “ неукия и некултурен министър- мултак Рашидов / в никакъв случай не сме имали толкоз неплатежоспособен, да не споделям нездравословен министър!/, без аналог в света, започнаха да вършат огромни, непростими взаимни отстъпки. Вместо Гогол, Чехов и Ибсен, Бекет, Пирандело и Молиер, в театрите шестват пошлите комедийки на Красногоров, на Рей Куни и създатели от този жанр. Или пък „ авторски” режисьорски прочити, неведнъж пародии, като тези на Теди Москов по високата класика. Те са небрежно съединени продукции на група станали известни посредством малкия екран актьори, в действителност една чиста халтура, едно анти- изкуство, което възпитава в неприятен усет и лишава публиката на театрите. Голямата част от нея, изключително по-младата, е към този момент с деградиран естетически усет. И всичко това, поради безумните „ делегирани бюджети”! Такова принизяване! За да завоюва малко пари Националната филхармония се принуди да излезе на стадиона с поп артиста Стинг, Русенската опера показа един необикновен бълвоч с национални хора, ръченици и белкантови арии от Джоакино Росини, дело на гимнастичката Нешка Робева, а в Националната оперета умуваха върху предлагането на министър Рашидов /?!/ дали да не поканят и циганката Софи Маринова, която стана наш „ културен дипломат “ за Евровизия по света. Както е тръгнало по този начин, с цел да е по-сигурна „ облагата “ от продадените билети, ще би трябвало да се поканят като посетители: Азис, Ивана, Глория, Кондьо, Ванко 1?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ