ЕК предупреди за началото на рецесията
Европейската комисия (ЕК) намали прогнозата си за растежа на Брутният вътрешен продукт на страните на Европейски Съюз през 2023 година от 1,5% до 0,3%, отбелязвайки, че през четвъртото тримесечие на 2022 година стопанските системи на множеството страни от блока няма да избегнат криза, заяви Bloomberg.
Очаква се, че в условия на нараснала несигурност, висок напън на цените на енергоносителите, понижаването на покупателната дарба на семействата, по-слабата външна среда и яростните условия на финансиране в Европейски Съюз еврозоната и множеството страни членки ще влязат в криза, се споделя в обичайния отчет на Европейска комисия за тримесечието.
До края на 2022 година се планува междинен стопански напредък на страните членки на Европейски Съюз да бъде 3,3%. Европейската комисия изяснява подобрението на прогнозата с увеличение на потребителските разноски за услуги след премахването на рестриктивните мерки, наложени поради COVID-19. През втората половина на тази година стопанската система на еврозоната навлезе в по-трудна фаза. В резултат на това той ще намалее с 0,5% през последните три месеца на годината и по-късно ще намалее с още 0,1% през първото тримесечие на 2023 година
От отчета следва, че в последна сметка стопанската система на три страни през 2023 година ще се сблъска със спад. Това са Германия, Швеция и Латвия. При това Брутният вътрешен продукт на Германия, най-голямата стопанска система в блока, ще намалее с 0,6% за година и ще бъде най-лошият индикатор в еврозоната.
По прогнозата на Европейска комисия през 2024 година стопанската система на Европа ще набере обороти, увеличавайки се с 1,6% в Европейски Съюз и с 1,5% в еврозоната. Чиновници от Брюксел признават, че икономическите вероятности на Европейски Съюз “Остават изключително неопределени ”, доколкото военните дейности на Русия не престават в Украйна, а “потенциалът за по-нататъшни стопански интервенции надалеч не е привършен ”.
Според еврокомисаря по стопанската система Паоло Джентилони главната опасност идва от неподходящото развиване на газовия пазар и риска от дефицит, изключително през зимата на 2023-2024 година
„ Растящите цени на силата и необузданата инфлация в този момент взимат своите жертви и сме изправени пред доста сложен интервал както обществено, по този начин и стопански “, акцентира той, представен от Financial Times.
Икономиката на еврозоната страда от рекордна инфлация, която доближи исторически връх от 10,7% през октомври. Очаква се в края на годината растежът на цените да бъде 8,5% и 6,1% през 2023 година
Очаква се, че в условия на нараснала несигурност, висок напън на цените на енергоносителите, понижаването на покупателната дарба на семействата, по-слабата външна среда и яростните условия на финансиране в Европейски Съюз еврозоната и множеството страни членки ще влязат в криза, се споделя в обичайния отчет на Европейска комисия за тримесечието.
До края на 2022 година се планува междинен стопански напредък на страните членки на Европейски Съюз да бъде 3,3%. Европейската комисия изяснява подобрението на прогнозата с увеличение на потребителските разноски за услуги след премахването на рестриктивните мерки, наложени поради COVID-19. През втората половина на тази година стопанската система на еврозоната навлезе в по-трудна фаза. В резултат на това той ще намалее с 0,5% през последните три месеца на годината и по-късно ще намалее с още 0,1% през първото тримесечие на 2023 година
От отчета следва, че в последна сметка стопанската система на три страни през 2023 година ще се сблъска със спад. Това са Германия, Швеция и Латвия. При това Брутният вътрешен продукт на Германия, най-голямата стопанска система в блока, ще намалее с 0,6% за година и ще бъде най-лошият индикатор в еврозоната.
По прогнозата на Европейска комисия през 2024 година стопанската система на Европа ще набере обороти, увеличавайки се с 1,6% в Европейски Съюз и с 1,5% в еврозоната. Чиновници от Брюксел признават, че икономическите вероятности на Европейски Съюз “Остават изключително неопределени ”, доколкото военните дейности на Русия не престават в Украйна, а “потенциалът за по-нататъшни стопански интервенции надалеч не е привършен ”.
Според еврокомисаря по стопанската система Паоло Джентилони главната опасност идва от неподходящото развиване на газовия пазар и риска от дефицит, изключително през зимата на 2023-2024 година
„ Растящите цени на силата и необузданата инфлация в този момент взимат своите жертви и сме изправени пред доста сложен интервал както обществено, по този начин и стопански “, акцентира той, представен от Financial Times.
Икономиката на еврозоната страда от рекордна инфлация, която доближи исторически връх от 10,7% през октомври. Очаква се в края на годината растежът на цените да бъде 8,5% и 6,1% през 2023 година
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ