Кандидатите за парламента са първи по дарения в предизборната кампания
От всички обединения, взели присъединяване в последните парламентарни избори, 13 са разгласили данни за получени дарения. Това излиза наяве от данните, оценени от Института за развиване на обществената среда и оповестени в платформата ``Отворен парламент``.
Партиите са оповестили 265 парични дарения на обща стойност 500 743 лева Данните демонстрират, че максимален брой са даренията до 1 000 лева – те са 176 на брой. Най-много средства са привлечени от ИТН, които са събрали 266 150 лева, следвани от Политическа партия – Демократична България с 59 078 лева и Българска социалистическа партия за България, които са привлекли 55 495 лева дарения. Непаричните дарения са 5 и възлизат на 9 562 лева.
Интересно е, че претендентите за Народно заседание са дарили за своите акции доста повече средства, в сравнение с техните симпатизанти. Кандидатите от 14 обединения са отделили 845 820 лева в акцията, от които 457 550 лева са парични. Почти 64 % от всички непарични средства на претендентите (или 249 031 лева.) пък са на представители от Център – обединението формирана от Васил Божков. Голямата част от средствата на групировката (или 218 хил.лв.) са от кандидат-депутата Павел Стоименов – един от земеделските производители, които участваха във краткотрайната парламентарна комисия, отпред с Мая Манолова през 2021г.. Тя трябваше да проверява случаи на злоупотреби с обществени средства.
В месеца на акцията партиите като че ли не се надпреварваха, с цел да привлекат гласоподавателите и да разпространят посланията си. Вместо това постоянно в общественото пространство се обсъждаше дали това ще са последните парламентарни избори за годината. Същевременно акцията за Европейски парламент (ЕП), която водиха обединенията, в огромна степен остана на назад във времето.
Ако съдим от цената на привлечените дарения за акцията за евроизборите, то ползата на донорите към нея също е бил най-малък. От записаните за присъединяване в акцията за Европейски парламент обединения единствено 4 са съумели да привлекат дарения от физически лица. В обществения указател са оповестени 39 парични дарения на обща стойност 69 176 лева Непарични дарения не са направени.
Най-много средства са получили от ИТН – 56 хил.лв. Прави усещане, че всички техни дарения са в размер на 2 хил.лв. На второ място по набрани дарения от физически лица в акцията за Екологичен потенциал са от Левицата – 6 654 лева, Солидарна България – 5 250 лева и ПП-ДБ – 1 272 лева.
В съпоставяне с физическите лица, претендентите в акцията за Екологичен потенциал са отделил над 2 пъти повече средства или 153 538 лева Парични от тях са в размер на 30 050 лева, а непаричните са – 123 488 лева, като са набрани от претендентите на 7 обединения. Най-много средства са отделили претендентите на Продължаваме промяната – Демократична България (74 452 лева.), ГЕРБ – Съюз на демократичните сили (25 210 лева.) и Българска социалистическа партия за България (23 827 лв). Впечатление вършат сумите на претендентът Даниел Лорер от ПП-ДБ, който е отделил съвсем 67 000 лева за акцията си, както и Николай Рашков от ГЕРБ-СДС, който е разходвал цялата сума от малко над 25 000 лева, с цел да промотира кандидатурата си. Нито един от тях обаче не стана представител в Европейския парламент.
Както Институтът за развиване на обществената среда отбелязва в предишни изявления, от време на време обединенията набират дарения за съответна предизборна акция още преди старта ѝ или пък след изборния ден. Тази процедура се следи и в данните от изборите на 9-ти юни като, в допълнение, за част от дарения въобще не е посочена датата, на която е импортирана сумата. Предвид по този начин описаното ясно се вижда нуждата от разписване на съответни периоди за фондонабиране. Те би следвало да съответстват със самата предизборна акция. Допустимо е набирането на дарения да стартира в деня на потвърждаване на регистрацията на съответната групировка за присъединяване в изборите. Ако пък самото подаяние е целево и донорите чакат средствата да се разходват за финансиране на акцията, то краят на фондонабирането най-логично следва да бъде и краят на предизборната конкуренция или самият избирателен ден.
При обявление на сума, надвишаваща минималната работна заплата, донорите следва да показват обществено: произхода на средствата; интервал, в който са придобити; данни за шеф при приходи от трудова дейност; название и БУЛСТАТ на юридическо лице при приходи от дивиденти. Пропуск в плануваните от Изборния кодекс източници на информация за приходите на донорите обаче е следенето на данни за приходи от чужбина, за спестявания в банки и други. Сметната палата също акцентира този факт в своите одитни отчети, направени след всеки тип избори.
ИРПС от години работи по тематиката за партийното финансиране и неговото отчитане у нас. Екипът ни ще наблюдава и партийните доклади за акцията, когато те бъдат оповестени. По този метод ще можем да оценим цялостната картина по повод ролята на даренията във финансирането на предизборната акция 2 в 1 от 9-ти юни.
Партиите са оповестили 265 парични дарения на обща стойност 500 743 лева Данните демонстрират, че максимален брой са даренията до 1 000 лева – те са 176 на брой. Най-много средства са привлечени от ИТН, които са събрали 266 150 лева, следвани от Политическа партия – Демократична България с 59 078 лева и Българска социалистическа партия за България, които са привлекли 55 495 лева дарения. Непаричните дарения са 5 и възлизат на 9 562 лева.
Интересно е, че претендентите за Народно заседание са дарили за своите акции доста повече средства, в сравнение с техните симпатизанти. Кандидатите от 14 обединения са отделили 845 820 лева в акцията, от които 457 550 лева са парични. Почти 64 % от всички непарични средства на претендентите (или 249 031 лева.) пък са на представители от Център – обединението формирана от Васил Божков. Голямата част от средствата на групировката (или 218 хил.лв.) са от кандидат-депутата Павел Стоименов – един от земеделските производители, които участваха във краткотрайната парламентарна комисия, отпред с Мая Манолова през 2021г.. Тя трябваше да проверява случаи на злоупотреби с обществени средства.
В месеца на акцията партиите като че ли не се надпреварваха, с цел да привлекат гласоподавателите и да разпространят посланията си. Вместо това постоянно в общественото пространство се обсъждаше дали това ще са последните парламентарни избори за годината. Същевременно акцията за Европейски парламент (ЕП), която водиха обединенията, в огромна степен остана на назад във времето.
Ако съдим от цената на привлечените дарения за акцията за евроизборите, то ползата на донорите към нея също е бил най-малък. От записаните за присъединяване в акцията за Европейски парламент обединения единствено 4 са съумели да привлекат дарения от физически лица. В обществения указател са оповестени 39 парични дарения на обща стойност 69 176 лева Непарични дарения не са направени.
Най-много средства са получили от ИТН – 56 хил.лв. Прави усещане, че всички техни дарения са в размер на 2 хил.лв. На второ място по набрани дарения от физически лица в акцията за Екологичен потенциал са от Левицата – 6 654 лева, Солидарна България – 5 250 лева и ПП-ДБ – 1 272 лева.
В съпоставяне с физическите лица, претендентите в акцията за Екологичен потенциал са отделил над 2 пъти повече средства или 153 538 лева Парични от тях са в размер на 30 050 лева, а непаричните са – 123 488 лева, като са набрани от претендентите на 7 обединения. Най-много средства са отделили претендентите на Продължаваме промяната – Демократична България (74 452 лева.), ГЕРБ – Съюз на демократичните сили (25 210 лева.) и Българска социалистическа партия за България (23 827 лв). Впечатление вършат сумите на претендентът Даниел Лорер от ПП-ДБ, който е отделил съвсем 67 000 лева за акцията си, както и Николай Рашков от ГЕРБ-СДС, който е разходвал цялата сума от малко над 25 000 лева, с цел да промотира кандидатурата си. Нито един от тях обаче не стана представител в Европейския парламент.
Както Институтът за развиване на обществената среда отбелязва в предишни изявления, от време на време обединенията набират дарения за съответна предизборна акция още преди старта ѝ или пък след изборния ден. Тази процедура се следи и в данните от изборите на 9-ти юни като, в допълнение, за част от дарения въобще не е посочена датата, на която е импортирана сумата. Предвид по този начин описаното ясно се вижда нуждата от разписване на съответни периоди за фондонабиране. Те би следвало да съответстват със самата предизборна акция. Допустимо е набирането на дарения да стартира в деня на потвърждаване на регистрацията на съответната групировка за присъединяване в изборите. Ако пък самото подаяние е целево и донорите чакат средствата да се разходват за финансиране на акцията, то краят на фондонабирането най-логично следва да бъде и краят на предизборната конкуренция или самият избирателен ден.
При обявление на сума, надвишаваща минималната работна заплата, донорите следва да показват обществено: произхода на средствата; интервал, в който са придобити; данни за шеф при приходи от трудова дейност; название и БУЛСТАТ на юридическо лице при приходи от дивиденти. Пропуск в плануваните от Изборния кодекс източници на информация за приходите на донорите обаче е следенето на данни за приходи от чужбина, за спестявания в банки и други. Сметната палата също акцентира този факт в своите одитни отчети, направени след всеки тип избори.
ИРПС от години работи по тематиката за партийното финансиране и неговото отчитане у нас. Екипът ни ще наблюдава и партийните доклади за акцията, когато те бъдат оповестени. По този метод ще можем да оценим цялостната картина по повод ролята на даренията във финансирането на предизборната акция 2 в 1 от 9-ти юни.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ