Как антилобистка поправка за частните болници изчезна напът за парламента
ФАКТИ огласява журналистически следствия от разнообразни медии, тъй като поддържа свободата на словото.
Разследване на Генка Шекерова за " Свободна Европа "
Може ли държавната болница в града Х да заплати 10 лв. за едно лекарство, а частната болница в същия град да заплати 100 лв. за безусловно същото лекарство? Не единствено че може, само че дори е законно. Заради тази " малка врата " Европейската комисия стартира процедура против България. По този метод се " източват " и събраните от всички здравни осигуровки. И тъкмо когато държавното управление реши да затвори тази малка врата, поправката в закона изчезна. Така наподобява тази история, в която доста хора не желаеха да застанат с имената си.
В началото на година някогашният към този момент шеф на Националната здравноосигурителна каса доктор Дечо Дечев изнесе данни за редовно ощетяване на обществения фонд в интерес на частни лечебни заведения. Причината е корекция в Закона за публичните поръчки, съгласно която частните лечебни заведения, които работят с касата, т.е. с публичен запас, не би трябвало да вършат обществени търгове, когато купуват медикаменти и консумативи. Дечев даде за образец по какъв начин за едно и също лекарство, на един и същи производител, здравната каса е платила на частна болница седем пъти по-висока цена. Така събраните от здравните вноски на всички български жители пари изтичат в частен интерес.
Тогавашният здравен министър Кирил Ананиев пое ангажимент да поправи това и при започване на октомври Министерският съвет реши разпоредбите да важат както за частни, по този начин и за държавни лечебни заведения. Правителството одобри план за такава смяна в закона. Няколко дни по-късно обаче тъкмо този текст е липсващ от плана, импортиран за разискване в Народното събрание.
Скандалът
Голяма част от приходите на частните лечебни заведения са по клинични пътеки на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Преди и те бяха задължени да вършат открити търгове, с цел да се купуват медикаменти на допустимо най-изгодните цени и да се пестят общите ни пари в касата. През 2016 година обаче депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов и група народни представители от разнообразни партии – Реформаторски блок, Патриотичен фронт, АБВ и Движение за права и свободи, внасят смяна в закона, която освобождава частните лечебни заведения от това обвързване.
През януари тази година беше извършено чуване в Народното събрание на тогавашния ръководител на НЗОК доктор Дечо Дечев и министъра на опазването на здравето по това време Кирил Ананиев. От чуването стана ясно, че в Европейската комисия е формирано произвеждане против България за нарушаване на Договора за действието на Европейския съюз. Поискано е частните лечебни заведения, които работят с обществени средства, да афишират публични поръчки по този начин, както вършат и държавните лечебни заведения.
От уеб страницата на Европейската комисия излиза наяве, че против България продължава процедурата за нарушаване по отношение на публичните поръчки. Според източник от Брюксел по време на инспекциите " Комисията записва няколко тъжби, съгласно които националното законодателство на България, транспониращо директивите, наподобява несъвместимо с наредбите в тях”.
През януари 2019 година Европейската комисия е изпратила публично уведомително писмо до България. На 28 ноември следва в допълнение публично уведомително писмо. “Българските управляващи съответно дадоха отговор и на двете писма. Комисията е в контакт с институциите в България, с цел да в профил оплакванията”, споделя източникът на Свободна Европа.
Първо деяние: изгубването
На съвещанието си на 7 октомври тази година Министерският съвет е разгледал предложение за изменение на Закона за публичните поръчки. Според него частните лечебни заведения също би трябвало да вършат публични поръчки в търсене на по-добра цена за медикаментите и консумативите, плащани от НЗОК. В претекстовете на законопроекта написа, че се прави “прецизиране на условия, произлизащи от европейското законодателство за обезпечаване на сходство във връзка с кръга на възложителите”.
От документите към общественото разискване на промените излиза наяве, че против поправката за частните лечебни заведения са били Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Националното съдружие на частните лечебни заведения и Българската болнична асоциация. Правителството отхвърля възраженията им с аргумента, че “изменението на закона е подбудено от разбиранията на Европейската комисия”.
От стенограмата от заседнието на държавното управление и оповестените решения излиза наяве, че текстът за задължението на частните лечебни заведения да вършат търгове е гласуван. “Така лечебни заведения, които са напълно частна благосъстоятелност, само че се финансират с повече от 50 на 100 от държавния и/или общинския бюджет, или от бюджета на НЗОК, попадат в кръга на възложителите”, се споделя в прессъобщение на Министерския съвет от датата на гласоподаване на поправката.
Между плана, който е импортиран, прегледан и утвърден на съвещанието на Министерския съвет, и този, който импортиран от Министерския съвет за гласоподаване в Нардното заседание, обаче, има основна разлика.
Второ деяние: замяната
Свободна Европа изпрати въпрос до държавната пресслужба по каква причина основната корекция липсва във импортирания от Министерския съвет законопроект, само че не получи контретен отговор. Вместо това в писмото на пресцентъра се споделя, че “аналогична смяна ще бъде осъществена посредством Закон за бюджета на НЗОК за 2021 година, с което ще бъде реализиран търсения резултат касата да заплаща лекарствени артикули на всички лечебни заведения на идентична цена”.
В новия план на държавното управление се планува, че НЗОК заплаща за медикаментите по-ниската стойност от контрактуваната в рамковите съглашения, подписани от министъра на опазването на здравето. “По този метод се обезпечава надзор над цените на лекарствени артикули, търгувани сред частни субекти (болници – търговски сдружения и търговци на лекарствени продукти), само че заплащани с обществени средства”, споделиха от пресцентъра.
Юрист от държавна болница, поискал анонимност, разяснява пред Свободна Европа, че новите планове на държавното управление " не могат да решат главния проблем по проблема - нуждата частните лечебни заведения в страната да се трансфорат във възложители на публични поръчки”.
“Ако частните лечебни заведения придобият статута на възложители на публични поръчки, [...] те няма да могат да подписват такива контракти с лица, с които се намират в спор на ползи по смисъла на Закона за публичните поръчки, а той препраща към Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество.
Според юриста, една такава възбрана за частните лечебни заведения ще значи доста съществено затруднение за сключването на спекулативни покупко-продажби с следени компании.
Друга значима разлика е, че " изчезналият " текст щеше да задължи частните лечебни заведения да обезпечат гласност на огромна част от разноските посредством издание на информация в регистрите на Агенцията за публичните поръчки.
Ако България не извърши рекомендациите на Европейската комисия и не направи равнопоставени частните и държавните лечебни заведения, когато харчат публичен запас, наказателната процедура ще продължи. Това значи финансови наказания против страната.
Разследване на Генка Шекерова за " Свободна Европа "
Може ли държавната болница в града Х да заплати 10 лв. за едно лекарство, а частната болница в същия град да заплати 100 лв. за безусловно същото лекарство? Не единствено че може, само че дори е законно. Заради тази " малка врата " Европейската комисия стартира процедура против България. По този метод се " източват " и събраните от всички здравни осигуровки. И тъкмо когато държавното управление реши да затвори тази малка врата, поправката в закона изчезна. Така наподобява тази история, в която доста хора не желаеха да застанат с имената си.
В началото на година някогашният към този момент шеф на Националната здравноосигурителна каса доктор Дечо Дечев изнесе данни за редовно ощетяване на обществения фонд в интерес на частни лечебни заведения. Причината е корекция в Закона за публичните поръчки, съгласно която частните лечебни заведения, които работят с касата, т.е. с публичен запас, не би трябвало да вършат обществени търгове, когато купуват медикаменти и консумативи. Дечев даде за образец по какъв начин за едно и също лекарство, на един и същи производител, здравната каса е платила на частна болница седем пъти по-висока цена. Така събраните от здравните вноски на всички български жители пари изтичат в частен интерес.
Тогавашният здравен министър Кирил Ананиев пое ангажимент да поправи това и при започване на октомври Министерският съвет реши разпоредбите да важат както за частни, по този начин и за държавни лечебни заведения. Правителството одобри план за такава смяна в закона. Няколко дни по-късно обаче тъкмо този текст е липсващ от плана, импортиран за разискване в Народното събрание.
Скандалът
Голяма част от приходите на частните лечебни заведения са по клинични пътеки на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Преди и те бяха задължени да вършат открити търгове, с цел да се купуват медикаменти на допустимо най-изгодните цени и да се пестят общите ни пари в касата. През 2016 година обаче депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов и група народни представители от разнообразни партии – Реформаторски блок, Патриотичен фронт, АБВ и Движение за права и свободи, внасят смяна в закона, която освобождава частните лечебни заведения от това обвързване.
През януари тази година беше извършено чуване в Народното събрание на тогавашния ръководител на НЗОК доктор Дечо Дечев и министъра на опазването на здравето по това време Кирил Ананиев. От чуването стана ясно, че в Европейската комисия е формирано произвеждане против България за нарушаване на Договора за действието на Европейския съюз. Поискано е частните лечебни заведения, които работят с обществени средства, да афишират публични поръчки по този начин, както вършат и държавните лечебни заведения.
От уеб страницата на Европейската комисия излиза наяве, че против България продължава процедурата за нарушаване по отношение на публичните поръчки. Според източник от Брюксел по време на инспекциите " Комисията записва няколко тъжби, съгласно които националното законодателство на България, транспониращо директивите, наподобява несъвместимо с наредбите в тях”.
През януари 2019 година Европейската комисия е изпратила публично уведомително писмо до България. На 28 ноември следва в допълнение публично уведомително писмо. “Българските управляващи съответно дадоха отговор и на двете писма. Комисията е в контакт с институциите в България, с цел да в профил оплакванията”, споделя източникът на Свободна Европа.
Първо деяние: изгубването
На съвещанието си на 7 октомври тази година Министерският съвет е разгледал предложение за изменение на Закона за публичните поръчки. Според него частните лечебни заведения също би трябвало да вършат публични поръчки в търсене на по-добра цена за медикаментите и консумативите, плащани от НЗОК. В претекстовете на законопроекта написа, че се прави “прецизиране на условия, произлизащи от европейското законодателство за обезпечаване на сходство във връзка с кръга на възложителите”.
От документите към общественото разискване на промените излиза наяве, че против поправката за частните лечебни заведения са били Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Националното съдружие на частните лечебни заведения и Българската болнична асоциация. Правителството отхвърля възраженията им с аргумента, че “изменението на закона е подбудено от разбиранията на Европейската комисия”.
От стенограмата от заседнието на държавното управление и оповестените решения излиза наяве, че текстът за задължението на частните лечебни заведения да вършат търгове е гласуван. “Така лечебни заведения, които са напълно частна благосъстоятелност, само че се финансират с повече от 50 на 100 от държавния и/или общинския бюджет, или от бюджета на НЗОК, попадат в кръга на възложителите”, се споделя в прессъобщение на Министерския съвет от датата на гласоподаване на поправката.
Между плана, който е импортиран, прегледан и утвърден на съвещанието на Министерския съвет, и този, който импортиран от Министерския съвет за гласоподаване в Нардното заседание, обаче, има основна разлика.
Второ деяние: замяната
Свободна Европа изпрати въпрос до държавната пресслужба по каква причина основната корекция липсва във импортирания от Министерския съвет законопроект, само че не получи контретен отговор. Вместо това в писмото на пресцентъра се споделя, че “аналогична смяна ще бъде осъществена посредством Закон за бюджета на НЗОК за 2021 година, с което ще бъде реализиран търсения резултат касата да заплаща лекарствени артикули на всички лечебни заведения на идентична цена”.
В новия план на държавното управление се планува, че НЗОК заплаща за медикаментите по-ниската стойност от контрактуваната в рамковите съглашения, подписани от министъра на опазването на здравето. “По този метод се обезпечава надзор над цените на лекарствени артикули, търгувани сред частни субекти (болници – търговски сдружения и търговци на лекарствени продукти), само че заплащани с обществени средства”, споделиха от пресцентъра.
Юрист от държавна болница, поискал анонимност, разяснява пред Свободна Европа, че новите планове на държавното управление " не могат да решат главния проблем по проблема - нуждата частните лечебни заведения в страната да се трансфорат във възложители на публични поръчки”.
“Ако частните лечебни заведения придобият статута на възложители на публични поръчки, [...] те няма да могат да подписват такива контракти с лица, с които се намират в спор на ползи по смисъла на Закона за публичните поръчки, а той препраща към Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество.
Според юриста, една такава възбрана за частните лечебни заведения ще значи доста съществено затруднение за сключването на спекулативни покупко-продажби с следени компании.
Друга значима разлика е, че " изчезналият " текст щеше да задължи частните лечебни заведения да обезпечат гласност на огромна част от разноските посредством издание на информация в регистрите на Агенцията за публичните поръчки.
Ако България не извърши рекомендациите на Европейската комисия и не направи равнопоставени частните и държавните лечебни заведения, когато харчат публичен запас, наказателната процедура ще продължи. Това значи финансови наказания против страната.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ