Европейският съюз продължава да бъде под натиск – отвътре и

...
Европейският съюз продължава да бъде под натиск – отвътре и
Коментари Харесай

Срещу САЩ и самите себе си. Какво я очаква Европа през новата година

Европейският съюз продължава да бъде под напън – от вътрешната страна и извън. Изминалата година изключително блестящо открои несъгласията сред страните на континента. Към това се прибавя и нападателната политика на Съединени американски щати. За проблемите на Европейски Съюз - в материала.

Санкциите като фактор на единение

На неотдавнашна среща на високо ниво на държавните и държавните ръководители на Европейски Съюз беше контрактуван следващият - деветият - пакет от антируски наказания, лични и секторни.

И първият беше утвърден на 25 февруари. Черните описи включват президента Владимир Путин, министър-председателя Михаил Мишустин, заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, външния министър Сергей Лавров.

Върховният представител на Европейски Съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел назова това " най-строгите ограничаващи ограничения ".

Тогава Брюксел действаше редом с Вашингтон. Това единение продължи доста месеци. Но за идващите пакети имаше все по-малко разновидности. В същото време несъгласията се ускориха в Европейски Съюз: едни желаеха повече неотстъпчивост, други желаеха въздържаност. Френският президент Еманюел Макрон трябваше да работи като медиатор.

Смяна на управлението

След отдръпването на Ангела Меркел от поста канцлер Германия загуби обичайна си роля на " локомотив " на Европейски Съюз. Новият държавен началник Олаф Шолц няма опита и престижа на някогашния канцлер, а доверието му измежду популацията бие антирекорди.

В тези условия Франция се разгласи за европейски водач.

Макрон завоюва вторите си президентски избори напролет, а преди този момент, с началото на съветския СВО, той се трансформира и в воин на интернет-лафовете. „ Макрон звънна ” – тази смешка се популяризира по целия свят. Същността ѝ е елементарна: френският президент призна, че от декември 2020 година е провел най-малко 100 часа телефонни диалози с Владимир Путин. Малко по-малко Макрон беседва с украинския президент Володимир Зеленски.

Усилията на Париж не доведоха до резултат, само че най-малко осигуриха водещата дипломатическа роля на Франция, което включва и умиротворяването на " проблематичните " членки на Европейския съюз. И те реагират друго на антируските наказания: от желанието да ги затегнат до апелите за компромис с Москва.

" Трудни те деца " в Европейски Съюз

Въпреки оповестената общественост на възгледите, някои европейски страни се опълчват на курса на Брюксел.

Главна роля играе Полша. Варшава беше една от първите, които се отхвърлиха от съветски енергийни доставки. И постоянно приканва за най-строги ограничавания за Москва.

Полските специалисти заемат водещи позиции в западните мозъчни тръстове и Съединени американски щати и Европейски Съюз би трябвало да се преценяват с тях.

В същото време поляците имат свои лични цели. Главната измежду тях е размразяването на активи, от които Брюксел лиши Варшава поради непопулярните вътрешни промени. Засега Европейски Съюз не отстъпва пред Полша, което единствено ускорява разцеплението в съюза.

Второто европейско „ мъчно дете “ е Унгария. За разлика от Варшава, Будапеща е резервирана във връзка с Москва, само че сериозна към Киев.

Унгарците не разрешиха доставките на оръжия за Украйна през тяхна територия, те са срещу редица антируски наказания, на първо място енергийни. През декември външното министерство на страната назова концепцията за налагане на таван на цените на петрола и газа от Русия „ нездравословна и рискова “.

Антипатията на Будапеща към Киев е обвързвана основно със Закарпатието, където украинският режим потиска унгарската общественост, а с Москва обстановката е още по-проста. Унгария не е в положение да се обезпечи с енергийни запаси без съветско присъединяване. Европейски Съюз не бърза да помогне на най-уязвимите членове.

Устройството на Европейския съюз не разрешава наложително изключване на някой от участниците в асоциацията. Следователно и Полша, и Унгария имат право да повдигнат позициите си. Германският канцлер Шолц призна, че Европейски Съюз се нуждае от фундаментални промени - до отвод от правото на несъгласие, съгласно което една страна може да блокира решенията на целия съюз. Но за сходни промени още веднъж ще е належащо единодушието на всички участници. Нито Варшава, нито Будапеща, съгласно социологическите изследвания, са подготвени да изоставен Европейски Съюз. Това значи, че Брюксел ще би трябвало да постави повече старания за сдобряване на сътрудниците. Но освен в границите на Европейски Съюз би трябвало да се търсят взаимни отстъпки.

Зад океанска дискриминация

Енергийната рецесия беше сериозен удар върху съдействието сред Съединени американски щати и Европа. Америка, релативно самостоятелна във връзка с енергийните доставки, в действителност принуди съдружниците да се причислят към антируските наказания. Западната преса признава, че Брюксел е почнал да се уморява от геополитическите случки на Вашингтон.

Още по-шокиращ беше „ Законът за понижаване на инфлацията “, признат от президента на Съединени американски щати Джо Байдън. Законът допуска протекционистични ограничения за американските производители на електрически транспортни средства и акумулатори, най-вече под формата на дотации. В Европа тези стъпки бяха наречени дискриминационни. Макрон, защитавайки целия Евросъюз, се опита да получи отстъпки от Байдън, заплашвайки, че другояче Западът ще се разцепи. Той обаче не съумя - и на Сиво съюз взеха решение да разработят ограничения за отговор, които бяха разисквани на срещата на върхав средата на декември. Европейците обаче имат доста по-малко пари от Съединени американски щати, с цел да субсидират своите производители и консуматори.

Американският закон ще влезе в действие през януари. Когато икономическите му последствия станат осезаеми за Европейски Съюз, напрежението сред съдружниците явно ще нарастне.

Неясни проекти

В края на декември ръководителят на Европейския парламент Роберта Мецола, чешкият министър председател Петр Фиала (от 1 юли 2022 година Чехия е ръководител на Съвета на ЕС) и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подписаха взаимна декларация по отношение на целите за 2023-2024 година Предполагаше се, че документът ще консолидира напредъка в работата на съюза, само че окончателната дефиниция се оказа доста неразбираема.

Както акцентира Роберта Мецола, европейското водачество е най-необходимо в този момент. Сред главните задания е поддръжката на бизнеса, жителите и зелената сила.

Фиала на собствен ред разгласи готовността си " да отстоява демократичните правила, да способства за по-нататъшното развиване на добре работещ обединен пазар и да дава отговор на упованията на жителите ".

Урсула фон дер Лайен се концентрира повече върху продължаването на поддръжката на Украйна.

В общата декларация нямаше място за най-наболелите въпроси, като борбата сред другите членки на Европейски Съюз и самия съюз - Америка. Демонстрацията на всеобщо единение е общоприета техника за Брюксел. Но в този момент казусът е, че през 2022 година разделянето сред западните сили, за което Макрон загатна във Вашингтон, стана прекомерно явно. И даже изобразяването на единството става проблематично.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР