АИКБ: Психичното здраве на работното място е ключов фактор за конкурентоспособността на българската икономика
Психосоциалните опасности към този момент са измежду най-сериозните провокации пред работодателите, здравната система и пазара на труда. Около тази теза се сплотиха участниците в конференцията „ Психосоциални опасности в доболничната помощ ", проведен от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), взаимно с Асоциацията по трудова медицина. Събитието се организира под мотото на акция „ Здравословни работни места " 2026-2028: „ Заедно за психологичното здраве при работа ", от Европейската организация по сигурност и здраве при работа.
Форумът беше открит от ръководителя на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев, изпълнителния шеф на Изпълнителна организация „ Главна ревизия по труда " инж. Екатерина Асенова и шефа на Фонд „ Условия на труд " инж. Виолета Добрева. В него участваха представители на държавни институции, службите по трудова медицина, лекари, работодатели и специалисти по сигурност и здраве при работа.
В своето одобрение Румен Радев акцентира, че през последните години работната среда се трансформира с невиждана скорост под въздействието на дигитализацията, новите технологии и възходящите условия към работещите. Наред с обичайните опасности за сигурността и здравето при работа все по-голямо значение получават професионалният стрес, прочувственото натоварване, прегарянето, цифровият стрес и нуждата от по-добър баланс сред професионалния и персоналния живот.
Председателят на АИКБ подчертава, че вложенията в здравословни и безвредни условия на труд от дълго време не са само нормативно обвързване, а стратегическа инвестиция в хората, устойчивостта на предприятията и тяхната конкурентоспособност. В изискванията на сериозен дефицит на работна мощ точно опазването на физическото и психологичното здраве на работещите е измежду главните предпоставки за задържане на квалифицираните фрагменти, повишение на продуктивността и устойчивото развиване на стопанската система.
В рамките на първата сесия доцент доктор Милена Ангелова, изпълнителен заместник-председател на АИКБ, показа европейските трендове в региона на психологичното здраве при работа. Тя уточни, че утежняването на психологичното здраве коства почти 4% от брутния вътрешен артикул на Европейския съюз годишно, а психологичното здраве към този момент е измежду най-сериозните терзания на младежите за бъдещето. Според нея работното място би трябвало да се преглежда като среда за поддръжка, предварителна защита и ранно ръководство на психосоциалните опасности посредством дейното присъединяване на работодателите и обществените сътрудници. Сред акцентите в ревюто бяха нуждата от развиване и използване на новаторски, персонализирани и учредени на потребностите услуги, както и слагането на предварителната защита в центъра на политиките за психологично здраве.
Особен интерес провокираха презентациите, отдадени на използването на интернационалния стандарт ISO 45003, който дава на практика насоки за идентифициране, оценяване и ръководство на психосоциалните опасности на работното място. Беше очебийно, че психосоциалните фактори са част от организацията и ръководството на труда и могат да оказват както позитивно, по този начин и негативно въздействие върху психологичното здраве, сигурността и благополучието на работещите.
Лекторите разгледаха още въздействието на цифровия стрес, професионалното прегаряне, хроничното натоварване и работата с компютър върху здравето на работещите, както и спецификите на психосоциалните опасности в практиката на общопрактикуващите лекари. Представени бяха съответни положителни практики и рекомендации за тяхното ръководство посредством систематичен метод, ранна предварителна защита и организационни ограничения.
Втората част на семинара беше с напълно практическа устременост. Участниците имаха опция да се срещнат с на практика подходи за предварителна защита и преодоляване на признаците при шийно-радикулерен синдром, хронична болежка и мускулно напрежение, както и с извършения за промоция на здравето при работа в цифрова среда. Демонстрациите бяха онагледени с на практика образци и провокираха извънредно огромен интерес измежду присъстващите, които интензивно се включиха в полемиките и практическите извършения.
В умозаключение участниците се сплотиха към разбирането, че ръководството на психосоциалните опасности следва да се трансформира в неразделна част от политиките по сигурност и здраве при работа. Само посредством дейна предварителна защита, съдействие сред институциите, работодателите и здравната общественост и използването на модерни стандарти могат да бъдат основани по-здравословни, по-безопасни и по-продуктивни работни места в България.
Форумът беше открит от ръководителя на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев, изпълнителния шеф на Изпълнителна организация „ Главна ревизия по труда " инж. Екатерина Асенова и шефа на Фонд „ Условия на труд " инж. Виолета Добрева. В него участваха представители на държавни институции, службите по трудова медицина, лекари, работодатели и специалисти по сигурност и здраве при работа.
В своето одобрение Румен Радев акцентира, че през последните години работната среда се трансформира с невиждана скорост под въздействието на дигитализацията, новите технологии и възходящите условия към работещите. Наред с обичайните опасности за сигурността и здравето при работа все по-голямо значение получават професионалният стрес, прочувственото натоварване, прегарянето, цифровият стрес и нуждата от по-добър баланс сред професионалния и персоналния живот.
Председателят на АИКБ подчертава, че вложенията в здравословни и безвредни условия на труд от дълго време не са само нормативно обвързване, а стратегическа инвестиция в хората, устойчивостта на предприятията и тяхната конкурентоспособност. В изискванията на сериозен дефицит на работна мощ точно опазването на физическото и психологичното здраве на работещите е измежду главните предпоставки за задържане на квалифицираните фрагменти, повишение на продуктивността и устойчивото развиване на стопанската система.
В рамките на първата сесия доцент доктор Милена Ангелова, изпълнителен заместник-председател на АИКБ, показа европейските трендове в региона на психологичното здраве при работа. Тя уточни, че утежняването на психологичното здраве коства почти 4% от брутния вътрешен артикул на Европейския съюз годишно, а психологичното здраве към този момент е измежду най-сериозните терзания на младежите за бъдещето. Според нея работното място би трябвало да се преглежда като среда за поддръжка, предварителна защита и ранно ръководство на психосоциалните опасности посредством дейното присъединяване на работодателите и обществените сътрудници. Сред акцентите в ревюто бяха нуждата от развиване и използване на новаторски, персонализирани и учредени на потребностите услуги, както и слагането на предварителната защита в центъра на политиките за психологично здраве.
Особен интерес провокираха презентациите, отдадени на използването на интернационалния стандарт ISO 45003, който дава на практика насоки за идентифициране, оценяване и ръководство на психосоциалните опасности на работното място. Беше очебийно, че психосоциалните фактори са част от организацията и ръководството на труда и могат да оказват както позитивно, по този начин и негативно въздействие върху психологичното здраве, сигурността и благополучието на работещите.
Лекторите разгледаха още въздействието на цифровия стрес, професионалното прегаряне, хроничното натоварване и работата с компютър върху здравето на работещите, както и спецификите на психосоциалните опасности в практиката на общопрактикуващите лекари. Представени бяха съответни положителни практики и рекомендации за тяхното ръководство посредством систематичен метод, ранна предварителна защита и организационни ограничения.
Втората част на семинара беше с напълно практическа устременост. Участниците имаха опция да се срещнат с на практика подходи за предварителна защита и преодоляване на признаците при шийно-радикулерен синдром, хронична болежка и мускулно напрежение, както и с извършения за промоция на здравето при работа в цифрова среда. Демонстрациите бяха онагледени с на практика образци и провокираха извънредно огромен интерес измежду присъстващите, които интензивно се включиха в полемиките и практическите извършения.
В умозаключение участниците се сплотиха към разбирането, че ръководството на психосоциалните опасности следва да се трансформира в неразделна част от политиките по сигурност и здраве при работа. Само посредством дейна предварителна защита, съдействие сред институциите, работодателите и здравната общественост и използването на модерни стандарти могат да бъдат основани по-здравословни, по-безопасни и по-продуктивни работни места в България.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ